Решение по дело №4/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на жалба на А. Ш. Х., [ЕГН] с адрес в [населено място], обл. Търговище, чрез чрез адв. С. М. от АК -Търговище, съд. адрес [улица], вх. Б, кантора 9 срещу Решение № 2153-25-369/10.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ Търговище, потвърждаващо Разпореждане №251-00-805-5/30.10.2024г., с което на осн. чл. 54ж, ал.1 вр. чл. 54а, 54б и 54в КСО вр. чл.62 от Регламент (ЕО) 883/2024 на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 24,81 лв., считано от 23.07.2024 г. до 22.07.2025 г.

В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на оспореното решение поради наличие на отменителните основания на чл. 146, т.3, 4 и 5 АПК - допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, довело до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, и несъответствие с целта на закона. Определя се като правилно приета от ответника н фактическата обстановка по казуса досежно последната трудова заетост на жалбоподателя поради което спорният въпрос касаел размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица и по - конкретно начина на неговото изчисляване. Намира приложения от органа начин на изчисление на ПОБ за незаконосъобразен и противоречащ на Регламент/ЕО/ №883/2004г. Според оспорващата страна, в случая са приложими регламентите на общностното право, на които се е позовал и административния орган, но при определяне на дохода, получен при последната заетост на жалбоподателя в Белгия, от който се изчислява обезщетението, осигурителният орган не може да ограничава максималния му размер, позовавайки се на чл.6, ал.2 от КСО, тъй като нормите на общностното право не предвиждали възможност за компетентната институция на държавата- членка да прилага въведени с националното й законодателство ограничения спрямо дохода от осигурена заетост, по който се изчислява обезщетението за безработица, когато този доход е получаван в друга държава-членка на общността. Сочи, че след като последният осигурителен стаж на лицето преди подаването на заявлението за отпускане на ПОБ не е в България, а в друга държава от ЕИП, изчисляването на размера на обезщетение за безработица по чл.54б от КСО следва да се извършва единствено в съответствие с чл.62 от Регламент/ЕО/ №883/2004г., който указва базата, от която трябва да се извърши това изчисление - трудовото възнаграждение от последната месторабота, без да бъде редуцирано същото до размера на максималния осигурителен доход или намалявано по друг начин. Твърди, че при изчисляването на размера на отпуснатото обезщетение за безработица на жалбоподателката не е взет предвид размера на възнаграждението ѝ при последния работодател. В нарушение на чл. 35 АПК административният орган не бил извършил пълната дължима проверка за релевантните по преписката обстоятелства. Намира за несъответстващо на нормите на общностното право извършеното от органа изчисление на ПОБ, направено не на базата на получения трудов доход. При определяне размера на ПОБ органът е следвало да съобрази размера на полученото от нея брутно трудово възнаграждение при последната му заетост.

Отправя се искане за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане за определяне на ПОБ, и да изпрати преписката на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото заявление. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява, представлява се от упълномощеният от нея процесуален пълномощник адв. С. М. от АК-Търговище, която поддържа жалбата. Депозира писмена защита с развити в същата доводи в подкрепа на жалбата. Във връзка с направената и поддържана претенция за присъждане на разноски представя списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - град Търговище, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощения от същия юрисконсулт Б. К. е депозирана писмена защита, с която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна по изложени подробни аргументи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение съобразно естеството на спора и спрямо размерите по Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

Началото на административното производство е поставено с подаване заявление № 30 – 706 – 0183/ 29.07.2024 г. в Дирекция „Бюро по труда“ [населено място], заведено в ТП на НОИ – Търговище, с peг. № 251-00-805/ 29.07.2024 г., от А. Ш. Х., за отпускане за отпускане на ПОБ.

В заявлението е декларирано, че е Х. упражнява трудова дейност в друга държава – Белгия, в периода от 25.06.2024 до 23.07.2024 г.

След преглед на попълнените от А. Х. данни в заявленията и на представените от лицето документи, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е изискана социално осигурителна информация – издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС — Белгия, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ (случаи 3100352).

Към запитването са приложени представените от лицето документи от Белгия.

По случай 3100352, чрез система за електронен обмен на социално – осигурителна информация EESSI, е получен СЕД U017 издаден от КИ на ДЧ на ЕС.

Удостоверени са периоди на осигурена заетост по законодателството на Белгия за времето от 24.06.2024 г. от 24.06.2024 г. до 01.07.2024 г.; от 03.07.2024 г. до 03.07.2024 г.; от 05.07.2024 г. до 05.07.2024 г.; от 08.07.2024 г. до 11.07.2024 г.; от 13.07.2024 г. до 15.07.2024 г.; от 17.07.2024 г. до 18.07.2024 г.; от 20.07.2024 г. до 20.07.2024 г.; от 22.07.2024 г. до 22.07.2024 г.

Основанието за прекратяване на заетостта е „дата на изтичане на договора“.

По случай 3100352 от КИ на ДЧ на ЕС - Белгия е получен и СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през периода от 24.06.2024 г. до 23.07.2024 г., в размер на 12,64 евро/ час, за 8,5 часа на ден.

Преизчислен получения от лицето брутен доход на ден от заетостта му в Белгия е 12,64 евро/ час х 8,5 часа = 107,44 евро на ден (210,13 лв.).

Длъжностното лице генерира справка от специализирания програмен продукт на НОИ - ПП ПОБ от която е видно, че общият осигурителен доход на г-жа Х., за периода от 01.07.2022 г. до 17.06.2024 г. вкл., е в размер на 19185,65 лв., за положен труд по законодателството на Република България, видно от Справка „Регистър на трудовите договори“.

В програмния продукт, през месеците от 2022 г., 2023 г. и 2024 г., в които лицето не е осигурено за безработица, за осигурителен доход се взема минималната работна заплата, установена за страната за съответния период (чл. 54б, ал. 7, т. 4 КСО).

Видно от справката, периода от 17.06.2024 г. до 23.06.2024 г. през който лицето не е осигурено за ,безработица е взета MP3 - за 4 работни дни 186,60 лв.

Към този общ осигурителен доход (19372,25 лв.) е добавен дохода от осигурената заетост в Белгия, през м.06.2024 г., за дните от 24 до 30 юни 2024 г. - 5 работни дни по българското законодателство, както и дохода от последния завършен осигурителен период в Белгия от 22.07.2024 г. до 22.07.2024 г. – 1 работен ден по българското законодателство, както са потвърдени съгласно получения от КИ на Белгия СЕД U017, или дохода за 6 работни дни е 1260,78 лв. (6 х 210,13 лв. = 1260,78 лв.)

от заетостта в Белгия.

Осигурителният доход за периода от 01.07.2022 г. до 22.07.2024 г., въз основа на който е определен размерът на ПОБ, е в общ размер на 20633,03 лв.

Работните дни за периода са: в България 493 работни дни и от последна заетост в Белгия 6 работни дни, като за целия период работните дни са общо 499.

Осигурителният доход, за релевантния период, е 20633.03лв. Той се разделя на 499 работни дни - 20633,03 : 499 = 41,35 лв. - среднодневен осигурителен доход. Среднодневният осигурителен доход се умножава х 60 % и се получава среднодневното обезщетение, което в случая е - 41,35 лв. х 60 % = 24,81 лв.

Въз основа на събраната информация, е постановено разпореждане № 251-00-805-5/ 30.10.2024 г. с което на А. Ш. Х. е отпуснато ПОБ, считано от 23.07.2024 г. до 22.07.2025 г., в размер на 24,81 лв. дневно.

Това разпореждане е обжалвано от г- жа Х., по административен ред.

С Решение № 2153 – 25 – 369/ 10.12.2024 г. на директора на НОИ ТП – Търговище, е потвърдено разпореждане No 251-00-805-5/30.10.2024 г., издадено от К. Д. - гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед No 1015-25-47/12.04.2023 г. с което е отпуснато ПОБ, в размер на 24,81 лв. дневно, считано от 23.07.2024 г. до 22.07.2025 г. на А. Ш. Х., [ЕГН].

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице - адресат на индивидуалния административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси, в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна, по следните съображения:

Административния акт – решение, с което е потвърдено разпореждане са издадени от компетентни органи, при наличието на материална, териториална и персонална компетентност съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" и ал. 3 от КСО, респ. чл. 54ж ал. 1 КСО. Решението е издадено при съобразяване на нормативните изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания.

Горните данни обуславят извод за липса на отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

В хода хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация с държавата по последна заетост. По преписката са приложени и подадените от жалбоподателя документи във връзка с твърдението му, че обичайното й пребиваване е в Република България. Спазен е и предвидения в чл. 117, ал. 3 КСО едномесечен срок за произнасяне на решението на директора на ТП на НОИ. Ето защо съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК.

Между страните липсва спор по фактите. Спорен по делото е въпросът относно приложимостта на нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО.

С оспорения административен акт, дневният размер на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката е изчислен на основание чл. 54б, ал. 8 от КСО (обн. ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г.). Тази разпоредба се прилага от датата на влизането и в сила, вкл. и за заварените правоотношения, при които не е налице произнасяне от компетентния административен орган по заявлението за отпускане ПОБ. В тази връзка, до колкото не е предвидено ретроактивно действие на нормата, ирелевантни са датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на ПОБ. В случая, не налице действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. В този случай, висящите правоотношения, с влизането в сила на новата материалноправна норма, се преуреждат занапред. В този смисъл са и мотивите на Решение № 5/ 11.05.2017 г. и Решение № 4/11.03.2014 г. на Конституционния съд, в които се прави ясно и точно разграничение между обратното действие по смисъла на чл. 14 ЗНА и прилагането на новия закон към заварени в момента на влизането му в сила правоотношения.

Към датата на постановяване на оспореното решение – 10.12.2025 г., нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е влязла в сила и е част от материалното право на РБ.

От друга страна, като държава-членка на Европейския съюз /ЕС/ от 01.01.2007 г., Република България е обвързана с приложението на европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза. Понастоящем тези правила се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 20.05.2004 г., с последно изменение в сила от 31.07.2019 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 01.05.2010 г., с последно изменение в сила от 18.06.2020 г.

Съгласно чл. 3 § 1 Регламент (ЕО) № 883/2004 материалният обхват на този регламент е приложим към всички законодателства относно изброените в тази норма клонове на социално осигуряване, сред които са и обезщетенията за безработица / чл. 3 § 1 б. "з"/. Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл. 2, § 1, която предвижда, че този регламент се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. По делото е безспорно, че жалбоподателят е лице, гражданин на Република България, т. е. на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намират приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в Регламент (ЕО) № 883/2004, е очертан в преамбюла на регламента и се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. Разпоредбата на чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 предвижда, че лицата, за които той се прилага, се подчиняват на законодателството само на една държава-членка и това законодателство се определя в съответствие с Дял Втори от регламента. Общото правило за определяне на приложимото законодателство, валидно и по отношение на обезщетенията за безработица, е формулирано в чл. 11, § 3 от регламента. Относимото към настоящия казус принципно правило на чл. 11, § 3 б. "а" гласи, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка.

Съгласно чл. 54а ал. 1 КСО право на парично обезщетение за безработица/ПОБ/ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Между страните липсва спор по фактите. Безспорно е, че А. Ш. Х. има право на парично обезщетение за безработица, както и че Република България е компетентната държава-членка по пребиваване, в съответствие с чл. 65, ал. 5 от Регламент /Е0/ № 883/2004 г. на ЕП и на Съвета.

Съгласно чл. 11, т. 3 "в" от Регламент /Е0/ № 883/2004 г. спрямо лице, получаващо обезщетение за безработица, в съответствие с чл. 65 от същия Регламент, съгласно законодателството на държавата-членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава-членка.

При така очертаната нормативна рамка, заявлението на Х. следва да се разглежда и решава от институцията на Република България, като компетентна такава, по правилата на националното законодателство, но до колкото тези правила не са в противоречие на нормите на Регламент /Е0/ № 883/ 2004г на ЕП и на Съвета.

В случая спорът между страните се свежда до следните въпроси: 1 кой следва да се приеме като референтен период по последната заетост на жалбоподателката; 2 коя следва да е основата, върху която да се изчисли размера на ПОБ.

По спора за релевантния период на заетост, съдът приема следното:

Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО)№ 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Съгласно чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка.

Следователно изискването за предвидения в чл. 54б, ал. 1 КСО период от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, през който лицето следва да е било заето и да е получавало възнаграждение или да е имало осигурителен доход, в случая се дерогира от нормите на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, които имат примат над вътрешното право, поради което при определяне на ПОБ на Г. следва да се вземе предвид само последният завършен осигурителен период, преди прекратяване на заетостта, независимо от неговата продължителност.

В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства безспорно се доказа, че последната завършена заетост на оспорващия Г. е при работодател в Белгия. Видно предоставения СЕД U004 - Информация за заплатата, издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Белгия, за период от 24.06.2024 г. до 23.07.2024 г. (това е периода на последната осигурена заетост на г-жа Х. по законодателството на Белгия), с посочен осигурителен доход в размер на 12.64 евро/ час, при 8.5 часа/ дневно. Видно от представените от жалбоподателката трудови договори (в превод на български език), БТВ на лицето за м. юни 2024 г., за 3 отработени дни, е 309.68 евро. БТВ на Х., за м. юли 2024 г., за 14 отработени дни, е 1415.68 евро.

С оглед гореизложеното съдът приема, че "последната работа по трудово правоотношение" на А. Х., по смисъла на чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, обхваща реално отработените от него дни, за които именно е получил трудово си възнаграждение от последния си работодател.

Приложеният от НОИ подход при определянето на ПОБ за оспорващия, а именно да се вземат като период на заетост от 499 работни дни е в противоречие на чл. 62, § 1 във връзка с § 2 от Регламент (ЕО)№ 883/2004 г. и като такъв, противоречащ на норма на регламент, която има предимство пред нормите на националното законодателство, същият се явява незаконосъобразен.

По въпроса за релевантната основа, върху която следва да бъде определен размера на ПОБ за оспорващия, съдът намира следното:

Съгласно чл. 54б, ал. 1 КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Посочената норма поставя в алтернативен вариант съобразяването на две възможни основи – 1/среднодневното възнаграждение или 2/среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица". Очевидно е, че първата основа касае заетите по трудово правоотношение, а втората самоосигуряващите се лица.

Тези две понятия, използвани в националната разпоредба на чл. 54б, ал. 1 КСО съответстват на понятията "трудово възнаграждение" или "професионален доход", използвани в чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004. Там те са със същото съдържание – работещи по трудов договор и самостоятелно заети лица /самоосигуряващи се лица/. Текстът на чл. 62, § 1 от Регламент № 883/ 2004 г. определя, че при изчисляването на размера на обезщетенията следва да се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.

Разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 КСО не е в противоречие на посочената норма от Регламента, като прочитът и на двете разпоредби е, че обезщетението на работилите по трудов договор се определя върху среднодневното възнаграждение, а на самоосигурените лица върху среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигуровките. Неправилно и в противоречие и на двете разпоредби се явява подходът – като основа при определянето на ПОБ на лица, работили по трудово правоотношение, /какъвто е настоящият случай/, да се взима предвид размерът на основата, върху която са внесени или следва да се определят осигурителните им вноски. В този смисъл е и Решение № 6026 от 09.05.2018 г. по адм. д № 84/2017 г. на Върховния административен съд. В мотивите на решение е направено ясно разграничение, че възнаграждението се отнася до трудов договор, а осигурителния доход до самостоятелно заетите лица. В мотивите си съдът сочи, че в случаите, в които последният осигурителен стаж на лицето преди подаване на заявлението за ПОБ не е в България, а в друга държава от Европейското икономическо пространство, то изчисляването на размера на обезщетението за безработица по чл. 54б, ал. 1 от КСО следва да се извърши единствено в съответствие с чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, който указва базата, от която трябва да се извърши това изчисление, а именно трудовото възнаграждение от последната месторабота, като размерът на последното не следва да бъде съобразяван с размера на максималния осигурителен доход за България, за съответната година.

По изложените съображения, налага се извода, че приложеният от НОИ подход, в който за оспорващата, при определяне на ПОБ, като основа е не взет предвид размера брутното му трудово възнаграждение – 1725.36 евро, за 17 работни дни, за подход, който е не е съобразен, както с нормата на чл. 62, пар. 1, във вр. с пар. 2 от Регламент/Е0/ № 883/2004, така и на нормата на чл. 59б от КСО.

Въз основа на приетите фактически констатации и направени правни изводи следва, че в конкретния случай е налице отменителното основание по чл. 146, т.4 АПК, тъй като при определяне размера на ПОБ административният орган е съобразил период на заетост и основа за изчисление, различни от тези, които се визират в чл. 62, §1 от Регламент (ЕО)№883/2004. Ето защо съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на закона и в несъответствие с целта на закона за равенство в третирането, и следва да бъдат отменени на основание чл. 146, т.4 и т.5 АПК. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, следва преписката да се изпрати на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Търговище, за ново произнасяне по заявлението на оспорващата страна при съобразяване с изложените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона относно определянето на релевантните период и основа за изчисление на ПОБ съобразно Регламент (ЕО)№883/2004 и нормите на КСО, които не му противоречат.

С оглед изхода на спора, съгласно препращащата норма на чл. 118, ал.3 КСО отговорността за разноски по дела от типа на настоящото следва да се определи по правилата на чл. 143 на АПК. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От оспорващата страна е направена претенция за присъждане на съдебни разноски в размер на 700 лева за платено адвокатско възнаграждение, от които 600 лева за изготвяне на жалба срещу Решение №2153-25-369/10.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, и 100 лева за обжалване на Разпореждане №253-00-805-5/ 30.10.2024г. по административен ред. В приложения по настоящото съдебно производство договор за правна защита и съдействие е вписан като договорен и платен в брой хонорар в размер на 600 лева, който е предназначен за производството по съдебно обжалване пред АдмСТ. По административната преписка е налице копие на договор за правна защита и съдействие, с предмет оказване на правна защита и съдействие пред Директора на ТП на НОИ-Търговище като договореният и платен в брой хонорар на адвоката е в размер на 100 лева. Относно хонорара от 600 лева за обжалването по съдебен ред договорът за правна защита представлява достатъчно доказателство за реалното извършване на сторените разноски.

С Решение № 6/ 05.06.2025 г. по к. д. № 28/ 2024 г. на КСРБ, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, предвиждаща забрана за присъждане на разноски при обжалване по административен ред. Ето защо, основателна е и претенцията за присъждане на разноски адвокатско възнаграждение от 100 лева, направени при обжалването по административен ред.

С оглед направеното в писмената защита на ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар следва да се отбележи, че съгласно чл.8 ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за дела по КСО е 500 лева. Съдът като прецени фактическата и правна сложност делото, по което е налице само спор по приложение на правото, както и извършената от адвоката работа, изразяваща се в изготвяне на жалбата и явяване в единственото по делото съдебно заседание с оглед поддържане на същата чрез депозиране и на писмени бележки, намира претендираното възнаграждение за прекомерно и същото следва да бъде редуцирано до минималния размер, предвиден в чл.8 ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., а именно 500 лева. На основание чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредбата, претендираното възнаграждение за производството пред ВАС, следва да се редуцира, до сумата от 200 лева.

Ето защо учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от общо 800 лева, представляващи присъдени съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2, предл. второ от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2153-25-369/ 10.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ Търговище, потвърждаващо Разпореждане № 251-00-805-5/ 30.10.2024 г., с което на основание чл. 54ж, ал.1 вр. чл. 54а, 54б и 54в КСО вр. чл.62 от Регламент (ЕО) 883/2024, на А. Ш. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.*, ап.**, е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 24.81 лв., считано от 23.07.2024 г. до 22.07.2025 г.

ИЗПРАЩА административната преписка на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Търговище, за ново произнасяне по заявление вх.№ 251-00-805/ 29.07.2024 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от А. Ш. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.*, ап.**, в законния срок от получаване на преписката, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Търговище, да заплати на А. Ш. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.*, ап.** сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева, представляваща направени в съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.