Решение по дело №2885/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                 29.12.2020г.                                     Град     София 

                                                         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                       Първо ГО, 30 състав                                                  

На двадесети ноември                                                                                 Година 2020

В публичното заседание в състав: 

                      

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар ДИАНА БОРИСОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 2885 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Ищцата Б.П.П. излага в исковата молба, че на 13.06.2019г. в гр. София, е претърпяла инцидент на необезопасен участък от тротоара, прилежащ към бул. „Гоце Делчев“,  в района на №49, непосредствено преди спирката на автобус №204. Левият крак на ищцата пропаднал в дупка на тротоара, образувала се от липсваща плоча, което довело до счупване на петната й кост. Предприето било оперативно лечение с метални импланти и имобилизация с гипсова шина, което причинили на ищцата болки, страдания и неудобства. През октомври 2019г. била извършена нова оперативна интервенция за изваждане на металните импланти, придружена с нови болки и страдания. В резултат на инцидента ищцата претъпяла и имуществени вреди на стойност 727лв. - разходи за лечение, както и 757 лв. - договорна отговорност по сключен от нея договор за организирано пътуване, по силата на който ищцата авансово заплатила 845лв. - цена на екскурзия, която не могла да осъществи поради наложилия се във връзка с инцидента болничен престой, като от заплатените средства й били възстановени само 88лв. Счита, че полагането на грижа за състоянието на тротоара във вид, съответен на предназначението му, е задължение на С.о.. Ето защо, предявява иск за осъждането на ответника да й заплати следните суми:  26 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането; 1 494 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди, от които 727 лв. - разходи за лечение и 757 лв. - заплатена цена на неосъществената екскурзия, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

         Ответникът в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва същата. Поддържа, че С.о. не е отговорна за вредите на ищцата и няма пряка вина за инцидента, защото тротоарната настилка в посоченият участък от тротоара на бул. „Гоце Делчев“ била сравнително нова и не подлежала на ремонт в спешен порядък. Счита, че ищцата сама се е поставила в опасност, като не се е движела без общоприетата житейска предпазливост, с което сама е причинила, евентуално – е допринесла за настъпването на злополуката. В районната администрация нямало подадени сигнали за счупени или липсващи плочки в района на инцидента. Същият можело да е причинен както от невниманието на ищцата, така и от нейни здравословни проблеми. Евентуално, претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер.

         Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

         За установяване механизма на процесното увреждане по делото е проведен разпит на свидетелката Л.П.-Р.. При разпита същата заявява, че на процесната дата била заедно с ищцата, връщали се от пазара „Красно село“ като се движели по булевард „Гоце Делчев“, по десния тротоар, в посока Южен парк. Малко преди спирката на автобус №73 изведнъж ищцата изпищяла и се подпряла на свидетелката. Останали малко на място и с куцукане, подпирайки се на свидетелката, ищцата стигнала до спирката на автобуса. На мястото Р.видяла липсваща част от плочка на тротоара, като самата плочката се клатела. На мястото на липсващата част се била образувала дупка с дълбочина около 5 см., в която ищцата стъпила с левия си крак. Изпитвала много силна болка и не можела да се придвижва сама. С автобуса отишли в поликлиниката до пазара „Красно село“, където бил кабинета на личния лекар на ищцата. Междувременно се обадили на съпруга й и когато той дошъл, свидетелката си тръгнала.

         Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, която е очевидец на описаните събития и не е заинтересована от изхода на спора. Показанията са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.

         От приетите по делото медицински документи и заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р М.М. се установява, че при процесния инцидент ищцата е получила закрито счупване на лявата петна кост. Касае се за човковидно счупване, засягащо част от инсерцията на ахилесовото сухожилие с разместване в проксимална посока, в резултат на тонуса на триглавия мускул на подбедрицата. В зоната на счупването се излива кръв, кожното покритие е с нарушена циркулация поради натиска на фрагмента и бързо се появява посттравматичен оток. Използването на крайника за опора при ходене е невъзможно поради болковия синдром и нарушената функция на трицепса. Медико-биологично е налице нарушение във функцията на левия долен крайник за период, по-дълъг от 30 дни. По спешност било проведено болнично лечение, което включва: оперативно наместване на счупването и фиксация с два канюлирани винта, гипсова имобилизация за срок от 45 дни; медикаментозна терапия и ненатоварване на крайника за около 70 дни – в който период ищцата е следвало да използва помощни средства – патерици, при ходене. След сваляне на имобилизиращата шина ищцата е продължила с рехабилитация и постепенно натоварване на крайника до функционалното му възстановяване. През м. октомври 2019г. е премахнат и остеосинтезният материал.

         Механизмът на травмата е свързан с откъсване на задно-горната част на костта с част от инсерцията на ахилесовото сухожилие, като причината е падане върху петата или рязко стъпване върху нея с разгъната колянна става и поставено ходило в дорзи-флексия /потънала надолу пета и вдигнати нагоре пръсти, когато при ходене петата, която първа поема тежестта при нормална походка, пропадне/. При тази позиция настъпва рязко рефлекторно съкращаване на триглавия мускул и счупване на костта по описания начин. Анализирайки данните от медицинския преглед, представените документи и патоморфологията на счупването, вещото лице приема, че фрактурата е в причинна връзка с процесното събитие, като при разпита в съдебно заседание посочва, че според него по-вероятен е посоченият като втори възможен механизъм за получаване на травмата – пропадане на петата с посочените по-горе последици.

         В острия период след травмата ищцата е изпитвала много силни болки поради натиска на фрагмента върху кожата, нарастващия хематом и отока. Сходни по интензитет болки същата е търпяла и непосредтвено след извършената операция по наместване на счупването. За период от около 70  дни ищцата е търпяла и страдания, свързани с невъзможността да стъпва на левия си крак, необходимостта да ползва патерици, затруднения, свързани с личния си тоалет. Болки е търпяла и по време на проведената рехабилитацията. Вещото лице сочи, че не е диагностицирал при проведения преглед ищцата да страда от някакви други заболявания, които да са свързани с процесния инцидент. Същата е заявила, че приема медикаменти за хипертонична болест на сърцето и има прекаран инсулт през 2017г., но вещото лице не констатира връзка между тези факти и процесния инцидент. Към момента на проведения преглед ищцата е изцяло възстановена от травмата, като в бъдеще не се очакват трайни последици, които да повлияят състоянието й. При разпита в съдебно заседание, вещото лице допълва, че при счупвания, като процесното, оперативното лечение е спешно, поради опасността от некрозиране на кожата, върху която отчупеният фрагмент оказва голям натиск. Следоперативно пък се образува голям оток. Поради това, претърпелите подобно счупване не е препоръчително да пътуват и въобще да бъдат в изправено положение.

         Експертизата е компетентно изготвена, пълна и неоспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло.

         Като обсъди заключението на СМЕ и показанията на разпитания свидетел заедно и поотделно, съдът намира за установено по делото от фактическа страна, че на процесната дата – 13.06.2019г. ищцата се е движела по десния тротоар на бул. „Гоце Делчев“ в гр. София, в посока от пазар „Красно село“ към  Южен парк, като на няколко метра от спирката на автобус № 73, с левия си крак е стъпила върху компрометирана плочка от настилката на тротоара, при което петата й е пропаднала в дупка, образувала се от отчупено парче от плочката, което на свой ред е довело до описаното подробно в заключението на СМЕ счупване на лявата петна кост.

         За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е проведен разпит на свидетеля М.П.– неин съпруг. При разпита в съдебно заседание същият заявява, че за случилото се разбрал по телефона от личния лекар на ищцата, която му обяснила, че положението е критично и е издала направление за операция. Свидетелят веднага отишъл в поликлиниката, от където с такси се придвижили до „Пирогов“. Там й направили снимка и му обяснили, че спешно трябва да я оперират. След 2-3 часа му казали, че може да отиде да я види в „Реанимация“. Ищцата плачела и охкала, била в гипсов ботуш до коляното. На свидетеля лекар обяснил, че сухожилието й е здраво и не се е скъсало, но са сложили два винта на костта. Не можела да се движи, обслужвали я санитарките в болницата, ползвала памперси, защото не можела да иде до тоалетната. Свидетелят ходел на посещение всеки ден, сутрин и вечер, до изписването й на петия ден. Тя не можела да се движи самостоятелно, затова до таксито използвала проходилка от болницата, а след това с помощта на съседи я занесли до асансьора и после до леглото вкъщи. Около 20 дни не трябвало да стъпва на левия си крак, след това започнала полека, но чувствала остротата на винтовете и изпитвала болки, раната още не била зараснала. През цялото време използвала помощни средства за придвижване – патерици, вкл. и след като започнала да стъпва на крака си. През октомври същата година извадили винтовете, като месец след тази операция отново не можела да стъпва на крака си, заради зарастващата рана отдолу.

         Съдът кредитира показанията на свидетеля, които са непосредствени, последователни и макар да отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора - същите се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

По делото са приети и доказателства за извършени разходи – фактури и фискални бонове, както следва: фактура с № ********** от 14. 06. 2019г. за покупка на два броя канюлирани винтове на стойност 700 лв.; фактура с № ********** от 25. 06. 2019г. за плащане на медицински консумативи за превръзка на стойност 10 лв.; фактура с № ********** от 18. 07. 2019г. за плащане на диск с въведени рентгенови снимки в рентгеновото отделение на стойност 12 лв.; фактура с № ********** от 04. 11. 2019г. за сваляне на конци и на превръзка на стойност 15 лв.

         Съгласно заключението на СМЕ извършените разходи са за покупка на импланти и медицински консумативи са били необходими за лечението и възстановяването на пострадалата, с изключение на разходите за получаване на рентгенови снимки на електронен  носител, които са извършени по нейно желание.

         По делото е ангажиран договор за организирано пътуване, сключен между ищцата и „Оданс травел“ ООД на 22.05.2019г., съгласно който туроператорът е организирал екскурзия с автобус до Тоскана и Чинкуе Тере – кулинарен тур с начална дата 16.06.2019г. и продължителност 6 нощувки, в която ищцата е приела да участва срещу заплащане на обща цена от 845 лв. /включваща 370 евро цена на екскурзията, 9 евро сити такси, 8,18 евро застраховка и 45 евро – допълнителни дейсности/, заплатена на 22.05.2019г. Съгласно чл.16.3 от договора, в случай, че потребителят се откаже от пътуването в срок по-малък от 15 дни преди обявената дата за пътуване при автобусни екскурзии с продължителност до 6 дни, туроператорът удържа 100% от цената на екскурзията.

         По делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка на представените по делото писмени доказателства и търговските книги на туроператора, е установила следното: На 22.05.2019г. ищцата е заплатила сумата от 400 лв. в брой на дружеството, а на 28.05.2019г. - 445лв., за което са били издадени касови бележки. Плащанията са извършени по фактури, издадени във връзка с посочения договор. На 21.06.2019г. дружеството е възстановило на ищцата сумата от 88лв. в брой съгласно кредитно известие№19156/21.06.2019г., отново във връзка с посочения договор.

         При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

         Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД  е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.

         Ответникът С.о., в качеството си на юридическо лице (чл. 14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл. 30, ал. 4 и, ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най- кратък срок, а съгласно чл 48, ал. 1, т. 2 б. "б. " от ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания, е на съответната община.

         Тротоарът, на който е станал инцидента, е общинска собственост и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според цитираната нормативна уредба (чл. 30, ал. 4 от ЗП), задължението за поддържането му е на общината. Следователно ответникът има задължение да осигурява поддръжката на тротоарите и тяхната настилка във вид, съответен на предназначението им за безопасно ползване от гражданите, чрез свои служители или чрез трети лица.

         В случая, натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара на бул. „Гоце Делчев“ в състояние, годно за безопасно придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили доказаните, съобразно приетото по-горе, неимуществени вреди в правната сфера на ищцата. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че причината за уврежданията на ищцата е пропадането на лявата й пета в дупка, образувана от липсваща счупена част от плочка от тротоарната настилка, като  наведените от страна на ответника възражения за невнимателно придвижване и липса на обичайна житейска предпазливост съдът намира за напълно неоснователни. При нарушена цялост на елементите, от които е изградена тротоарната настилка, създаващи опасност за пешеходците, и липса на твърдения, съответно и доказателства, тази опасност да е била обозначена от стопанисващия тротоара - с цел гражданите да проявяват повишено внимание в периода до отстраняването на повредените елементи - очакването, че последните по презумпция трябва да проявяват специално внимание при движението си, е необосновано. Няма данни ищцата да се е придвижвала по необичаен за ежедневието начин, което не може и да се очаква, предвид възрастта й от 76 години. Няма причина и да се очаква повишено внимание от нейна страна при липса на обозначения за опасности на тротоара. Не съществува нормативно установено задължение за пешеходците при движението си по тротоара да не отклоняват поглед от неговата настилка и да следят непрекъснато за евентуални неравности, дупки и други повреди на настилката му, нито пък според съда такова поведение се включва в понятието обичайна житейска предпазливост.

         Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната община към ищцата. Установяването на вината на конкретни длъжностни лица не е необходимо.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване с вида на увреждането, установено по-горе, съгласно заключението на СМЕ; силата, продължителността и интензивността на болките и страданията – особено интензивни, непосредствено след инцидента, в дните след извършването на операцията и по време на рехабилитацията, вкл. и след повторната операция за отстраняване на остеосинтезите; продължителността на лечебния и възстановителен период – 45 дни с поставена гипсова имобилизация, общо 70 дни забрана за натоварване на крака, след което проведената рехабилитация; неудобството от постелния режим непосредствено след инцидента; възрастта на пострадалата – 76 години; настъпилото пълно възстановяване от травматичните увреждания и като съобрази  социално-икономическите условия към момента на инцидента и към настоящия момент, възлиза на 20 000 лв. Предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за неимуществени вреди е основателен за тази сума, като достатъчна да компенсира причинените от увреждането болки и страдания.

         Установи се по делото, че в пряка причинна връзка с причиненото увреждане ищцата е направила и разходи за лечение в общ размер 725 лева. Разходите за заплащане на диск с рентегенови снимки на стойност 12 лв. не са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането, както се установява от заключението на СМЕ, което съдът кредитира. Следователно, претенцията за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, е основателна до размера от 725 лв.

         Що се касае до заплатената стойност на екскурзията от 757 лв. /като от общо заплатените от ищцата 845 лв. се приспаднат възстановените й 88 лв. за платени допълнителни услуги / - съдът намира, че тази сума също представлява вреда за ищцата, което е в непосредствена причинно-следствена връзка с процесния инцидент. Установява се с категоричност от ангажираните по делото доказателства, че към датата на екскурзията ищцата е била хоспитализирана и това е причината тя да не вземе участие в същата. Независимо от това, доколкото инцидентът се е случил само три дни преди отпътуването, платената от ищцата сума, извън 88 лева за допълнителни дейности, не е подлежала на възстановяване по силата на чл.16.3 от договора. Заключението на изслушаната ССчЕ потвърждава извършването на посочения разход. Следователно, налице са предпоставките за уважаването на иска за имуществени вреди и по отношение на сумата от 757 лв. - платена по договор за организирано пътуване, в което ищцата е била обективно възпрепятствана да вземе участие, поради процесния инцидент.

         Общият размер на доказаните имуществени вреди възлиза на сумата от 1 482 лв. и до тази сума е основателен предявеният иск за тяхното обезщетяване, като за  сумата над този размер до пълния предявен размер от 1 494 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

         По разноските:

         На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от исковете и представения списък по чл.80 от ГПК, а именно 1 992,40лв. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно.

         На ответника се следва юрисконсултско възнаграждение (на осн. чл.78, ал.8 съдът определя  размер от 300 лв.), което съобразно отхвърлената част от иска следва да се присъди в размер на 65,60 лв.      

         Така мотивиран, съдът

 

 

РЕШИ:

 

         ОСЪЖДА С.о., БУЛСТАТ ******с адрес гр. София, ул. „******, представлявана от кмета Й. Ф., да заплати на Б.П.П., ЕГН ********** *** следните суми:

         - сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на 13.06.2019г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв.;

         - сумата от 1 482 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото събитие,  от които 725 лв. – разходи за лечение и 757 лв. - разходи по договор за организирано пътуване от 22.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 06.03.2020г., като за разликата над уважения размер от 1 482 лв. до пълния предявен размер от  1 494 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.

         - сумата от  1 992,40 лв. - разноски по делото.

        

         ОСЪЖДА           Б.П.П., ЕГН ********** *** да заплати на С. о., БУЛСТАТ ******сумата от 65,60 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         СЪДИЯ: