РЕШЕНИЕ
№ 187
Велико
Търново, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети май
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г.
и в присъствието на
прокурора ……………………………………………..
разгледа докладваното от съдията адм. дело №
422/2020г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
I.За вида на производството:
Производство по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано по жалба, вх.№ 2542/20.07.2020г. в
АСВТ, подадена от името на търговско дружество с фирма „СПРИНК“ЕООД, в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Беляковец, общ.Велико Търново, действащ чрез
упълномощения адвокат.
Оспорва се Ревизионен акт №
Р-04000419004055-091-001/23.03.2020 година, издаден от орган по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, потвърден, в оспорената част, по административен
ред с Решение № 102/15.06.2020 година на
Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико
Търново при ЦУ на НАП.
С РА, в обжалваната част, за данъчен период
01.01.2013г.-31.12.2013г. са установени допълнителни задължения за корпоративен
данък в размер на 10 270,25лв. и са
начислени лихви в размер на 4 516,13лв.
II.Становища
на страните:
Жалбоподателят
твърди, че РА е нищожен,
т.к. е издаден след като предходният РА е обявен за нищожен от съда, т.е.
ревизията е повторна. ПП на страната счита, че нищожността на РА не анулира
всички предходни процесуални действия, нито заличава факта на извършената
ревизия. В тази връзка изтъква, че законът не предвижда да се извършват
множество ревизии за едни и същи периоди и задължения. Връщането на преписката
за нова ревизия е възможно само в хипотезата на чл.155, ал.4 от ДОПК, каквато в
случая не е налице. Настоява, че не може да се приложи и нормата на чл.160,
ал.3 от ДОПК, поради изричната забрана в ал.4 на с.р. Позовава се на
последователна практика на ВАС в този смисъл, с която се оставят без уважения
исканията на НАП за приложението на чл.173, ал.2 от АПК, когато се обяви
нищожността на РА.
Друг аргумент, който се изтъква за нищожност на
РА е този, че заповедта за възлагане на ревизия, с която е образувано
настоящото ревизионно производство, завършило с процесния РА не е редовно
връчена на ревизираното лице.
Алтернативно оспорващия определя РА в
обжалваната му част като процесуално и материално незаконосъобразен. Счита
констатациите на РО за неотчетени приходи от лихви за необосновани. В РА и РД
липсвали мотиви как ОП са определили размера на лихвите по посочените договори
за заем, които лихви са приети за недеклариран от дружеството приход. Не бил
посочен механизма , по който е определен размера на тези приходи. Само в РД е посочено, че се
кредитира експертизата, назначена в предходното ревизионно производство. В
мотивите на РА обаче, липсвал какъвто и да било анализ на експертизата, а
определените от нея пазарни лихви били неправилно изчислени. Освен това, ПП на
дружеството счита, че липсват нормативни изисквания, които да задължават
частноправните субекти непременно да уговарят възнаградителна лихва винаги,
когато постигнат съгласие за заемно правоотношение помежду си. В заключение
жалбоподателят отбелязва, че счита за неправилно провеждането на ревизионното
производство по реда на чл.122 и сл. от ДОПК.
По изложените съображения жалбоподателят иска от
съда да прогласи нищожността на обжалвания РА. А в случай, че приеме същият за
валиден да го отмени, изцяло, като незаконосъобразен.
Чрез упълномощения процесуален представител в
о.с.з. оспорващият пледира за основателност на жалбата и отмяна на РА. Претендира
разноски за ДТ и депозита за свидетелите. Не представя ПЗ в указания срок.
Ответникът по
оспорването - директорът на
Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема
становище за неоснователност на жалбата. Моли при постановяване на съдебния акт
да се вземат предвид изводите относно законосъобразността на РА, изложени в
Решението на ДОДОП-Велико Търново, т.к. в съдебна фаза не са събрани нови
доказателства. Допълнителни съображения излага в писмена защита, представена в
указания срок. Доводите в същата се свеждат до следното:
Счита възраженията за
нищожност на РА за неоснователни, т.к. ЗВР е редовно връчена при условията на
отказ, видно от разписката за връчване. В същата освен органите по приходите,
извършили връчването, са посочени двама свидетели, които не са служители на
администрацията. Съставен е и Протокол № 1543861/08.10.2019 г., в който
подробно са описани обстоятелствата по връчването. Оспорването на протокола ПП
на страната определя като неуспешно, т.к. свидетелите потвърждават подписите си, положени в протокола, както
и действията, осъществени от органите по приходите при посещението им
Специализирания наказателен съд.
Безрезултатно според ответника е и оспорването на ЕД по ревизията, т.к. РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани от лицата, които са посочени като издатели на същите, с квалифицирани електронни подписи, валидни към този период, видно от представените доказателства от ДОДОП и доставчика на удостоверителни услуги – „БОРИКА“ АД.
ПП
счита, че обстоятелството, че
актът, издаден във връзка с предходна данъчна ревизия за същите данъчни
периоди, е обявен за нищожен, не преклудира възможността на компетентния орган
да възложи нова ревизия за същите данъчни периоди. Съдебното решение има установителен характер и
няма процесуална пречка да бъде издаден впоследствие валиден акт, за периоди,
за които не е изтекъл срока по чл. 109 от ДОПК, какъвто е настоящия случай.
Ответникът намира за
неоснователни и оплакванията на жалбоподателя, свързани със съществото на спора
за материалната законосъобразност на РА.
От страна на „СПРИНК" ЕООД не са представени изисканите
доказателства. Поради това, в хода на ревизията с Протокол № Р-04000419004055-П
ПД- 001/03.01.2020 г. са присъединени документи от предходното ревизионното
производство, съдържащи трайно установени факти и обстоятелства. Органите по приходите са установили, че през
периода 2009 г. - 2013 г. „Спринк" ЕООД е предоставило общо 36 бр. парични
заеми и 2 бр. стокови заеми на различни лица /физически и юридически, предимно
свързани с жалбоподателя/, от които 16 бр. са сключени през ревизираната 2013
г. От представените договори за заем и заведеното от жалбоподателя счетоводство
е установено, че при предоставянето на заемите не са уговорени лихви и
съответно не са отчетени приходи от лихви. Предвид това, органите по приходите са приели, че в настоящия
случай са налице данни за укрити приходи или доходи /чл. 122, ал. 1 т. 2 от ДОПК/. Относно заемите, предоставени на
„Краси" ЕООД, "Евроагроимпекс" ЕООД.и „Транс Агро" ЕООД
лихви не са уговаряни и начислявани от „Спринк" ЕООД, а по заемите на
Еабриела Младенова Милкова са уговорени лихви под пазарните. Независимо, че по
част от заемите са договорени лихвени плащания, по нито един от отпуснатите
заеми не са отчетени приходи от лихви. Както предвижда т.8.2., б. "а"
от СС 18“приходи “. Съгласно чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО, получаването или
предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към
момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми се
смята за отклонение от данъчно облагане. При определянето на данъчната основа за облагане с корпоративен
данък по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, по аналог на горепосочените разпоредби
на материалния закон /ЗКПО/, декларираната данъчна печалба на жалбоподателя за
2013г., е увеличена с определените от органите по приходите на основание
експертното заключение, приобщено в настоящото производство, пазарни лихви по предоставените от
„Спринк" ЕООД кредити. В резултат на това за 2013 г. е определена данъчна
основа за облагане с КД в размер на 185017,3 8 лв., като сбор от декларираната
данъчна печалба по ГДД за 2013 г. в размер на 82314,91 лв. и установените
неотчетени укрити приходи от лихви в общ размер на 102702,47 лв. Върху така
определената данъчна основа са установени допълнителни данъчни задължения за КД
в размер на 10270,25 лв. и лихва за забава в размер на 4561,13 лв. В заключение
ПП акцентира на това, че събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не оборват фактическите констатации на органите по
приходите.
По тези съображения ПП
на ответната страна пледира жалбата да бъде отхвърлена като недоказана. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, определено
съобразно материалния интерес, в размер на 973,59лв. Представя Списък в о.с.з.
III.По допустимостта на
производството:
Съдът установи, че процесният
Ревизионен акт се оспорва с искане да бъде отменен изцяло. Всъщност в частта
относно данъчен период м.11 на 2014г. по ЗДДС същият е влязъл в сила, т.к. за
същия не са установени допълнителни задължения за косвен данък. В тази част РА
не променя правното положение на РЛ, тъй като не установява данъчни задължения,
нито коригира деклариран вече резултат. В тази връзка, в същата част, РА не е бил
предмет на контрол и не е потвърден по административен ред от ДОДОП.
Поради това, при липса на правен интерес и конкретни оплаквания, в същата част
РА е влязъл в сила. По тези съображения обжалването в посочената част вече пред
съда е недопустимо, т.к. е осъществено
при липса на абсолютна процесуална предпоставка за това. На
основание чл.159, т.4 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, жалбата в
тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено
в същата.
По отношение на данъчен период 01.01.2013г. до
31.12.2013г. за задълженията за КД по ЗКПО, жалбата е допустима. Подадена е от
лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на
акта. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е
задължителната фаза на административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка,
за която съдът следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че
РА е потвърден с Решение № 102/15.06.2020 година на ДОДОП, в тази част, същият
е годен предмет на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е
връчено по електронен път на 27.06.2020г., а жалбата е депозирана на 10.07.2020г.,
по пощата.
Делото е подсъдно на
АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност, действащи след изменение на
чл. 156, ал. 5 от ДОПК (изм. ДВ - бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.).
Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид всичко това,
изводът на съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане, в
посочената част по ЗКПО.
Преценена по същество,
жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство
е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и
правни съображения.
IV.По доказателствата:
Съдът указа на оспорващия, на основание
чл.124,ал.2 от ДОПК, че в негова доказателствена тежест е да опровергае
фактическите констатации в РА, които в производството по обжалване на РА,
издаден по особения ред на чл.122 от ДОПК, се считат за верни до доказване на
противното. В тази връзка следва да установи, че е уговорил и/или отчел в
счетоводството си приходи от лихви по предоставените от него парични и стокови
заеми.
На ответника
указа, на основание чл. 124, ал.2 от ДОПК, че следва да подкрепи със събраните
при ревизията доказателства наличието на твърдяното основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК –
наличие на данни за укрити приходи, в частност неотчетени приходи от лихви;
уговорен и/или отчетен лихвен процент по предоставените от жалбоподателя заеми,
отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, на
основание чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО.
Във връзка с горното ответната страна представи
з.к. от административната преписка по издаване на РА, приложена към Писмо изх.
№ 1164/20.07.2020г. на Дирекция „ОДОП“, организирана в 4 бр. папки от общо 1 421
листа. Приети като доказателства по делото са и копия на електронните
документи, издадени при ревизията/ЗВР, РД и РА/, записани на електронен
носител/ вж. ВДС в плик на л.63 от делото/, ведно със справки от Публичния
регистър на доставчика на удостоверителни услуги.
На оспорващия е връчено копие от СД с копия на
електронните документи по ревизията. На основание чл.184, ал. 2 от ГПК, във вр.
с §2 от ДР на ДОПК на жалбоподателя е указана възможността за оспорване на
истинността на представените от процесуалния представител на ответника
електронни документи в срок до следващото съдебно заседание. В о.с.з. на
14.01.2021г. ПП на жалбоподателя оспори посочените конкретно в Молба на л.79 от
делото ЕД, издадени при ревизията. В тази връзка съдът постанови определение, с
което на основание чл.193 от ГПК, във вр. с чл.184, ал.2 от ГПК и вр. с §2 от
ДР на ДОПК, откри производство по оспорване истинността на електронните
подписи на ЕД, издадени при ревизията,
представени като файлове на CD-R, намиращ се в плик на л.63 от делото. Указа на
ответната
страна, че доказателствената тежест за обстоятелството, че въпросните
електронни документи са подписани с квалифициран електронен подпис и поради
това са официални документи лежи върху нея и следва да представи за това
обстоятелство доказателства изходящи от доставчика на удостоверителната услуга
за полагане на валиден квалифициран
електронен подпис от ОП. След това доказателствената тежест ще премине
върху жалбоподателя, за да ангажира СКЕ за обстоятелството дали в
действителност се касае за подписани ЕД и то именно с КЕП. Въпреки изричните
указания на съда жалбоподателят не ангажира съдебна компютърна експертиза.
Във връзка с
дадените указания, ответната страна представи приложени към Молба вх. №
425/02.02.2021г. документи, под опис , изходящи от ТД на НАП В. Търново и
адресирани до „БОРИКА“ АД във връзка с подновяване на КЕП на ОП при същата дирекция,
издали РА и РД/вж. л.93 и сл. от делото/. Същите не са оспорени от др. страна
както и Справките от Публичния регистър на доставчика на удостоверителните
услуги/л.108 и сл./.
От ПП на
ответника е подготвена Молба, с която на
основание чл.192 от ГПК е изискано от третото лице - „БОРИКА“АД да
представи Удостоверения за КЕП на посочените трима органи по приходите,
ревизиращ екип, за периода 2018-2020г. След напомнително съобщение третото лице
изпрати пълен комплект документи/вж. л.155 и сл./, неоспорени от жалбоподателя.
ПП на
жалбоподателя оспори и протокола, отразяващ връчването на ЗВР в СпНС на
08.10.2019г. След размяна на молбата, с Определение от 29.01.2021г. в. з.з.
съдът откри производство за проверка истинността на следния документ: Протокол
№ 1543861/08.10.2019г., който се намира на л.77/78/гръб и лице/ в бяла хартиена
папка №1 от АП, по отношение автентичността на положените подписи и
достоверността на съдържанието му. Указа на жалбоподателя, че следва да
установи пред съда, че оспореният Протокол е неавтентичен и/или с невярно
съдържание, на основание чл.193, ал.3, изр. 1-во от ГПК, като се ползва от
всички допустими по ГПК доказателствени средства.
Предвид
разпределението на доказателствената тежест ПП на жалбоподателя поиска разпит на свидетелите, подписали
протокола за връчване при отказ. Същите бяха призовани и разпитани в о.с.з. на
22.04.2021г./л.137/. А ответната страна представи 2 бр. Заповеди командироване/л.135/
на ОП за връчване на документи по ревизията на дружеството.
Посочените в този раздел
писмени, гласни доказателства и електронни документи ще бъдат обсъдени по
съществото на правния спор в съответната част на решението по-долу.
Съдът взе предвид констатациите в РА,
становищата на страните и доказателствата, приети по делото. Обсъди ги по
отделно и в тяхната взаимна връзка. При това, намери за установено следното:
V.По фактите:
1.Ревизираното лице.
Първоначална регистрация на търговското
дружество „СПРИНК“ЕООД по ф.д. № 775/1997г. на ВТОС. Управител МЛ.К.М..
Възобновено производство по несъстоятелност с Решение от 30.07.2019г. по т.д. № 83/2017г. на ВТОС. Временен синдик В.С..
През ревизирания период основна дейност на дружеството е производство на
мелничарски продукти и производство на непреработена селскостопанска продукция
- пшеница, слънчоглед, царевица, рапица и др.;
На ДЗЛ е извършена предходна ревизия, приключила с издаване на РА PA
№ Р-04000414002829-091- 001 /05.04.2016г. за период 01.12.2009г. до 31.12.2014г
по ЗДДС и от 01.01.2009г. до 31.12.2013Г. по ЗКПО.
Издадените РА № Р-04000414002829-091- 001/05.04.2016г. и РАПРА №
Р-04000416076795-003-001/28.04.2016г., с които са определени задължения по ЗДДС
/включително за данъчен период м. 11.2014 г./и ЗКПО /включително за 2013 г., са
обжалвани по административен ред и са потвърдени в обжалваната част с Решение №
202/04.07.2016 г. на директора на Дирекция ОДОГТ Велико Търново. След съдебен
контрол, с Решение № 8036/29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1493/2019
г. ВАС е оставил в сила Решение № 574/04.01.2019 г. по адм. дело № 791 /2018 г.
на Административен съд Велико Търново, с което цитираните РА са обявени за
нищожни.
2. При ревизията са
осъществените следните процесуални действия:
Направен е опит ЗВР да бъде
връчена на синдика на дружеството, който
е отказал с мотива, че органите на управление на дружеството не са лишени от
правомощията си. Неуспешен се е оказали опита да се връчи ЗВР чрез работодателя
на Мл.Мл.– „Евроагроимпекс“ЕООД. Потърсено
е и съдействие от органите на МВР за контакт с Мл.Мл.. В крайна сметка ЗВР е
връчена при условия на отказ по чл.30, ал.4 от ДОПК на 08.10.2019г. в сградата
на Специализиран наказателен съд София.
Аналогична е била ситуацията и с
ИПДПОЗЛ от 07.10.2019г., връчено на 08.10.2019г. при отказ. ИПДПОЗЛ от 28.10.2019г.,
връчено н а26.11.2019г. по реда на чл.32 от ДОПК. При съдействието на синдика е
поискано връчване чрез съда по несъстоятелността, за което последният е
отказал. В крайна сметка изисканите документи не са представени.
С Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК от 28.10.2019г. РЛ е
информирано, че данъчната основа за облагане по ЗКПО и по ЗДДС ще бъде
определена по реда на чл.122-124а от ДОПК. Уведомление по чл.17 от ДОПК и Искане
за представяне на документи и декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК от същата
дата. Връчени на 26.11.2019г. по реда на чл.32 от ДОПК. Не са представени
документи и декларации.
На основание чл.45, ал.2 от ДОПК са извършени насрещни проверки на
свързани с РЛ лица.
Приобщени са с Протокол за присъединяване №
Р-04000419004055-ППД-001/03.01.2020г. всички актове по предходното ревизионно
производство и приложените към същите доказателства, вклч. РА, РД с приложения,
вклч. експертното заключение за определяне на пазарните лихви по процесните
договори за заем.
При
съвкупния анализ на събраните в резултат на посочените процесуални действия
доказателства, ревизиращите органи констатират обстоятелства, които определят
като основание за облагане по реда на чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК, в хипотезата на
наличие на данни за укрити приходи.
3. Актът на администрацията:
PA № P-04000419004055-091-001/23.03.2020г. е издаден на основание
чл. 119, ал. 2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад (РД) № Р-04000419004055-092-001/10.02.2020г.
Ревизията е за определяне на задълженията по ЗДДС за данъчен период м.11 на
2014г. и по ЗКПО за периода 01.01.2013г. -31.12.2013г. Предмет на съдебен
контрол е само РА, в частта по ЗКПО, за което са изложени съображения по-горе.
Ревизията е възложена,
съгласно чл. 112, ал.2, т.1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-04000419004055-020-001 /28.06.2019 г., връчена на 08.10.2019 г. по реда на
чл. 30. ал. 4 от ДОПК, за което връчване е съставен Протокол №
1543861/08.10.2019г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ №
Р-04000419004055-020- 002/06.12.2019 г„ ЗИЗВР №
Р-04000419004055-020-003/08.01.2020 г. и ЗИЗВР № Р-
04000419004055-020-004/28.01.2020 г.
За резултатите от ревизията, на основание чл. 117 от ДОПК е
съставен посочения Ревизионен доклад от 10.02.2020г., който съгласно чл. 120,
ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания PA Срещу РД не е
подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
На основание на констатациите в РД и приложените
към него доказателства компетентните органи по приходите са издали обжалвания
PA от 23.03.2020г., с който са установени допълнителни задължения за корпоративен
данък за 2013г. в размер на 10 270,25лв.
и лихви 4 561,13лв. Тези задължения са предмет на обжалване в
настоящото производство, с конкретни възражения и доводи в тази връзка.
Ревизията е извършена по особения ред на чл.122
от ДОПК, като се твърди наличие на основания за това по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК
– наличие на данни за укрити приходи, тъй като дружеството не е отчело приходи
от лихви по предоставените парични заеми, както и обстоятелство по чл.122,
ал.1, т.4 от ДОПК – не са представени исканите документи и при липса на пряк
достъп до счетоводството на дружеството не може основата за данъчно облагане да
се установи по общия ред, т.к. не могат да се проследят аналитично стопанските
операции и да се прецени доколко счетоводните записвания отразяват вярно същите.
РО са направили анализ на относимите към случая обстоятелства по чл.122, ал.2
от ДОПК и са определили данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК в размер на 185 017,38лв.
При данъчна ставка от 10 на сто е определен КД в размер на 18 501,74лв.
След изваждане на деклариран и внесен от лицето КД в размер на 8 231,80лв.
са определени допълнителни задължения за КД за 2013г. в размер на 10 270,25лв.
4. Решаващият орган при административното обжалване е намерил
фактическите основания на РА за подкрепени от събраните доказателства, а
установените задължения за правилно определени по основание и размер, поради
което РА е потвърден като законосъобразен, в обжалваната част.
Възраженията в жалбата са приети за
неоснователни. Директорът на ДОДОП е приел, при анализа на доказателтвения
материал, че органите по приходите действително са установили обстоятелства,
представляващи основание за облагане по особения ред на чл.122 от ДОПК, като
приема квалификация на наличните данни не само по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, но
и тези по т.4 и т.5 и т.6 от с.р. на
ДОПК. От представените договори за заем и заведеното от жалбоподателя
счетоводство е установено, че при предоставянето на заемите не са уговорени
лихви и съответно не са отчетени приходи от лихви. Предвид това, правилно
органите по приходите са приели, че са налице данни за укрити приходи. Които е следвало
да се отчетат текущо, съгласно счетоводен стандарт 18 „Приходи", т. 8.2., б. "а". В тази връзка, тази
счетоводна политика на РЛ правилно е квалифицирано като отклонение от данъчно
облагане, съгласно чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО. В съответствие с тази разпоредба жалбоподателят е бил длъжен да договори
и съответно да отчете приходи от лихви по предоставените от него парични и
стокови заеми, което той не е сторил. Заключението на директора на „ДОДОП” е, че ДЗЛ не е доказало противното на
фактическите констатации в РА. Поради това, последните на основание чл.124,
ал.2 от ДОПК се считат за верни, тъй като наличието на основанията по чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК и освен това и тези по т.4, т.5 и т.6 от с.р. на ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.
Потвърдената с Решение на ДОДОП част на РА за
задължения по ЗКПО е предмет на настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прие следното:
VI. За приложимото право:
Приложим процесуален закон при издаване и
обжалване на процесния РА по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс/обн. ДВ бр.105 от 29.12.2005г., в сила 01.01.2006г./ с
последващи изменения и допълнения. Субсидиарно, на основание § 2 от ДР на ДОПК
са приложими съответно АПК и ГПК.
Приложим материален закон е Законът
за корпоративното подоходно облагане /обн. ДВ бр.105 от 2006г., в сила от
01.01.2007г./ с посл. изменения и допълнения.
В настоящото производство съгласно чл. 160, ал.
2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния
акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
При това, на основание чл.160, ал.4 от ДОПК, административният съд дължи
решение на делото по същество, т.е. отговор на въпроса дължат ли се
установените с РА данъци и правилно ли е определен техният размер, т.к. същите
възникват по силата на закона, при осъществяване на данъчния фактически състав,
а не от оспорения РА, който е декларативен ИАА.
При дължимата проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания РА, съдът установи следното:
1. Оспореният РА е валиден административен акт.
Съдът констатира, че същият е издаден като
електронен документ/ЕД/, подписан от авторите си си с квалифициран електронен
подпис/КЕП/, валиден към датата на постановяването на акта.
1.1. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, вр. с чл. 3,
т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, квалифициран електронен подпис е
усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване
на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение
за електронни подписи. В тази връзка разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 25, ал.
1 и ал. 5 и чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ създават задължения за доставчика на
удостоверителни услуги, по искане на титуляра да издава удостоверение за
квалифициран електронен подпис, както и да води електронен регистър, в който
публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си
като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените
удостоверения. Следователно, публичния електронен регистър на доставчика на
удостоверителлни услуги съдържа информация относно действащите и прекратените
удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.
Доказателства за датата и начина на подписване
на РА и РД, както и за валидността на сертификатите на КЕП към тази дата, са
приложени по делото на оптичен носител. Тези обстоятелства са потвърдени и от представени
допълнително доказателства на хартиен носител от доставчика на удостоверителни
услуги „БОРИКА“АД, неоспорени от страна на жалбоподателя. Същите сочат на съответствие
между данните за валидиране на подписа и тези, предоставени от доверяващата
страна. Освен това, същите документи в
своята съвкупност навеждат на безспорния извод, че ЕД, издадени във връзка с
настоящата ревизия са подписани от посочените органи по приходите с
квалифициран електронен подпис, който има правната сила на саморъчен подпис.
По аргумент от чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ
квалифицираният електронен подпис има значение на саморъчен подпис. Правно положение
производно от разпоредбата на чл.25, §2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Тази норма гласи, че правната
сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис.
Представянето
на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Копия на
електронните документи, издадени при ревизията - ЗВР, ЗИЗВР, както и РД и РА са
представени на хартиен и на електронен носител /CD в плик на л. 63 от делото/. Екземпляр от CD със същото съдържание е връчен на процесуалния представител на
жалбоподателя. Последният се възползва от правото си да оспори истинността им в
срока по чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Но въпреки
дадените указания и възможност за това не ангажира съдебна компютърна
експертиза в тази връзка, поради което оспорването на ЕД като неподписани остана
безрезултатно като недоказано.
Във
връзка с горното следва да съобразим и това, че видно от съображение 49-то от
преамбюла на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014, същият установява принципа, че правната сила на
електронен подпис не може да бъде оспорена на основанието, че той е в
електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирания
електронен подпис/вж. чл.25, §1 от Регламента/. Правната сила на електронните
подписи обаче се определя от националното право, с изключение на включените в
настоящия регламент изисквания квалифицираният електронен подпис да има същата
правна сила като саморъчния подпис.
В настоящия случай след проверка с програмен
продукт DSTool на копията на електронните документи на СД и прикачените
Удостоверения за КЕП от регистъра за съответния доставчик на удостоверителната
услуга и видно, че представените на СД копия на електронни документи по
ревизията, в т.ч. РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани като електронни документи с
електронен подпис, с валиден сертификат. Всеки от тях е подписан от органите,
посочени за автори на документа. С оглед изложеното, съдът приема, че изброените ЕД, издадени при ревизията -
РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани от лицата, които са посочени като издатели на
същите, с квалифицирани електронни подписи, валидни към този период, предвид
което издадените от тях документи са подписани и не са налице
основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.
1.2. РА е постановен след провеждане на ревизия,
възложена със ЗВР № Р-04000419004055-020-001/28.06.2019г., издадена от Б.Б.–
началник Сектор „Ревизии” при ТД на НАП В. Търново, оправомощен със Заповед №
6/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП-В. Търново. С която, съгласно чл.112,
ал.2, т.1 от ДОПК е определен от ТД за
орган по приходите, компетентен да издава ЗВР. Процесната ЗВР от 28.06.2019г. е
връчена при условията на отказ по чл.30, ал.2 от ДОПК на дата 08.10.2019г., с
което ревизионното производство е започнало, съгл. чл.114 от ДОПК.
С факта на посочване на Б.Б.като орган по
приходите в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, той
придобива освен материална/по силата на закона/ и персонална компетентност да
издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които
териториалната дирекция е компетентна. Другият орган, участник в екипа, който
издава РА е лицето М.Д.Н., която е имала качеството ръководител на ревизията,
което я определя като компетентен АО по силата на чл.119, ал.2 от ДОПК.
При преценка на тези доказателства, относими към
процесния акт и период, съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е издаден
от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакция, действаща при издаването му /23.03.2020г./., предвид отмяната
и на препращата норма на чл.118, ал.2 от ДОПК с ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила
от 1.01.2017 г. Въпросът, че участието на лице с ръководни, а не с експертни
функции в екипа, издал РА, не прави същия нищожен е изяснен междувременно и с
Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. на ОСС от ВАС, постановено по
тълкувателно дело № 10/2016г. по описа на ВАС. Така посоченото разрешение на
този правен въпрос е задължително за настоящия съд.
1.3. Съдът намери за неоснователно възражението на
ПП на жалбоподателя, че РА е нищожен, т.к. е издаден след като предходният РА е
обявен за нищожен от съда, т.е. ревизията е повторна.
Не е спорно между страните и видно от
доказателствата, за задълженията на дружеството по ЗКПО за 2013г. е бил издаден предходен РА през 2016г., който
заедно с РА за поправката му е обявен за нищожен от съда в производството по АД № 791/2018г. на
АСВТ, с решение, влязло в сила на 29.05.2019г.
Действително в практиката на ВАС имаше
становище, че връщането на преписката за нова ревизия е възможно само в
хипотезата на чл.155, ал.4 от ДОПК, а при нищожност не може да се приложи и
нормата на чл.160, ал.3 от ДОПК, поради изричната забрана в ал.4 на с.р./в
редакцията при обявяване на нищожността и съответно издаване на ЗВР/.
Съображенията се свеждаха към това, че се нарушава принципа на бързина и
процесуална икономия/чл.11 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК/ и ДЗЛ не следва да
бъдат подлагани на безкрайни във времето ревизии, в противоречие с чл.114 от ДОПК.
Представено бе и другото становище в актовете на
ВАС, че при прогласена нищожност на РА, макар съдът да няма правомощие да
изпрати преписката на компетентния ОП, то от това не следва ограничаване на правомощията
на ОП да възложат ревизия за същите периоди и задължения, за които е бил
издаден обявеният за нищожен РА. Така в Решение по АД № 4663/2020г. на ВАС.
Настоящият съдебен състав сподели второто
виждане. Обстоятелството, че РА,
издаден по предходна данъчна ревизия за същите данъчни периоди, е обявен за
нищожен, не преклудира възможността на компетентния орган да възложи нова
ревизия за същите данъчни периоди. Защото нищожният РА е правно нищо и
решението на съда само констатира това обстоятелство, което има за последица,
че с обратна сила от постановяването му РА
е лишен от присъщите му правни последици, а самите процесуални действия се
считат за неизвършени. Поради това не се касае за възстановяване висящността на
първото по ред производство, а се издава нова ЗВР. Съдебното решение има
установителен характер и няма процесуална пречка да бъде издаден впоследствие
валиден акт, за периоди, за които не е изтекъл срока по чл. 109 от ДОПК,
какъвто е настоящият случай.
За пълнота следва да се посочи, че въпреки
наличните съображенията в подкрепа на едната или другата теза при тълкуването,
понастоящем този спорен въпрос е разрешен по законодателен път. С изменението
на чл.160 – ал.5/нова/, в сила от 01.01.2021г., която предвижда, че при
обявяване на ревизионния акт за нищожен от съда се прилага чл. 173, ал. 2 от АПК.
1.4. Съдът не сподели и виждането на
защитата на търговеца, че заповедта за възлагане на ревизия, с която е
образувано ревизионното производство, завършило с процесния РА не е редовно
връчена на ревизираното лице, поради което РА е нищожен на това основание.
ЗВР е редовно връчена при условията на отказ,
видно от разписката за връчване/вж. л.77 папка 1 от АП/. В същата освен
органите по приходите, извършили връчването, са посочени двама свидетели, които
не са служители на администрацията. Това обстоятелство изпълнява изискванията
на чл.30, ал.4 от ДОПК. Отказът на г-н
Милков е удостоверен от връчителя и двама независими свидетели. Съставен
е и Протокол № 1543861/08.10.2019 г./л.78 от п.1 на АП/, в който подробно са
описани обстоятелствата по връчването. Свидетелите при предявяване потвърдиха
подписите си на двата документа и описаните в Протокола обстоятелства. Тези
факти се подкрепят и от приложените заповеди за командировка на ОП до СпНС.
Освен това, кореспондират с другите обстоятелства по делото, които сочат, че
назначеният синдик отказва да получава документи, а съображенията на Милков,
отразени в протокола са че именно синдикът следва да получи ЗВР. Настоящият
състав намира, че и двамата следва да са информирани за производството, но
връчването на ЗВР на управителя не опорочава ревизията, защото според данните
от съда по несъстоятелността органите на управление на дружеството не са лишени
от представителните си правомощия, съгл. чл.635, ал.3 от ТЗ. Данните по
преписката сочат, че както управителят, така и синдикът са отказвали да
съдействат на ревизията и да приемат връчването на документите по ревизията, до
издаване на РД. Оспорването на протокола беше безрезултатно, т.к. свидетелите
потвърждават подписите си, положени в протокола, както и действията,
осъществени от органите по приходите при посещението им в Специализирания
наказателен съд/вж. л.137-138/. Предвид това материалната доказателствена сила
на Протокола като официален документ по смисъла на чл.50 от ДОПК не бе
опровергана в откритото производство по проверка на истинността и автентичността му чл.193, ал.2 от ГПК.
Предвид горните мотиви, съдът приема, че оспореният
понастоящем РА, в частта му по ЗКПО, е
издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на
същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията, т.е. РО не са излезли извън предметната им компетентност.
РА е подписан и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис. Поради
изложеното в този раздел съдът намери за голословно и необосновано оплакването
в жалбата за нищожност на РА. В
заключение, съдът прие, че оспореният РА
е издаден от компетентни по материя, време, място и степен органи по приходите.
Решението на ДОДОП № 102/15.06.2020г., с което е
потвърден оспореният в настоящото производство РА е издадено от титуляра на
длъжността „директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново. В този ред на мисли, същото
е валиден акт, който макар да не е предмет на делото е предпоставка за
допустимост на съдебния контрол на РА.
2.Оспореният РА е законосъобразен от
формална страна.
РА е издаден в предвидената от закона писмена
форма, такава за действителност, като електронен документ, подписан с КЕП, което
е равнозначно. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, вклч.
подписи на издателите му/КЕП/, поради което не страда от пороци във формата.
Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му, т.е. мотиви. В тази връзка РД съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА, а издателитена същия изрично са
препратили към неговите мотиви. Според установеното в доктрината и съдебната
практика същият РД изпълнява и функцията на мотиви към РА.
3.При издаване на РА са спазени процесуалните
разпоредби.
При издаване на РА ОП са използвали разписани в
процесуалния закон допустими процесуални действия, необходими за изясняване на
относимите факти. Жалбоподателят е имал възможност да се запознае с всички
действия и актове на приходната администрация лично, но не се е възползвал от
това. Негова е преценката как ще реализира защитата си, т.к. е имал възможност
за това. Не се установява при извършването на ревизията, събирането и
обсъждането на доказателствата да са нарушени принципите на данъчния процес от
страна на ревизиращите органи по приходите при упражняване на техните
процесуални права, или същите да са извършили действия, нарушаващи законовите
им правомощия. Липсват данни, а и не се твърди, в хода на ревизионното
производство ревизираното лице да е имало някакви съмнения в обективността на
органите по приходите в хода на ревизията и да е поискало член на ревизиращия
екип да бъде отстранен, тъй като не е обективен.
Съдът установи, че са спазени сроковете за
извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
Настоящият състав на съда не намира да са
допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на
принципите и разпоредбите относно доказването, вклч. събирането и преценката на
доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ или затрудняващи съдебния контрол. В хода на ревизионното производство приходната
администрация е предприела разписани от закона процесуални действия и е събрала
годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне на основата
за облагане с данъци по особения ред на
чл.122 от ДОПК на задълженото лице. На РЛ е връчено Уведомление по чл.124, ал.1
от ДОПК, че основата за облагане с корпоративен данък за периода 01.01.2013г. –
31.12.2013г. ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Разяснена му
е възможността да вземе становище и да представи доказателства. Изискано е и
представяне на декларации по чл.124,
ал.3 от ДОПК. Такива не са представени.
По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е
инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е
обвързан от фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва да реши
въпроса дължат ли се определените с РА данъци и ако се дължат – дали в
посочения от органите по приходите размер. Следователно, доколко направените
изводи, от тези иначе събрани доказателства са правилни, е въпрос по съществото
на спора.
След преценка на констатациите
в обжалвания ревизионен акт и РД, становищата на страните и
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното по
отношение на материалната
законосъобразност на РА, в
обжалваната му част по ЗКПО:
Формалната и правна логика изискват предвид
извършеното облагане по аналог, да се изясни първо въпросът налице ли е основание
за прилагане на особения ред на облагане по чл. 122 от ДОПК? На този въпрос съдът
отговори утвърдително.
Дори само едно от посочените в чл.122, ал.1 от ДОПК обстоятелства е достатъчно, за да се проведе облагането по особения ред на
чл.122 от ДОПК. В случая ОП твърдят наличието на четири предпоставки, които
съдът намира за безспорно доказани и неопровергани в хода на съдебния процес.
При ревизията е установено и от жалбоподателя не
се оспорва, че е предоставил парични и стокови заеми като при това не е отчел в
счетоводството си приходи от лихви по тези договори, т.е. установени са данни
за укрити приходи, което е предпоставка за облагане по особения ред на чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК.
Освен това, данните от административната
преписка сочат, че в хода на ревизионното производство ОП не са открили РЛ на
посочения адрес за кореспонденция /предпоставка по т.6 на чл.122, ал.1 от ДОПК/. В потвърждение на липсата на съдействие на РЛ е и това, че Уведомлението
по чл.124, ал.12 от ДОПК и искането за представяне на декларации по чл.124,
ал.3 от ДОПК са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК на 26.11.2019 г. От страна на
дружеството отново не са представени документи, което е удостоверено с Протокол
№ 1541255/11.12.2019 г. Връчените при условията на отказ ИПДПОЗЛ, на основание
чл.30, ал.4 от ДОПК, не са съпроводени от представяне на документи от страна на
РЛ, вклч. счетоводни, нито от възможност да бъде извършена проверка в
счетоводството му. Което правилно решаващия орган/ДОДОП/ е квалифицирал като
предпоставки за облагане по аналог, на
основание чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК. В тази връзка виж документите от
л.146 и сл. в хартиена папка №4 на АП.
Предвид гореизложеното съдът прие, че лишено от
фактическо и правно основание е
оплакването, че не са доказани предпоставки за облагане по аналог. Дори само неотчитането
на приходите от лихви по договорите за заем, т.е. укриването на приходи, е
достатъчно основание за облагане по особения ред, съгласно чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Поради това, съдът приема, че предпоставките за облагане по този ред са
доказани от администрацията. Следователно доказателствената тежест за оборване
на фактическите констатации в РА се разпределя върху жалбоподателя, което му е
указано от съда. Дружеството жалбоподател не ангажира доказателства, нито по
време на ревизията, нито при съдебното следствие, че е отчело приходи от лихви
по договорите за заем, свързани с процесния период и размерът на същите не се
отличава от пазарните лихви. С тази доказателствена задача ТД не се справи.
От страна на „СПРИНК"
ЕООД не са представени изисканите доказателства. Поради това, в хода на
ревизията с Протокол № Р-04000419004055-П ПД- 001/03.01.2020 г. са присъединени документи от предходното
ревизионното производство, съдържащи трайно установени факти и обстоятелства.
Органите по приходите са установили, че през периода 2009 г. - 2013 г.
„Спринк" ЕООД е предоставило общо 36 бр. парични заеми и 2 бр. стокови
заеми на различни лица /физически и юридически, вклч. такива свързани с
жалбоподателя/, от които 16 бр. са сключени през ревизираната 2013 г. , 5 бр.
са сключени преди 2013г. От представените договори за заем/при предх. ревизия/
и заведеното от жалбоподателя счетоводство е установено, че при предоставянето
на заемите не са уговорени лихви и съответно не са отчетени приходи от лихви. Тези
обстоятелства/предоставянето на заемите, датите на връщането им и неначислените
в счетоводството му лихви по договорите за заем/ не се оспорват от
жалбоподателя. И се подкрепят от
представените с ревизионната преписка
договори за временна финансова помощ, първични документи за
предоставянето и връщане на суми по тях, както и регистри за отчитането им
(сметка; 261 „Дълг.взем.пред.заеми от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., които са приобщени като доказателства с Протокол №
Р-04000419004055-ППД-001 /03.01.2020 г.
По заемите, предоставени на
„Краси" ЕООД, "Евроагроимпекс" ЕООД.и „Транс Агро" ЕООД
лихви не са уговаряни и начислявани от „Спринк" ЕООД, а по заемите на Г.МЛ.М.са
уговорени лихви под пазарните/4%/. Независимо, че по част от заемите са
договорени лихвени плащания, по нито един от отпуснатите заеми не са отчетени
приходи от лихви, както предвижда т.8.2., б. "а" от СС 18“приходи “.
Счетоводен стандарт 18 „Приходи"
регламентира реда, по който следва да се признава приходът, създаден от
ползването на активи на дружеството (в случая парични средства) от други лица
(в случая от заемополучателите под формата на паричен заем) във вид на лихви.
Следва да се има предвид, че на основание т.8.2., б. "а" от СС 18
„Приходи", приходите от лихви се признават текущо пропорционално на
времевата база, която отчита ефективния доход от актива. Това означава, че
приходът от лихви се начислява текущо, пропорционално на договорения срок,
независимо от начина на договаряне на падежа на лихвите (месечен, годишен или
еднократно на датата на падежа на главницата).
Съгласно чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО, получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се
от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите
на безлихвени заеми се смята за отклонение
от данъчно облагане. Съгласно чл. 16, ал.1 от ЗКПО, когато една или повече
сделки са сключени при условие, което води до отклонение от данъчно облагане,
данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези
сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание
данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна
сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия
икономически резултат, но който не води до отклонение от данъчно облагане. В
случая като не е уговорил (или е уговорил в минимален размер), съответно не е
начислил приходи от лихви по сключените договори за заем, ревизираният данъчен
субект е отчел по-малък размер на печалба, което означава, че данъчната му
основа за съответните данъчни периоди е намалена с прихода от лихви, които би получил,
ако такива бяха договорени по пазарни условия.
Поради това при определянето
на данъчната основа за облагане с корпоративен данък по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, по аналог на горепосочените разпоредби на материалния закон /ЗКПО/,
декларираната данъчна печалба на жалбоподателя за 2013г., е увеличена с
определените от органите по приходите на основание експертното заключение,
приобщено в настоящото производство, пазарни лихви по предоставените от
„Спринк" ЕООД кредити. Общият
размер на определените от ВЛ пазарни лихви е 102 7020,47лв. В резултат на това
за 2013 г. е определена данъчна основа за облагане с КД в размер на 185 017,38
лв., като сбор от декларираната от РЛ данъчна печалба по ГДД за 2013 г. в
размер на 82 314,91 лв. и установените неотчетени укрити приходи от лихви в общ
размер на 102702,47 лв. Върху така определената данъчна основа са установени
допълнителни данъчни задължения за КД в размер на 10 270,25 лв. и лихва за
забава в размер на 4561,13 лв.
|
|
С оглед на приетите по делото и неоспорени от жалбоподателя
доказателства, събрани в хода на ревизията, както и тези, ангажирани пред съда,
настоящата съдебна инстанция приема, че правилно са определени относимите към
жалбоподателя критерии, които са послужили при определянето на данъчната основа
за облагане. Следва да се има предвид и действието на презумпцията по чл. 124,
ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния
акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в
него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на
основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.
В случая по делото са събрани доказателства както относно наличието както на обстоятелства, попадащи в хипотезата на
чл. 122, ал. 1 от ДОПК, така и относно критериите
за определяне на основата за облагане по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, поради което
съдът приема, че не са оборени с насрещно доказване ползващите се с
презумптивна истинност констатации в ревизионния акт. Последният като обоснован
и материално законосъобразен следва да бъде потвърден, в частта за допълнително
определените задължения за КД за 2013г. в размер на 10 270,25лв.
Като акцесорно задължение следва да бъдат
потвърдени и начислените лихви върху допълнително установените
задължения по ЗКПО, съответно в размер на 4 561,13 лв.
По отношение на необсъдените по-горе възражения
на жалбоподателя съдът прие следното:
Относно определянето на пазарната лихва по
договорите за заем. По предписанието на чл.16, ал.1 от ЗКПО по процесните
договори следва да бъдат начислени пазарни лихви. Според легалната
дефиниция на §1, т.32 от ДР на ЗКПО, „пазарна лихва" е лихвата, която би била платена при същите
условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка
между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията
на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на
сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на
предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитния риск и
други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя,
както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.
Настоящият съдебен състав намира, че назначената
в ревизионното производство експертиза правилно е определила размера на
пазарните лихви. Видно от констативно-съобразителната част на ЕЗ, ВЛ е
използвало метода на пазарните сравнения/аналози/, във вр. с чл.1 и чл.3 от
Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за
определяне на пазарните цени, издадена от МФ. Сравнявани са лихвите по кредити,
отпуснати от кредитни институции и банкови институции на търговски дружества и
др., вклч. от съдебната практика и статистиката, публикувана на сайта на БНБ.
При това е отчело количествените и качествени характеристики на сделките и
кредитния риск. Това ЕЗ представлява надлежно доказателство за размера на
пазарната лихва, което не е опровергано от дружеството в хода на съдебното производство.
Основният аргумент на защитата на жалбоподателя
е свобода на договаряне, основана на чл.9 от ЗЗД, който гласи, че страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави. Съдът не сподели този довод.
Действително съгласно чл.240, ал.2 от ЗЗД
заемателят дължи лихва само, ако това е уговорено писмено. Безспорно страните
по договор за заем не могат да бъдат задължени да уговарят дължимост на лихва,
ако тя не е изрично уговорена. Но това не ги освобождава от задължението да
отчетата приходи от лихви в счетоводството на заемодателя, защото нормите на данъчния
закон са специални и императивни. За
целите на данъчното облагане липсата на уговорка за лихва в договор за заем е
ирелевантно обстоятелство. Доколкото при определяне на финансовия резултат за
съответния период на данъчно задълженото лице винаги следва да се включва доходът
от размерът на лихвата, която заемодателят би получил при сключване на същия
договор за заем, ако би договорил лихва, съобразно пазарните условия.
Обстоятелството, че сключването на такъв договор за заем, който не съдържа клауза
относно размера на дължимата лихва, не е забранен от закона, не намира
отражение при определяне на финансовия резултат от този договор и в частност
при включване във финансовия резултат на приходите от лихви, които биха били
получени, ако в договора за заем се съдържа клауза и договореност за размера на
лихвата. Правната свобода на договаряне дава възможност на ревизираното лице да
сключва договори, включително безлихвени договори за заем, но това не го
освобождава от задължението да начислява приходи за лихви по тези договори и да
плаща дължимите преки данъци върху тези приходи. Поради това, оплакването в
тази връзка в жалбата е неоснователно.
VII. Решаващ правен извод:
Оспореният РА е издаден като електронен
докумнент, подписан с КЕП, от компетентни по материя, време и място органи по
приходите. Във връзка с това е спазена и предвидената от ДОПК писмена форма –
условие за действителност. Съдържа предвидените реквизити. Мотивиран е от
фактическа и правна страна. Не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила в хода на ревизионното производство. Приложен е правилно материалният
закон.
Събраните при ревизията доказателства подкрепят
извода за наличие на обстоятелства, предпоставящи облагането да се извърши по
особения ред на чл.122 от ДОПК, във вр. с чл.122, ал.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 от ДОПК. От друга страна, събраните в хода на съдебното следствие доказателства не
покриват изискването за пълно насрещно доказване, с което да бъде оборена презумпцията за вярност на
фактическите констатации на РА, издаден по особения ред на чл.122 от ДОПК. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав на АСВТ приема, че обжалвания ревизионен
акт не страда от пороци обуславящи неговата отмяна, в обжалваната част. Жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
VIII.По разноските:
При този изход на делото, на основание §1, т.6 от ДР на АПК, във
вр. с §2 от ДР на ДОПК, на Национална агенция за приходите гр. София следва да
се заплатят разноски - юрисконсултско възнаграждение, поискани в последното
съдебно заседание, в размер на 973,59лв., определено съгласно материалния
интерес по Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горните мотиви,
на основание чл.160, ал.1, предложение последно от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, VII-ми
състав на Административен съд Велико Търново
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, жалбата на търговско
дружество „СПРИНК“ЕООД, в несъстоятелност,
с ЕИК *********, с. Беляковец, общ.Велико Търново против Ревизионен акт
№ Р-04000419004055-091-001/23.03.2020 година, издаден от орган по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, В ЧАСТТА за данъчен период месец ноември на 2014г.,в която не са установени допълнителни задължения по ЗДДС и ПРЕКРАТЯВА
производството по АД № 422/2020г. по описа на АСВТ, в същата част.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, поради недоказаност жалбата на ТД
„СПРИНК“ЕООД, в несъстоятелност, с ЕИК
*********, с. Беляковец против Ревизионен акт №
Р-04000419004055-091-001/23.03.2020 година, издаден от орган по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, в обжалваната
част, в която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2013г. до 31.12.2013г.
по ЗКПО, по реда на чл.122 от ДОПК, както следва: главница 10 270,25лв. и лихви 4 516,13лв.
ОСЪЖДА търговско дружество „СПРИНК“ЕООД, в
несъстоятелност, с ЕИК *********, с.
Беляковец, общ.Велико Търново да заплати на Национална агенция за
приходите разноски по делото в размер на 973,59 лева (деветстотин
седемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки) за настоящата инстанция.
Решението подлежи обжалване
пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез АСВТ.
Прeпис от решението да се изпрати на страните по
делото, както и на синдика на
дружеството.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: