№ 704
гр. П., 19.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20255200500789 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Страните не се явяват, редовно призовани.
На второ повикване в 10:03ч. не се явяват страните и техни
представители.
Постъпило е писмено становище по хода на делото и съществото на
спора от адв.М., пълномощник на ответника.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П., постановено по гр.д.№ *** по описа за
2025 г. е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД, че Т. Л. И., ЕГН **********, с адрес: с. О., ул. „Ал. С.“ № 11, aп.1,
1
дължи на ищеца „Т.Б.Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Д.Х.” 52-54, сумата от 3219,61 лв. /три хиляди двеста
и деветнадесет лева и 61 ст./ главница по Договор за потребителски кредит №
720031270632 от 03.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
27.09.2024 г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 2301/30.09.2024г. по чл. 417 ГПК по
ч. гр. д. № 4013/2024 г. по описа на РС П., като е отхвърлен иска за сумата
над 3219,61 лева, до първоначално претендирани от 3462,78 лева
главница и исковете за договорна лихва в размер на 786,55 лв., дължима
за периода от 15.02.2024 г. до 08.08.2024 г. и обезщетение за забава в размер
на 63,13 лева, дължимо за периода 15.02.2024 г. до 11.09.2024 г.
Осъден е Т. Л. И., ЕГН: **********, с адрес: с. О., ул. „Ал. С.“ № 11, aп.
1, да заплати на „Т.Б.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Д.Х.“ №5254, разноски по гр. д. ***/2025г. на Районен
съд – П. в размер на общо 524,97 лв.
Осъден е Т. Л. И., ЕГН **********, с адрес: с. О., ул. „Ал. С.“ № 11, aп.
1, да заплати на „Т.Б.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Д.Х.“ №5254, разноски по ч. гр. д. 4013/2024г.. на
Районен съд – П. в размер на общо 139,05 лв.
Осъдено е дружеството „Т.Б.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „Д.Х.“ №52-54, да заплати на адвокат М. В. М. от АК
Пловдив, на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, вр. с чл.36, ал.2 Закон за
адвокатурата, сумата в размер на общо 282,37 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответника, съразмерно с отхвърлената част на исковата
претенция по гр. д. ***/2025г. на Районен съд – П. и ч. гр. д. 4013/2024г. на
Районен съд - П..
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Т.Б.Б.“ ЕАД в
отхвърлителната му част – за разликата над присъдената главница в размер на
3219.61 лева до първоначално претендираната в размер на 3462.78 лева; за
786.55 лева договорна лихва: за 63.13 лева обезщетение за забава
Считат решението в тази част за неправилно и незаконосъобразно.
Не споделят мотивите на съда , че за потребителя не ставало ясно какви
суми се отпускат с процесния договор и за какви цели. Конкретно, размерът на
2
предоставения кредит бил посочен в чл. 7 от договора за по потребителски
Посочването на ГПР в договора било направено според изискванията на
закона ,като е посочен годишният процент на разходите както като процент,
така и с думи и цифри е изписана общата дължима сума от потребителя. По
този начин потребителят е бил наясно какви са последиците за него от
сключването на договора, каква сума получава и каква сума следва да върне
на кредитодателя по договора.
В договора не се съдържали уговорки за каквито и да е такси, които да
оказват някакво влияние на ГПР, съответно да е необходимо да бъдат
посочвани като разход в договора. Посоченият процент на ГПР включвал
единствено посочената обща сума от потребителя, която следва да върне на
кредитополучателя, вследствие на уговорения лихвен процент на договорната
лихва.
Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставяли
като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на
годишния процент на разходите, те били нормативно определени в чл. 19, ал. I
ЗПК. респ. Приложение № 1 към ЗПК. Такова изискване било налице само по
отношение на референтния лихвен процент (чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК) като
основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив
лихвен процент съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗПК, но в случаите, в които
уговореният лихвен процент по кредита не е променлив, а фиксиран, не бил
необходимо договорът да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура
(формула), в която се посочват видът, количествените изражения и
относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или
индикатори).
Когато лихвения процент е фиксиран и ясен изначално, ясни били и
условията относно неговото прилагане.
Ако законодателят целял като изискване в договорите за кредит да бъде
посочена методиката за изчисляване на ГПР и неговите компоненти, той щял
да посочи това изрично по подобие на изискването в чл. 11 ал. 1 т.9а. В този
смисъл са мотивите например на:
Преследваната от законодателя легитимна цел била, не потребителят да
бъде информиран до степен сам да може да пресметне ГПР, а да се информира
за това колко реално ще струва ползването на предоставения финансов ресурс,
3
при надлежно изпълнение на договора за кредит.
Как е изчислен ГПР било предмет на регулация на чл. 19. ал. 2 и ал. 3 от
ЗПК. Тази информация е налична в самия закон и кредиторът нямал
задължение да я предоставя на потребителя.
Предвид сложността на приложимите формули, подробната
информация как се изчислява ГПР и какви компоненти включва, нямало да
спомогне особено на средния потребител да изчисли размера му или да
извърши съпоставка на различни оферти на пазара.
В чл. 3 „Определения“, буква „и“ на „Директива 2008/48/ЕО от
23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити“ било дадено
определение за „Годишен процент на разходите“, а именно:„означава общите
разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия
размер на кредита и. когато е приложимо, включително разходите, посочени в
член 19. параграф 2".
В този смисъл била и разпоредбата на чл. 19. ал. I от ЗПК.
В конкретния случай в ГПР бил включен единствено уговорения лихвен
процент.
Кредиторът бил изпълнил и задължението си да предостави
информация за вида и размера на разходите по кредита , заложено в
разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 14 от ЗПК.
Оспорват и извода за противоречие на договорната лихва с морала и
добрите нрави
Цитираната от районния съд съдебна практика не била съобразена с
актуалните разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Защитата на потребителя, уредена в ЗЗП и ЗПК, била изградена на
принципа за създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на такива (чл. 2 от ЗПК). Водещо било
разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така
че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга. Цената
за отпуснат потребителски кредит намирала най-точен и пълен израз не чрез
дължимата лихва, а чрез величината "годишен процент на разходите по
кредита" (ГПР).
4
Разрешения - за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва,
поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва, били
релевантни преди изменението на ЗПК от 23.07.2014 с което се въвежда
законоустановен размер на годишния процент на разходите. Това е така,
защото преди приемането на законоустановен максимален размер на ГПР по
потребителски кредити не съществувала норма, регулираща оскъпяването на
кредита, поради което съдът извеждал изводите си от общите правни
принципи и морални норми /добрите нрави.
Чрез въвеждането на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК се целяло да се
установят точно и ясно общите разходи по кредита и предела на неговото
оскъпяване. За тази цел законодателят въвел ограничение не върху размера на
договорната лихва, а върху годишния процент на разходите.
Посочената от първоинстанционния съд съдебна практика вече не била
относима.
Уговореният с договора ГПР не надвишавал тези гранични 50 %, поради
което същият не противоречал на регламентираното в чл. 19. ал. 4 ЗПК
императивно изискване Неправилно съдът приел,че не ставало ясно дали
лихвения процент е постоянен или променлив.Видно от уговорките на
процесния договор, а именно чл. 9 .9.4. лихвеният процент е фиксиран и е в
размер на 41.15%. Лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата
лихва, а лихвеният процент за ден е 1/360та част от посочения годишен лихвен
процент. Липсвали каквито и да е уговорки за промяна на лихвения процент
или за неговото увеличение или каквато и да е промяна.
Основателността и размера на претенциите били установени от
заключението на експерта.
Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и уважени
предявените искове – да бъде присъдена сума над присъдената главница в
размер на 3219,61 лева до първоначално претендираната в размер на 3462,78
лева:сумата 786.55 лева договорна лихва; сумата 63.13 лева обезщетение за
забава
Претендират разноски.
Направено е бланкетно възражение за прекомерност на разноските на
другата страна.
5
В срок е постъпил писмен отговор от Т. И. ,чрез процесуалния му
представител.
Оспорват жалбата.
В Договора за потребителски кредит бил посочен годишен лихвен
процент, без да са посочени условия за прилагането му. Не било изрично
посочено дали този процент е фиксиран или променлив. Нито в договора
,нито в погасителния план имало посочване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият
лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
От съдържанието на чл.9 от договора не ставало ясно, дали лихвеният
процент по кредита действително е фиксиран или референтен. В чл.9 от
договора бил възпроизведен текстът на чл.11 ал.1 т.9 от Закона, а именно:
“Лихвения процент по кредита, условията /а прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;
ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти “.
Този текст не изключва приложението на референтен лихвен процент. В чл.9.1
от договора било записано, че годишният лихвен процент е в размер от
30.48%, но не е определен изрично като фиксиран. Това от своя страна, води
до нищожност на Договор за кредит на основание чл.22, вр.с чл.11 ал.1 т.9 от
ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дейстително в
Договор за потребителски кредит е посочен ГПР. Липсва обаче, каквото и да е
уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият
лихвен процент не е ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение
на общия ГПР. По този начин потребителя бил поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът па оскъпяване на ползвания от него
6
финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т. 10 от ЗПК,
следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но
и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ще бъдат
направени и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучатсля в положение, за да разбере действителния размер на ГПР
да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в
ГПР противоречало на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал. 1.Т.10 от
ЗПК.
Погасителния план, не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11
от ЗПК, тъй като в него липсва задължителната информация по ЗПК.
Доколкото в Договор за потребителски кредит е предвидена дължимостта на
договорна лихва, както и застрахователна премия е следвало да бъдат
индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това
било самостоятелно основание за нищожност на договора за кредит.
Според чл.10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по малък от 12. в два екземпляра - по един за
всяка от страните. В Договора за потребителски кредит било предвидено
предоставяне на потребителски кредит, както и заплащане на застрахователна
премия. При това положение приложеното Застрахователно удостоверение и
приложенията към него също следвало да отговарят на изискванията на
закона.
.Не се съдържала в договора предвидената в чл.11, ал.1. т. 12 ЗПК
информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата но
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата
на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който
погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо -
7
допълнителните разходи.
В чистата стойност на Договор за потребителски кредит не следвало да
бъде включена застраховка тъй като липсвали доказателства кредитодателя да
е финансирал тази услуга чрез заплащането й на застраховател. Налице били
единствено данни, че кредитополучателят е поел задължение за заплащане на
застрахователната премия, която според посоченото в договора е начислена
към главницата.
Застрахователна премия следвало да се включи в ГПР, а в случая това
не било сторено. Това съставлявало заобикаляне на императивната норма на
чл. 19. ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на
разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
определена с постановление на Министерския съвет.
Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок
до 19.12.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8