РЕШЕНИЕ

 

№  260041                                         08.09.2020 г.                                    гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                              наказателен състав  на трети август през две хиляди и двадесета година          

в публично заседание в следния състав:

                                                               Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 472 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на И.А.К., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 20-0304-000417/11.05.2020 г. на Началник на РУ- Несебър, с което за нарушения на чл.137а, ал.1, чл. 100, ал.1, т.1 и чл.190, ал.3, всички от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, предложение 1, чл.183, ал.1, т.1, предложение второ и чл. 185, от същия закон, на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 50 лв., 10 лв. и 20 лв. В жалбата се навежда единствено довод за липса на компетентност на лицето, издало и подписало наказателното постановление, като се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание представител не се явява, не се ангажират доказателства.

РУ- гр. Несебър не изпраща представител, редовно уведомено, и не взема отношение по жалбата.

Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 388904 е съставен за това, че на 01.05.2020 г., в 20,00 ч., в гр. Несебър, на ул. Първа, пред хотел „Континентал”, посока Стадиона- хотел „Свежест”, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Опел” с ДК № А3703МВ, като не използвал обезопасителен колан по време на движение с какъвто бил оборудван автомобила. Наред с това при проверката не представил контролен талон към свидетелство за управление на МПС, както и имал неплатени задължения по наказателно постановление № 18-0769-006427/12.03.2019 г., влязло в сила на 19.02.2020 г. С тези си действия водачът бил нарушил нормите на чл.137а, ал.1, и чл.100, ал.1, т.1 и чл.190, ал.3, всички от ЗДвП. Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно от страна на жалбоподателя и издал наказателното постановление.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Актът и наказателното постановление са издадени от надлежни органи в рамките на компетентността им, видно от приложените по делото заповеди. Представената по делото и цитирана в наказателното постановление Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., в т.2.8, дава правомощията на началниците на РУ при ОДМВР да издават наказателни постановления по ЗДвП за обслужваната от тях територия. В тази връзка несъстоятелно е възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на Коста Кирязов, сочен като издател на атакуваното постановление.

В хода на съдебното производство бе разпитан свидетеля М., който заяви, че на посочените в акта дата, час и място спрял за проверка управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство, като водача не бил с поставен обезопасителен колан и в хода на проверката не представил контролен талон към свидетелство за управление на МПС. Констатирано било и че има неплатени задължения по влязло в сила НП № 18-0769-006427.

С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на К. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие е било издадено наказателно постановление за част от констатациите. От страна на последният не се оспорва извършването на нарушенията, като същия наведе единствено възражение относно компетентността, които не са основателни. От показанията на св. М. се установи, че действително жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, в разрез с нормата на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата, както и че същия не е представил талон към свидетелство за управление на МПС. В тази връзка, в тази му част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Що се касае до наложената санкция за неплатени задължения, по делото не се ангажираха доказателства, от които да се следва извода, че действително на жалбоподателя са били наложени санкции, които същия не е заплатил в срок. Цитираното в АУАН и в НП наказателно постановление не се представи от страна на наказващият орган, поради което в тази му част атакувания акт следва да бъде отменен.

При този изход на спора, с оглед изричното искане на процесуалният представител на наказващия орган и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ОДМВР- Бургас следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Съгласно ТР № 3/13.05.2010г. по т.д.№ 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. В тези случаи субсидиарно се прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, според който присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН също препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 27е от последната, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото, съдът намира, че в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Предвид отмяната на наказателното постановление в едната му част, разноските следва да бъдат редуцирани до размера от 60 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0304-000417/11.05.2020 г. на Началник на РУ- Несебър, с което за нарушения на чл.137а, ал.1, чл. 100, ал.1, т.1, всички от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, предложение 1, чл.183, ал.1, т.1, предложение второ, от същия закон, на И.А.К., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 50 лв. и 10 лв., като ОТМЕНЯ Наказателното постановление в останалата му част.

ОСЪЖДА И.А.К., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР- Бургас, сумата в размер на 60 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.   

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: