№ 33
гр. Варна, 10.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600040 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр.чл.249, ал.3 от НПК. Образувано е по
частна жалба на защитника на подсъдимия ВЛ. ОГН. Б. против определение от 27.01.2022г.,
постановено по НОХД № 278/2021г. на Окръжен съд - Разград, с което e прието, че на
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно. Внесеният в съда
обвинителен акт срещу подсъдимия не отговарял на изискванията на чл.246 от НПК. В него
не са посочени доказателствата въз основа, на които прокурорът е изградил обвинителната
си теза. Посочването им не е конкретно, а общо - разпитани свидетели, множество
писмени документи, без да е конкретизирано дали става дума за доказателства или за
доказателствени средства. Твърди се, че в обвинителния акт доказателствата следва да са
изрично, точно и изчерпателно посочени. Обратното води до невъзможност подсъдимият да
организира адекватно защитата си в съдебната фаза на наказателното производство.
На второ място, се твърди, че в обвинителния акт обвинението срещу подсъдимия не е
ясно и точно формулирано. Не е обяснено в какво точно се състои невярното съдържание и
лъжливото документиране.
Първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия, и в частност – нарушаване правото му на защита.
Съдът е обосновал решението си с аргумента, че прокурорът е изправил недостатъците от
предходните обвинителни актове и съдържанието на обвинителния акт съответства на
предписанията на чл.246, ал. 2 и ал.3 НПК, като са посочени доказателствата, от които се
установяват изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Не са
допуснати неясноти относно това в какво се състои обвинението срещу подсъдимия.
Недопускането на съдебно счетоводната експертиза на досъдебното производство, не
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените и не е основание за
връщане на делото на досъдебното производство. Съдът е посочил, че твърдяните от
защитата нарушения не са от кръга на изрично изброените в чл.249, ал.4, т.1 от НПК
1
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила.
Варненският апелативен съд след като се запозна с доводите в частната жалба,
съдържанието на атакувания съдебен акт и доказателствата по делото намира следното:
Обвинителният акт отговаря на изискванията на член 246 от НПК. В
обстоятелствената му част е описано престъплението, извършено от подсъдимия, времето,
мястото и начинът му на извършване. Изискуемите от закона съществени елементи на
обвинителния акт са налице. По този начин прокурорът е изпълнил предписаното от
процесуалния закон, в обстоятелствената част на обвинителния акт да посочи всички факти,
отнасящи се към деянието, в което е обвинен подсъдимия. Прокурорът е очертал предмета
на доказване в съдебния процес. Посочени са всички съставомерни обстоятелства, които се
отнасят към състава на престъплението, така както се изисква от Тълкувателно решение № 2
от 2002 година на ОСНК на ВКС - т.4.2. „В обстоятелствената част на обвинителния акт
задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и
субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него.
Когато не се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на
обвиняемия в него, непълнотите в обстоятелствената част на обвинителния акт не
съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
на прокурора“.
Налице е необходимия по закона минимум от обстоятелства, които задължително
трябва да присъстват във фактическата част на обвинението. В обстоятелствената част на
обвинителния акт е посочен извършителят на деянието, в какво се изразява изпълнителното
деяние, участието на подсъдимия в него, квалифициращите обстоятелства и настъпилият
резултат - конкретизирани са причинените вреди.
Твърди се в частната жалба, че в обвинителния акт обвинението срещу подсъдимия не
е ясно и точно формулирано, което е изискване на закона и Тълкувателно решение № 2 от
2002 година на ВКС. Както беше посочено по-горе обвинителният акт отговаря на
изискванията на член 246 от НПК. В него са посочени всички обективни и субективни
признаци на престъплението по член 255 от Наказателния кодекс, което е достатъчно за да
са изпълнени изискванията на процесуалния закон. Останалите обстоятелства подлежат на
доказване и приобщаване към делото в хода на състезателното съдебно производство.
В частната жалба се твърди, че изискване на закона е в обвинителния акт да бъдат
точно, ясно и изчерпателно посочени всички доказателства, върху които се базира
обвинението. Това тълкуване е неправилно, защото в самия закон – чл. 246, алинея втора от
НПК изрично е записано, че в обвинителния акт трябва да бъдат отразени доказателствените
материали, на които се гради обвинението, а не конкретно и изчерпателно посочване на
всички доказателства. Това изискване на закона е изпълнено като в обвинителния акт са
посочени доказателствените материали, а именно свидетелски показания, писмени
доказателства, фактури, справки-декларации и други документи, заключения на вещи лица.
В заключение въззивният съд намира,че в хода на досъдебното производство и при
съставянето на обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, поради което следва да се
приеме, че е определението на първоинстанционният съд е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на основание чл.345 НПК Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.01.2022г., постановено по НОХД №278/2021г.
2
на Окръжен съд - Разград, с което e прието, че на досъдебното производство не е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
процесуалните права на подсъдимия.
ВРЪЩА делото на Разградския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3