Присъда по дело №1015/2021 на Окръжен съд - Пловдив
| Номер на акта: | 3 |
| Дата: | 12 май 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.) |
| Съдия: | Силвия Александрова Цанкова |
| Дело: | 20215300201015 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 28 април 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към присъда №3 от 11.05.2021г.
по НОХД № 1015 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2021 година
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо
подсъдимия С. А. Х. и същият е предаден на съд с обвинение за извършено
престъплениe по чл. 304а вр. с чл. 304, ал.1 от НК, за това, че на ****г в гр.
П., обл. П. е дал подкуп - сумата от 25 лева, на полицейски орган – младши
инспектор Т. А. Х. – младши автоконтрольор към група „Охранителна
полиция“ на РУ на МВР – Първомай при ОД на МВР – Пловдив, за да не
извърши действие по служба – да не му състави акт за административно
нарушение по чл. 140, ал.1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата – за
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фиат Пунто“,
което не е регистрирано.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото
обвинение със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и
същата правна квалификация на извършеното. По отношение реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия пледира да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер, близък до предвидения в закона минимум за
съответното наказание /предлагайки същият да бъде една година/. Подобна
позиция държавното обвинение излага и относно кумулативното наказание
„глоба”. По отношение наказанието „лишаване от свобода” прокурорът
предлага да бъде приложен институтът на „условното осъждане“ по смисъла
на чл.66 от НК.
Подсъдимият Х. призна вината си за стореното от него и разказа
подробно обстоятелствата около процесните събития. Помоли съда за
определяне на по-ниско наказание.
Пред първоинстанционния съд се разви съдебно следствие по общия
ред. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по време на
развилото се съдебно следствие по общия ред и обсъди доводите и
съображенията на страните, прие за установено следното:
Подсъдимият С. А. Х. е роден на **** г. в гр. П.. Живее в гр. П., обл.П..
Той е българин, български гражданин е, има висше образование, не е женен,
не е осъждан, има ЕГН: **********.
През месец февруари 2021г. подсъдимият Х. закупил лек автомобил
„Фиат пунто“ с рег.№ ***, за което сключил писмен договор с продавача и
1
получил владението върху автомобила. В срок от един месец от сключването
на договора подсъдимият не представил в сектор „Пътна полиция“-Пловдив
нужните документи за промяна в регистрацията на автомобила, поради което
на 09.04.2021г. същата била прекратена служебно.
В последните минути на 22.04.2021г. подсъдимият Х. управлявал
горепосочения лек автомобил „Фиат пунто“ с поставени регистрационни
табели № ****по улиците на гр.П., обл. П.. По същото време, съгласно
утвърден от началника на РУ на МВР-Първомай при ОД на МВР- Пловдив
график за месец април 2021г., от 20,00ч. на ****г. нощна смяна като
автопатрул застъпили свид.Т.Х.-младши инспектор-младши автоконтрольор
към група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР-Първомай и свид.А.Д.-
младши инспектор към група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР-
Първомай. Смяната им била с продължителност до 08.00ч. на ****г. Двамата
полицаи изпълнявали задълженията си като автопатрул със служебен
автомобил „Ленд ровър“ със синя лампа върху покрива и бели надписи
„POLICE“ по страничните му части. Задълженията им били контрол и работа
по безопасност на движението и охрана на обществения ред.
Около 23.50ч. на ****г. автопатрулът в състав свидетелите Х. и Д. се
намирал на ул.“В.Л.“ в гр. П.и работел по пътния контрол. В 23.55ч. по
улицата преминавал лекият автомобил „Фиат пунто“, управляван от подс.Х..
Свидетелят Х. му подал сигнал за спиране със стоп-палка, при което подс.Х.
спрял автомобила в дясната част на пътното платно. Полицаят се приближил
до автомобила, като поискал и получил от водача неговите и на автомобила
документи. След като прегледал документите, свид.Х. се обадил на дежурен
служител в управлението, поискал информация за автомобила и така разбрал,
че същият е с прекратена регистрация от 09.04.2021г. Поради това поканил
подс. Х. да се приближи до служебния автомобил за съставянето на акт за
установяване на нарушението, което подсъдимият изпълнил. През това време
полунощ минал и вече било ***г.
Свидетелят Х. обяснил на подс. Х. ситуацията и му заявил, че ще му
състави акт за установяване на извършено административно нарушение по
чл.140 ал.1 пр.1 от Закона за движението по пътищата-за това, че управлява
МПС, което не е регистрирано. Подсъдимият помолил свид.Х. да не му
съставя акт, като предложил нещо да го почерпи, понеже мислил, че
санкцията ще бъде твърде висока. Полицейският служител отказал и заявил,
че ще си свърши работата. Въпреки това, подсъдимият Х. решил да избегне
съставянето на акт за административно нарушение, като даде за това на
свидетеля Х. сумата от 25 лева, която носел в джоба си. За целта извадил една
банкнота с номинал от 20 лв. и една банкнота с номинал от 5 лева и ги
оставил на дъното в багажното отделение на полицейския автомобил, който
бил с отворен капак, като отново казал на свид.Х. да не му пише акт и да се
почерпи. Разговорът между свид.Х. и подс.Х. бил чут от свид.Д., който стоял
2
в близост до тях и видял също поставянето на парите в служебния автомобил.
Междувременно свид.Х. затворил вратата на багажника, казал на подс.Х., че
извършеното от него е престъпление и уведомил дежурния в ОДЧ на РУ на
МВР-Първомай за случая.
На местопроизшествието пристигнали разследващ полицай при РУ на
МВР-Първомай и свид.К.-дежурен по управление. Разследващият полицай
извършил оглед, с което отпочнало настоящото бързо производство. При
огледа на полицейския автомобил от пода на багажното му отделение била
иззета сумата от 25 лева, състояща се от една банкнота със сериен № ****с
номинал 20 лв. и една банкнота със сериен № ***** с номинал 5 лева.
Подс.Х. бил отведен в РУ на МВР-Първомай, където била издадена
заповед за задържането му за 24ч. и срещу него бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия ****и с бланков № ****г.
за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП.
Изведените безспорни и категорични фактически констатации се
базират на необходимите и достатъчни доказателствени източници, които
са взаимно допълващи и кореспондиращи помежду си. В този смисъл
съдът отчете приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум /л.7 - л.13 от ДП/, АУАН /л.31 от ДП/, удостоверение от Ру-
Първомай /л.33 от ДП/, месечен график и типова длъжностна характеристика
за длъжността „младши автоконтрольр“ Сектор „Охранителна полиция“ към
районно управление /л.34-37 от ДП/ и др., приобщени от съда по надлежния
ред, от веществените доказателства /инкриминираните банкноти, приложени
на към делото/, събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия Х.,
показанията на свидетелите Х., Д. и К..
Видно от приложеното към делото удостоверение от и.ф.началник на
РУ на МВР-Първомай, свид. младши инспектор Т.Х. заема длъжността
„младши автоконтрольор“ в управлението и за времето от 20.00ч. на ****г. до
08.00ч. на ****г. е бил на смяна със задължения и функции по контрол и
работа по безопасност на движението и охрана на обществения ред.
В показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на
подсъдимия Х. не се установяват никакви противоречия по отношение на
включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат
по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът възприема и кредитира при
постановяване на присъдата си в пълнота показанията на свидетелите, както и
изложеното от подсъдимия относно релевантните за делото факти, като
обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от
значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така
3
и със събраните и приложени по делото писмени и веществени доказателства.
Макар всички свидетели по делото да са полицейски служители, участвали по
служба в процесните събития, то никое от тези лица не е взело участие в
следствените действия. Ето защо е законово допустимо показанията на
въпросните свидетели да се ползват като годно доказателствено средство.
Липсва процесуално препятствие да бъдат изслушани в качеството на
свидетели тези полицейски служители, тъй като не са извършили действия с
процесуален характер, в какъвто случай би се явила приложима забраната на
чл.118 ал.2 от НПК. На следващо място, съдът отчете, че показанията на
въпросните свидетели представляват първично доказателствено средство,
възпроизвеждащо действително възприети от тях фактически положения.
Този въпрос нееднократно е бил обсъждан и разглеждан от съдебната
практика, която е категорична, че разпитът им е допустим и показанията им
представляват годни доказателствени източници /Напр. Решение по НД №
626 / 2011 г., ВКС, ІІІ н.о.; Решение по НД № 382 / 2008 г., ІІ н.о.; Решение по
НД № 310 / 2000 г., ВКС, ІІ н.о.; Решение по НД № 650 / 2009 г., І н.о. и т.н./.
При посочената фактическа установеност на инкриминираните деяния
съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият
Х. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци
на престъплението по чл. 304а вр. с чл. 304, ал.1 от НК, за това, че на****г. в
гр. П., обл. П.е дал подкуп - сумата от 25лева, на полицейски орган – младши
инспектор Т. А. Х. – младши автоконтрольор към група „Охранителна
полиция“ на РУ на МВР – Първомай при ОД на МВР – Пловдив, за да не
извърши действие по служба – да не му състави акт за административно
нарушение по чл. 140, ал.1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата – за
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фиат Пунто“,
което не е регистрирано.
По тази правна квалификация съдът призна подсъдимия Х. за виновен,
като го осъди по повдигнатото му обвинение.
По отношение на процесното престъпление съдът отчете, на първо
място, че за съставомерността на извършеното не се изискват специални
качества относно субекта на престъплението, каквито подсъдимият Х. не е и
притежавал.
Законът обаче изисква специално съставомерно качество на
получаващия облагата – да е „ длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т. 1 от
НК. Свидетелят Х. несъмнено е имал това качество по смисъла на чл.93, т.1,
б.”а” от НК, установено от кредитираните от съда доказателства относно
служебното му положение - служител на МВР, изпълняващ в момента на
осъществяване на деянието функциите си като такъв. Същият е имал и
качеството „полицейски орган”, изискуемо от квалифицираната разпоредба
на чл.304а от НК. Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че се опитва да даде
4
парите, за да не изпълни полицейският служител Х. задълженията си в това
му именно качество, за да не да му състави акт за установяване на
административно нарушение по Закона за движение по пътищата за
управление на МПС, което не е регистрирано.
Изпълнителното деяние на активния подкуп може да бъде извършено
само с действие, като формите на изпълнителното деяние могат да се изразят
в предлагане, обещаване или даване на дар. Макар по въпроса относно
довършеността на „активния подкуп“ по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК
при форма на изпълнително деяние „даде дар или каквато и да е облага“ да
съществуваше доскоро противоречива съдебна практика, този спор
понастоящем е приключен окончателно с Тълкувателно решение
№1/12.03.21г. на ВКС. Според същото, в тези случаи подкупът е довършен с
прекъсването на фактическата власт на дееца върху облагата и
предоставянето ú на длъжностното лице и/или на друго лице по начин, който
му позволява безпрепятствено да изрази отношението си към нея – чрез
приемането ú, респективно чрез отказ да я приеме. Върховните съдии
приемат, че активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при
форма на изпълнително деяние „даде дар или каквато и да е облага“ (подкуп)
на длъжностно лице е довършено престъпление, а не само опит към него, щом
дарът се намира във фактическата власт на длъжностното лице и е прекъсната
фактическата власт на даващия, без да е необходимо адресатът на облагата да
е приел същата. С други думи, коректно държавното обвинение е
квалифицирало процесното престъпление като довършено такова, понеже
подсъдимият Х. се е лишил от фактическата власт върху инкриминираната
сума пари.
В настоящия случай подс.Х. е извършил всички действия, които се
включват в изпълнителното деяние по чл. 304, ал. 1 от НК - "даване" на
подкуп, като е оставил инкриминирания дар в багажника на полицейския
автомобил. Тези негови действия са били съпроводени с отправени реплики, с
които е обяснил, че дава паричната сума като почерпка, за да не му бъде
съставян АУАН-действие, свързано с упражняване служебните правомощия
на полицейския служител Х.. Всички тези факти в своята съвкупност сочат на
действия по даване на подкупа и на неговата съставомерна волева насоченост
- да се мотивира длъжностното лице Х. във връзка с поведението му по
служба-в конкретния случай-да бездейства.
Престъплението по чл.304а от НК е извършено с пряк умисъл, като
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал именно тяхното
настъпване.
След като призна подсъдимия Х. за виновен по съответните правни
квалификации, съдът разгледа въпроса относно определяне на наказанията
5
му в пределите, предвидени от закона за съответното престъпление, като
изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 от НК/ и принципите за
определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК. При индивидуализацията на
наказанията му съдът съобрази същите със специфичните особености на
конкретния случай, вземайки предвид обстоятелствата, които определят
конкретната тежест на извършеното престъпление и онези, характеризиращи
личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези обстоятелства биха
могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност
на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно
въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и
специалната превенции. Така в практиката на ВКС нееднократно е застъпвана
принципната теза, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и
дееца” / Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./.
За престъплението по чл.304а, вр.чл.304, ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до 15 000 лева.
При индивидуализиране наказанията на подс.Х. съдът прецени с оглед
разпоредбите на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността му
обстоятелства изразеното от подсъдимия съжаление за стореното още в
хода на досъдебното производство, съдействието му за разкриване на
обективната истина, трудовата му ангажираност, чистото му съдебно минало
и добри характеристични данни, които в контекста на неговата около 33
годишна възраст не са с малка относителна тежест.
В случая съдът отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимия
Х. обстоятелство проявената известна упоритост, свързана с реализиране на
инкриминираното деяние. Същият първоначално е предложил „почерка“ на
полицейският служител и въпреки категоричното отхвърлянето на
отправената „оферта“, той е пристъпил към предоставяне на процесния
подкуп.
Съдът прие, че по делото не се установява наличие на изключително
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подс.Х., поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на
чл.55 от НК. Посочените смекчаващи обстоятелства по естеството си и в
контекста на съответните отегчаващи обстоятелства очертават случай, който
не се различава драстично от типичната тежест, морална укоримост и
наказателноправни характеристики на потенциалния извършител на
престъпление от разглеждания вид. В този ред на мисли, съдът не приложи
6
разпоредбата на чл.55 от НК при индивидуализиране на наказанията за
процесното престъпление, а определи същите при условията на чл.54 от НК,
като прие, че смекчаващите отговорността обстоятелства са с по-висока
относителна тежест от отегчаващите.
Така при определяне точния размер на наказанието „лишаване от
свобода” в допустимите от закона граници с оглед така отчетените
обстоятелства, съдът счита, че най-справедливо в конкретния случай е на Х.
да му бъде определено наказание близко до общия минимум за съответния
вид наказание, а именно в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи и наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото в закона наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 /ХИЛЯДА/
ЛЕВА, съобразявайки обстоятелствата по чл.47, ал.1 от НК. Така
определената в конкретния случай глоба в размер на 1000 лева се явява
коректно отмерена в съответствие с всички индивидуализиращи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, в т.ч. смекчаващите,
отегчаващите и материалното му състояние.
В начина на живот на подсъдимия Х. и в навиците му няма данни,
сочещи, че за постигането целите на санкционирането се налага социалното
му изолиране. Ето защо, съдът счита, че в конкретния случай са налице
всички предпоставки, визирани в чл.66 ал.1 от НК, от които да може да се
направи изводът, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е
необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му наказание „лишаване
от свобода” в размер на шест месеца. Тези изводи са напълно съобразени с
изискването на нормата на закона и с предпоставките, съдържащи се в нея.
Наложеното наказание „лишаване от свобода” е до три години, подсъдимият
не е осъждан до момента на наказание „лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер, както и за постигане целите на наказанието, и
най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца не се налага изтърпяване
на наказанието.
Докато първите две предпоставки са обективни такива, то третата е
свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Затова и
законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото
изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на съответни
индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в
своята съвкупност да предпоставят възможност за неговото поправяне и
превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
Независимо обаче, че съгласно константната съдебна практика за
приложението института на „условното осъждане“ е водеща преди всичко
индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не игнорира и нуждите на
генералната превенция. За това следва да се преценят не само личните
7
качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на
инкриминираната му деятелност. По отношение на подсъдимия Х.съдът, въз
основа направената преценка, намира, че и третата предпоставка е налице, за
да се приложи чл. 66, ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от
свобода”. В конкретния случай подсъдимият има добри характеристични
данни, същият е с чисто съдебно минало, направил е самопризнания, искрено
съжалява за стореното, които обстоятелства го характеризират като лице с
ниска степен на обществена опасност.
С оглед изложеното, съдът счете, че ефектът на наказателното
въздействие може да бъде обезпечен и с отлагане изтърпяването на
определеното наказание „лишаване от свобода” с определянето на
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК в размер на ТРИ ГОДИНИ
/минималния законоустановен размер/, считано от влизане на присъдата в
законна сила. При определяне размера на изпитателния срок съдът отчете, че
в случая подсъдимият е лице, чиято противоправна деятелност се явява по-
скоро изолирано събитие от неговото битие, същият искрено съжалява за
стореното и през цялото време е съдействал за разкриване на обективната
истина. Ето защо е правилно понасяне на минималния срок (три години),
доколкото са налични съществени смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът намира, че така определеният изпитателен срок е достатъчен, за да
постави на проверка волята на подсъдимия за в бъдеще да се въздържа от
престъпна дейност, доколкото в случай на осъществяване на ново
престъпление, ще следва да изтърпи и отложеното наказание. Въздържанието
от престъпно поведение, както и коригиране на поведението към стриктно
спазване на закона, са конкретните проявления, чрез които подсъдимият би
демонстрирал своето поправяне и превъзпитание.
На основание чл.307а съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно 1 бр. банкнота със сериен № **** **** с номинал
20лв и 1 бр. банкнота със сериен номер ****с номинал – 5лв.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
8