Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Ловеч, 29.05.2023. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на шестнадесети януари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова и с участието на
прокурор Цветомир Папурков като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм.дело № 520/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 155,
ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Б.Д.Ц., ЕГН: **********, с адрес:
***, чрез адв. Х.Д.И. - ЛАК, подадена против Решение №1762р-22605 от 02.12.2020
г. на Началника на РУ Ловеч, с което на основание чл. 155, ал. 1, във връзка с
чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ на Ц. е отнето разрешение за съхранение, носене
и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях №20160247480/01.04.2017
г., ведно с приложение към него със същия номер, валидно до 31.03.2022 г.
Първоначално жалбата е оставена без разглеждане и
производството по делото е прекратено с Определение №696/20.10.2021 г., което е
обжалвано пред ВАС, което е отменено с Определение №13244/23.12.2021 г. по
адм.дело №12020/2021 г. на ВАС. Делото е върнато на Административен съд - Ловеч
за продължаване на съдопроизводствените действия. С Определение №166/21.02.2022
г. съдия Габриела Х.а се е отстранила от участие в производството по делото и
същото е разпределено на съдия Димитрина
Павлова, която с Определение №168/22.02.2022 г. също се е отстранила от участие
в производството по делото и същото е разпределено на настоящия съдия-докладчик.
В жалбата се твърдят допуснати от
административния орган съществени нарушения на административно производствените
правила, поради нарушение на чл.26, чл.35 и чл.36 от АПК – отменително
основание по чл.146, т.3 от АПК. Оспорващият претендира и нарушение на
материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 от АПК, като отрича
настъпването на фактическия състав на чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.2
от ЗОБВВПИ. Отделно се твърди неспазване на изискванията за форма – отменително
основание по чл.146, т.2 от АПК, както и несъответствие с целта на закона –
отменително основание по чл.146, т.5 от АПК. В заключение се моли съда да
отмени оспореното Решение № 1762р-22605/02.12.2020г. на Началника на РУ Ловеч,
както и да присъди направените разноски на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
пълномощник поддържа жалбата и моли обжалваното решение да
бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи, че административния орган с Решение
№ 1762р-16937/16.09.2020 г. е отнел на жалбоподателя същото разрешение за
съхранение, носене и употреба на оръжие от 01.04.2017 г., което решение е
обжалвано по съдебен ред. Сочи, че преди да приключи съдебното производство
административния орган е издал още две решения за съхранение, носене и употреба
на оръжие на лицето, което е едно и също, като едното решение е предмет на
настоящото производство, а другото Решение № 1762р-22604/02.12.2020 г. е било
предмет на съдебен контрол по адм. дело № 11709/2021 г. на ВАС, като с решение
№ 4607/16.05.2022 г. е отменено с мотиви и факти, които са идентични с
настоящото производство. Сочи, че предвид това, че акта е
издаден при наличие на висящо производство със същия предмет, пред същия орган
и с участие на същата страна е налице хипотезата на чл. 27, ал.2, т.2 от АПК.
Счита жалбата за основателна и доказана. Претендира присъждане на направените
разноски.
Ответникът - Началникът на РУ Ловеч при
ОДМВР Ловеч – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно
заседание и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч счита жалбата за неоснователна и недоказана, като моли същата да бъде
оставена без уважение.
От фактическа страна по делото се установява следното:
С Разрешение №
20160247480/01.04.2017г., издадено от РУ Ловеч към ОДМВР Ловеч, валидно до
31.03.2022г. на Б.Д.Ц. е разрешено да съхранява, носи и употребява огнестрелно
оръжие и боеприпаси към него, съгласно приложение, неразделна част от
разрешението, а от приложението към това разрешение е видно, че същото се
отнася за: пистолет „Глок“ 9х19 мм, № LZN647; Успоредка „Бюхак“,16 кл, № 1879;
Успоредка ИЖ, 12кл, № Н04867; Нарезна карабина „Зауер”, 30-06 кл. № А021377.
Видно от
Постановление за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение от
16.11.2020г., връчено лично на оспорващия, Б.Д.Ц. е привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК и по отношение на
същия е взета мярка за неотклонение „подписка“. Същото е послужило като
основание за издаване на обжалваното в настоящото производство Решение №
1762р-22605/02.12.2020г. на Началника на РУ Ловеч.
Няма спор, а и се
установява от административната преписка, че въз основа на Заповед за незабавна
защита № 11/09.09.2020г. по гр.д. № 1412/2020г. на Районен съд Ловеч е издадено
предходно Решение № 1762р-16937 от 16.09.2020г. на Началника на РУ Ловеч, което
е било предмет на адм. д. № 420/2020г. по описа на Административен съд Ловеч.
Въз основа на
Заповед за защита № 7 от 06.11.2020г. на Районен съд Ловеч по гр.д. №
1412/2020г. по описа на ЛРС е издадено обжалваното в производство по адм.д. №
513/2020г. на АдмС Ловеч Решение № 1762р-22604/02.12.2020г. на Началника на РУ
Ловеч.
Предмет и на двете
цитирани решения на Началника на РУ Ловеч е отнемането на Разрешение №
20160247480/01.04.2017г., издадено от РУ Ловеч към ОДМВР Ловеч, валидно до
31.03.2022г., с което на Б.Д.Ц. е разрешено да съхранява, носи и употребява
огнестрелно оръжие и боеприпаси към него.
Видно от
представеното по настоящото дело Постановление за прекратяване на наказателно
производство изх. № 457/20 от 22.02.2021г. на прокурор при Районна прокуратура
Ловеч, влязло в законна сила на 01.06.2021г., е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 401/2020г. по описа на РУ на МВР
Ловеч, образувано за престъпление по чл.290, ал.1 от НК по отношение на Б.Д.Ц. ***,
и е отменена мярката за неотклонение „подписка“, взета по отношение на същия.
В съда е депозирано писмо с вх. № 779/16.02.2022 г. от
Началника на РУ – Ловеч, като във връзка с Постановление за прекратяване на
Наказателно производство с изх. № 457/22.02.2021 г. на Районна прокуратура –
Ловеч по ДП № 401/2020 г. по описа на РУ – Ловеч за престъпление по чл. 290,
ал. 1 от НК по отношение на Б.Ц., приложено е изпратено Решение №
176200-1480/11.02.2022 г. на Началника на РУ Ловеч, с което на основание чл.
156, ал.1 от АПК оттегля процесното Решение за отнемане на разрешение за
носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие № 1762р-22605/02.12.2020 г.
Във връзка с полученото писмо с Определение от з.с.з
от 16.02.2022 г. на първоначалния съдия
докладчик по делото Габриела Х.а е изпратен препис на Решение №
176200-1480/11.02.2022 г. на Началника на РУ Ловеч до жалбоподателят, като му е
указано в три дневен срок от получаването му с писмена молба до съда да заяви
дали е съгласен с така направеното оттегляне.
С молба вх. № 880/21.09.2022 г. депозирана от адв. Х.И.
– ЛАК – упълномощен процесуален представител на жалбоподателя е направено
изрично заявление за продължаване на съдопроизводствените действия и решаване
на делото по същество.
Междувременно от извършена служебна проверка в деловодството
на съда се установява, че:
С Решение №
244/16.12.2020г. по адм. дело № 420/2020г. по описа на Административен съд
Ловеч е отхвърлена жалбата на Б.Д.Ц. срещу друг административен акт – Решение №
1762р-16937 от 16.09.2020г. на Началника на РУ Ловеч, с което на жалбоподателя
е отнето същото разрешение за съхранение, носене и употреба
№20160247480/01.04.2017г., ведно с приложение към него със същия номер, валидно
до 31.03.2022г., и е разпоредено да се изземат притежаваните от оспорващия оръжия. С Решение № 8915/29.07.2021г. по адм.
д. № 1765/2021г. по описа на ВАС е оставено в сила първоинстанционното решение
по адм. д. №420/2020г. на АдмС Ловеч, като от тази дата е влязло в сила и
отнемането на разрешението на Ц. за съхранение, носене и употреба на оръжие и
на самото оръжие.
С Решение №
118/11.08.2021г. по адм. дело № 513/2020г. по описа на Административен съд
Ловеч е отхвърлена жалбата на Б.Д.Ц. срещу Решение № 1762р-22604/02.12.2020г.
на Началника на РУ Ловеч, с което на Ц.
е отнето същото разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях № 20160247480/01.04.2017г., ведно с приложение към
него със същия номер, валидно до 31.03.2022г. С Решение № 4607/16.05.2022 г. по адм. д. № 11709/2021 г. по описа на
ВАС е отменено първоинстанционното решение по адм. дело № 513/2020 на АдмС
Ловеч, като е отменено и Решение № 1762р-22604 от 02.12.2020 г. на Началника на
РУ ма МВР – Ловеч.
Следва да се
посочи, че независимо от факта, че формално
предметът на адм. д. №420/2020г. по описа на Административен съд Ловеч,
предметът на адм. д. №513/2020г. по описа на Административен съд Ловеч и предметът
на настоящото дело са три различни административни акта, страните по делата са
напълно идентични, като трите административни акта, предмет на трите дела имат
идентичен предмет и диспозитив – отнемане от жалбоподателя Б.Ц. на разрешение
за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях №
20160247480/01.04.2017 г., ведно с приложение към него със същия номер, валидно
до 31.03.2022 г., но на различни правни и фактически основания.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в законния срок от надлежно легитимирана страна, за която оспорения
акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното решение е издадено от материално и териториално
компетентния орган съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, видно от удостоверение
на л. 100 от делото.
Съгласно чл.155 ал.1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на
някое от обстоятелствата по чл.58 ал.1 т.2 - 8 или при отпадане на
основателната причина по чл.58 ал.1 т.10, издаденото разрешение се отнема с
решение на органа, издал разрешението. В конкретния случай, отнетото с
оспореното решение Разрешение №20160247480/01.04.2017 година за съхраняване,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, е издадено именно от
началника на РУ – Ловеч към ОДМВР – Ловеч, съответно органът, издал това
разрешение, е постановил и отнемането му. Следователно оспореният акт е издаден
от компетентния орган, в рамките на неговата функционална и материална
компетентност.
Относно
спазването на установената форма съдът намира, че оспореното решение е издадено
в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесното
решение отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържа
наименование на органа, който го е издал, наименование на акта, адресат на
акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед
предмета на решението не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и
разпоредителна част, а също и
реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
Следва да се отбележи, че мотивите на
административния акт могат да се излагат и отделно в самата административна
преписка, поради което и при наличие на посочване в заповедта на разследване по
ДП № 401 по описа на РУ – Ловеч и на основание, чл. 60, ал.2 от НПК
жалбоподателят е привлечен в качеството обвиняем за извършено престъпление по
чл. 290, ал.1 от НК, като спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Тези факти са посочени в писмо № 1762р-22022/23.11.2020 изпратено от Р. П. –
ст. разсл. полицай до Началника на РУ на МВР Ловеч /л. 154 от делото/, което
представлява част от административната преписка, и съставлява мотиви на
решението.
Отделно
съдът намира лаконичното възражение на оспорващия в жалбата за липса на мотиви
за неоснователно. Оспореното решение съдържа достатъчно мотиви с оглед приложимата
материалноправна норма на чл. 155, ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ.
При
това положение се установи по делото, че оспореното решение отговаря на всички
изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето
защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма на
това основание искането за отмяна е неоснователно.
Съдът намира, че в производството по издаване на
административния акт са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила.
По делото е безспорно установено, че с
предходно Решение №1762р-16937 от 16.09.2020 г. началникът на Районно
управление - Ловеч е отнел от Б.Ц. същото разрешение за съхранение, носене и
употреба на оръжие №20160247480 от 01.04.2017 г. Това решение е обжалвано по
съдебен ред. Преди да приключи съдебното производство административният орган е
издал още две решения за отнемане на разрешение за съхранение, носене и
употреба на оръжие №20160247480 от 01.04.2017 г., едно от които е предмет на
настоящото производство.
Предвид това, че оспореният в настоящото производство
акт е издаден при наличие на висящо административно производство със същия
предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, то налице е
хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК. Под висящо административно
производство законодателят изрично е посочил, че следва да се разбира не само
фазата на издаване на акта, но и фазата на оспорването му. Настоящият случай е
именно издаване на нов акт от същия орган с участието на същата страна във
фазата на оспорване на предходния акт.
Наличието на висящо административно производство е
отрицателна процесуална предпоставка за законосъобразно провеждане на ново
административно производство. Издаването на решение за отнемане на
разрешителното при наличие на посочената отрицателна предпоставка за
провеждането му (изискване, относимо и в случаите на служебна инициатива за
издаване на акт), представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което е отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.
Още
повече, че с Решение № 4607/16.05.2022 г. по адм. д. № 11709/2021 г. по описа
на ВАС е отменено и Решение №
1762р-22604 от 02.12.2020 г. на Началника на РУ ма МВР – Ловеч, с което на
същата дата отново е отнето от
жалбоподателят разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях № 20160247480/01.04.2017 г., ведно с
приложение към него със същия номер, валидно до 31.03.2022 г., издадено в
нарушение на разпоредбата за допустимост на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения
административен акт обхваща преценката дали са налице установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите попадат в посочената като правно основание за издаване
на акта норма, респективно дали се следват разпоредените правни последици.
Според разпоредбата на чл.58
ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ, разрешения за
придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено
престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова
престъпление;. На основание чл.155 ал.1 от ЗОБВВПИ при настъпване на някое от
обстоятелствата по чл.58 ал.1 т.2 - 8 или при отпадане на основателната причина
по чл.58 ал.1 т.10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал
разрешението. Следователно, за отнемане на разрешението е достатъчно срещу
съответното лице да има обвинение за извършено умишлено престъпление от общ
характер. В този случай административният орган действа в условията на
обвързана компетентност и при обвинение за извършено умишлено престъпление от
общ характер е длъжен да приложи разпоредбата на чл.155 ал.1 от ЗОБВВПИ. По
делото не е спорно, а и се установява от приложените в преписката писмени
доказателства, че на 16.11.2020 година е издадено постановление за привличане
като обвиняем и взимане на мярка за неотклонение спрямо жалбоподателят Б.Д.Ц.
във връзка с ДП № 410/2020г. по описа на РП Ловеч за престъпление по чл. 290,
ал.1 от НК. Това постановление е връчено лично на жалбоподателят на 23.11.2020
г. в присъствието на процесуалния му защитник. За привличането на Ц., като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 290, ал.1 от НК и взетата му мярка за
неотклонение е уведомен на 23.11.2020 г. Началника на РУ Ловеч видно от писмо
на л. 154 от делото, който при условията на чл. 155, ал.1 във връзка с чл. 58,
ал.1, т.2 е издал процесното Решение №1762р-22605 от 02.12.2020 г., с което е
отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях №20160247480/01.04.2017 г., ведно с приложение към него със
същия номер, валидно до 31.03.2022 г.
Налице са установените в приложимата норма материалноправни предпоставки
за издаване на обжалваното решение (срещу лицето да има обвинение за умишлено
престъпление от общ характер). Обстоятелството, че в оспореният акт некоректно е
посочено буквално цитирано: “...в съответствие с чл.6 т.10 и чл.7 т.16 от ЗМВР“, край на цитата, не рефлектира върху материалната му законосъобразност,
поради изричното посочване, че решението е издадено на основание чл.155 ал.1,
във вр. с чл.58 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ. Отнемайки издаденото разрешение
на основание чл.58 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ, при наличието на предпоставките за това, административният
орган е постановил акта си в съответствие с материалния закон и не са налице
основания за отмяната му по чл.146 т.4
от АПК.
Целта на
закона е прилагайки хипотезите на чл.58 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ, административният
орган да упражни защитна функция, предвид обществената значимост и потенциална
опасност на дейностите по този закон и тя е изпълнена.
По изложените съображения съдът намира,
че обжалваното решение е валиден административен акт, издаден в изисканата от
закона форма, в съответствие с материалния закон и неговата цел, но при
допуснато съществено нарушение на административно производствените правила.
Поради изложеното оспорването на Б.Ц. следва да бъде уважено и оспореното
решение на Началника на РУ Ловеч следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на спора съдът намира
искането на оспорващият за присъждане на направените разноски за основателно и
ОД на МВР Ловеч като юридическо лице, в чиято структура е издателят на
заповедта на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдено да заплати
на Б.Д.Ц. реално направените от последния, своевременно поискани и доказани
съдебни разноски съгласно списък на разноските на л. 217 от делото в размер на
общо 440 (четиристотин и четиридесет) лева, съставляващи 10 лева платена държавна такса,
видно от разписка на л. 79 от делото, 30 лева платена държавна такса л. 19 от
АД 12020/2021 г. на ВАС и 400 лева договорено и платено възнаграждение за един
адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 74 от
делото.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1762р-22605 от 02.12.2020 г. на
Началника на РУ Ловеч, с което на основание чл. 155, ал. 1, във връзка с чл.
58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ на Б.Д.Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** е отнето
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях №20160247480/01.04.2017 г., ведно с приложение към него със същия номер,
валидно до 31.03.2022 г.
ОСЪЖДА ОДМВР Ловеч да заплати на Б.Д.Ц.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 440 (четиристотин и четиридесет) лева представляваща разноски за водене на делото.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението на страните чрез
Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис от него да се изпрати на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: