Определение по дело №423/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 114
Дата: 12 февруари 2020 г.
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20191500500423
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

  О    П    Р    Е   Д    Е    Л    Е    Н   И    Е

 

гр. Кюстендил, 12.02.2020 г.

 

 

                Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                             

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА САВОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                                                           КАЛИН ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Савова в.гр.д. № 423 по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

               

                Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

 

                Образувано е по постъпила молба вх.№8913/27.12.2019 г. от адв. Е.С.Й. ***, действащ като пълномощник и процесуален представител на С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска на основание чл.248, ал.1 от ГПК да бъде допълнено в частта за разноските решение №339, постановено на 23.12.2019 г. от Окръжен съд – гр. Кюстендил по в.гр.д.№423/2019 г. по описа на КнОС,  като се присъдят в полза на процесуалния представител сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. 

                В молбата се сочи, че доколкото в разпоредбата на чл.270 ГПК не е предвиден ред за определяне на разноски при обезсилване на решението на първата инстанция и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, то по аргумент от разпоредбата на чл.81 ГПК съдът следва в този случай да се произнесе по разноските, дължими в производството. Приема, че тъй като във въззивното производство не е предвидена разпоредба като тази на чл.294, ал.2 ГПК, предвиждаща при повторно разглеждане на делото съдът да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС, то в случая въззивният съд е следвало да възложи в полза на ответника сторените от него разноски в пълен обем.

                В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор по молбата от насрещната страна. Излага становище за неоснователност на молбата с правно основание чл.248 ГПК. Сочи, че при уважаване на направения отвод за недопустимост разноски не се дължат, тъй като в този случай на разглеждане подлежат евентуално съединените искове и отговорността за разноски се определя от решението на съда по тях. Излага, че разноски в настоящото производство не се дължат, доколкото съдът не се е произнесъл по съществото на спора. Моли молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде оставена без уважение.

След преценка на изложените в молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК и в отговора по същата доводи, като съобрази приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

                Искането за допълване на решението в частта за разноските е допустимо, доколкото същото е направено от легитимна страна и в срока по  чл. 248, ал.1 от ГПК .

                Разгледано по същество, съдът го намира за неоснователно по следните съображения:

По гр.д.№623/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил ответникът С.Г.Г. е представляван от адв. Е.Й. като на същия е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗА /срвн. Договор за правна защита и съдействие – лист 69/. Цитираният договор  за правна помощ е само за развилото се пред РС – Кюстендил производство.

Константната съдебна практика по повдигнатия в молбата по чл.248 ГПК въпрос за за присъждане на разноски за въззивното производство е, че  за да бъде решен въпросът за разпределение на отговорността за разноски, следва делото да е приключило с акт по същество на спора или с акт за прекратяване на производството по делото на съответната инстанция, без възможност за последваща висящност пред същата или предходна съдебна инстанция по същия правен спор.

Изрично в Определение № 291 от 15.06.2017 г. по ч. т. д. № 822/2017 г., I т. о., ТК на ВКС, се сочи, че :“Отговорността на страните за разноски в исковия процес има обективен характер и е обусловена от изхода на правния спор. На осн. чл. 81 ГПК съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция като разпределя отговорността за разноски според правилата на чл. 78 ГПК - в зависимост от уважаване, отхвърляне на иска или при прекратяване на делото. Цитираните правила по силата на чл. 273 ГПК намират приложение и спрямо въззивното производство. Следователно, за да бъде решен въпросът за разпределение на отговорността за разноски, следва делото да е приключило с акт по същество на спора или с акт за прекратяване на производството по делото на съответната инстанция, без възможност за последваща висящност пред същата или предходна съдебна инстанция по същия правен спор. При тази функционална обусловеност на отговорността за съдебните разноски от крайния изход на правния спор в случаите на отмяна или обезсилване на съдебното решение от по-горната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане на по-долната съдебна инстанция разноските следва да се разпределят при новото разглеждане на делото с акта, който ще сложи край на спора. В хипотезата на въззивно решение връщане е възможно при обезсилване на първоинстанционното решение като въззивният съд в този случай не е решил правния спор с краен акт /по същество или за прекратяване на делото/ и не следва да присъжда сторените само за въззивното производство разноски“.Аналогично е приетото и в Определение № 491 от 27.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 288/2011 г., II т. о., ТК; Определение № 55 от 31.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2175/2016 г., I т. о., ТК; Определение № 327 от 30.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2506/2018 г., III г. о., ГК – в което изрично е отразено, че под акт, с който приключва делото по смисъла на чл.81 ГПК, се разбира такъв, с който съответната инстанция разглежда спора между страните като го решава по същество или постановява акт, който има за последица прекратяването му и в  този смисъл е и константната практика на ВКС с изброяване и на определение № 511 от 19.10.2016 г. на ВКС, II- ро т. о. по ч. т. д. № 2006/2016 г., определение № 353 от 20.11.2014 г. на ВКС, I -во г. о. по гр. д. № 2299/2014г.).

Доколкото в случая се касае именно до такава хипотеза, то не се дължи произнасяне в искания от молителя смисъл.

Така мотивиран съдът

 

                                                  О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№8913/27.12.2019 г. от адв. Е.С.Й. ***, действащ като пълномощник и процесуален представител на С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска на основание чл.248, ал.1 от ГПК да бъде допълнено в частта за разноските решение №339, постановено на 23.12.2019 г. от Окръжен съд – гр. Кюстендил по в.гр.д.№423/2019 г. по описа на КнОС,  като се присъдят в полза  процесуалния представител сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. 

 

Определението не подлежи на обжалване .

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.