№ 17106
гр. София, 22.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря НАДИН М. БАКАЛОВА-ЯНКОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20221110154391 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск, предявен от Т. Д. Чакърса против
П. П. П. на основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права
и местоживеенето на детето на детето на страните С П.а П.а при ищеца,
определяне на режим на лични отношения с ответника, осъждането му да
заплаща месечна издръжка в размер на 400 до настъпване на основания за
нейното прекратяваене или изменение, както и да бъде определен режим на
лични отношения между ответника и детето.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не депозира отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител
поддържа исковата молба.
Ответникът призован по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК не се явява, не
изразява становище.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127,
ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
1
личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда,
че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния
съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират
граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови
обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по
целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при
определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено
задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а)
желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на
родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
В настоящия случай страните са родители на детето С П.а П.а, родена на
29.03.2016 г. Не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл.
127, ал. 1 СК, не живеят заедно, не общуват помежду си.
Не е спорно и практически от всички доказателствени източници,
обективирани в социалния доклад, показанията на свид. Стоянова и
изслушването на ищцата по реда на чл. 59, ал. 6 СК се установява, че страните
са във фактическа раздяла от 2021 г. Ищцата Ч. полага грижи за детето С П.а,
то живее с нея. Разполага с добри битови условия, а ответникът пребивава в
Германия.
2
При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 127, ал. 2 СК е основателен. В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е
възприето, че съдът следва да предостави упражняването на родителските
права на единия от съпрузите, като под упражняване на родителските права
съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по
закрилата, защитата и представителството на децата“. Чрез решението си по
чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на
адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на
висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-
вече вменявайки отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето)
родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до
постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.
В ППВС № 1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя,
който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи
сметка за интересите на децата. Под „интереси на децата“ се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен
труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Това
тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при
сходната правна уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж.
Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).
В случая, предвид липсата на заявено желание от бащата да упражнява
родителски права, пълната му дезинтересираност спрямо детето, изводима от
процесуалното му поведение и като взе предвид полаганите до момента
грижи за детето, неговата възраст, съдът намира, че е в интерес на детето е
упражняването на родителските права да бъде възложено на майката. При
майката следва да бъде определено и местоживеенето на детето, тъй като по
делото не се установиха важни причини същото да живее отделно от
родителя, който ще упражнява родителските права, нито има изключителни
основания по чл. 59, ал. 7 СК за настаняването му при дядо и баба или в
семейство на други роднини. Намира, че следва да бъде определен режим на
лични отношения на детето с неговия баща. Не е оспорено, че емоционална
връзка между бащата и детето съществува, то не е в твърде ниска възраст,
следователно режимът следва да е разширен, за да бъде съхранена и
поддържана връзката. Подходящ е следният режим, при който бащата ще има
3
право да вижда детето:
• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18.00 ч. на
петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа
събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия месец;
• за Коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за Новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за Великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• 30 календарни дни през лятото /в периода от 21-ви юни до 23-ти
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 21-ви юни до 23-ти
септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не
изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право
да осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01-ви
юли до 19,00 часа на 15-ти юли, и за времето от 10,00 часа на 16-ти август до
19,00 часа на 31-ви август и;
• 4 /четири/ последователни календарни дни през зимата /в периода от
03-ти януари до 19-ти март/, за времето от 10,00 часа на първия ден от
периода до 19,00 часа на последния ден от периода, като майката следва да
съобщи на бащата писмено в срок до 15-ти декември на всяка календарна
година кога в периода 03-ти януари до 19-ти март септември ще ползва
платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението
си за уведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи режима
на лични отношения за времето от 19-ти до 23-ри февруари;
• 4 /четири/ последователни календарни дни през пролетта /19-ти март
4
до 20-ти юни/ за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа
на последния ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата
писмено в срок до 15-ти февруари на всяка календарна година кога в периода
19-ти март до 20-ти юни ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че
майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата
има право да осъществи режима на лични отношения за времето от 10-ти до
14-ти април.;
На лични празници:
• На рождения ден на детето;
• На рождения ден на бащата (07-ми декември) за времето от 10 часа, но
не преди приключване на учебните занимания на детето, до 21 часа.
• На рождения ден на майката (05-ти май) бащата няма право да
упражнява режим на лични отношения с детето.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
При взаимно съгласие между страните бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
Не може да бъде уважено искането като част от режима на лични
отношения да бъде определено бащата да бъде задължен да съдейства при
подаването на каквито и да е документи за детето С П.а до навършване на 18-
годишна възраст. Подобно задължение е твърде неконкретно, тъй като
документите са неопределяеми, а бащата следва да запази правото си на
преценка относно това кои действия във връзка с подаване на документи за
детето е негов интерес. Обратното би довела до фактическа ситуация близка
до лишаването от родителски права.
Относно издръжката:
В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като
процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като
част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските
права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл.
59 СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по
въпросите на издръжката на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
5
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза.
В конкретния случай изслушването на майката се установява, че
месечните разноски за джобни пари на детето С П.а възлизат на около 200 лв.,
67 лв. месечна такса за посещение на уроци по английски език и месечна
такса за посещение на народни танци 30 лв. Извън тези разходи, при
определяне на потребностите на дете на възраст 7 години и 7 месеца, следва
да се вземат предвид и нуждите на детето от ток, вода, отопление.
Последните не са нужди на майката, а на детето, тъй като му осигуряват
нормална битова среда. Следва да се вземат предвид и нуждите от закупуване
на учебници, обувки и дрехи за детето. Последните не представляват
изключителни нужди, по смисъла на чл. 143, ал. 4 СК, а разходи нормално
присъщи на развитието на всяко дете, като съдът третира като сигурно
събитие настъпването им. При тези доказани нужди съдът приема, че
приблизителната месечна нужда на детето към момента възлиза на 500 лв.
По делото се установява, че ответникът няма регистрирани трудови и
осигурителни правоотношения в България. Същевременно съдът отчита, че е
в трудоспособна възраст и не се установяват видими пречки да полага труд.
Не игнорира и наличните данни, че е трудово ангажиран в чужбина.
Следователно може се приеме, че е във възможностите на ответника да
заплаща издръжка над минималния законов размер.
Доколкото детето С П.а живее със своята майка, настоящият състав
намира, че освен парична издръжка, тя реално осигурява и непосредствените
ежедневни грижи по неговото отглеждане и възпитание, които са неоценими
6
в пари. Съобразяването с този фактор обуславя задължение за ответника да
осигурява по-голяма част от необходимата парична издръжка на детето. Ето
защо същият следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на
350 лв., която да бъде изплащана на детето чрез неговата майка на посочената
в исковата молба банкова сметка, а за разликата до пълния претендиран
размер от 400 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За пълнота е нужно да се отбележи, че първоинстанционният съд
приема, че е невъзможно изслушването на ответника, поради неявяването му
в съдебно заседание. Съгласно изложеното в съдебната практика отсъствието
от страната на родителя, редовно уведомен за съдебното заседание, в което
ще бъде изслушан другия родител, както и невъзможността на съда да
изслуша родител поради обстоятелството, че живее и работи постоянно в
чужбина, не води до извод за процедиране в нарушение на цитираната
съдебна практика, доколкото отсъстващия родител сам се е поставил в
положение, в което за въззивния съд би било невъзможно изслушването му
(Определение № 1060 от 29.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3482/2015 г., IV г.
о., ГК, Определение № 60901 от 16.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3729/2021 г.,
III г. о., ГК).
Издръжката следва да се присъди от датата на предявяване на исковата
молба.
Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод или съгласно с арг. от
чл. 47, ал. 3 КРБ и при раздяла на родителите, създали дете без брак съдът е
длъжен служебно да се произнесе за издръжката на детето, дори ако няма
предявен иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка
следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма
искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало,
както и главницата. Ето защо, съдът е длъжен да осъди ответника, който
дължи издръжка, да плаща и законна лихва за забава върху просрочените
месечни задължения за издръжка, считано от датата на исковата
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът иск следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса върху уважената част от иска по чл.
143, ал.2 СК в размер на 504 лв.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето С П.а П.а, ЕГН **********, на майката Т. Д. Ч. , ЕГН ********** на
основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето С П.а П.а, ЕГН
********** при майката Т. Д. Ч., ЕГН ********** на основание чл. 127, ал. 2
СК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим на лични отношения
на детето С П.а П.а, ЕГН ********** с бащата П. П. П., ЕГН **********, при
който бащата ще има право да упражнява лични отношения:
• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18.00 ч. на
петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа
събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия месец;
• за Коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за Новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за Великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• 30 календарни дни през лятото /в периода от 21-ви юни до 23-ти
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 21-ви юни до 23-ти
септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не
изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право
да осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01-ви
8
юли до 19,00 часа на 15-ти юли, и за времето от 10,00 часа на 16-ти август до
19,00 часа на 31-ви август и;
• 4 /четири/ последователни календарни дни през зимата /в периода от
03-ти януари до 19-ти март/, за времето от 10,00 часа на първия ден от
периода до 19,00 часа на последния ден от периода, като майката следва да
съобщи на бащата писмено в срок до 15-ти декември на всяка календарна
година кога в периода 03-ти януари до 19-ти март септември ще ползва
платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението
си за уведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи режима
на лични отношения за времето от 19-ти до 23-ри февруари;
• 4 /четири/ последователни календарни дни през пролетта /19-ти март
до 20-ти юни/ за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа
на последния ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата
писмено в срок до 15-ти февруари на всяка календарна година кога в периода
19-ти март до 20-ти юни ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че
майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата
има право да осъществи режима на лични отношения за времето от 10-ти до
14-ти април.;
На лични празници:
• На рождения ден на детето;
• На рождения ден на бащата (07-ми декември) за времето от 10 часа, но
не преди приключване на учебните занимания на детето, до 21 часа.
• На рождения ден на майката (05-ти май) бащата няма право да
упражнява режим на лични отношения с детето.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
При взаимно съгласие между страните бащата и децата могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА П. П. П. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си С
П.А П.А, ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Т. Д.
Ч., ЕГН ********** на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК издръжка в
размер на 350 лв., считано от 06.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 400 лв. считано от 13.01.2023 г. до пълнолетие или до
9
настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
13.03.2023 г.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката на детето.
ОСЪЖДА П. П. П. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 504 лв.
– разноски в производството по сметка на Софийския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10