РЕШЕНИЕ
№260068
гр.Добрич, 09.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на седми октомври
през 2020г. в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖЕЧКА МАРГОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГОВА в.гр.дело №93 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Подадена е искова молба
вх.№881/31.01.2020г. от Я.Ц.Д. с ЕГН ********** от гр.Г.Т., чрез адв.Н.В., с
която срещу Министерство на земеделието, храните и горите гр.С., бул.“Х.Б.№**,
и Сдружение „Ловно рибарско дружество-Д.“ с ЕИК ***гр.Д., ул.“Г.К.№*,
представлявано от И.М.Д., е предявен иск за солидарното им осъждане за сумата
от 150 000лева обезщетение за причинените и неимуществени вреди-болки и
страдания и психически стрес от загубата на сина и М.Е.в следствие на настъпило
ПТП на 13.04.2019г. около 01.00часа, на главен път II-29, посока гр.Д., на
около километър и половина преди с.С., общ.Д.ка, причинено от внезапната поява
на диво животно/кошута/, преминало от ляво на дясно през платното за
движение,ведно със законната лихва от датата на увреждането 13.04.2019г., до
датата на окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ищцата е майка на М.Е., починал в резултат на настъпило около
01.00часа на 13.04.2018г. , около километър и половина преди с.С., общ.Д., на
главен път II-29, ПТП с управлявания от него лек автомобил „БМВ“ с рег. №***,
който се е движел в посока гр.Д., в следствие на преминала от ляво на дясно
през платното за движение кошута. Синът и не могъл да избегне удара или да спре
поради внезапната поява на дивото животно. Последвал удар между автомобила и
дивото животно, в следствие на който колата се завъртяла и ударила в дърво. За
настъпилото ПТП било образувано ДП №115/2018г. на РП-Д., което било прекратено.
В резултат на причинената на 13.04.2018г. смърт на сина и М.Е.в следствие на
ПТП, причинено от внезапната поява на диво животно, претърпяла неимуществени
вреди/душевни болки, мъки и страдания/. Изпаднала в депресия, дълго време не
искала да вижда никого, да се среща с хора или пък да я посещават. Не излизала
от дома си и не приемала никого. Смъртта му настъпила внезапно, което за нея
било шок. Все още не била преодоляла болката от загубата му. Празнотата от
смъртта му щяла да остане до края на живота и.
Солидарна отговорност за претърпените от нея неимуществени вреди в
размер на сумата от 150 000лева счита да носят собственика на дивото животно по
силата на чл.2 от ЗЛОД-Държавата в лицето на МЗХГ, и лицето, на което е
предоставено стопанисването му, с оглед територията на която е станало ПТП-
Сдружение „Ловно-рибарско дружество-Д.“гр.Д..
В депозирания по реда и в срока
по чл.131 ал.1 от ГПК отговор , ответникът Министерство на земеделието, храните
и горите оспорва отговорността си за претърпените от ищцата вреди, тъй като
въпреки прогласената държавна собственост върху дивеча, поради дивото състояние
на животните, Държавата като собственик не е във възможност да ги надзирава и
контролира. Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило единствено и само поради
появата на диво животно/кошута/. Счита, че ПТП и настъпилата смърт на водача на
автомобила е следствие изключително и само на виновното поведение на водача,
което се изразява в управление на автомобила със скорост 163.22 км/ч,
73.22км/част над разрешената за участъка, при наличие на
сигнализация-предуредителен знак за опасност от група А №22, без предпазен
колан. Произшествието възникнало през тъмната част на денонощието, при което
водачът следвало да прояви по-голяма
отговорност. Високата скорост обуславяла факта, че не е могъл да намали или да
спре, когато е възникнала опасност за движението по смисъла на чл.20 от ЗДвП, а
липсата на предпазен колан довела до изпадането му от МПС след навлизането му в
гората и последвалия удар между автомобила и дърветата.
В депозирания по реда и в срока
по чл.131 ал.1 от ГПК отговор , ответникът Сдружение „Ловно-рибарско дружество-Д.“
оспорва отговорността си за претърпените от ищцата вреди, по причина, че дивеч
от вида „благороден елен“ през годините, вкл. и през 2018г. не му е предоставян
за стопанисване от МЗХГ с Ловоустройствен проект и изготвена таксация, а са
останали за стопанисване от Държавата, както и по причина, че територията, на
която е настъпило ПТП не попада в границите на територията, стопанисвана от
сдружението. Противопоставя и възражение за настъпване на ПТП по изключителна
вина на пострадалия водач по причина за управление на автомобила със скорост
163.22км/ч, което поставя под съмнение възможността му да реагира на внезапно
възникнала опасност на пътя-преминаваща кошута.
Поради отказ от иск по отношение
Сдружение „Ловно рибарско дружество-Д.“ с ЕИК ***гр.Д., ул.“Г.К.№*,
представлявано от И.М.Д. производството е прекратено на основание чл.233 от ГПК
с протоколно определение от 07.10.2020г., което не е обжалвано.
При непроменени обстоятелства се
подържа иска срещу Министерство на земеделието, храните и горите като правен
субект, на който е възложено да упражнява правата на Държавата като собственик/управлението
и стопанисването на дивеча/, правната квалификация на който иск е по чл.50 от ЗЗД - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на М.Е.,настъпила на 13.04.2018г., в резултат
ПТП, предизвикано от диво животно-кошута, частна държавна собственост,
преминала през платното за движение, т.е. при липса на виновно човешко
поведение.
Не се спори относно времето и
мястото на настъпилото ПТП с управлявания от сина на ищцата М.Е.Е.лек автомобил
„БМВ“ с рег. №***, и настъпилата смърт на водача. Не е спорно, установява се и от документите приложени
по ДП №115/2018г. на РП-Д., че образуваното за настъпилото ПТП досъдебно
производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр.чл.342, ал1 от НК, е
прекратено при условията на чл.24, ал.1, т.4 от НПК- настъпилата смърт на
водача, чието виновно поведение по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП–управление на
автомобил със скорост около 163.22км/ч и при възникнало непреодолимо препятствие/внезапно
изскочила кошута на пътното платно/не е могъл да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, е прието за
причина за въникналото ПТП.
По настоящото дело е назначена
съдебна автотехническа експертиза с вещо лице инж.Е.Ж., което дава заключение
относно механизма на пътнотранспортното произшествие, причината за настъпването
му, скоростта на движение на автомобила, конкретните пътни условия. Вещото лице
е посочило, че ПТП-то е настъпило около 01.20часа на 14.04.2018г. по път II-29, в
посока гр.В.- гр.Д., на около два километра преди началото на с.С., при
движение на управлявания от М.Е.автомобил със скорост около 163.22км/ч, по прав
участък от пътя, при суха, хоризонална, запазена, в добро състояние пътна
настилка, при ясно време и добра метереологична видимост. От ляво на дясно
спрямо движещия се автомобил през платното за движение е преминала кошута.
Вследствие на взаимното пресичане на траекториите на движение на автомобила и
на кошутата е настъпил удар между предната част на лекия автомобил и кошутата,
като тя при подскоците си е паднала върху предния капак, при което е последвал
удар в дясната част на купето, т.е. в областта на купето на водача /автомобила
е с дясно разположение на управлението/. В резултат на този удар водачът е
загубил контрол над управлението на автомобила. Автомобилът се е отклонил в
дясно и е преминал върху десният банкет. На разстояние от 83.50м. след като е
напуснал платното за движение, автомобила е навлязъл в гора, намираща се в
дясно от платното за движение. След като изминал около 27м. в гората е настъпил
удар между предната дясна част на автомобила и дърво. След този удар
автомобилът започва да се завърта и отклонява в ляво, изнасяйки лявата
странична част на купето си напред, при което е последвал страничен удар във
второ дърво, вече в задната лява част на
купето, в областта на задното ляво колело. Последвало е предвижване на
автомобила напред и в дясно и удар в трето дърво, този път в предната лява част
на автомобила.
Автомобилът е бил технически
изправен. Причината за настъпване на ПТП според вещото лице е пресичането на
траекторията на движение на лекия автомобил от дивото животно-кошута. Вещото
лице е установило и, че в участъка на настъпване на произшествието допустимата
максимална скорост е 90кв./ч, че скоростта на движение на автомобила от около
163.22км/ч не е била съобразена с
конкретните условия на видимост с оглед управлението на автомобила в тъмната
част на денонощието. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е
пояснило и, че в момента на удара в първото дърво скоростта е била 102км/ч. Констатирано е от вещото лице и, че ако
водачът е бил с предпазен колан, тялото му при ударите в дърветата не би
напуснало купето на автомобила. По данни от протокола за оглед на
местопроизшествие към ДП №115/2018г. на РП-Д. трупът на водача е намерен извън
автомобила, до предната му лява част.
От заключението по назначената
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Д.Д. се установява, че причината
за настъпилата смърт на водача М.Е.е несъвместимата с живота черепно-мозъчна
травма - разкъсване на главния мозък. Други травматични промени в областта на главата са
счупване на лицевия череп, черепния покрив и основата на черепа, кръвонасядане
и разкъсно- контузна рана на меките черепни обвивки. Установените увреждания
според специалиста в областта на лявата половина на главата са резултат на
много силен удар с или върху твърд, тъп предмет в лявата челно-теменна област
на главата, от предмет със сравнително ограничена удряща повърхност. Вещото
лице е заключило, че травмата, причинала смъртта на водача, най-вероятно е в
следствие на съприкосновение с
деформираните при удара с кошутата предна дясна колонка и деформирания таван на
автомобила в дясно, както и, че увреждане с такъв характер би могло да се
получи и при удара на автомобила в първото дърво, поради възникналите
инерционни сили. При изслушването си вещото лице е дало допълнителни обяснения
за невъзможността за категорично установяване дали причинилата смъртта на
водача травма е в резултат но деформираната при удара с кошутата дясна част от купето
на автомобила /в областта на водача/, или от удара в дървото, тъй като при
счупване на лицевия череп мозъчното вещество е извън кутията, но липсват данни да
е намерено такова в купето на автомобила или в близост до дървото, където е
намерен трупа. При изслушването си вещото лице е обяснило, че е възможно и при
поставен колан пострадалия да получи същите травми, които да доведат до
неговата смърт от контакта на лицевата част на черепа с деформираната от удара
на автомобила с кошутата дясна част от купето на автомобила.
Смъртта на водача е причинила негативни
изживявания на неговата майка, ищцата. Според показанията на свидетеля С.И.И.,
във фактическо съжителство с ищцата от 10години, след смъртта на сина си ищцата
вече не била същата- преди била весел човек, сега за нея нищо нямало смисъл.
Преди се събирали с приятели, след загубата на сина си тя се отдръпнала,
другите имали деца и за нея било болезнено. Усамотила се , никъде не и се
излизало. В седмицата два пъти ходели на гроба му, а в края на седмицата на
мястото на произшествието в с.С.. След смъртта на сина си ползвала отпуск месец
и половина за да се изолира, не искала да излиза от къщи. Не искала да ходи на
работа, но свидетеля настоявал за да бъде сред хора. М. бил единствено и дете,
двамата били много близки, споделяли си,
всичко общо си правели, живеел с тях, тя за всичко разчитала на него, имали
планове за собствен бизнес на М..
Загубата на дете и нейното
преживяване от родител несъмнено съставлява от психологическа гледна точка едно
от най- тежките житейски събития, които бележат непоправимо живота на родителя. Синът на ищцата е починал на 21годишна възраст/роден е на ***г., починал на
14.04.2018г./, бил е единственото
и дете, били са в близки отношения. Смъртта му е отнела смисъла
на живота и, бъдещата и опора.
За претърпените неимуществени
вреди-негативните изживявания на ищцата от смъртта на сина и, в какъвто и да е
размер, т.е. вкл.в намален, при доказаност на възражението на ответника за съпричиняващо, допринасящо
за вредоносния резултат поведение на починалия - управление на автомобила с
превишена и несъобразена скорост нощно време, т.е.в нарушение на императивни
правни норми по чл.21 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, ответникът обаче не следва да
отговаря, тъй като причината за настъпване на ПТП е пресичането на траекторията
на движение на управлявания от починалия син на ищцата лек автомобил от диво
животно-кошута.
Дивечът в Република България е
частна държавна собственост, а контролът по стопанисването му се осъществява от МЗХГ/чл.2 и чл.4 от Закона
за лова и опазване на дивеча /. Отговорността по чл. 50 ЗЗД за вреди от животни
на собственика или лицето, под чийто надзор са, е безвиновна. При иск на това
основание е необходимо да се установи наличие на причинени вреди, вредите да са
произтекли от животно, животното да е собственост на ответника, от когото се
търси отговорност и/или да се е намирало под негов надзор/когато собственикът и
упражняващото надзор лице са различни/, бездействие на собственика или на
упражняващото надзора лице, причинна връзка на вредите с това бездействие. Общото
разбиране за надзор върху животно се свежда до възможността за пазене и наблюдение
върху него. С оглед спецификата на дивото животно собственикът, в лицето на
държавата, респ. МЗХГ, не носи отговорност за вредите, които гражданите са
понесли, тъй като държавата въобще не е във възможност да надзирава и
контролира дивите животни, нито да предотвратява нанесените от тях вреди поради
дивото им състояние.
Предявеният иск като
неоснователен следва да се отхвърли.
Съобразно изхода от спора право
на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК има ответникът, сторил искане за
присъждането им, включително на юрисконсултско възнаграждение, с отговора на
исковата молба. Доказателствата по делото удостоверяват извършване на разходи от
ответника за възнаграждения за вещи лица в размер на общо 550лева. В
производството ответникът е представляван от юрисконсулт и на основание чл.78,
ал.8 от ГПК му се дължи възнаграждение в размер на 350лева, в съответствие с
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.2, предложение второ от
Наредбата за заплащане на правната помощ тъй като материалният интерес многократно
надхвърля сумата от 10 000 лева.
Ишцата е освободена от
заплащането на такси и разноски, които се дължат към бюджета на съда, но
на общо основание дължи заплащането на
разноски, направени от насрещната страна при отхвърляне на иска, т.е. при приложение
на нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Я.Ц.Д. с ЕГН **********
от гр.Г.Т., чрез адв.Н.В., срещу Министерство на земеделието, храните и горите
гр.С., бул.“Х.Б.№**, иск за сумата от 150 000лева обезщетение за причинените и
неимуществени вреди-болки и страдания и психически стрес от загубата на сина и М.Е.в
следствие на настъпило ПТП на 13.04.2019г. около 01.00часа, на главен път
II-29, посока гр.Д., на около километър и половина преди с.С., общ.Д.ка,
причинено от внезапната поява на диво животно/кошута/, преминало от ляво на
дясно през платното за движение,ведно със законната лихва от датата на увреждането
13.04.2019г., до датата на окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Я.Ц.Д.
с ЕГН ********** ***, да заплати на Министерство на земеделието, храните и
горите гр.С., бул.“Х.Б.№**, сумата от 550лева съдебни разноски за
възнаграждения за вещи лица и сумата от 350лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: