Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12
14.01.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на шести януари две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове:
Пенка Костова
Росица
Чиркалева
при секретаря Дорета Атанасова и
в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура - Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1100 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на „Водоснабдяване и канализация„ ЕООД – Х., представлявано от Т. Р. М.–
Управител, подадена чрез пълномощник, против Решение №260020 от 16.10.2020г.,
постановено по АНД №204 по описа на Районен съд – Харманли за 2020г., с което е
потвърдено Наказателно постановление №24/19.05.2020г. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води – Хасково.
В касационната жалба се твърди,
че решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон. Същото
било и необосновано, тъй като събраният по делото доказателствен материал не
кореспондирал с изводите на ръководно-решаващия орган. Иска се отмяна на
съдебния акт.
В писмени бележки се допълва, че
в досъдебната фаза на производството били допуснати съществени процесуални
нарушения. На първо място актът за установяване на административно нарушение
бил неточен, и неразбираем. Сочи се, че въпреки искането с молба за отлагане на
връчването на АУАН, същият бил връчен на управителя на дружеството, с което
била нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че посочените в
акта свидетели действително не присъствали при съставянето му. Сочи се също, че
констативният протокол за извършената проверка бил връчен на представляващия
дружеството заедно с наказателното постановление. В хода на АНП не било
обсъдено и даденото от ВиК оператора становище по преписката. Налице било и
разминаване в датите на проверката и на получаване на пробите. Освен това,
налице била неяснота в НП относно правната квалификация на нарушението. Обширни
доводи се излагат в насока липса на основания за ангажиране на отговорността на
„Водоснабдяване и канализация„ ЕООД – Х..
В съдебно заседание процесуалният
представител на касационния жалбоподател изтъква, че в наредбата, въз основа на
която се издавали разрешителни за заустване ясно било определено, че дружеството
нямало как да бъде титуляр на такова разрешително, титуляри можело да бъдат единствено общините. Твърди, че за територията на
процесната община „Водоснабдяване и канализация“ – Х. не предоставяло услугата
„пречистване“, не била налице пречиствателна станция за отпадъчни води, а без
такава било обективно невъзможно да се контролират емисиите, заустватвани от
канализацията в съответното водно тяло. Акцентира се върху това, че законът
боравил с термина „изхвърляне“, като се сочи че в случая не ставало дума за
изхвърляне на отпадъчни води, а за предоставяне на услугата „канализация“.
По изложените съображения се иска
отмяна на атакуваното съдебно решение и цялостна отмяна на наказателно
постановление.
Ответникът – Регионална инспекция
по околна среда и води – Хасково, чрез писмена молба по хода на делото оспорва
касационната жалба. Счита същата за неоснователна и недоказана.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши
проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение №260020/16.10.2020г.,
постановено по АНД №204/2020г., Районен съд - Харманли е потвърдил Наказателно
постановление №24 от 19.05.2020г., издадено от Директора на Регионална
инспекция по околна среда и води (РИОСВ) – Хасково, с което на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, гр.Х., за нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите
(ЗВ) и на основание чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ във вр. с чл.38, ал.3 от Наредба №2
от 08.06.2011 за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000
лева.
За да потвърди наказателното
постановление районният съд е приел, че АУАН и НП били издадени от компетентни
лица. Спазени били сроковете по чл.34 от ЗАНН, съответно при съставянето и
издаването на актовете. АУАН и НП били издадени при изпасване на изискванията
на чл.40, чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не се създавала неяснота относно нарушението.
Правилно била определена правната квалификация на нарушението. НП отговаряло на
чл.57 от ЗАНН, като не било налице нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. По
съществото съдът приел, за доказано по безспорен начин, че наказаното дружество
не изпълнило задължението си да поддържа необходимото качество на водата в
съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните. От
протокола за изпитване на взетите проби се доказало, че концентрацията на
замърсителите не отговаряла на определените в разрешителното за заустване
показатели на ИЕО, поради което правилно била ангажирана отговорността на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Хасково, като правилно била приложена и
санкционната норма за това. В случая не били налице основания за прилагане на
чл.28 от ЗАНН. Съдът отхвърлил възраженията на „Водоснабдяване и канализация“ –
Х.за нарушение на чл.40 и чл.52, ал.4 от ЗАНН, като обосновал изводите си в
тази насока.
Настоящият състав на касационната
инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо
и правилно. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства.
Настоящият състав
изцяло споделя съображенията на районния съд, че в процедурата по съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила водещи до отмяна на оспорения акт. Споделя се и
изложеното от ревизираната инстанция във връзка с установеността и доказаността
на описаното в НП нарушение.
Видно от
събраните в хода на административно наказателното производство доказателства „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр. Х. е титуляр на валидно към датата на извършената
проверка от РИОСВ - Хасково разрешително за
ползване на воден обект - повърхностни води за заустване на отпадъчни води
№ 0985/23.06.2003г. (нов № 33140183), с което са определени
индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване, както и
други условия за заустването.
При
извършена от служители на РИОСВ - Хасково планова проверка на канализационната мрежа на
гр. Симеоновград за контрол на изпълнението на изискванията и условията по цитираното
по-горе разрешително, на 15.01.2020г. контролните органи
са взели водни проби от определените в разрешителното места на заустване, като видно от
резултатите от изпитванията на иззетите проби, концентрацията на замърсителите
не отговаря на определените в разрешителното за заустване показатели.
Съгласно легалното
определение на понятието „индивидуални емисионни ограничения“, дадено в § 1, т. 11 от ДР на ЗВ, това са
стойностите на масата, изразена с някои специфични параметри,
концентрация и/или емисионно ниво, определени в разрешителните за заустване на
отпадъчни води при прилагане на комбинирания подход, които не трябва да бъдат
надвишавани през даден период от време. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона
за водите, водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да
поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните
изисквания и условията на разрешителните.
Настоящият състав
на съда приема, че съобразно даденото в АУАН и НП описание на нарушението и
стойностите на измерените показатели на водните проби, обективирани в Протокол
от изпитване на образци № 14-0020/07.02.2020г. на Регионална лаборатория - Хасково, се
установява, че характеристиките на отпадните води в точките на заустване, са в
отклонение от стойностите, изискуеми съобразно разрешителното за заустване.
Поради това и правилно е преценено, че е налице осъществено от дружеството нарушение на чл. 48, ал. 1, т.
3 от ЗВ.
Правилно това
нарушение е преценено като наказуемо по чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за
водите, според която норма физическо или юридическо лице, което изхвърли
отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши
емисионните норми и изисквания, се наказва с глоба или съответно с имуществена
санкция от 1000 лв. до 5000 лв. В чл.
38, ал. 3 от приложимата Наредба № 2 за издаване на разрешителни за заустване
на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване, от своя страна, изрично е
посочено, че по смисъла на чл. 200, ал.
1, т. 6 от Закона за водите за нарушаване на емисионните норми се счита
неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални
емисионни ограничения, какъвто именно е настоящият случай.
Следователно
правилно дружеството е санкционирано за осъщественото деяние - изхвърляне на
отпадъчни води в канализационната мрежа на гр.Симеоновгрда в приемника на р.Марица в нарушение
на емисионните норми – индивидуални емисионни ограничения, въведени с цитираното по-горе разрешително за
заустване № 0985/23.06.2003г., изменяно и продължавано с цитираните в НП писма и решения.
В случая размерът
на наложената имуществена санкция е правилно
индивидуализиран, както е приел и районният съд.
От събраните по
делото доказателства не може да се направи извода, че нарушението представлява
маловажен случай. Обоснованите изводи,
изложени от районния съд в тази насока, изцяло се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което не е необходимо преповтарянето им.
Предвид
гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, районният
съд е приложил закона правилно. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение,
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде
оставено в сила.
С оглед горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260020 от 16.10.2020г., постановено по АНД №204
по описа на Районен съд – Харманли за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.