Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV а въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН
КИРИМОВ
при
участието на секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното в. гр.
дело № 13803 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 432 от 18.06.2018 г. по гр.
дело № 53600/2014 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48-ми
състав, ответникът „Б.С.– Б.” АД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление ***, офис 2, е осъден да заплати
на Етажна собственост на сграда с адрес
гр. София, ул. „********представлявана от управителя С.Б.Г., ЕГН: **********
(Етажната собственост), на основание чл. 163, ал. 3, вр. чл. 160, ал. 3 от ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. сумата от 13 000 лева,
представляваща стойност на необходими разходи за изпълнение на
строително-монтажни работи, които не са изпълнени или са изпълнени некачествено
по жилищна сграда с подземни гаражи, паркоместа, магазини и офиси, построена в
УПИ VІ-383, кв. 5 по плана на гр. София, местност „Красно село – Стрелбище”, с
адрес гр. София, ул. „********като искът за разликата над сумата от 13 000
лева до пълния претендиран размер от 21 000 лева е отхвърлен като
неоснователен.
Срещу решението, в частта, с която
исковата претенция е уважена е подадена въззивна жалба от името на ответника „Б.С.–
Б.” АД с искане за отмяна и за постановяване на решение, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен в цялост. От страна на жалбоподателя
се твърди неправилност на решението в обжалваната част, в подкрепа на което се
изтъкват следните аргументи: 1) от
страна на ищеца по делото не е доказано упълномощилите управителя на ЕС лица да
са собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС, съответно
недоказана останала активната легитимация на управителя; 2) за да определи размера на дължимата сума, съдът неправилно се е
позовал на заключението на вещото лице, без да отчете че не всички посочени от
вещото лице суми са дължими; 3)
определената стойност от 80.00 лева за доставка и монтаж на метална решетка за
английски двор не следва да се възлага в тежест на ответника, тъй като
доставката и монтажът на тази решетка не са част от одобрения архитектурен план
на сградата; 4) не следва да се
възлага в тежест на ответника и сумата от общо 8145.00 лева (5400.00 лева +
960.00 лева + 1620.00 лева + 165.00 лева съгласно т. 7 от експертизата),
относима към площите пред офисите, тъй като съобразно одобрения архитектурен проект
и площообразуващата таблица те са предназначени за ползване от собствениците на
офиси, а не от всички живущи в сградата; 5)
не следва да се възлага в тежест на ответника и сумата, дължима за изграждане
на стълба за достъп до покрива на сградата в общ размер от 450.00 лева (40.00
лева + 160.00 лева + 250.00 лева съгласно т. 8 от експертизата), тъй като в
одобрения архитектурен проект не е предвидено изграждането на стълба за достъп
до покрива, което означава, че ако такава е била изградена, то това е в
отклонение от проекта и е за сметка на собствениците на сградата; 6) по отношение на всички останали
неизвършени работи и некачествено извършени работи се изразява становище, че
става въпрос за отклонения, които са в рамките на допустимото, като например
наклоните са приети от всички собственици, проектанти, изпълнители и специалисти
от независимия строителен надзор, което е отразено в издадените Акт № 14 и Акт
№ 16; 7) неработещото аварийно
осветление се дължи на необходимостта от подмяна на акумулаторните батерии,
които са консуматив (в този смисъл е и експертизата), т. е. подмяната им е в
тежест на собствениците на обекти в сградата. В допълнение на изложеното се
сочи, че районният съд правилно е отчел фактът, че от страна на ответника са
отстранени дефекти на стойност от 4039.00 лева, поради което исковата претенция
в тази част законосъобразно е била отхвърлена като неоснователна. С оглед
искането на жалбоподателя по съществото на спора, от негова страна се
претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор на въззивната
жалба, подаден от Етажната собственост е изразено становище за неоснователност
на направените от страна на жалбоподателя искания. В подкрепа на това се сочи,
че в случая се касае до претенция, основана на гаранционната отговорност на
строителя за неизвършени и некачествено извършени видове СМР в общите части на
сградата, която е със статус на етажна собственост (ЕС), с оглед на което
всички ищци, които са собственици на самостоятелни обекти в сградата и на
идеални части от общите части в сградата, са активно легитимирани да търсят
защита и съдействие от съда за обезщетяване на причинените вреди. В тази връзка
управителят на ЕС е надлежно оправомощен да ги представлява. Поддържа се, че с
нотариална покана от 03.11.2011 г. ищците са уведомили ответното дружество за
неизвършените и некачествено извършените СМР-та, но от негова страна
претенциите им първоначално били отхвърлени в цялост, както и че съобразно
експертизите по делото, общата стойност на некачествено извършените и
неизвършени строително-монтажни дейности възлиза в размер на сумата от 20032.00
лева. Иска се обжалваната част от първоинстанционното решение да бъде
потвърдена и в полза на въззиваемата страна да се присъдят направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд, страните са редовно призовани и се представляват от процесуални
представители, които поддържат заявените с въззивната жалба и с отговора на
въззивната жалба становища и направените искания, включително за присъждане на
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл. 12 и 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо - в обжалваната част, а разгледано по същество е правилно,
тъй като подадената въззивна жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Предявен е иск с правно
основание чл. 163, ал.3 от ЗУТ.
На първо място следва
да се отбележи, че от съдържанието на исковата молба, вкл. направените
уточнения се установява процесуалната легитимация на ЕС с адрес гр. София, ул. „********действаща чрез управителя С.Б.Г., да предяви исковата
претенция – предмет на делото.
На второ място, искът с
правно основание чл. 163, ал.3 от ЗУТ за обезщетение
при недостатъци в резултат на некачествени строителни работи, проявили се в
рамките на гаранционните срокове съгласно ЗУТ и подзаконовите нормативни актове
по прилагането му. Съгласно решение № 579 от 12.01.2011 г. по гр. дело № 1932
от 2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., искът по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ за обезщетение
при недостатъци в резултат на некачествени строителни работи е на разположение
на лицето, което търпи вреди от виновните действия или бездействия на
строителя, т. е. искът е на разположение на крайния купувач на обекта
включително и може да бъде упражнен в гарантираните от чл. 173 на ЗУТ срокове тогава,
когато строежът е снабден с разрешение за ползване при действието на този
закон, независимо че строителството е договаряно или осъществено преди
приемането му. Качеството строител по смисъла на тази разпоредба не е изключено
за лице, явяващо се едновременно и инвеститор на сградата или части от нея.
Пасивната легитимация, свързана с качеството "строител" подлежи на
установяване с всички доказателствени средства, в която насока имат значение
констатациите по актовете на държавно приемане или санкция във връзка с
осъщественото строителство, издавани по реда на отменения ЗТСУ, ППЗТСУ (отм.)
и съответната по време на действието им подзаконова уредба. Професионалният
ценз на строителя и притежанието на техническа правоспособност в лицето на
ответника не е необходима законова предпоставка за реализиране на отговорността
по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ,
успешното провеждане на иска не е пряко обусловено и от другите формални
предпоставки на чл. 163, ал. 1 от ЗУТ, като наличие на
писмен договор с възложителя в инвестиционния процес, сключен при действието на
този закон.
Предявеният иск е на
разположение на всяко лице, което търпи вреди от виновни действия или
бездействия на строител, т.е активно материалноправно легитимиран е
собственикът на имота, който може и да не е в договорни отношения с изпълнителя
на строежа. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото са приети
множество писмени доказателства, в това число и нотариален акт № 113, том ІІ,
рег. № 12872, дело № 284 от 2014 г., от които се установява, че лицата,
упълномощили С.Б.Г. да ги представлява в качеството на управител на ЕС,
притежават съответни идеални части от общите части на сградата, която е в режим
на етажна собственост. Пасивно легитимиран да
отговаря по този иск е строителят на сградата. Понятието "строител" е
дефинирано в разпоредбата на чл. 163, ал.1 от ЗУТ- физическо или
юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи
необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя
изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа.
Материалноправната легитимация на ответника, свързана с качеството му на
строител, подлежи на установяване с всички доказателствени средства - не е
необходимо задължително да бъде представен писмен договор, в който ответникът
да е посочен като изпълнител на строежа, но това му качество следва да е
установено от други доказателства. Следа да се има предвид и че съобразно
възприетото в решение № 390 от 19.10.2011 г. по гр. дело № 174 от 2011 г., ІV
г. о., ВКС, качеството строител по смисъла на тази разпоредба не е изключено за
лице, явяващо се едновременно и инвеститор на строежа.
Съгласно чл. 163, ал. 3 от ЗУТ, строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия.
Следователно
предпоставките за уважаването на иска са: ответникът да е бил строител; 2. В
резултат от виновни действия на ответника, свързани с неспазване на технически
правила, ЕС да е претърпяла щети; 3. Ответникът да не е отстранил тези щети и
да не е изплатил обезщетение на ЕС.
В случая ответникът
притежава качеството „строител” по смисъла на чл. 163, ал. 1 от ЗУТ, защото
като страна по договор от 30.10.2007 г. /л. 17-42/ и приложенията към него, се
е задължил (съгласно чл. 3 от договора) да построи изцяло и за своя сметка със
свои сили, средства и организация и да предаде на собствениците-учредители
обектите, предмет на тяхното обезщетение в напълно завършен вид до ключ, с
изпълнени довършителни работи, подробно описани в приложение № 5 към договора,
годни да бъдат използвани по предназначение и с разрешение за ползване на
сградата, включително като: а) извърши цялостно проучване, проектиране,
ценообразуване на новопредвидената сграда в имота..; б) построи сградата в
напълно завършен вид, с материали, комуникации, инсталации, съоръжения и т. н.,
подробно описани в приложение № 3 към договора и да въведе същата в
експлоатация…., като с оглед предмета на делото е без съществено значение
обстоятелството дали строителят е възложил на други изпълнители реализирането
на всички или на част от строително-монтажните дейности в обекта. Последното би
могло да има значение ако от страна на ответника се претендира, при условията
на евентуалност, ангажиране на регресна отговорност на подизпълнителите спрямо
него, каквато претенция в конкретния случай няма.
Между страните не се
спори, че искът е упражнен в рамките на гаранционните срокове съгласно ЗУТ
и Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в РБ. Вредоносният резултат, както и
причинната връзка с дейността на строителя-ответник, са установени от
заключението на вещите лица по приетите 3 броя СТЕ.
Що се отнася до твърдението на
жалбоподателя, че за да определи размера на дължимата сума, първоинстанционният
съдът неправилно се е позовал на експертните заключения, без да отчете че не
всички посочени от вещите лица суми са дължими, въззивният съд намира за
необходимо да отбележи следното:
В хода на първоинстанционното производство
по делото са допуснати и са приети съдебно-техническа и оценителна експертиза
(СТЕ) /л. 144-167/; повторна СТЕ /л. 237-244/ и допълнителна СТЕ /л. 258-261/,
които се кредитират от въззивния съд, тъй като заключенията на вещите лица
съдържат ясен и пълен отговор на поставените въпроси и същите съставляват
резултат от обективно и професионално проведени експертни изследвания, основани
на доказателствата по делото. С оглед на това, въззивният съд споделя изводите
на вещите лица и въз основа на тях формира изводите си относно значимите факти.
Въз основа на първите две експеритизи се установява, че в общите части на
сградата действително са налице множество неизвършени или некачествено извършени
строително-монтажни дейности – обособени в табличен вид в повторната експертиза.
От първата експертиза се установява, че в 21 точки са посочени какви са конкретните неизпълнени
или лошо изпълнени строително-монтажни работи в общите части на процесната
сграда, както и каква е стойността на ремонта и допълнителните дейности, които
следва да бъдат извършени по всяка една от тях, за да бъдат отстранени
констатираните недостатъци, като общата стойност на ремонтните дейности възлиза
в размер на сумата от 16 693.00 лева. От заключението на повторната СТЕ се
установява, че общата стойност на неизвършените или некачествено извършените
работи в сградата е 17039.00 лева към 2014 г. и 16 658.00 лева към 2016 г.
Съдът приема, че именно заключението на повторната СТЕ следва да бъде взето
предвид при определяне стойността на необходимите ремонтни дейности в общите
части на сградата, тъй като същото дава отговор на поставените въпроси и към
2014 г., с оглед на което следва да се приеме, че общата стойност на тези
дейности е 17039.00 лева. От заключението на допълнителната СТЕ се установява,
че стойността на извършените дейности съгласно приемо-предавателен протокол от
17.07.2017 г. е 4039.00 лева, която сума следва да бъде приспадната от общо
дължимата за отстраняване на констатираните недостатъци в общите части на
сградата, с оглед на което дължимата от страна на ответника сума е
13 000.00 /тринадесет хиляди/ лева. В допълнение следва да се посочи, че
изводът за дължимостта на тази сума се основава не само на експертните
заключения, а на анализа на доказателствената съвкупност в цялост, доколкото
липсват доказателства за изпълнение на по-голямата част от необходимите
дейности от страна на ответника или за заплащане от негова страна на сумата
като обезщетение към ЕС. Размерът на дължимата сума се определя на базата на
експертизите по делото, на които са поставени въпроси именно за установяване
стойността на необходимите строително-монтажни работи.
Не се споделят като основателни
доводите на жалбоподателя, че определената стойност от 80.00 лева за доставка и
монтаж на метална решетка за английски двор не следва да се възлага в негова
тежест, както и че не следва да се възлага в тежест на ответника и сумата,
дължима за изграждане на стълба за достъп до покрива на сградата в общ размер
от 450.00 лева, тъй като тези дейности не са част от одобрения архитектурен план
на сградата. Що се отнася до металната решетка твърдението на жалбоподателя не
се споделя, тъй като видно от заключението на СТЕ е, че същата е била
предвидена в одобрения архитектурен проект, макар и като хоризонтална, а не
като вертикална, каквато е монтирана от строителя, а по отношение на стълбата
към покрива следва да се отбележи, че става въпрос за дължима по силата на
закона дейност, като ирелевантно е дали същата е изрично посочена в
архитектурния проект или не. В конкретния случай, действително в архитектурния
проект не е предвидено изграждането на стълба за достъп до покривното пространство
на сградата, но това е пропуск, който не може да освободи изпълнителя от вмененото
му по силата на закона задължение. Покривното пространство съставлява обща част
на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС, достъпът до която е необходим не само
за извършване на ремонт и поддръжка, но и с оглед гарантирането на пожарната
безопасност на сградата. Поради това съдът приема, че изграждането на отвор в
покривната плоча, доставка и монтаж на капак и стълба за осигуряване на достъп
до покрива са били ангажимент на ответника по делото, който е останал
неизпълнен. Не без значение е и фактът, че по силата на чл. 4 от договора,
сключен на 30.10.2007 г. задължението за проучване, проектиране и изготвяне на
идеен архитектурен проект за изграждане на сградата е задължение именно на
ответника по делото, който позовавайки се на непълноти и пропуски в изготвения
от него проект се стреми да черпи аргументи ползващи тезата му за неоснователност
на исковата претенция.
По довода, че не следва да се възлага в
тежест на ответника и сумата от общо 8145.00 лева (5400.00 лева + 960.00 лева +
1620.00 лева + 165.00 лева съгласно т. 7 от експертизата), относима към площите
пред офисите, тъй като съобразно одобрения архитектурен проект и
площообразуващата таблица те са предназначени за ползване от собствениците на
офиси, а не от всички живущи в сградата, съдът намира за необходимо да
отбележи, че макар да се касае за площи, ползването на които е предвидено за
собствениците на офиси в сградата, тези площи, съставляват покривна плоча на
подземните гаражи на сградата и като такива представляват общи части за
подземните гаражи, още повече, че тези площи не са включени в застроената площ
на офисите и не представляват част от същите. С оглед на това, че качественото
изпълнение на тези плочи е от значение за общи части на сградата, какъвто е
подземният гараж, отговорността на ответника за некачественото им изпълнение
следва да бъде ангажирана спрямо етажната собственост.
Съдът не може да се съгласи с довода на
жалбоподателя, че по отношение на всички останали неизвършени работи и
некачествено извършени работи става въпрос за отклонения, които са в рамките на
допустимото, като например наклоните са приети от всички собственици,
проектанти, изпълнители и специалисти от независимия строителен надзор, което е
отразено в издадените Акт № 14 и Акт № 16, защото въвеждането на сградата в
експлоатация не изключва гаранционната отговорност на строителя, още повече, че
съгласно чл. 20, ал. 3 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република Б. и минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти
(Наредбата), гаранционните срокове
започват да текат от деня на въвеждането на строителния обект в експлоатация
(издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в
експлоатация). С оглед на това, няма как да се приеме, че въвеждането в
експлоатация на сградата изключва възможността за реализиране на гаранционната
отговорност на ответника.
Въззивният съд не споделя становището на
жалбоподателя, че неработещото аварийно осветление се дължи на необходимостта
от подмяна на акумулаторните батерии, които са консуматив и съответно, че
подмяната им е в тежест на собствениците на обекти в сградата, тъй като от
заключението на СТЕ се установява, че въпросните акумулаторни батерии са били
подменени и въпреки това аварийното осветление се нуждае от диагностика и
ремонт, за които с оглед минималните гаранционни срокове, отговорност носи
именно ответникът.
По изложените по-горе съображения,
въззивният съд приема жалбата на ответника по делото за неоснователна. С оглед
на това и предвид обстоятелството, че изводите на двете съдебни инстанции
съвпадат, обжалваната част на първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
При този изход на спора във въззивното
производство и съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът няма право на
разноски и такива не следва да му се присъждат. Същевременно, съгласно чл. 78,
ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на направените във въззивното
производство разноски, за присъждането на които е направено съответно искане. С
оглед на това, в полза на Етажна собственост на сграда с адрес гр. София, ул. „********представлявана
от управителя С.Б.Г., ЕГН: ********** следва да се присъди сумата от 1038.72
/хиляда тридесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/ лева, представляваща
реално заплатени (съобразно договор за правна защита и съдействие на л. 30 от
в. гр. дело) разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 38.72
лева довнесена държавна такса, за заплащането на които следва да бъде осъден
въззивникът и ответник по делото „Б.С.– Б.” АД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление ***, офис 2.
По
тези мотиви, съдът,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 432
от 18.06.2018 г. по гр. дело № 53600/2014 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 48-ми състав, в частта, с която ответникът „Б.С.– Б.” АД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***, офис 2 е осъден да
заплати на Етажна собственост на сграда с адрес гр. София, ул. „********представлявана
от управителя С.Б.Г., ЕГН: **********, на основание чл. 163, ал. 3, вр. чл.
160, ал. 3 от ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. сумата от 13 000.00 /тринадесет хиляди/ лева, представляваща стойност на
необходими разходи за изпълнение на строително-монтажни работи, които не са
изпълнени или са изпълнени некачествено по жилищна сграда с подземни гаражи,
паркоместа, магазини и офиси, построена в УПИ VІ-383, кв. 5 по плана на гр.
София, местност „Красно село – Стрелбище”, с адрес гр. София, ул. „********.
Решението е влязло в сила в останалата
част, като необжалвано.
ОСЪЖДА „Б.С.– Б.” АД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***, офис 2, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК да заплати на Етажна собственост на сграда с адрес гр. София,
ул. „********представлявана от управителя С.Б.Г., ЕГН: **********, сумата от 1038.72 /хиляда тридесет и осем лева и
седемдесет и две стотинки/ лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение от 1000.00 /хиляда/ лева и довнесена държавна такса от 38.72
/тридесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/ лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховен касационен съд с касационна жалба, подадена в
едномесечен срок от връчване на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.