РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 10.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийски районен съд
в публичното съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: Дарина Байданова
при
секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията гр.д. №1617 по описа за 2016г. и за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен е осъдителен иск
с пр.осн. чл. 50 във вр. с чл.45 от ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Я.Е.Д. от гр.Кърджали, в която твърди, че на 31.08.2016 г. /сряда/ заедно с негов приятел И.Х.Н. отишли след работа да карат колела в централния градски парк на Кърджали и към 21,30 часа вече било тъмно и решили да се прибират. Карали колелата по южния тротоар на ул.„Булаир" в посока запад /от центъра към кв.„Възрожденци" и навсякъде - отляво, около тротоара, имало поставени масивни метални предпазни ограждения, като тротоарът бил еднакво широк напред, но в края на тревната площ предпазните ограждения правели чупка вдясно, под прав ъгъл, на който участък от пътя, обаче, липсвало осветление и било пълен мрак. По това време по моста нямало много движение, поради което повечето автомобили карали на дълги светлини. Твърди, че малко преди да стигнат до мястото, където трябвало да се направи десен завой, видял, че срещу тях се движи моторно превозно средство, което карало на дълги светлини и с приближаване към светлината, ставала все по-силна и изцяло го заслепила. Внезапно, предната гума на колелото се ударила в масивното метално ограждение на самия ъгъл и ищецът излетял от колелото през предната гума,като спрял със зъби в парапета, стъпил на краката си, като колелото останало между тях, очилата му изхвръкнали, устата му се напълнила с кръв, а ръкавиците, с които карал колелото, се напоили с кръв. Вследствие на удара почувствал остра болка и извикал за помощ приятеля си,след което не си спомня случилото се и как се озовал пред Спешния център на болницата. Твърди, че била оказана първоначална медицинска помощ, а раната на долната му устна била зашита с четири хирургични шевове и след извършените манипулации, приятелят му го откарал с такси до дома му в кв. „Възрожденци". Вследствие на удара в предпазното ограждение се оказало, че получил разкъсни рани и значителен оток на долната устна, на кожата и полулигавицата на долната устна, в централната й част, получил цепковидна рана с дължина 3 см., с неравни ръбове, адаптирани един към друг с хирургични шевове. Получил и отчупване на фрагмент от втория долен десен зъб, с липса на 1/3 от коронката му, както и отчупване на фрагмент от режещия ръб на трети долен десен зъб с размери 2/2 мм. Установено било и разклащане на първи и втори горни десни зъби. В началото на месец декември 2016г. били свалени шевовете от устната му, но все още продължавал да изпитва болка и към настоящия момент също изпитвал затруднение при хранене. Чувствал напрежение в първи и втори долни десни зъби и същите се клатели и не позволявали да се продължи с лечението му. Изпитвал постоянен страх от каране на колело, сънувал често и кошмари и оттогава не бил докосвал колело си. Сочи, че съгласно чл. 8, ал. 4 от Закона за пътищата, собствеността върху общинските пътища е публична общинска и съгласно чл. 80, ал. 3 от ЗУТ не се допускали улици без тротоари в населени места. Счита, че Община Кърджали се явявала собственик на тротоара, като същата е длъжна да осигури външно изкуствено осветление по улици, площади, паркове, градини и други недвижими имоти - публична общинска собственост; с цел създаване на условия за безопасно нощно движение и като не е създала условия за безопасно нощно движение, ответникът виновно е причинил неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на причинената му телесна повреда, която оценява на 2 000 лв. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва,считано от датата на причиняване на вредите – 31.08.2016г. до окончателното изплащане. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа иска и моли съда да го уважи.
Ответникът Община Кърджали в срока по
чл.131 от ГПК е депозирал отговор, с който намира иска за допустим, като по
основателността, заявява, че управлявайки велосипед, ищецът следвало да се
съобразява със ЗДвП и Правилника за неговото прилагане, както и че в исковата
молба липсвали доказателства за техническа изправност на велосипеда към датата
на настъпване на събитието, както и обстоятелството, свързано с използване на
предпазни средства - например каска или протектори. Сочи, че ищецът не се бил
съобразил с пътната обстановка, както и с металните ограждения и въпреки това,
без да предприеме действия, с които да се предпази, карал колело по южния
тротоар на ул.Булаир. Счита искът за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца във вредоносния резултата
и моли размерът на претендираното обезщетение да бъде намалено. В съдебно заседание не изпраща представител и
не взема становище по иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
– писмени и гласни поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Установява
се по делото, че 01.09.2016г. ищецът е посетил съдебен лекар в гр.Кърджали по
оплакване, че е пострадал при инцидент на 31.08.2016г. като велосипедист и при
прегледа му било установено, че горната устна е значително оточна, на кожата и
полулигавицата на долната устна в
централната й част се установявало цепковидна рана с дължина 3 см. с неравни
ръбове, адаптирани един към друг с хирургични шевове, установено било отчупване
на фрагмент от втори долен десен зъб с липса на 1/3 от коронката му и отчупване
на фрагмент от режещия зъб на трети долен десен зъб с размери 2/2 мм.;
установено е и разклащане на първи и втори горни десни зъби. Било издадено съдебномедицинско удостоверение
№221/2016г., в което било констатирано: разклащане на първи и втори горни десни
зъби, отчупване на фрагменти от втори и трети долни десни зъби, оток и
разкъсно-контузна рана на долната устна, които увреждания са получени при
действието на твърд тъп предмет или тъпоръбест предмет и по време и начин е
възможно да са възникнали така,както съобщава освидетелстваният и разкъсно
–контузната рана на долната устна, разклащането на първи и втори горни десни
зъби и отчупването на фрагменти от втори и трети долни зъби, към момента на
причиняването им довело до разстройство на здравето , извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК.
По
делото за изясняване на обстоятелствата е назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза по писмени данни №14/2017г., чието заключение, неоспорено от
страните, в т.ч. и от разпита на вещото лице в съдебно заседание, се
възприема изцяло от съда като пълно, компетентно и обективно изготвено и
съгласно което на ищеца било причинено: разклащане
на първи и втори горни десни зъби, отчупване на фрагменти от втори и трети
долни десни зъби, оток и разкъсно-контузна рана на долната устна, като
описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет или
тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така,както е
посочено в исковата молба и разкъсно –контузната рана на долната устна,
разклащането на първи и втори горни десни зъби и отчупването на фрагменти от
втори и трети долни зъби, към момента на причиняването им довело до
разстройство на здравето , извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Оздравителният процес в подобни случаи е с продължителност около две седмици.
При изслушването му експертът допълва, че непосредствено преди първото съдебно
заседание извършил прегледа на ищеца, при което констатирал, че няма промени в
неговото здравословно състояние в смисъл, че разклащането на първи и втори
горни десни зъби е преодоляно и в момента те са заздравени и не се налага
допълнително лечение или изваждане. Ищецът заявил, че все още има болка, която
според него не е намаляла по интензитет от момента на травмата, но разгледано
морфологично, по медицински показания нямало причини за подобна болка, тъй като
зъбите били заздравени, венците са здрави. Доколкото болката е субективно
усещане не е възможно да се прецени дали тя действително съществува. По устната
на ищеца нямало видими изменения, останал фин ръб от зарастване на тази рана, белег,
който по никакъв начин не пречи на функциите на устната при говор, хранене и
т.н., но проминиране - изпъкване на този белег над околната тъкан нямало.
От
събраните в настоящото производство гласни доказателства – показанията на И.Х.Н.
– приятел на ищеца се установява, че в деня на инцидента, когато се прибирали
от разходка с колела с ищеца, вече се било стъмнило и се движели в посока Новия
мост –Възрожденци. На място, където тротоарът бил широк, имало стеснение, но
нямало осветление, каквото нямало по продължението на целият мост, ищецът се
ударил в метални ограждения. Автомобилите се движели на светлини, колелото имало
само светлоотразител. На мястото на инцидента тротоарът ставал с 2/3 по-тесен. Свидетелят
се движил зад ищеца, на около 10 метра и чул, че Я. извикал и при пристигането
си до него видял, че се бил хванал за устата и му течала кръв. В горната част
на парапета имало тръба, в която Я. според свидетеля най-вероятно се ударил.
Предната гума, удряйки се в парапета, от инерцията изхвърлила Я. и той се
ударил в областта на устата. Очилата му не ги намерили изобщо. Свидетелят извика
такси и го закарал в Бърза помощ,там
дали направление за хирург, зашили раната и
закарал ищеца у тях. Колелото на Я. било поддържано, той бил безупречен по
отношение на техниката. Колелото било оборудвано с всичко, което се изисквало по
закон. На другия ден Я. се прибрал в Стара Загора. На свидетеля не е известно
след инцидента Я. да е карал колело. Същата вечер двамата нямали каски, като самата
каска представлявала шапка с много къса козирка отпред. След инцидента
свидетелят се виждал с Я. един или два пъти ,но не коментирали темата.
Св.Р.Д. – майка на ищеца,
свидетелства,че когато Я. се прибрал в Стара Загора в началото на м.09.2016г.,
устата му била „обърната“ и се виждали шевове и съсиреци кръв и целият бил
подут. Не разказал подробности, но не можел да говори и първите дни не можел да се
храни, пиел вода със сламка, не можел да си отваря устата. Налагало се
свидетелката всичко да пасира, включително домати и сирене, повече от 10 дни.
След това започнал да се храни с лъжичка,тъй като устните били надути и
шевовете опъвали. Я. имал собствена фирма и се занимавал със строителство. Зъбите
му още стояли счупени и продължавал да се оплаква, че го болят зъбите и че се
клатят. Преди дни казал, че се опитал да яде ябълка, но устата му се напълнила
с кръв. Докато бил при майка си след инцидента взимал болкоуспокояващи и един
от шевовете загноил и трябвало да се ходи на превръзки. И в Стара Загора имал
колело, но не го карал, казал, че не иска да говори за колелото и изпитвал
страх все още. Според свидетелката към настоящия момент устната все още била надута.
В единият край зъболекарят казал, че имало външно тяло, което белеело. Зъбите
отдолу се клатели и не можели да се лекуват. Това състояние пречело на ищеца при
хранене и малко на говора. Месо не можел да яде, както и друга храна.
При
тези данни, съдът намира предявеният иск за основателен.
Непозволеното
увреждане е сложен фактически състав, чийто елементи са деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинно-следствена връзка и вина. По делото не се спори относно
настъпилото вредоносно събитие - бездействие от страна на ответника, изразяващо
се в неосигурено улично осветление по време на тъмната част на денонощието, с
което е нарушена императивната разпоредба на чл.
92,ал.1 от ЗУТ, съгласно която външно изкуствено осветление на улици, площади,
паркове, градини и други недвижими имоти - публична общинска собственост,
задължително се осигурява от общината с цел създаване на условия за безопасно
нощно движение, както и на подходящ нощен облик на населените места. Установено
бе,че в резултат на това противоправно поведение, ищецът, при управление на велосипед
попаднал на препятствие - масивно предпазно
ограждение на тревни площи, в което се ударил и получил наранявания в областта
на устата. Травматичните увреждания, констатирани от съдебен лекар са
значително отточна горна устна, цепковидна рана с дължина 3 см. с неравни
ръбове кожата и полулигавицата на долната устна, отчупване на фрагмент от втори
долен десен зъб с липса на 1/3 от коронката му и отчупване на фрагмент от
режещия зъб на трети долен десен зъб с размери 2/2 мм., разклащане на първи и
втори горни десни зъби. Така, разкъсно – контузната рана на долната устна,
разклащането на първи и втори горни десни зъби и отчупването на фрагменти от
втори и трети долни зъби, към момента на причиняването им довело до
разстройство на здравето , извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Установено
бе, че в резултат на получените увреждания ищецът е претърпял болка и
страдание, не можел да говори, да си отваря устата и да се храни, било
наложително храната му да се пасира около 10 дни и да се храни със сламка, а
след това продължил с лъжичка, оплаквал се, че го болят зъбите, за болките
приемал болкоуспокояващи, а един от шевовете загноял и трябвало да се направят
допълнителни манипулации. Месеци след инцидента все още не можел да отхапе
ябълка и други храни – напр. месо. Все още изпитвал страх да кара велосипед.
Получените увреждания, квалифицирани като разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, в това число и претърпените болки и
страдания са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с деликта и
имат характер на неимуществени вреди, подлежащи на обезвреда.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Това обезщетение има за цел да репарира в относително
пълен обем болките и страданията, възникнали от увреждането. Понятието
справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които се съобразяват при определяне на
размера на обезщетението. Обстоятелствата, които съдът отчита при определяне
размера на обезщетението, са видът и характерът на увреждането, а именно увреждания
в лицевата част на главата и по-конкретно в устата – разклащане на първи и
втори горни десни зъби, отчупване на фрагменти от втори и трети долни десни
зъби, оток и разкъсно-контузна рана на долната устна. Уврежданията разкъсно
–контузната рана на долната устна, разклащането на първи и втори горни десни
зъби и отчупването на фрагменти от втори и трети долни зъби към момента на
причиняването им са довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК с обичаен оздравителен процес от около 10 дни. Съобразно
продължителността на болките, продължили повече 5 месеца, психологичното
страдание на ищеца, изразяващо се в изпитван и понастоящем страх от управляване
на велосипед, съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 2 000,00 лева. Този
размер изцяло покрива претърпените от него в резултат на настъпилото увреждане
на 31.08.2016 год. болки и страдания. Предвид гореизложеното, съдът намира, че
следва да уважи изцяло предявения иск. Този размер на обезщетението, което
ответникът следва да заплати на ищеца, съдът счита за справедливо определен,
свързан с обективно настъпили обстоятелства – обсъдени по-горе по СМЕ, като е
съобразен и периодът, през който те са търпени. При определяне размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди, съдът взема предвид характера
и степента на уврежданията, липсата на трайни последици от същите, възрастта на
пострадалия. Основателно е, обаче, възражението на ответника, че ищецът е
съпричинил вредоносния резултат. Допринасяне по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
има само, доколкото увреденият е проявил поведение, което да е пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. Установено бе по делото в тази
връзка, че ищецът е управлявал велосипеда си в нарушение на законовите
разпоредби на чл. 80 т.2 от ЗДвП - водачът на велосипед е длъжен да се движи
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение и и чл. 81, т. 5 от ЗДвП, забраняващ на водачите
на двуколесно пътно превозно средство да управляват превозно средство по
площите, предназначени само за пешеходци, като тази забрана не се отнася за
велосипедисти на възраст до 12 години. Съдът не споделя възражението на
ответника, че липсата на предпазна каска и протектори е довело до съпричиняване
на вредоносния резултат, предвид претендираните по делото вреди, настъпили в
областта на устата, при което дори и с предпазни средства, при директен удар,
вреди от характера на получените не биха били избегнати. С оглед горното, при
оценка на обстоятелствата, съдът намира,че ищецът и ответникът са допринесли в
равна степен за настъпване на вредите, чието обезщетяване се търси. Ето защо и
предвид разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и посочения принос, дължимото
обезщетение следва да се намали с ½ и ответникът следва да бъде осъден
да заплати обезщетение в размер на 1000,00 лв., до който предявеният иск е основателен,
а за разликата над 1000,00 лв. до пълния предявен размер от 2000,00 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
При
това положение основателен и доказан е и акцесорно предявеният иск за заплащане
на законната лихва. Вземанията за непозволено увреждане са лихвоносни, тъй като
са парични. Лихвата при непозволено увреждане представлява допълнение към
обезщетението и представлява компенсаторна такава. Тя следва да се начислява от
датата на увреждането - 31.08.2016 год.
до окончателното й плащане, тъй като по силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
длъжникът се смята в забава от този ден и без покана. Размерът на лихвата
съгласно чл. 86 от ЗЗД е равен на законната лихва.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да присъдят от направените
от ищеца разноски за държавна такса – 80,00 лв.адвокатско възнаграждение –
440,00 лв., възнаграждение за вещо лице 190,00 лв., общо 710,00 лв., разноски съразмерно
уважената част от иска, или, 355,00 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден за заплати по сметка на КРС и направените бюджетни
разноски за вещо лице в размер на 20,00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Кърджали, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Я.Е.Д., с ЕГН **********, от
***, сумата 1000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на 31.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2016г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за разликата над 1000,00 лв. до пълния предявен размер от 2000,00 лв.
ОСЪЖДА Община Кърджали, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Я.Е.Д., с ЕГН **********, от
*** направените по делото разноски в размер на 355,00 лв.
ОСЪЖДА Община Кърджали, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на бюджета на Съдебната власт по
сметка на Районен съд Кърджали сумата в размер на 20,00 /двадесет/ лв. за направени в производството по гр.д.
№1617/2016г. по описа на КРС бюджетни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: