№ 21527
гр. София, 23.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. М. С.
като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20231110105572
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 287505/16.10.2023 г. на ответника [ фирма ] ЕООД, в която се
съдържа искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 15646/28.09.2023
г. в частта за разноските.
В молбата се развиват доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в
разглеждания случай, с оглед на което ответникът счита, че разноските по делото следва да
останат в тежест на ищцовата страна.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – И. А. М., чрез адвокат К. С., изразява
становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК доводи и
съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за
разноските.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С постановения по делото краен съдебен акт е уважен предявеният от И. А. М. срещу [
фирма ] ЕООД иск с правно основание чл. 439 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил [ фирма ] ЕООД
ЕИК , да заплати на И. А. М. разноски по делото в размер на 657,60 лева.
По изложени в решението мотиви, които настоящият съдебен състав намира за ненужно да
преповтаря, съдът е приел, че в случая не е налице хипотеза на чл. 78, ал. 2 ГПК. Не са налице
основания за ревизиране на това становище, като съдебният състав, разглеждащ искането по чл.
248 ГПК препраща към тях. В тази връзка и за пълнота следва да се посочи следното:
Позоваването на изтекла погасителна давност съставлява законно признат на длъжника способ за
защита, който същият може да упражни пред съда както под формата на правопогасяващо
възражение по предявен от кредитора иск за вземането, така и чрез завеждане на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземането, предвид установената в чл. 120 ЗЗД забрана за
служебно прилагане на давността.Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение №
242 от 31.05.2018 г. по ч.гр.д. № 2062/2018г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 1220 от 05.12.2023 г.
по ч.гр.д. № 1809/2023 г. на ВКС, ІI ТО, и др., предпоставките за недължимост на разноските от
ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета
по конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи
ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярят на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се
1
направи извън исковия процес. Или отнесено към настоящия случай, при който са налице данни за
висящо изпълнително производство срещу ищеца, както и за наличие на изпълнителен титул в
държане на ответника, винаги се поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено
нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното
предявяване на което причина е поведението на кредитора – още повече при данни за предприети
от ищеца безрезултатни извънсъдебни действия за доброволно уреждане на спора. В допълнение
следва да бъде изтъкнато, че в Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19
Съдът на ЕС приема, че член 6, § 1 и член 7, §1 от Директива 93/13, както и принципът на
ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява
възлагането върху потребителя на процесуалните разноски, тъй като подобна правна уредба
създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол. В случая спорът между страните по делото е
във връзка със задължения по потребителски договор, поради което и в контекста на практиката на
СЕС следва, че освобождаването на ответника от отговорността за разноски при прилагането на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК би създало съществена пречка за упражняване от потребителя на
предоставеното му от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол.
Така мотивиран, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за неоснователна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 287505/16.10.2023 г. на [ фирма ] ЕООД за
изменение на Решение № 15646/28.09.2023 г. по гр. д. № 5572/2023 г. на СРС, 29 състав, в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
УКАЗВА на ищеца И. А. М., чрез адвокат К. С., да посочи банкова сметка, по която да се
извършат плащания от ответната страна за погасяване на задълженията по настоящото дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2