МОТИВИ към
присъда по НОХД № 238/2018 год. по описа на ОС - Р.
Окръжна прокуратура – Р. е обвинила подсъдимия В.А.Н. *** в това, че:
На 06/07.04.2017г. в с., обл..Р., в условията на опасен рецидив, в
съучастие с Р.Р.Р. ***, като извършител отнел чужди движими вещи – пари –
3 915лв., 60 евро с левова равностойност 117, 34лв., 1бр. поставка за
буркани от червена пластмаса с шест гнезда, всичко на обща ст.-т 4 096, 34лв.
от владението на М.Т.К. и Т. С.К.– двамата от с., обл.Р., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и
деянието е придружено с нанасяне на средна телесна повреда на М.Т.К.,
изразяваща се в трайно затрудняване движението на снагата – престъпление по
чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
На 06/07.04.2017г. в с., обл..Р., в условията на опасен рецидив, в
съучастие с Р.Р.Р. ***, като извършител влязъл в чуждо жилище – едноетажна
къща, намираща се в с., обл.Р., ул.“Г.С.Р.“ №**, ползвана и обитавана от М.Т.К.
и Т. С.К., като употребил за това ловкост и деянието е извършено нощем и от две
лица – престъпление по чл.170, ал.2, пр.1 и 3, вр.ал.1, пр.4 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията против подсъдимия и иска от съда да постанови осъдителна
присъда по отношение на него, като му наложи наказания
лишаване от свобода, ориентирани около средния предвиден размер в особената
част на НК за визираните в обвинителния акт престъпни състави, при което
определеното общо наказание лишаване от свобода по реда на чл.23 НК, да се търпи
ефективно. Пледира за уважаване на гражданския иск, съобразно правилата на
чл.52 ЗЗД.
По делото е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от пострадалата М.Т.К., насочен срещу подсъдимия за причинени й от
престъплението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законната
лихва от датата на деликта до окончателното им изплащане и същата е
конституирана като граждански ищец и частен обвинител в процеса. Гражданският
ищец и частен обвинител М.К., както и нейният повереник – адв.Е.М. - РАК
поддържат, ведно с представителя на държавното обвинение предявените срещу подсъдимия
обвинения, като настояват същият да бъдат осъден, съобразно искането на
прокуратурата и молят съда да им присъди претендираното обезщетение, ведно с
полагаемата мораторна лихва и направените по делото разноски.
Подсъдимият
В.Н. дава
обяснения, в които не признава вина и твърди,
че е „жертва“ на оговор от страна на съучастника си – св.Р.Р., който
под влияние на полицейско насилие, упражнено над него при задържането му в к.к.“Слънчев
бряг“ е дал последващи обяснения, в
качеството на обвиняем в хода на досъдебното производство, в които прави
самопризнания, уличаващи и подс.В.Н. в извършване на процесното деяние. Пред
съда категорично отрича да е съпричастен в извършване на престъплението, за
което е обвинен. Моли за издаване на оправдателна присъда, поради недоказаност
на въведеното му обвинение, каквото е и становището на неговия упълномощен защитник
– адв.Пл.П. от РАК.
Окръжният
съд, след преценка на събрания по
делото доказателствен материал, приема
за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият е роден на ***г***,
български гражданин, с постоянен адрес ***, със средно
образование, женен, не
работи, по негови
твърдения се занимава с отглеждане на селскостопански живогни. Осъждан общо ** пъти за кражби,
хулиганства, вещно укривателство, документно престъпление, причиняване на
телесни повреди, вкл. по хулигански подбуди, съпротива срещу орган на власт. Последно осъждан с определение №66/05.02.2013г. по НОХД № 264/2013г. по описа
на Районен съд – Р. в сила от
05.02.2013г., определеното
общо наказание по което в размер на 5г. лишаване от свобода е било изтърпяно на 26.02.2016г. с УПО от 7 месеца и 25 дни, за
което време бил определен и изпитателен срок.
В началото на месец април, 2017г. подс В.Н. получил информация от свои познати
с криминални прояви от с., обл.Р., че в дома на възрастни хора в селото - сем.К.
се съхраняват много пари и решил да се сдобие с тях по неправомерен начин. На 06.04.2017г. в 13, 26 часа той се свързал по мобилния телефон, ползван от
него, но регистриран на името на негов приятел - св.Л.К. със св. Р.Р., когото познавал от Затвора – Белене, където двамата търпяли наказание
„лишаване от свобода“. Уговорили си среща ок.19,00ч. пред сладкарница
„Неделя“ в гр.Р., откъдето малко по – късно от уречения час той го взел с
управлявания от него автомобил – „Фолксваген Голф“, сив на цвят и към 19,30ч.. го
отвел в дома си на ул.“М.“№** в кв.“С.к.“ на гр.Р.. Там му обяснил, че възнамерява да ограби възрастното семейство и
предложил на св.Р.Р. да участва заедно с него в намисленото, след което двамата
да си поделят парите от престъпната им дейност. Разяснил, че познава къщата и
ще проникнат вътре през прозорец, като
задачата на св.Р.Р. щяла да бъде да пази спящите старци, докато подс.Н.
претърсва помещенията за пари. След като получил исканото съгласие от съучастника
си, подс.Н. му предоставил дрехи и самият той се преоблякъл в такива, тъмни на
цвят. Взел две маски от вълнен плат с отвори за очите и устата, както и работни
ръкавици за двамата, фенери, ролки от широко тиксо и пластмасови кабели за
връзване, тип „свинска опашка“, след което към 22,30ч с управлявания от него автомобил
двамата потеглили за селото, използвайки за придвижването си предимно второстепенни
пътища. Спрели в близост до стопанска
постройка в покрайнините на селото, която подс.Н. добре познавал, тъй като собственикът
й – св.Св.И. бил негов добър познат и приятел от затвора, на когото той често
помагал за отглеждането на животни, поради което и неведнъж паркирал на това
място автомобила, с който пристигнали. Там оставили превозното средство, сложили си маските и взели чантата с останалите
вещи, необходими за извършване на намисления грабеж, след което тръгнали към селото пешком, прикривайки се в затревените пространства,
отстрани на асфалтовия път за да не ги забележат случайно преминаващи
автомобили, като внимавали и да не бъдат заснети от камери на АПИ, монтирани на входа на селото. Така около
полунощ на 06/07.04.2017г. те се придвижили до набелязаната предварително от
подс.Н. ***, където живеели
св.М.Т.К./70г./
и св.Т. С.К./81г./ Двамата си сложили ръкавици, взели фенерите, тъй като било
тъмно и през пролука в оградата до гаражна метална врата проникнали първо в двора, след което по бетонна пътека стигнали до едноетажната жилищна постройка. Подс.
Н. посочил стаята, в която заявил, че спят собствениците на имота и мястото, откъдето трябвало да проникнат вътре - малко
двукрилно прозорче на банята, разположено на
северната стена на къщата, отстоящо на височина 2, 20 метра от земята и
с размери 1, 35 метра ширина и 0, 60 метра височина, което намерили затворено. Подс.Н. взел
стълба и я подпрял на стената за да може св.Р.Р. пръв да влезе в помещението и
след това да му помогне същото да стори той самия, тъй като бил по-пълен и тежък. Св. Р. се покатерил по стълбата и преминал през прозореца, като за целта извадил едното стъклено крило на
прозореца от пантите, подал го на стоящия отдолу подс.В.Н. и през отвора влязъл в банята. Подс.Н. го последвал, като стъпил на раменете му за да се
спусне безшумно на пода в помещението. Обяснил на св.Р.Р., че е променил плана
си за действие и му предложил директно да се насочат към стаята на спящите
собственици, да ги вържат със „свинските опашки“, след което безпрепятствено да
претърсят помещенията за наличието на пари. По коридора двамата се отправили
към стаята, където спяло възрастното семейство. Осветявайки ги с фенерчетата
си, подс. Н. застанал до леглото на св. М.К., хванал я
за ръцете, а св. Р. я завързал през китките за
леглото с кабелите,
които носел подс.Н.. Св. М.К. се събудила и
изплашила от нападателите. Попитала ги кои са и какво искат, при което подс.Н. заявил, че искат да им каже къде са парите, защото
бързат да ходят в с.Семерджиево. През това време се събудил и
пострадалия св.Т. К., който лежал на легло в отсрещния
ъгъл на стаята и бил видимо неподвижен. Последният
страдал от онкологично заболяване в последен стадий и бил инвалидизиран на
легло от началото на годината, като грижите за него полагала съпругата му –
св.М.К.. Подс. Н. отправил същия въпрос към него, на който
св.Т.К. отговорил, че не знае къде се намират парите в къщата. Преценявайки, че
състоянието на възрастния мъж не позволява активни действия от негова страна, с
които да им попречи в претърсването или оказването помощ на св.М.К., подс.Н. се
задоволил да му завърже краката и да го предупреди със заплашителен тон да
мълчи, за да не пострада. Поведението на нападателите и заплахите стреснали
св.М.К. и тя сама посочила местонахождението на парите от пенсията на св.Т.К., която била взела
предния ден, а именно - в чантичката на закачалката зад вратата на стаята. Подс.Н. взел указаната сума, която възлизала на 300 лева и ядосано започнал да нанася удари с ръце по тялото
на св. М.К., с цел да я принуди да му каже къде държи останалите пари, за които имал
информация, че се съхраняват в къщата. Последната упорито твърдяла, че
няма други пари, при което подс.Н. се заканил, че ако лъже ще пострада още
повече и накарал св.Р.Р. да остане да пази старците, след което започнал да
претърсва другите стаи, включително коминното тяло между стаите, в ревизионните
отвори на които намерил още пари - 600 лева в портфейл- спестявания на
св.М.К. и 1445 лева и 60 евро с левова
равностойност 117, 34 лева в една кесия, които били на св.В.С. – племенница на пострадалите,
чиито спестявания те съхранявали.
Ядосан, че
пострадалата не му е казала за тези пари, подс.Н. заапочнал
да й нанася множество силни удари с юмруци в
областта на лицето, гърдите и гърба. Съборил я от леглото на земята и й
нанесъл удари в седалището, дясната ръка и коленете, за да я принуди да му каже къде държи още пари,
но тя отказала да стори това, въпреки изпитваната болка. Подсъдимите продължили да претърсват жилището, включително мазата, редувайки се
кой да стои при жертвите, при което в съседната стая вдясно по
коридора подс.Н. открил
в розетка 1200 лева - спестявания на
св.Т.К., а в чекмедже в бюфета срещу леглото на св.Т. К. св.Р.Р. намерил сумата от 370 лева, която сума принадлежала на св.Л.Д.
– наемателка в имот на сем.К., която я съхранявала у тях. По указание на подс.Н., св. Р. залепил с тиксо устата на св. М.К. и привързал краката й към масата, при което се наложило св. Р. да свали ръкавицата от ръката си, за да може да развие
тиксото и така осъществил контакт между кожата на ръката си и лепящата му част.
На излизане от
имота, двамата отключили входната врата отвътре с намиращия се в ключалката ключ и излезли, като преди това подс.Н. видял в коридора до фризера кошница
за буркани от червена пластмаса с
шест гнезда, ведно с поставените в нея шест броя буркани с мед – по три на ред, които св.Ю.К. – производител на мед
и братовчед на св.Т.К. им бил донесъл предния ден. Заявил на св.Р., че
кошницата му харесва и я взел със себе
си. Двамата се придвижили до автомобила по същия начин,
избягвайки асфалтовия път и камерите на изхода на селото, при което подс.Н. оставил кошницата с бурканите мед
в близките храсти с обяснението, че на връщане към гр.Р. не иска тя да се
намира в автомобила, ако случайно го спрат полицаи. Двамата свалили маските и
ръкавиците си, оставили ги в чантата, с която дошли и с автомобила на
подсъдимия се придвижили обратно до къщата му в гр.Р.. Там се преоблекли и
подс.Н. уверил св.Р., че ще изхвърли тези дрехи, с които са извършили обира,
като му предоставил сумата от 800лв. с утвърждението, че за него си оставя
същата сума, а 400лв. ще заплати на лицето, от което е получил информация за
обекта, т.е. за къщата на сем.К..
Впоследствие подс.Н. се върнал до мястото, където бил
скрил кошницата с бурканите мед и я пренесъл в мазата
на къщата си, като два от бурканите занесъл в дома на
обв. Р. ***, откъдето след
разкриване на престъплението от органите на полицията, въпросните вещи –
празната кошница от мазата в дома на подс.Н. и двата буркана с мед от дома на
св.Р.Р. били иззети от разследващите в хода на образуваното досъдебно
производство.
Пострадалите лежали завързани цяла
нощ, при което св.М.К. изпитвала силни болки по цялото тяло. Едва на следващия
ден – 07.04.2017г. техен съсед - св.М.Е. случайно отишъл до дома на сем.К. и чул
носещите се отвътре викове на св.Т.К.. Влязъл в стаята, където стояли вързани
жертвите и видял св.М.К., която лежала по гръб на земята, със свързани ръце и
крака и се намирала в изключително тежко състояние от неудобната позиция, в която
била привързана, поради което ръцете й били подути и отекли, а цялото й лице и
видимите части от тялото били в синини и отоци. Св. М. Е. ги развързал, махнал тиксото от устата на св.К. и уведомил св.В.С., която отишла с него до
дома на семейството, откъдето извикала спешна медицинска помощ и уведомила близките на жертвите. Пред нея, а впоследствие и пред дъщерите си – св.Н.К. и св.Св.К., св.М.К.
описала своите възприятия за нападателите и техните действия по време на обира.
Пострадалата била откарана в болнично заведение, където й оказали спешна медицинска помощ и откъдето
била изписана на 12.04.2017г., след което провела предписаното й медикаментозно
домашно лечение, а ежедневните грижи по нея поела дъщеря й – св.Св.К.. В един продължителен
период от време същата не била в състояние да се обслужва сама, поради
обездвижеността на ръцете си, вследствие
на отоците и множеството фрактури по тялото, вкл. счупените ребра. Тя изпитвала
силни ставни болки, предимно в ребрата, които трудно отзвучавали с времето и до
момента се обострят в определени ситуации /физическо натоварване/, с оглед
напредналата възраст на пострадалата В хода на образуваното по случая досъдебно
производство била изготвена съдебно – медицинска експертиза, която установила,
че в резултат на насилието, на което е била подложена от нападателите си през
процесната нощ, на същата са причинени значителни увреждания, изразяващи се в зачервяване на кожата, устните и
бузите, кръвонасядания по лицето, счупвания на 8-11 ребра
вляво и 11 и 12 ребра вдясно, счупване на дясна лопатъчна кост, счупване на левите напречни израстъци на 8-** гръдни
прешлени и на 1-2 поясни прешлени, кръвонасядания
по гърба, кръвонасядания в дясна седалищна
област, отоци и трофични промени на кожата на
двете предкитки и пръстите на двете ръце, ивици
от механично притискане на двете гривнени стави, охлузване
на десния лакет, кръвонасядане на дясната мишница, охлузване на дясна предмишница, кръвонасядане на двете колене, бразди от механично притискане и охлузване на двете
подбедрици, които се дължали
на действията на нападателите -
залепяне на тиксо в областта на устата, връзване на крайниците със свински
опашки, удари по лицето и тялото и продължителен престой в принудителна
позиция. Вещото лице заключава, че по тези
данни установените увреждания по М.К. се преценяват като трайно затрудняване
движението на снагата, за срок повече от 30 дни, квалифицирано като средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
В хода на образуваното досъдебно
производство по случая - на 05.06.2017г. св.
Т. К. починал от заболяването, от което страдал приживе, а общата стойност на отнетите вещи по среднопазарни
цени, съгласно ценовата експертиза по делото, възлиза на 4096, 34 лева, от
които 3915 лева, 60 евро с левова равностойност 117, 34 лева, един брой
поставка за буркани от червена пластмаса с шест гнезда на стойност ** лева и
шест броя буркани с мед на стойност 54 лева, които щети са били възстановени изцяло от св.Р.Р.
на пострадалите в хода на досъдебното производство на 14.12.2017г. При
извършения оглед на местопроизшествието от страна на разследващите били иззети връзки за кабели, парчета от лепяща
лента и ролки с тиксо, за които впоследствие
изготвените ДНК – експертизи на веществени доказателства на досъдебното
производство установили идентичност между ДНК – профила, оставен на лепящата
лента и ролката от тиксо и този на св.Р.Р.. Последният е имал
качеството на обвиняемо лице на досъдебното
производство, като по отношение на него делото е решено със споразумение за прекратяване на наказателното
производство, одобрено от Окръжен съд – Р. с
Определение от 25.04.2018г. по НОХД № 222/2018г., в сила от с.дата, при което за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е определено наказание лишаване от свобода, за срок от
шест години, а за
престъплението по чл. 170 ал. 2, пр. 1 и 3, вр. с ал. 1, пр. 4 от
НК, на основание чл. 54, ал. 1
от НК му е определено наказание лишаване от свобода, за срок от две години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено най-тежкото от наказанията лишаване от
свобода – лишаване от свобода, за срок от шест години, като на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за неговото изтърпяване.
Така изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен за
съда начин от следните писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, приложени по делото:
- свидетелските показания на разпитаните пред съда Р.Р., вкл.
приобщените по реда на чл.281, ал.2, вр.ал.1, т.2, пр.2 НПК обяснения, дадени в
хода на ДП в качеството му на обвиняем пред съдия от РОС /л.31-37, т.3 от ДП/, М.К., вкл. депозираните от нея на ДП, приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 НПК, дадени
пред съдия от РОС /л.26-28, т.1 от ДП/ и тези прочетени по реда на чл.281,
ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 НПК /л.24-25, л.29, л.30 от т.1 на ДП/, тези на
починалия Т. К., депозирани на ДП и приобщени към доказателствения материал на
основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.4, пр.2 НПК, тези на М.Е., Л. Д., С.П., С. А., Л.К., С.С., всички те дадени на ДП и
приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 НПК, /съотв. на л.42,
л.43, л.168-169, л.170-171, л.162, л.117
от т.1 на ДП/, тези на Л.С., Б.Д., Ю.К., С.И., Н.К., С.К., В.С., Н.К., дадени пред съда,
- събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства –
протоколи за оглед на местопрестъпление с
фотоалбуми към тях, протоколи за оглед на веществени доказателства с фотоалбуми към тях, протоколи за оглед на лице
(освидетелстване) и фотоалбуми към тях, протоколи за доброволно предаване,
разписки, 2бр.препис-извлечение от акт за смърт – на Т. К. и на А. Н.Г. – баща на
подсъдимия, удостоверение за наследници, справки,
заявление за прекратяване на договор с М-тел, съдебномедицинска експертиза на лице и такава на
веществени доказателства, техническа експертиза на веществено
доказателство – мобилен телефон,
две ДНК-експертизи на вешествени доказателства, съдебна ценова стокова експертиза с експертна справка
към нея /л.146-148, т.1 от ДП/, свидетелства
за съдимост, автобиографии, декларация за имуществено състояние, медицинска справка на задржания
Р.Р., докладна записка за проведена специализирана полицейска операция по
неговото задържане, както и от
веществените доказателства по делото – 2 бр. червена
пластамасова поставка (кошница), два броя буркани с мед, пет броя мобилни
телефона (3бр. марка Нокиа, 1бр. Сони и 1бр. Леново), един брой черен метален
фенер, сравнителни материали от косми, запечатани, като един обект; 8бр. връзки
за кабели (свински опашки), 2бр. пластмасови ролки, 13бр. парчета ллепяща
лента, 188 бр. косми, три броя тампони сравнителни материали, сумата от 20600
лева,
съхраняваща се в банкова касета на „СИБАНК“.
Съдът изцяло кредитира показанията
на посочените по—горе свидетели, които последователно, вътрешно непротиворечиво
излагат фактите и обстоятелствата от значение за предмета на доказване по
делото и доколкото между тях и останалите доказателствени източници не се
установяват противоречия, налага се извода за тяхната правдивост. Обясненията
на св.Р.Р., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия и потвърдени
от него изрично в хода на съдебното следствие, настоящият съдебен състав цени
изцяло, като ги намира за достоверни, тъй като последователно през отделните
етапи на процеса, логично свързано и житейски правдиво в тях се пресъздават
фактите, свързани с време, място и начин на извършване на деянието, както и
участието на всеки един от съучастниците в него. Изложеното от Р.Р., относно
разположението и вида на помещенията в жилището на пострадалите, включително
начина на проникване в къщата, вида и количеството на отнетите вещи и начина на
разпореждане с тях, както и характера на причинените увреждания по тялото на
жертвата М.К., съответства напълно на обективните находки, отразени в огледния
протокол на местопроизшествието и фотоалбума към него, експертното заключение
на съдебния лекар, произнесъл се за характера и вида на причинените увреждания
на св.М.К., както и на показанията на последната, депозирани както непосредствено
след извършване на деянието, така и дадени при последващите й разпити в хода на
досъдебното производство, потвърдени и при разпита й пред съда по време на
съдебното следствие. От друга страна, обясненията на св. Р.Р. кореспондират
напълно и с възприятията, относно тези обстоятелства, пресъздадени от съседите,
които първи са открили жертвите на следващия ден – свидетелите М.Е. и В.С., с
тези на съпруга на пострадалата св.Т.К., изложени при разпита му на досъдебното
производство, проведен още на **.04.2017г. и приложен на л.33, т.1 от ДП, което
потвърждава изводът за тяхната достоверност. Нещо повече, констатира се, че той през отделните етапи на
наказателния процес от момента на повдигане на обвинението срещу него
последователно дава обяснения, които се характеризират с цялост и не съдържат
съществени вътрешни противоречия по основните въпроси от предмета на доказване
по делото, извън обичайните и маловажни несъответствия по отношение на някои от
детайлите, обясними с индивидуалните психо-физични и паметови особености на
личността и продължителния период от време, изминал от обективиране на
пресъздаваното събитие. Тези несъществени различия в изложението му пред съда,
в качеството му на свидетел, досежно отричането да са нанасяни удари от
нападателите на св.М.К., са преодолени чрез прочитане на обясненията му, давани
пред съдия в хода на ДП /л.31-37, т.3 от ДП/, които е потвърдил отново и това
свидетелства още веднаж за неговата обективност, доколкото отразява стремежа му
възможно най – прецизно да пресъздаде събитието през отделните етапи на
наказателния процес, въпреки изминалия период от време. Това между впрочем е
характерно и за показанията на болшинството
от разпитаните от съда свидетели, посочени по - горе, които пред настоящия
състав потвърждават показанията си депозирани в хода на ДП, позовавайки се на
липсата на съхранен ясен и точен спомен
за случилото се, което е напълно разбираемо и логически издържано.
Не така стоят обаче нещата с
обясненията на подс.В.Н., дадени пред съда. Същите са изцяло недостоверни, шо
се касае до твърденията му за осъществените от него действия на инкриминираната
дата, доколкото същите не се подкрепят, а напротив - опровергават се напълно от
обособената по – горе еднопосочна по съдържание и насоченост доказателствена
съвкупност, в която те не намират никкава опора. Твърденията му за наличие на
„алиби“ за процесната нощ, която по думите му е прекарал в дома си с неговата
любовница Г.Н., синът й М.Д. и техния приятел В.Ц. до 22,30ч., а след това с
приятелката им М.П., за времето от 22,30ч. до 01,30ч. на процесната нощ,
обхващайки точно времето на извършване на деянието – предмет на обвинението, представляват
единствено защитна теза, тъй като се основават само на показанията на
изключително близки нему свидетели / Г.Н., с
която от много години поддържа интимни отношения, нейният син М.Д., семейната
им приятелка М.П., близкият му приятел Вл.Ц., чиито мобилен телефон е използвал
на инкриминираната дата и съседката му
С.И./, които поради връзките си с него се оказват ненадеждни, бидейки очевидно заинтересовани
пряко или косвено от изхода на делото лица. Изводът за недостоверност на
техните показания се затвърждава не само от наличието на множество вътрешни
противоречия в показанията на всеки един от посочените, но се разкрива и от несъответствията им едни с други. Така
например, в показанията си на ДП, прочетени в хода на съдебното следствие и
приобщени на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 НПК, свидетелите Г.Н. и
Вл.Ц. /съотв. на л.160 и л.161, т.1 от ДП/ са учудващо категорични за събитие,
състояло се пред осем месеца, а именно процесната нощ на 06/07.04.2017г., тъй
като разпитани на 12.12.2017г.
обективират въпросната дата и фиксират часове в тъмната част на денонощието с
подробности, по начин да се нагодят към защитната версия, изложена от
подсъдимия, докато за друга, произволно посочена от разследващия дата, каквато
е **.06.2017г. и двамата разбираемо нямат абсолютно никакъв съхранен спомен, при
което никой от тях не обяснява логично на какво се дължи този прекалено ясно
съхранен спомен за процесната нощ, с какво особено събитие е свързал тази на
пръв поглед идилична семейна вечеря, което налага за съда несъмнения извод за
тяхната предубеденост, лесно обяснима с желанието им да изградят алиби на техния
близък - подс.Н. с цел да го оневинят. Това става особено явно при опитът да се
синхронизира тази иначе стройна и еднопосочна линия на защита, следваща
стриктно версията, лансирана от подс.Н. с още едни показания – тези на св.С.И.,
разпитана за пръв път пред съда, чиято цел е да подкрепи техните показания и така
да им придаде по – голяма степен на достоверност, така че тези доказателствен
източници да надделеят количествено над показанията на обособената по-горе
група свидетели, които съответстват напълно на изложеното в показанията на
св.Р.Р. от една страна, а от друга да
опровергае последните, внасяйки съмнение в тяхната истинност. Този опит
обаче остава неубедителен, според съда, доколкото свидетелката правилно посочва
датата /06.04./, но не и годината на
събитието, за което свидетелства. Тяо утвърждава убедено пред съда, че познава
подсъдимия от м.септември, 2017г., т.е. много след процесния случай и описва
среща със св.Р.Р., осъществила се според нея на 06.04.2018г., която дата няма
отношение към предмета на разследване по настоящото дело, мотивирайки спомена
си с факта, че това се е случило преди нейния рожден ден „през тази година“
/2018г. – б.м./. Следователно, изнесеното в нейните показания за лице на име „А.“,
което щяло да отведе на посочената от нея дата св.Р.Р. ***, както и до присъствието
на св.Р.Р. на следващия ден – 07.04.2018г. пред къщата на „чичо В.“, както фамилиарно
нарича в показанията си подсъдимия, показателно за близките им отношения един с
друг, следва да се отчете като напълно невярно, още повече, че по това време последният
вече е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело. Същите
констатации за недостоверност се отнасят и до показанията на св.М.П., която пък
твърди, че „гостуването“ у св.Г.Н. и подс.В.Н. се е осъществило на следващата
деянието нощ, доколкото заявява пред съда как на 06.04.2017г. е завела детето
си на детска градина, а на следващия ден вечерта след 22,30ч. до 01,30-02,00ч.
е стояла с тях в дома на Г.Н. и отдава точния си спомен за нощта на 07/08.04.2018г.
с обстоятелството, че последната е споделила как е празнувала осми март, който
празник бил точно „преди месец“ по нейните думи. Нещо повече, описанието, което
св.Г.Н. дава на 30.03.2018г. при разпита си на ДП, /приложен на л.161а, т.1 от дознанието
и приобщен към доказателствата по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 НПК/
за намерената при обиска на разследващите кошница – част от предмета на
престъпление, намираща се в избеното помещение в дома на подсъдимия, не
съответства по вид и форма на действителната кошница – предмет на престъплението,
приложена по делото като веществено доказателство, което още веднъж
свидетелства за неверността на показанията й, още повече, че запитана от съда
за наличното противоречие, същата наивно и неубедително се оправдава с невярно
записване от страна на разследващия, въпреки, че не отрича да е положила своя
подпис в протокола за разпит като „свидетел“, с което удостоверява, че
показанията й са прочетени и записани правилно. Противоречията в показанията й,
както и в тези на нейния син – св.М.Д., който се солидаризира с тях, относно
обстотятелството, че въпросната кошница е принадлежала на бащата на подсъдимия
и с нея те са му носили храна в буркани в периода 2012г.-2014г. се разкриват
при съпоставка едни с други, както и от данните по приложения по делото акт за
смърт на въпросното лице А. Н.Г. – баща на подсъдимия. Така при въпросния
разпит, относно кошницата, показанията от който свидетелката потвърждава пред
съда, с изключение на частта за неправилното описание на външния й вид, същата
твърди, че е върнала кошницата на подсъдимия, който я занесъл „в мазата в тях“
и оттогава не я е виждала, докато св.М.Д. свидетелства, че връщането е станало
у тях, при което тя логично няма как да знае къде, на кое място/помещение е
прибрал кошницата в дома си подсъдимия. Нещо повече, св.Г.Н. споменава точна
дата на смъртта на А. Г. – 08.01.2013г., утвърждавайки, че е починал на 80г.
възраст, но всъщност видно от акта за смърт /л.225 от НОХД№238/18г.по описа на
РОС/, лицето е починало на същата дата, но година след това – на 08.01.2014г. и
тъй като е роден на ***г. очевидно не е достигнал юбилейната 80г. възраст към
датата на смъртта си година по-рано.
Следователно, поради неистинността
на посочените свидетелски показания, които съдът не кредитира по изложените по
– горе съображения, обясненията на подсъдимия не се подкрепят на практика от
никакви други доказателства по делото, поради коетои реализират единствено
правото му на защита в процеса, с оглед процесуалното му качество и съдът не им
дава вяра и не ги цени като доказателствен източник, а само като средство за
реализация на процесуалните. Същите не само се опровергават от всички събрани непротиворечиви
доказателства по делото, но звучат на места абсурдно, в разрез с правилата на
елементарната логика, например досежно обстоятелството, изнесено пред съда, че
проведения 12 - секунден разговор по мобилни телефони между подс.Н. и св.Г.Н. в
процесната нощ – в 22,00ч., за който свидетелстват справките с разпечатки от
мобилни оператори и показанията на служителите на Сектор „ПКП“ ОД МВР – Р. –
св.Св.П. и св.С.А., провеждали първоначалните ОИМ по делото, според които това означава, че по време на
комуникацията абонатите не са се намирали на едно и също място, бил проведен с цел
уточняване на вида компот, който подсъдимия поискал от св.Г.Н. да му донесе от
мазата в къщата, където двамата вечеряли. За разлика от признанията на св.Р.Р.,
които са пълни и конкретни, включително относно уличаващите самия него факти,
то при обясненията, дадени от подс.Н. е
прекалено явен стремежа да се прехвърли цялата вина върху св.Р.Р., с цел да се
оневини изцяло самият той, поради което съдът не може да ги кредитира. Това
защитно поведение на подс.Н. е напълно обяснимо, с оглед безспорните доказателства,
съдържащи се по делото и пряко уличаващи св.Р.Р. в извършване на
престъплението, за което е бил обвинен, поради биологичния материал, оставен непредпазливо
от него на местопрестъплението и експертизиран от вещите лица, изготвили
приетите по делото ДНК – експертизи на веществени доказателства /л.95-96, т.1 и
л.66-67, т.1 от ДП/, сочещ на неговото авторство в извършване на деянието, но твърденията
му, че не е участвал в последното, а намерените при претърсването в дома му
вещи - част от предмета на престъпление /пари и червена пластмасова кошница/ са
съответно на св. Св.И. и на починалия му баща, не се подкрепят от приетите за безспорни
по делото доказателства, поради което и не се се ползват с кредит на доверие от
съда. Въпросната кошницата е категорично
разпозната в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие, както
от пострадалата св.М.К., така и от нейния собственик – св.Ю.К., който е
лицензиран производител на процесните буркани с мед, част от които /2бр./
открити и иззети от дома на св.Р.Р. след разкриване на престъплението,
идентифицирани по специфичните си етикети и капачки, поставени от производителя.
Лансираната версия на подсъдимия, че кошницата, намерена в дома му принадлежала
на неговия баща се опровергава не само от показанията на св.Ю.К. пред съда,
където твърди, че подобни кошници не се предлагат на пазара в Р.България и
предоставя за сравнение друга такава, приложена по делото в хода на съдебното
следствие, при което с просто око се вижда тяхното сходство по конструкция и
цвят, както и от експертната справка на л.148, т.1 от ДП, приложена към
заключението на оценителя по назначената и приета по делото съдебно ценова
стокова експертиза, оценил стойностно инкриминираните вещи – предмет на
престпление по делото, според която „такива специализирани кошници в
магазинната мрежа“ не се намират, поради което са ценени аналогични по вид на
изработка и материали /кошници за цветя/.
Видно от изложеното дотук, налага
се заключението, че подсъдимият възприема
защитна теза, която нагажда към наличния събран доказателствен материал
по делото, по начин такъв, че вмъква в изложението си неверни факти, уличаващи единствено
съучастника му св.Р.Р. в извършване на престъплението. Той се опитва да припише
на св.Р.Р. извършването на т.н. „оговор“ спрямо него, с твърдението, че
уличаващите го показания на последния са изтръгнати с цената на полицейско
насилие. Сочените от него свидетели в тази връзка, които евентуално да
подкрепят тезата му – Е.М., Е.С., Б.Л., Ст.Т., пред които уж св.Р.Р. е споменал
подобно нещо в арестните помещения, пред съда не излагат убедителни факти и не са
напълно категорични в тяхно присъствие той да е визирал нито кой е
съучастника/съучастниците му в извършване на престъплението, нито че над него е
упражнено насилие/натиск от страна на разследващите за даване на обяснения в
качество на обвиняем, депозирани в присъствие на съдия от РОС /л.31-37, т.3 от
ДП/, с които пряко уличава подс.В.Н. в съучастие в извършване на процесното
престъпление, които потвърждава отново пред съда, разпитан вече в качеството на
свидетел под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.
Показанията на посочените свидетели съдът не кредитира, не само поради липсата
в тях на категоричност и яснота, относно време, място на пресъздаваните
събития, а така също с оглед криминалното им минало и познанства по този повод с
всеки един от двамата извършители, при което е твърде вероятна възможността да
са възникнали помежду им отношения на зависимост и заинтересованост в една или
друга степен от изхода на делото, което разбираемо ги прави недобросъвестни,
необективни свидетели в процеса. В допълнение, показанията им са
непоследователни и несъответстващи си едни с други, относно едни и съши
пресъздавани от тях факти, като всички те се опровергават както от показанията
на св.Р.Р., който заявява пред съда, че не е споделял с никой от тях да му е бил
оказван натиск за да уличи подс.В.Н. в извършване на процесното престъпление,
както и това, че липсват доказателства по делото да е принуждаван от полицейски
служители да депозира каквито и да било обяснения в хода на досъдебното
производство, потвърдено от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие началник на С“ПКП“ОД МВР – Р. – св.Н.К., който отрича да му е
известно, спрямо св.Р.Р. да е било упражнено психическо или физическо насилие на
територията на гр.Р. от страна на полицейски служители, а този факт съответства
напълно и на отразеното в изисканите от съда и приложени по делото на л.136 и
л.140 от НОХД, съответно медицинска справка за задържания Р.Р. от дата
04.09.2017г. и докладна записка за провеждане на специализирана полицейска
операция по неговото задържане в курортен комплекс „Слънчев бряг“, видно от
които липсват данни за следи от физическо насилие при ареста и превеждането му
в арестните помещения.
Не на последно място по значение,
с оглед опровергаване обясненията на подсъдимия, с които цели да се оневини са
показанията на жертвите на нападението – сем.К., дадени в хода на ДП, които са
приобщени по съответния процесуален ред към доказателствената съвкупност и
производните им показания на свидетелите Н.К. и С.К. – техни дъшери, ккато и
тези на св. В.С. – тяхна племенница, пред които непосредствено след инцидента
са посочили, че нападението е извършено от двама души , единият описан от св.К.,
като „по-едър, по – здрав, набит, по – пълен, с корем“, а другият – „по – слаб“,
при което категорично първият е ръководел „операцията“, като давал команди на
втория и както се изразява св.М.К. в съдебно заседание, той е бил т.н.„тартор“.
Описанието на нападателите от друга
страна, дадена от жертвите, съвпада напълно с фотоснимките и констатираното,
относно физическите им характеристики в съдържанието на протоколите за оглед на
лице, изготвени по отношение на подс.В.Н. и св.Р.Р., приложени съотв. на
л.л.1-5 и на л.л.6-**, т.3 от ДП, а св.М.К. категорично посочва подсъдимия в
съдебната зала /с.з. от 27.06.2018г./, като този, който нанасял периодично
побой над нея през процесната нощ, обосновавайки твърдението си със спецификата
на гласа му. Нещо повече, придобивайки лични впечатления след разпита на св.Р.Р.
от визуалния контакт с двамата, застанали в непосредствена близост по време на
процеса в залата, същата дава допълнителни сведения, заявявайки пред съда, че
„абсолютно визията на двамата отговаря изцяло на моите нападатели през
въпросната нощ“ и добавя, визирайки подсъдимия - „Той беше застанал до мен. Той командваше и диктуваше.
Той ми нанасяше ударите с юмруци със сила от двете страни на тялото ми, по
ребрата.“, като отговаряйки на въпрос на защитата, уточнява, че под „визия“
разбира „силуета…, височина, ръст, тегло, телосложение“ и допълва, че
„гласовете им…също съвпадат“.
Воден от горното, съдът отчита единствено като
реализация на правото му на защита и отхвърля като недостоверни обясненията на подсъдимия,
дадени пред настоящия състав на съда, в които отрича какавато и да било
съпричастност към извършеното престъпление – предмет на разследване по делото,
за което е обвинен и предаден на съд. Възраженията му, че е „натопен“,
„подложен“ в смисъл обвинението срещу него е скалъпено и „нагласено“ от
разследващия екип, начело с Окръжния прокурор и наблюдаващ делото са напълно лишени
от доказателства и оттам изцяло несъстоятелни. Доводите на подсъдимия за упражнено върху св.Р.Р.
полицейско насилие в хода на досъдебното производство, под чието въздействие е
направил самопризнания, с оглед намален рамер на наказанието, договорено между
защитника му и прокурора по делото също
не намират опора в доказателствения материал, събран в хода на процеса.
След анализ на събраните
по делото доказателства, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Налице са преки
доказателства, уличаващи подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние и
съдържащи се в обясненията на св.Р.Р. и свидетелските му показания, в които
потвърждава истинността на първите, които са идентични по съдържание,
насоченост, взаимосвързани и подкрепящи се от останалите косвени доказателства по
делото, приети за достоверни от съда и каасещи време, място и механизъм на
извършване на деянието, включително начин на проникване и излизане от имота, разположение на
помещенията в него, вид на отнетото имущество и начин на разпореждане с него,
както и авторството на подсъдимия. Тези обяснения косвено се подкрепят от
показанията на свидетелите М.К., Т.К., М.Е., В.С., С.К., Н.К., Л.Д., относно
състоянието на имота и на пострадалите към момента на разкриване на деянието,
разположението на помещенията и съхраняваните там вещи, вида на отнетите такива,
кореспондиращите им обективни находки на местопоризшествието, отразени в
огледния протокол и фотоалбума към него и
тези, описани в приложената СМЕ, установила уврежданията, нанесени на св.М.К..
Предвид
изложеното съдът, приема, че наличните преки и косвени доказателства, разгледани
поотделно и в тяхната взаимовръзка налагат единствения възможен извод за
безспорно установено авторството на подсъдимия, при което от обективна страна той
е осъществил в условията на реална съвкупност съставите на престъпленията, за
което е предаден на съд – този на престъпление по чл. 199, ал. 1, т.3, пр.2 и т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, тъй като на
06/07.04.2017г. в с., обл..Р., в условията на опасен рецидив, в съучастие с Р.Р.Р.
***, като извършител отнел чужди движими вещи – пари – 3 915лв., 60 евро с
левова равностойност 117, 34лв., 1бр.поставка
за буркани от червена пластмаса с шест гнезда, всичко на обща ст.-т 4
096, 34лв. от владението на М.Т.К. и Т. С.К.– двамата от с., обл.Р., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване и деянието е придружено с нанасяне на средна телесна повреда на М.Т.К.,
изразяваща се в трайно затрудняване движението на снагата, и този на
престъпление по чл.170, ал.2, пр.1 и 3, вр.ал.1,пр.4 НК, тъй като на
06/07.04.2017г. в с., обл..Р., в условията на опасен рецидив, в съучастие с Р.Р.Р.
***, като извършител влязъл в чуждо жилище – едноетажна къща, намираща се в с.,
обл.Р., ул.“Г.С.Р.“ №**, ползвана и обитавана от М.Т.К. и Т. С.К., като
употребил за това ловкост и деянието е извършено нощем и от две лица,
От
доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че подсъдимия е
употребил сила и заплашване - участвал лично
в нанасянето на удари по тялото на жертвата М.К., в резултат на които й причинил
телесни увреждания, характеризиращи се като средна телесна повреда. Побоят, съчетан
с отправените към жертвите М.К. и Т.К. от страна на подсъдимия вербални заплахи за причиняване на болка и
страдание и предвид численото и физическо превъзходство на подсъдимия и
съучастника му св.Р.Р., създаващо само по себе си страхови изживявания у
пострадалите, са било напълно от естество да парират евентуалната и да сломят
наличната им съпротива. Междувременно, ведно с осъществяване на принудата в
двете й форми, редувайки се със св.Р., подсъдимият е инвентаризирал усърдно и
хладнокръвно покъщината и на практика преровил целия имот на сем.К., при което
са отнети от владението им описаните
по-горе движими вещи. Следователно, всеки един от съучастниците е взел пряко участие
в осъществяването на двата съставни елемента от изпълнителното деяние на
престъплението, което именно го квалифицира като съизвършител. Видно от
действията на подсъдимия и обясненията в тази част на св.Р.Р., налице е изискуемата
от закона користна цел, характерна за присвоителните престъпления, доколкото
всеки от нападателите е взел дял от отнетото имущество и се е разпоредил с него
в своя изгода.
От субективна страна деянието на
всеки от двамата съизвършители и в частност
на подсъдимия е извършено от него с пряк умисъл, видно от дадените
обяснения на св.Р.Р., както и от действията на подсъдимия, изразени в
предварителна подготовка, набавяне на информация за жертвите, намиране на
средства за извършване на престъплението /свръзки от типа т.нар. „свински
опашки“, тиксо, избор на съучастник в лицето на св.Р./ както и от високата
степен на съгласуваност в действията на двамата извършители, при което всеки е
имал своя „роля“ в извършване на намисленото престъпление. Всеки от тях добре
съзнавал противоправния характер на
насилственото отнемане на вещи от граждани, но воден от желанието си да се
обогати по неправомерен начин, взел дейно участие в осъществяване на процесното
деяние. Налице е и т.нар. общност на умисъла,
доколкото представите на всеки един от тях несъмнено са обхващали и обстоятелството,
че наред с него останалият съучастник активно /физически и психически/
въздейства върху собственичката на вещите с цел да неутрализират съпротивата й
и да отнемат безпрепятствено от владението й инкриминираните вещи, както и
това, че от съвместните им усилия неизбежно ще настъпи целения от дейците общественоопасен
резултат.
Налице е
квалифициращия признак по чл. 199, ал.1, т.3, пр.2 от НК, тъй като именно в
резултат на нанесения побой от подсъдимия при употребата от негова страна на физическа сила за извършване
на грабежа, пострадалата е получила увреждания, причинили трайно затрудняване
на снагата з асрок повече от 30 дни, коеот се квалифицира като средна телесна
повреда по см. на чл.129, ал.2 НК и изискуемата от закона пряка
причинно-следствена връзка между тези два факта е установена по безспорен начин
от съдебния медик, изготвил СМЕ на пострадалата св.М.К., приета и неоспорена от
страните по делото. Квалифициращо деянието обстоятелство е фактът, че
подсъдимият е действал в условията на опасен рецидив по см.на чл.29, ал.1,
б.“а“ от НК.
От обективна
страна деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 170, ал.2, пр.1 и 3,
вр.ал.1,пр.4 НК е осъществено посредством активни действия на подсъдимия,
довели до проникване в чужда собственост, а именно жилищен имот, като за целта
е употребена ловкост, с оглед начина на проникване – покатерване на голяма
височина по стълба, демонтиране на сравнително малък прозорец и промъкване през
него, т.е. използвани са нетипични ловкост и умения, които квалифицират
извършеното по чл.170, ал.1, пр.4 НК. Налице е и квалифициращият деянието
признак по чл.170, ал.2, пр.1 НК, доколкото е извършено в тъмната част на
денонощието, т.е. нощем и при това от два лица, което го прави съставомерно по
чл.170, ал.2, пр.3 НК. От субективна страна подсъдимият и неговият съучастник
добре съзнавали противоправния характер на нарушаване неприкосновеността на
жилище, предвиждали вредоносните
последици от стореното и целяли тяхното настъпване, с ясното съзнание, че по
този начин си осигуряват достъп до вътрешността на имота, който възнамерявали
да ограбят.
За да обори
обвинителната теза защитата на подсъдимия акцентира и се базира в пледоариите
си главно върху липсата от тяхна гледна точка на убедителни и годни доказателства,
като коментира и наличието на пропуски в разследването на фазата на досъдебното
производство. Съдът аргументирано е посочил по-горе в мотивите си въз основа на
кои доказателствени средства е обосновал присъдата си и кои игнорира, което по
същество отговаря на доводите на защитата и прави безпредметно по-пространно
изложение отново в същата насока. Независимо от това, за да да се разгледат
обстойно наличните възражения на защитата и подсъдимия, настоящият първоинстанционен
съдебен състав си позволява да отбележи, че неизбежно и естествено от житейска
гледна точка, предвид продължителния период от време, изминал от обективиране
на престъплението до разкриване на неговите извършители, понастоящем не е
възможно с категоричност и прецизност, изследвайки със средствата и способите,
които предоставя НПК да се установят нито местата, където са реализирани, нито
тези, където вероятно са укрити и може би се намират и понастоящем отнетите
вещи – предмет на престъплението или част от тях. Безспорно липсват установени
свидетели - очевидци, които да пресъздадат обективно и безпристрастно развоя на
събитията през процесната нощ. При това положение разбираемо е желанието на
подсъдимия и неговия защитник, с оглед процесуалното им положение да използват
в подкрепа на защитната си позиция всички налични противоречия и несъответствия
в събраните доказателства, но защитата не оборва обвинението със законови
способи, а по-скоро цели да изясни за себе си фактологията в настоящия процес
до най-дребни детайли, искайки отт съда да отговори на въпроси, които стоят
извън предмета на доказване. В заключение следва да се посочи, че установяването
на обективната истина в наказателния процес почива винаги на наличните по
делото доказателства, преценени като годни от процесуална гледна точка, т.е.
събрани и преценени по предвидения в НПК ред, а всички догадки и предположения,
в сферата на вероятностите, които не намират опора в доказателствата по делото са
неприемливи и недопустими както от страна на обвинението, така и от страна на
защитата.
При индивидуализация на
наказанието, което следва да се наложи по отношение на подс.В.А.Н. съдът отчита
липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и наличието
само на отегчаващи такива, каквито са инициативата за извършване на
престъплението, миналите осъждания, високия
интензитет на упражнената принуда, надвишаващ многократно необходимото за
осъществяване на престъплението, проявената немотивирана жестокост към
жертвата, изразена в продължителното насилие над една безпомощна жена от страна
на здрав мъж в развета на силите си, наличието на усложнена престъпна дейност,
по отношение на субектите, при което определя наказанието при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, ориентирано над средния предвиден размер
лишаване от свобода, а именно ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода за
престъплението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК, към което с оглед имотното състояние, декларирано от подсъдимия не
счита за нужно и целесъобразно да постановява предвидената в нормата частична
конфискация на имуществото му, както и ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода за
престъплението п очл.170, ал.2, пр.1 и 3, вр.ал.1, пр.4 от НК, при което липсват
каквито и да било основания за приложение на чл.55, ал.1 НК.
На основание чл.
23 ал.1 от НК съдът е групирал наказанията, наложени на подс.В.Н. в едно общо –
най – тежкото в размер на 12г. лишаване от свобода, което съобразно ЗИНЗС
следва да се търпи при първоначален СТРОГ режим, от което е приспаднал
задържането по см.на чл.59, ал.1 НК. Съдът намира, че с налагане на така
определеното наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и генерална
превенция, визирани в чл.36 НК, тъй като принудителната изолация в
пенитенциарно заведение за посочения срок ще способства най – пълно за
преосмисляне поведението на подсъдимия към спазване за в бъдеще на
законоустановените обществени порядки и снабдяването със средства за препитание по един легитимен начин.
По делото е
предявен от гражданския ищец М.Т.К. – пострадала он престъплението грабеж,
граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, насочен против подсъдимия по силата на чл.122,
вр.чл.53 от ЗЗД за сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за
нанесените й неимуществени вреди – резултат от престъплението по чл.199 НК, за
което подсъдимият е предаден на съд. Искът, съобразно изложените фактически
положения се явява доказан по своето основание. Извършеното от подсъдимия
престъпление представлява и непозволено увреждане по см.на чл.45 ЗЗД, поради което
той е длъжнеи СОЛИДАРНО със св.Р.Р. да
репарират на пострадалата вредите от
неимуществен характер, които с противоправното си поведение й е причинил
виновно, а последната е претърпяла.
Досежно
претендирана сума искът е безспорно доказан по основание, тъй като в резултат
на уврежданията, причинени от подсъдимия на пострадалата, същата е претърпяла
душевни страдания и силен емоционален стрес, представляващи по своя характер
неимуществени вреди, също така е
изпитвала физически болки, чиято продължителност е значителна и продължава и до
момента, които травми подсъдимият виновно е причинил с престъпното си поведение
и следва да възмезди парично. По правилата на справедливостта, съгласно чл.52 ЗЗД, съдът преценява, че подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец М. К.
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени
вреди, ведно с полагащата се законна лихва, считано от датата на деликта 07.04.2017г.
до окончателното изплащане на сумата. В останалата си част този иск до
предявения размер от 50 000 лв. се явява неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен по изложените по-горе съображения.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК на подсъдимия се възлага да заплати
направените деловодни разноски в хода на досъдебното и съдебното производство,
както и направените от гражданския ищец разноски за адвокатски хонорар, а така също да заплати
и дължимата държавна такса върху уважената част от гражданският иск.
На основание чл. 53 ал.1 б. “а” от НК и чл.112 НПК
съдът се е разпоредил и със съдбата на веществените доказателства по делото.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия:____________