Решение по дело №53/2024 на Административен съд - Силистра

 

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Производството е образувано по касационна жалба от К.П.С. *** против Решение № 23 / 19.02.2024 г., постановено по административно дело № 155 / 2024 г. на Районен съд-гр. Силистра, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1886зз – 10 / 11. 01. 2024 г. на мл. експерт – КО в група ООР при РУ на МВР – Силистра, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) касаторът е бил задържан за срок до 24 часа. В касационната жалба са изложени съображения за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон. Изтъкнато е, че съдът не е съобразил липсата на надлежни мотиви в заповедта относно това за какво престъпление са налични данни и за времето на извършването му, което е довело до нарушаване правото на защита на задържаното лице. Изтъкнато е също така, че заповедта е постановена в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Ответната страна – Младши експерт - КО в група „Охрана на обществения ред“ при РУ на МВР – Силистра, действащ чрез гл. юриск. В. А., е депозирал писмено становище, в което са изложени доводи за неоснователност на жалбата и се моли за отхвърлянето ѝ, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била Заповед за задържане на лице с рег. № 1886зз – 10 / 11. 01. 2024 г. на мл. експерт – КО в група ООР при РУ на МВР – Силистра, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи касаторът е бил задържан за срок до 24 часа поради наличие на данни, че е извършил престъпление.

Въз основа на събраните доказателства в производството съдът е приел, че на 11.01.2024 г. в гр. Силистра полицейски служители спрели за проверка касатора, който управлявал л. а. „Субару Легаци“ с рег. ***. При проверката водачът бил тестван с техническо средство Drug Test 5000 AR LK-0019, като уредът отчел положителна проба за наличие на наркотични вещества (амфетамини). Изложените факти са съобразени от ответният орган и въз основа на тях същият е постановил оспорената заповед като приел, че са налице данни за извършено от водача престъпление по чл. 345б, ал. 3 от НК-управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съдът е коментирал, че заповедта е постановена от компетентен орган, в нея са изложени фактически и правни основания за издаването ѝ и не са допуснати процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на задържаното лице. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е посочил, че по правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по чл. 22 от ЗАНН, целяща да предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Според съда наличните данни са били достатъчни, за да се приеме, че водачът е бил съпричастен към извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което налагането на ПАМ е оправдано. В решението е посочено също, че оспорената заповед е съобразена с целта на закона, тъй като задържането е извършено в защита на обществения интерес да бъде предотвратен пътнотранспортен инцидент, причинен от касатора след употреба на наркотични вещества. Съдът е посочил също така, че не е налице нарушение на чл. 5 на ЕКЗПЧОС, тъй като при задържането е спазен реда, предписан от националния закон, към който препраща конвенцията. По тези съображения жалбата е била отхвърлена.

Така постановеното решение е правилно.

Правилно съдът е приел, че издадената заповед съдържа фактически и правни основания за издаването ѝ, съответно е мотивирана и материално законосъобразна.

Неоснователен е доводът на касатора за липса на надлежни мотиви в заповедта относно това за какво престъпление са налични данни, което е довело до нарушаване правото му на защита. В чл. 74, ал. 2 от ЗМВР изчерпателно са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за задържане. Процесната заповед е с изискуемото по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР съдържание. Мотивите ѝ сочат за наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК от водача К.П.С. - управлява МПС с рег.№ *** след употреба на наркотични вещества, което е установено с техническо средство Драг тест 5000, отчело положителна проба за употреба на амфетамини. Вписано е и правното основание за издаване на заповедта – чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. С посочването на тези обстоятелства оспорената заповед е мотивирана в достатъчна степен, поради което съдът намира за неоснователно възражението, че е нарушено правото на жалбоподателя да разбере въз основа на какви данни е ограничено правото му на лична свобода и придвижване. Няма неяснота и относно времето на извършването на твърдяното деяние. Във всички документи в приложената преписка от ответния орган (в това число и двете издадени заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ и чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП, както и в издадения АУАН) е отразено, че пробата с техническото средство е извършена на 15. 25 ч., както е посочено и в оспорената заповед.

Неоснователно е и изложеното съображение, че заповедта е постановена в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като ограничава правата на касатора в по-голяма степен от необходимото, което е обосновано с лишаването на последния от възможност да управлява МПС с фактическото отнемане с издадения АУАН на свидетелството му за управление на МПС, на свидетелството за регистрация и на регистрационните табели на автомобила, с който е извършено нарушението, както и с издаването на два броя ЗППАМ. Изложеният довод не може да бъде споделен. Целта на задържането на лицето, за което са налице данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, е да се преустанови противоправното поведение и да се ограничи водачът да управлява МПС в състояние, в което реакциите и възприятията му са повлияни от употребата на наркотични вещества, във връзка с опазване на неговия живот и живота на останалите участници в движението. Както отнемането на СУМПС, така и на регистрационните табели и свидетелството за регистрация на автомобила, не биха постигнали в пълна степен посочените цели, тъй като възможността лицето да се качи да управлява друго МПС преди да е преминало въздействието на наркотичните вещества, остава открита. Що се касае до двете издадени заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. „б“ и чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП, те са издадени на 12.01.2024 г. , т. е. след изтичането на срока на задържането на касатора, като приложението им във времево отношение по никакъв начин не дублира ефекта от приложението на процесната заповед.

По изложените съображения следва да се приеме, че постановеното съдебно решение не страда от сочените в жалбата пороци и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в структурата на което е административния орган, т. е. на Областна дирекция на МВР – Силистра.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 / 19.02.2024 г., постановено по административно дело № 155 / 2024 г. на Районен съд-гр. Силистра.

ОСЪЖДА К.П.С. с ЕГН – ********** от гр. Силистра да заплати на Областна дирекция на МВР – Силистра разноски по делото в размер на 100. 00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: