О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 47
Гр.Н.,09.05.2019г.
Районен съд Н. в закрито съдебно заседание,проведено
на девети **й през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева ЧНД №92 по описа за 2019 година,за да се
произнесе,взе предвид:
Производство с правно основание чл.243 ал.5
от НПК-по жалба,предявена от Р.К.Й. ***,действаща чрез пълномощника си адв.Д. К.
от ВАК срещу Постановление на Районна прокуратура Н. от 14.03.2019г.за
прекратяване на Досъдебно наказателно
производство №425/2017г-по описа на РУ –Н..
В жалбата се твърди,че посоченото
прокурорско постановление е незаконосъобразно и необосновано,като се излагат
следните съображения:
ДП
№425/2017г.по описа на РУ –Н. било образувано на 06.10.2017г.и е водено срещу
неизвестен извършител за това,че на 02.07.2017г.около 08.30-9.00часа ,в
сградата на ЦСМП в гр.Н.,Ш.ска област,се заканил с убийство спрямо длъжностното
лице Р.К.Й. /медицински фелдшер в ЦСМП –Н./ от гр.Н.,обл.Ш. ,по повод на
изпълнение на службата,което възбудило основателен страх у Р.К.Й. за
осъществяването му –престъпление по чл.144 ал.3 във вр.с ал.2 във вр.с ал.1 от НК.
В атакуваното постановление,като основание
за прекратяване на досъдебното производство била посочена хипотезата на чл.243
ал.1 т.1 във вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК.Наблюдаващият прокурор заключил,че
установената в хода на разследването фактическа обстановка сочи на „липса на
състав на престъпление от общ характер,в частност и такова по чл.144 ал.3 във
вр.с ал.2 във вр.с ал.1 от НК“.
Според жалбоподателя,не става ясно каква
фактическа обстановка е приел прокурорът,че е налице.Фрагментарно били
преразказани показанията на четири**та свидетели Р.Й.,Е. С.,В. В.ев и Ю. К..Какво
всъщност прокурорът прие**,че се е случило в кабинет на ЦСМП –Н.,сутринта на
02.07.2017г.в присъствието и с участието на гореспоменатите четири**
свидетели,не ставало ясно.Отделно от това,самият преразказ на казаното от
свидетелите бил неточен и драстично неадекватен на изявленията им.
Счита за несъмнено доказано,че на
02.07.2017г.около 08.30-9.00часа,във фелдшерската стая в сградата на ЦСМП в гр.Н.,д-р
Ю. К. безпричинно я е нападнал ,като осъществил над нея физическо и психическо
насилие-крещейки и обръщайки се към нея с „**“, й отправял обиди“**“, „**“,“.**“,“**“,закани:“ще
те ***“, „ще те ***“,нарушил й телесната неприкосновеност,като я дърпал за
медицинската туника ,разтрисал е раменете й,блъскал я и принудително променил
местоположението й в пространството.
Откъслечно били преразказани и двете
експертни заключения по проведените комплексни СППЕ,отново,без да се изяснява
защо и на кое от тях дава вяра наблюдаващия прокурор.
След детайлно запознаване с **териалите по
досъдебното производство,жалбоподателката и повереникът й и**ли основание да
поддържат становище,че разследването е водено необективно,като
благоразположението на наблюдаващия прокурор към личността на сочения за
агресор от жалбоподателката д-р К.,основано на познанство и съвместна
работа,недвусмислено явствало :1/От протоколите за проведени разпити на
свидетели пред съдия, 2/от факта,че прокурорът е проявил инициатива за събиране
на доказателства единствено във връзка със защитната теза на св.К. и
изолираните му в съпоставка с останалите доказателства твърдения, 3/от
провеждането на повторна комплексна СППЕ
,без наличието на каквито и да е конкретни обстоятелства ,поставящи под
съмнение обективността и компетентността на вещите лица в състава на
първоначално допуснатата.
Предвид гореизложеното,жалбоподателката
счита,че издаденото постановление от прокурора е немотивирано/както по
отношение на фактическите констатации,така и по отношение на правните
изводи/,незаконосъобразно и необосновано и слага край на разследване,проведено
едностранчиво поради необективност в полза на защитната теза.
Ето защо,моли на основание чл.243 ал.6 т.3
от НПК същото да бъде отменено и делото върнато на прокурора със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Съдът като прецени жалбата и
доказателствата,приложени по воденото досъдебно наказателно производство
№425/2017г-по описа на РУ –Н.,прие за установено от фактическа страна следното:
ДНП е образувано с постановление на прокурор
при НПРП от 06.10.2017г.срещу ВИНОВНОТО ЛИЦЕ за това,че на 02.07.2017г.около
08-30-9.00часа,в сградата на ЦСМП в гр.Н.,обл.Ш.,се заканил с убийство спрямо
длъжностното лице Р.К.Й. /медицински фелдшер в ЦСМП –Н./от гр.Н.,обл.Ш.,по
повод изпълнение на службата й,и това заканване възбудило основателен страх у Р.К.Й.
за осъществяването му-престъпление по чл.144 ал.3 във вр.с ал.2 във вр.с ал.1
от НК.
По ДП ня** привлечено обвиняемо лице.
С постановление от 14.03.2019г.
,наблюдаващият прокурор е прекратил производството на основание чл.243 ал.1 т.1
във вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК,като е счел,че от доказателството по делото не
може да се направи извод за осъществен състав на престъпление от общ характер,в
частност и такова по чл.144 ал.3 във вр. вр.с ал.2 във вр.с ал.1 от НК.
Препис от постановлението е връчен на
посоченото пострадало лице Р.Й. на
19.03.2019г.,като в законоустановения 7-дневен срок,тя е обжалвала същото пред
съда.
Съдът,след като се запозна с **териалите по
воденото досъдебно наказателно производство,установи следното:
По силата на трудов договор
№038/26.09.1998г.,жалбоподателката Р.К. Г.
е назначена на длъжността „***“в ЦСМП –филиал Н. за определен срок от време -до
завръщане на титуляра Л. Д-В.ева .С допълнително споразумение
№961/16.11.1998г,трудовият й договор е трансформиран в такъв за неопределено
време.Трудовите й права и задължения са вписани към представената длъжностна
характеристика /на л.177 по ДП/.
С трудов договор №56/31.10.2007г., Ю. Д. К.
е назначен на длъжността „лекар“ в ЦСМП –Ш.,с място на работа филиал Н. за срок
от три месеца,който с допълнително споразумение №08/31.01.2008г.е трансформиран
в такъв за неопределено време. Трудовите му права и задължения са вписани към
представената длъжностна характеристика /на л.174 по ДП/.
Съгласно утвърдения месечен график за
месец юли 2017г./на л.178/ на 02.07.2017г.,дежурният екип дневна смяна в ЦСМП –Ш.,филиал
Н. е бил :д-р Ю. К.,мф А. М.,мф Р.К.,*** В. Д..
Вероятно поради вътрешна реорганизация е
настъпило разместване по дежурство,като не се спори по делото,а и видно от
показанията на разпитаните свидетели Ю. К.,Р. Г., Е. С. и В. К. е,че вместо мф М.
и *** Д. дежурството е било поето от св.Е. С. и св.К..
Работното време на смяната е било от 7.30
часа до 19.30 часа.
И четири**та свидетели твърдят,че на
посочената дата ,около 08.20часа,на служебния им телефон се е получило
съобщение от РКЦ-Ш. за визита на адрес относно починал пациент.Разговора
записвала св.К. ,според утвърдени между тях самите правила-първо на бланка
/лист/,а после в самия журнал/за да не се бавят,както сочи св.Е.С./.Тъй като
при такива случаи адресът задължително се посещавал от лекар , св.К. се
отправила към кабинета на дежурния д-р К.,който се намирал през стая,за да му
предаде сигнала.През това време лекарят бил в тоалетната ,намираща се в
съседство с кабинета и в която се бил заключил и св.К. тръгнала да се връща към
нейната стая,в която освен нея стояли С. и К..Връщайки се,видяла,че д-р К. отключва
и влиза в кабинета си и му докладвала за постъпилия сигнал. Този разговор се е
състоял на четири очи и другите два** свидетели не са възприели непосредствено
същия.
Според
св.К.,като влязла в кабинета му,К. се развикала „защо се заключваш,аз ли ще ти
върша работата“ и го обиждала така,сясаш той бягал от служебните си
задължения.не помни дали му е давала лист с написани данни за самоличността на
починалия.
Според св.К.,не е влизала в кабинета му,а
са говорили на вратата.,но не стана ясно дали е изрекла репликата,цитирана
по-горе от св.К..
От показанията на свидетелите С. и К. се
установи,че К. скоро се е върнала при тях в стаята,като е седнала на легло/на
което болните се настаняват за по-продължително лечение/,а краката й били на
земята.До нея стоял св.К.,а св.С. била на стол,в близост до вратата.След около
5 минути,твърдят свидетелите С. и К.,при тях в стаята влетял д-р К.,който носел
със себе си листи,които се попълвали от съответното медицинско лице при
посещение на адреса,много ядосан и започнал да крещи на св.К. с думите“Аз не
мога повече да работя така,не искам такива листчета,ставай и пиши **,чуваш ли
какво ти казвам –пиши **“/св.С./,а според св.К.,К. й казал:“Защо не си ми
попълнила листите и после с тях почнал по главата й.Тя му казала :“Докторе,какво
става,какво искаш,не мога да разбера нищо“/св.С. и той й хвърлил листа в лицето
и взел един кочан с фишове,които попълват при всяка визита и започнал да го
размотава пред лицето й,казвайки :“ето това искам да ми напишеш,този фиш“и го
хвърлил на бюрото,като я блъснал ,хванал я за ревера за раменете ,блъснал я и й
казал „ти за каква се мислиш ** глупачке,ще те ***“.Това се разиграло в рамките
на 2-3 минути.После поседял,взел си чантата и заминал.Изразите :“***,ще те ***,ще
те ***“,отправени от св.К. към св.Р.К. били въприети и от св.К.,който чувайки
ги,излязъл от стаята,за да не се намеси и той в спора/по негови думи/,вероятно
на страната на св.К..
Според св.С.,св.К. е бил излязъл от
стаята,когато К. е влязъл в досег с физическата неприкосновеност на К.,но
според самия К. ,лично е видял как я бута към прозореца,бутайки я в гърдите,но
не можел да определи силата.Заявява,че ако я бутнел с всичка сила,щял да я
прегази.
Нито С.,нито К. са възприели поведението на К.
като такова,будещо основателно предположение,че той може да убие К.,а по-скоро
да я нарани по някакъв начин.
Според са**та св.К.,това поведение на К.
спрямо нея силно я смутило,още повече,че било неочаквано.Смята,че ако
прозореца,към който я бутал К.,бил отворен е щяло ,с тази му сила да я изхвърли
през него.,до такава степен и надвесен над нея.Св.К. твърди,че К. няколко пъти
й казал Аз ще те ***“.Фразата „ще те ***“,насочена към нея е възприета от
другите два** свидетели-очевидци С. и К. само веднъж.
От своя страна,св.К. отрича да е
блъскал,влачил,изобщо **лтретирал физически К. ,както и да й е крещял.Известно
му е,че задължението за попълване на фиша било на този,който посещава адреса и
в конкретния случай помолил К. да го попълни още там,за да ня** разминавания в
журнала за часа на постъпилото повикване.К. му отговорила „Аз ня** да ти върша
работата“,което го афектирало,тъй като такива обвинения от нейна страна не били
за първи път.Категорично отрича да я заплашва,че ще я убие.
Между два**та и преди е и**ло спречквания
,сочат в показанията си както К.,така и К.,К.,св.Х. В.ев/отговорник на филиала на
ЦСМП Н./ и то по повод на отправен от св.К. сигнал до висшестоящите,че К. и К.
си миели личните автомобили на автомивката в ЦСМП,като доколкото ,предвид
изразходваната по принцип вода била повече от тази във всички филиали заедно,се наложило да бъдат издадени заповеди
за преустановяване на тази дейност . Между два**та и**ло спор и по-рано по
повод на някаква визита.
Свидетелката твърди,че се е уплашила и си помислила,че доктор К.
наистина може да я нарани,с оглед състоянието в което се намирал в
момента.Според с.К. тя мълчала през цялото време,изглеждала уплашена ,както по
време на случката,така и когато той и св.К. се върнали от адреса.Според св.С.
той се държал като обезумял и тя наистина се уплашила,че може да нарани К..
Тази фактическа обстановка се възпроизвежда
и в проведените очни ставки .
По воденото досъдебно наказателно
производство първоначално е назначена комплексна
съдебно-психологично-психиатрична експертиза в състав:д-р Нели Николова-психиатър,д-р
Милчо В.-психиатър и д-р Емилия Ж.а –психолог,три**та от гр.Ш. ,със
задача,вещите лица да отговорят на
следните въпроси:1/Води ли се на учет в ДПБ с.Ц. ,обл.Ш.
освидетелстваната Р.К.Й. ?,2/Страда ли от психично заболяване ?, 3/Могла ли е
освидетелстваната К. по време на деянието правилно и точно да възприе** фактите
и обстоятелствата,и**щи значение за делото,да ги запаметява и възпроизвежда по
делото в качеството си на свидетел?, 4/Деянието,извършено на
02.07.2017г.възбудило ли е у освидетелстваната Р.К. уплаха и основателен страх
за живота и здравето й и довело ли е до последващи психически или
психологически проблеми за К. ?,
В изготвената комплексна съдебно-психологично-психиатрична експертиза
/на л.96-108 по ДП/ ,вещите лица заключават,че Р.К.Й. не фигурира в регистъра
на ДПБ с.Ц.,обл.Ш..Към момента на експертното освидетелстване,същата не страда
от психично заболяване.Тя е била в състояние да възприе** фактите и
обстоятелствата,и**щи значение за делото ,да ги запаметява и възпроизвежда,в
качеството си на свидетел.
Деянието ,извършено на 02.07.2017г.е
възбудило у освидетелстваната Р.К. уплаха и основателен страх за здравето и
живота й ,които се вписват в диагностичната категория Остра стресова
реакция.Деянието е довело до временни психически и психологични проблеми в
последващия период ,отговарящи на диагностичната категория Смесена
тревожно-депресивна реакция.
С постановление от
10.07.2018г.,разследващият орган е назначи повторна комплексна съдебно психологично-психиатрична експертиза в
състав:д-р Т.С.-психиатър от Д. и Г.М. –психолог от гр.Варна ,които да
отговорят на същите въпроси.
Вещите
лица С. и М. в заключението си /на л.114-133/сочат,че освидетелстваната Р.К.Й.
е психично здрава.В личностната й структура се установява ***.Проявената от нея
личностнова дисхармония е в рамките на условно приетата нор** ,но в горната им
граница.
От медицинска гледна точка не се
установяват обективни причини,поради които освидетелстваната да не може
правилно да възприе** и да възпроизвежда факти и събития,и**щи значение за
делото и да дава достоверни показания,ако желае,тъй като не страда от психично
разстройство или умствена изостаналост в смисъла на критерия „краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието“.Впредвид личностновата й
акцентуация,вещите лица считат,че е налице тенденция тя да хиперболизира
преживяванията си.
След обстоен анализ на
обстановката,данните от свидетелските показания,експертите считат,че
освидетелстваната е продължила работа през целия ден,както и личностновата й
акцентуация,поради което са на мнение,че тя е преживяла стрес,но който не е бил
с такава интензивност,че да покрие критериите според МКБ-10 на Остра стресова
реакция.
Вещите лица сочат още,че напълно нор**лнопсихологична
реакция след инзидента К. се чувствала напрегната,неспокойна,с нарушен нощен
сън,но лабилното й психично състояние не покрива критериите според
Международната класификация на болестите,Ревизия-10 на клиничната
характеристика на Разстройство в адаптацията.
Според тях,факта,че освидетелстваната не е
потърсила специализирана психиатрична помощ,а е прие**ла хаотично медикаменти
по свое усмотрение е показателно,че интензивността на влошеното й психично
състояние не е била висока.Следвало да се приеме,че промените в психичното си
състояние,обособили се като пряка последица от преживяната психотрав** са
отзвучали,не са приели хроничен ход.
Освидетелстваната е медицинско лице и е
добре запозната със симптомите на дадено заболяване или състояние.Видно от
разказа й,според вещите лица ,било,че и към момента в преживяванията си
разкрива елементи на посттрав**тичен стрес,което е показно за недостоверност
поради факта,че инцидента е през 2017г.,времетраенето на преживяванията с
клинична характеристика на **** е до 6 месеца според критериите на МКБ-10.
В заключение се сочи,че освидетелстваната
преекспонира и хиперболизира интензивността на преживяванията си.
Наред с назначаването на повторна
комплексна съдебно
психологично-психиатрична експертиза,разследващият орган е назначил и
комплексна съдебно
психологично-психиатрична експертиза в същия състав,със задачи вещите
лица да отговарят на следните въпроси: 1/Води ли се на учет в ДПБ с.Ц. ,обл.Ш.
освидетелствания Ю. Д. К.?,2/Страда ли от психично заболяване ?, 3/Могъл ли е
освидетелстваният К. по време на
деянието правилно и точно да възприе** фактите и обстоятелствата,и**щи значение
за делото,да ги запаметява и възпроизвежда по делото в качеството си на
свидетел?, 4/Отразили ли са се предходните отношения /преди 02.07.2017г./между
освидетелствания К. и К. върху поведението му и по какъв начин?, 5/Възможно ли
е освидетелствания към 02.07.2017г.предвид емоционалното си и психично
състояние ,както и извършените от него действия да предизвикат у пострадалата
основателен страх за живота и здравето й? 6/Бил ли е в състояние
освидетелствания К. да реализира убийство –чрез думите и действията си спрямо К.
?
Вещите лица д-р Т.С. и Г.М. в изготвената
от тях експертиза /на л.138-169 по ДП/ заключават,че освидетелстваният Ю. К. не
се води на диспансерен отчет.Не е познат на психиатричната служба.Анамнезните
данни не дават основание да се обсъждат някакви прояви на душевна болест при
лицето.Психически здрав.Не страда от психични разстройства по смисъла на
Международната класификация на болестите-Десета ревизия,което да представлява
умствена недоразвитост или психично разстройство по смисъла на критерия
„краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието.“.Не страда от
психични разстройства по смисъла на Международната класификация на болестите
–Десета ревизия,което да представлява умствена недоразвитост или психично
разстройство по смисъла на критерия „краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието“.
От медицинска гледна точка,не се установяват
обективни причини,поради които освидетелствания К. да не може правилно да
възприе** и да възпроизвежда факти и събития,и**щи значение за делото и да дава
достоверни показания,тъй като същият не страда от психично разстройство или
умствена изостаналост,в смисъла на критерия „краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието“.
Поведението на К. е било изводимо от
натрупаното напрежение,пренебрегването му като личност и лекар от К.,от
предходни отношения между тях и след продължителна афективна
подготовка,реализираните от него действия и възникналите към момента емоции са
били с гневен характер.
Към момента на възникналата
ситуация,независимо,че емоциите владеещи К. са били с гневен характер,той е бил
със съхранен самоконтрол и ясен спомен за случилото се.Въз основа на
свидетелските показания и личностновата структура на К.,вещите лица считат,че
извършените от К. действия са предизвикали изненада и уплаха,поради факта,че
същата е пренебрегвала възможността освидетелстваният да отреагира по този
начин,но не и да предизвикат у пострадалата основателен страх за живота и
здравето й.
Според експертите,и**йки предвид
личностновата структура,съхранения самоконтрол на освидетелствания,са
категорични,че К. не е бил в състояние да реализирала убийство –чрез думите и
действията си спрямо К..
При така установеното от фактическа страна
,съдът направи следните правни изводи:
Престъплението по чл.144 ал.3 от НК-закана
с убийство е квалифициран състав на
престъплението по чл.144 ал.1 от НК-закана с престъпление и с него се защитава не живота,а личната
свобода на гражданите.С извършване на престъплението се цели промяна на
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока.За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице,която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.От субективна
страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и тя да е възприета от
заплашения като действителна заплаха.Не е необходимо лицето действително да се
е изплашило,а само да съществува основание ,че заканата би могла да се
осъществи.Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време
на извършване на деянието,а не след минаването на определено
време./Тълкувателно решение №53/18.09.1989г.по н.д.№7/89г-.на ОСНК/.
От показанията на свидетелите К.,С. и К.
съдът прие** за безспорно установено,че К. е отправил към св.К. израза“Ще те ***“,наред
с други обидни думи и като я удрял с въпросния лист по главата,както и бутайки
я към стената,в близост до прозореца и от това му състояние и три**та са се
уплашили,най-вече К..Според самите свидетели обаче, с поведението си ,К. не е
създал у тях усещането,че той наистина може да приведе в изпълнение отправените
под фор**та на закана към К. думи,а по-скоро да я нарани физически.
И понеже субективното усещане на К. в
конкретния момент,а именно дали деянието,извършено на 02.07.2017г.е възбудило у
нея уплаха и основателен страх за живота и здравето ,както и дали е довело до последващи психически или психологически
проблеми за К. ,правилно органът на разследването е пристъпил към събиране на
допълнителни доказателства ,чрез които да се извърши проверка на гласните
доказателства,а именно,чрез назначаване на първоначална и повторна комплексни съдебно- психиатрична и
психологична експертизи.
В първоначалната експертиза,вещите лица
д.р Николова,д.р В. и д-р Ж. са заключили,че деянието ,извършено на
02.07.2017г.е възбудило у освидетелстваната Р.К. уплаха и основателен страх за
здравето и живота й ,които се вписват в диагностичната категория Остра стресова
реакция.Деянието е довело до временни психически и психологични проблеми в
последващия период ,отговарящи на диагностичната категория Смесена
тревожно-депресивна реакция.
В повторната
комплексна съдебно
психологично-психиатрична експертиза в състав:д-р Т.С.-психиатър от Д. и
Г.М. –психолог от гр.Варна ,вещите лица С. и М. считат,че доколкото Р.К. е
медицинско лице и е добре запозната със симптомите на дадено заболяване или
състояние,видно от разказа й било,че тя е преживяла стрес,но който не е бил с
такава интензивност,че да покрие критериите според МКБ-10 на Остра стресова
реакция.Както и, че напълно нор**лнопсихологична реакция след инцидента К. се
чувствала напрегната,неспокойна,с нарушен нощен сън,но лабилното й психично
състояние не покрива критериите според Международната класификация на
болестите,Ревизия-10 на клиничната характеристика на Разстройство в адаптацията.
До тук,в общи линии двете заключения
кореспондират помежду си.
Доколкото обаче повторната експертиза
подлага на анализ и специалните познания,които К. и** като медицинско лице в
областта на симпто**тиката и проявните форми на отделните заболявания, което не
е отчетено от първоначалната експертиза и предвид личностновата й
структура,съдът кредитира с по-голямо доверие
повторното заключение,според което,тя
преекспонира и хиперболизира интензивността на преживяванията си.,което навежда
на извода,че заканването/ с убийство/ от страна на К. ,реално не е възбудила у
нея основателен страх от осъществяването
му.
Ето защо,след преценка на доказателствения
**териал,съдът споделя напълно доводите на прокурора,че не са налице безспорни
доказателства за реализирано от Ю. К. от обективна и субективна страна
,престъпление,съставомерно по чл.144 ал.3 от НК и той правилно е прекратил
воденото досъдебно наказателно производство.Не са налице основания за връщане
на делото за извършване на допълнителни действия по разследването,тъй като са
положени необходимите усилия за събиране на доказателства ,както в подкрепа на
обвинителната,така и в подкрепа на защитната теза.
Постановлението на прокурора се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено,а жалбата
против него-оставена без уважение.
Водим от гореизложеното,на основание
чл.243 ал.1 т.5 от НПК,съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление от 14.03.2019г.,издадено от
Кр.Ж. –прокурор при Районна прокуратура Н.,с което на основание чл.243
ал.1 т.1 във вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено досъдебно производство
№425/2017г.по описа на РУ гр.Н..
Определението може да бъде обжалвано или
протестирано пред Окръжен съд Ш. в 7-дневен срок от съобщаването му на прокурора и на
пострадалото лице.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: