№ 3641
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110153845 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на И. Л. А., ЕГН **********, с
адрес: гр.С/адрес/, чрез адвокат В. Л. П., със съдебен адрес: гр. С/адрес/,
спрямо „К..“ ЕООД, с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. С..,
представлявано от управителя Б.С.М. и Т..., с адрес: гр. С/адрес/.
Ищецът твърди, че в периода от 02.06.2017 г. до 11.05.2018 г. е заемал
длъжността „оператор контактен център“, на пълен работен ден и при пълна
работна седмица, при „К..“ ЕООД по силата на трудов договор №
13/02.06.2017 г., като на 11.05.2018 г. трудовото правоотношение било
прекратено по взаимно съгласие на страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от
КТ.
Излага, че от ТП на НОИ била проведена административна процедура,
в резултат на която бил съставен констативен протокол № КП-5-21 -
00892098/10.03.2021 г., с оглед на което на работодателя „К..“ ЕООД били
дадени задължителни предписания № ЗД-1-21- 00892103/10.03.2021 г. за
заличаване данните на г-жа А. по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО).
Твърди, че вследствие на заличаването били издадени следните
разпореждания № 214-00-11188-5 от 31.08.2023 г.; № 214-0011188-3 от
29.08.2023 г.; № 214-11188-4 от 31.08.2023 г., с които е отменено разпореждане
№ 214- 00-11188-1/29.11.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за
1
безработица по чл. 54а от КСО и е постановено ищецът да възстанови
добросъвестно получените суми за обезщетение за безработица за периода от
13.11.2018 г. до 10.02.2019 г.
Ето защо предявява настоящите искове за признаване за установено
спрямо ответниците, че за периода 02.06.2017 г. до 11.05.2018 г. е работил по
трудово правоотношение като „оператор контактен център“ в „К..“ ЕООД, при
осем часов работен ден, при 5-дневна работна седмица, което време да се
признае за трудов и осигурителен стаж и се зачита за трудов стаж при
пенсиониране, доколкото документите за неговото установяване са били
изгубени или унищожени. Претендира разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът НОИ, ТП - гр. София, оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Излага, че исковете са
недопустими, доколкото по делото не било представено удостоверение по чл. 5
от ЗУТОССР,а такова съдът е приел, че е представено с изложение в о.с.з от
10.12.2024г. мотиви. Следващият довод за недопустимост на исковете е, че
писмената документация на работодателя за установяване на осигурителния
стаж не била изгубена или унищожена. Излага, че за процесния период била
извършена проверка по разходите на ДОО на „К..“ ЕООД, от която се
установило, че не се доказва положен труд и наличие на осигурителни
правоотношения за ищцата, респективно направен бил извод, че за
претендирания период на лицето не може да бъде зачетен осигурителен стаж.
Сочи, че след извършената проверка бил съставен Констативен протокол №
КП-5-21-00892098/10.03.2021 г., в който е установено, че работодателят не е
извършвал реална стопанска дейност в периода от януари 2017 г. до септември
2018 г., включително назначените лица в същия период не са извършвали
трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване по реда на КСО.
В тази връзка били издадени Задължителни предписания № ЗД[1]1-21-
00892103/10.03.2021 г. за заличаване на подаваните от дружеството данни по
чл. 5, ал. 4 от КСО за 5 лица, сред които и ищцата, които били обжалвани от
осигурителя по административен ред и потвърдени с Решение № 1040-21-
530/20.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ София-град. Смята искането на
ищцата по чл. 17 ГПК за недопустимо, доколкото по посочените документи
вече имало произнасяне от административен съд, от една страна, а от друга -
същите подлежали на административен контрол по реда на чл. 117 от КСО и
2
ищцата надлежно била упражнила това свое право, като е подала жалба срещу
тях в ТП на НОИ София-град с вх. №1012-21-952/27.09.2023 г., по която
Директора на ТП на НОИ София-град се е произнесъл с Решение Хе 1040-21-
614/17.10.2023 г., което ищцата имала възможност да обжалва по съдебен ред.
Ето защо счита исковете за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне,
претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „К..“ ЕООД.
Съдът е сезиран с иск с основание по чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТОССР
във вр. с чл. 3, ал.1 от ЗУТОССР.
Съдът като съобрази представените по делото доказателства,
установените въз основа на тях факти и от правна страна намира следното:
От представените ТД с № 13/ 02.06.2017г., молба от ищцата до
управителя на ответника от 08.05.2018г,. и заповед с № 3/ 11.05.2018г. за
прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие между страните, се
установява, че в периода от 02.06.2017г. до 11.05.2018г. ищцата е била
служител по трудово правоотношение при К.. ЕООД на длъжност „оператор
контактен център, категория персонал: помощен административен с код по
НКПД 4222.3002 при работно време от четири часа и за неопределен период с
изпитателен срок. Това се установява и от справки за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ относно ищцата И., както и от събраните
показания на свидетеля А.Т.М., който се установява от представени два броя
съдебни решения – СР с №27/ 20.02.2024г. п гр.дело с № 66/2023г. по описа на
РС – Радомир, потвърдено с СР 242/ 11.07.2024г. по гр.дело с № 296/ 2024г. по
описа на ОС Перник. От неговите показания се установява още, че
Александър познава ищцата И. от лятото, м. юни 2017г. Била е оператор,
контактен център като не знае до кога е работила там – самият той е работил
само до месец август 2017г. От нея знае, че е била на работа там до 2018 г.
Излага, че той е работил на длъжност счетоводител като той е изготвял
документите по назначаване на служителите в предприятието. Управителят ги
е подписвал. Работното място било на ул.„Манастирска“, а след това офисът се
е преместил на ул.„Х..“. Излага, че работа на ищцата се състояла от
прозвъняване на потенциални клиенти на дружеството, което пък се е
занимавало със събиране на просрочени вземания. Споделя, че към настоящия
момент дружеството не упражнява дейност, като от слухове знае, че
3
дружеството е със сериозни финансови проблеми. Излага още, че всички
документи, които е имал досежно дейността на ответника, са били предадени
на втория ответник НОИ по повод на извършвани контролни проверки в това
число и документацията за периода 2018 г., която е била предадена от него
като счетоводител с пълномощно. Това пълномощно, както и удостоверението
по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР са представени по делото и съдът дава вяра на
показанията на свидетеля Александър Милчев и съобразно тези писмени
доказателства.
От правна страна и с оглед сторените от ответника ТП на НОИ София
възражения и оспорвания съдът приема, че искът се явява и допустим, и
основателен като доказан.
За да бъде уважен искът по чл.3 във връзка с чл.1, ал.1, т. 2 и 3 от
ЗУТОСС, ищецът следва да докаже, че през процесния период е полагал труд
при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност,
съответно работно време и начина на заплащане на труда. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че ищецът е провел
пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът
основателен и доказан. От свидетелските показания на свидетеля Александър,
както и от събраните писмени такива – ТД и заповед за прекратяване на ТД,
безспорно се установи, че ищцата е работила в дружеството на ответника К..
ЕООД за исковия процесния период на сочената в исковата молба длъжност
като за основателността на иска е достатъчно ищцата да докаже, че през
процесния период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в
исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на
труда, а това безспорно се установи, което дава основание на съда да приеме,
че исковете като доказани и основателни следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора и предвид направеното искане за присъждане
на разноски от страна на ищеца, то следва да бъдат присъдени такива. В този
смисъл е и ТР № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 2/2015 г. Претенцията
на ищцовата страна е да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение по Наредбата за минималните размери за осъществена правна
помощ в полза на адв.Сачева. Това възнаграждение следва да бъде определено
от съда в размер от 1000 лева за така предявения неоценяем иск и съобразен с
НАРЕДБА № 1/ 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, изменена
4
с ДВ, бр.14 от 2025г,., чл.7, ал.1, т. 4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2
ЗУТОССР във вр. с чл. 3, ал.1 от ЗУТОССР по отношение на „К..“ ЕООД, с
ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. С.., представлявано от
управителя Б.С.М. и Т..., с адрес: гр. С/адрес/, че между И. Л. А., ЕГН
**********, с адрес: гр.С/адрес/, чрез адвокат В. Л. П., със съдебен адрес: гр.
С/адрес/ и „К..“ ЕООД, с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. С..,
представлявано от управителя Б.С.М. е съществувало трудово
правоотношение на основание трудов договор с № 13/ 02.06.2017г. , прекратен
със заповед с № 3/ 11.05.2018г. или за периода от 02.06.2017г. до 11.05.2018г.
на длъжност „оператор контактен център“ в „К..“ ЕООД, при осем часов
работен ден, при 5-дневна работна седмица, като този период се признава за
трудов и осигурителен стаж и
ОСЪЖДА „К..“ ЕООД, с ЕИК: .., със седалище и адрес на
управление: гр. С.., представлявано от управителя Б.С.М. и Т.... на .. гр.
София, да заплатят солидарно на адвокат В. Л. П., със съдебен адрес: гр.
С/адрес/ сумата от 1000 лева- направени разноски по делото за
възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5