РЕШЕНИЕ
№ 2671
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330106324 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Делта Кредит” АДСИЦ
против Д. Н. Н. кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 365 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричното
притезание, за което е издадена Заповед № 1094/04.02.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1334/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IХ гражданско състав, както следва: сумата
от 4 181, 25 лв., представляваща незаплатено задължение по Споразумение от
13.05.2010 г., сключено между длъжника и „МТ Проджект“ ЕООД чрез
упълномощен представител „С. Г. Груп“ ООД, за сметка на цесионера „Алфа
Кредит“ АДСИЦ (с ново наименование „Делта Кредит” АДСИЦ), сумата от
902, 46 лв. - обезщетение за забава за периода от 26.01.2018 г. до 12.03.2020 г.
и сумата от 227, 65 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.07.2020 г. до
26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 27.01.2021 г., до изплащане на
вземането.
1
Ищецът твърди, че с договор за прехвърляне на вземания от 25.03.2010
г. „Алфа Банк” А.Е. чрез клона си „Алфа Банк - Клон България“ АД в
качеството си на цедент прехвърля на ,.С. Г. Груп„ ООД в качеството му на
цесионер ,вземания по договори за кредит, изброени в Приложение № I към
Договора, с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към
тях. Сочи, че с договор за прехвърляне на вземания от 26.03.2010 г. „С. Г.
Груп“ ООД в качеството си на цедент прехвърля на „МТ Проджект“ ЕООД
вземанията по горепосочения договор от 25.03.2010 г., изброени в
Приложение № 1 към Договора от 26.03.2010 г., с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности към тях, включително с начислената до
датата на прехвърлянето лихва. Твърди, че с договор за прехвърляне на
вземания 29.03.2010 г. „МТ Проджект“ ЕООД в качеството си на цедент
прехвърля на „Алфа Кредит“ АДСИЦ, в качеството му на цесионер, с ново
наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ, вземания по договори за кредит,
изброени в Приложение № 1 към Договора, с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности към тях. Твърди, че на 29.03.210 г.
между „Алфа Кредит Мениджмънт“ АД – с ново наименование „Делта
Кредит Мениджмънт„ ЕАД, действащо в качеството си на обслужващо
дружество по чл. 18, ал. 1 от ЗДСИЦ на “Алфа Кредит“ АДСИЦ, в качеството
му на възложител и „МТ Проджект„ ЕООД, в качеството му на изпълнител е
сключен договор, по силата на който възложителя е възложил, а изпълнителят
е приел да извършва от свое име, но за сметка на „Алфа Кредит“ АДСИЦ,
извънсъдебно събиране на вземания на „ Алфа Кредит“ АДСИЦ,
представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица с
първоначален кредитор „Алфа Банк - Клон България“ АД. Поддържа, че с
договор от 29.03.2010 г. „МТ Проджект„ ЕООД в качеството му на
възложител е възложил на „С. Г. Груп„ ООД - в качеството му на изпълнител,
да извършва извънсъдебно събиране на вземания на „Алфа Кредит“ АДСИЦ,
представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица, с
първоначален кредитор „Алфа Банк - Клон България“ АД, изрично посочени
в списъци, приложени към договора. Твърди, че между прехвърлените
вземания било и задължението на ответника Д. Н. Н. по договор за
потребителски кредит „Ваканция“ № 270-212/03.07.2008 г., сключен с „Алфа
Банк - Клон България“ АД, по силата на който в полза на ответника била
предоставена сумата в размер от 8 500 лв. със срок за издължаване от 8
2
години, платим на ежемесечни погасителни вноски, ведно с възнаградителна
лихва, всяка от които в размер от 138, 15 лв. Сочи, че длъжникът не
изпълнявал коректно задълженията си по договора за кредит, поради което
към 29.03.2010 г. – датата на прехвърляне на вземането от цедента „МТ
Проджект“ ЕООД е в размер на сумата от 9 908, 99 лв. Сочи, че със
Споразумение от 13.05.2010 г., сключено от името на „МТ Проджект„ ЕООД
чрез упълномощен представител „С. Г .Груб„ ООД, но за сметка на цесионера
„Алфа Кредит“ АДСИЦ - с ново наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ, по
силата на сключен между "МТ Проджект„ ЕООД и „Алфа Кредит
Мениджмънт“ ЕАД в качеството му на обслужващо дружество на „Алфа
Кредит“ АДСИЦ, длъжникът е признал съществуването на дълга си, който
към датата на подписване на споразумението е в размер на 9909 лв.
Поддържа, че така сключеното между страните споразумение представлява
договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, по силата на което длъжникът
е поел задължение да погаси задълженията си в общ размер от 9 909 лв.,
което да бъде погасено за периода от 30.06.2010 г. до 30.09.2018 г. Твърди, че
по посоченото споразумение, останала незаплатена сумата от общо 4 181, 25
лв., от които 4 124, 82 лв. за главница, формирана от вноските, дължими за
периода от 30.01.2016 г. до 30.09.2018 г., и сумата от 56, 43 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 30.01.2018 г. до 30.09.2018 г. С
уточнителна молба, депозирана в изпълнение на указанията на съда, посочва,
че основанието на което претендира присъждане на посочените суми, ведно с
обезщетение за забава, е именно сключеното между страните споразумение.
По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените
искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Н.
Н. е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа, че исковата молба не
отговаря на законоустановените изисквания за нейната редовност тъй като не
е посочено по ясен начин основанието, на което претендира посочените суми,
като счита, че не е налице идентитет между задължението, предмет на
издадената заповед за изпълнение и задължението, предмет на предявените
искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като сочи, че са
налице периодични задължения, които се погасяват с изтичането на кратката
– тригодишна погасителна давност. Твърди, че изброените в производството
дружества, които са прехвърлили вземанията и „Алфа Банк – Клон България“
3
АД са свързани лица, поради което към датата на завеждане на заповедното
производство процесните суми са погасени по давност към първоначалните и
последващите кредитори. Твърди, че дори да се приеме, че представеното по
делото споразумение от 13.05.2010 г. е валидно основание за дължимост на
сумите, отново се позовава на изтекла погасителна давност, предвид изрично
посочената клауза в това споразумение, че вземането по договора за кредит,
предоставен от „Алфа Банк – Клон България“ АД е предсрочно изискуем. В
този смисъл давностният срок е започнал да тече от датата на предсрочната
изискуемост и е изтекъл към момента на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Сочи, че незаконосъобразно се
претендира ответникът да бъде осъден да заплати лихва върху лихва. Твърди,
че ищецът не е посочил помесечно размера на претендираните
възнаградителни и мораторни лихви, което ограничава правото му на зашита.
Оспорва всички приложени към исковата молба писмени доказателствени
средства, доколкото последните представляват частни документи, нямат
достоверна дата, не са подписани от страна на ответника и не могат да му
бъдат противопоставени. Сочи, че ищецът не е негов кредитор, доколкото от
приложените по делото писмени доказателства не се достигало до обоснован
извод, че ищецът е придобил вземането. Релевира възражение за
недействителност на споразумението от 13.05.2010 г. на основание чл. 16 във
вр. с чл. 22 ЗПК и вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер и моли за тяхното отхвърляне.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 365 ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът
при постановяване на решението установи, че при определяне на
квалификацията на предявените искове е пропуснал да се позове на
разпоредбата на чл. 365 ЗЗД, като не е налице пречка за допълване на
правната квалификация на иска с решението по делото, доколкото
доказателствената тежест между страните е надлежно разпределена.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземанията, обективирани в Заповед № 1094/04.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1334/2021 г. по
4
описа на Районен съд – Пловдив, IХ гражданско състав, както следва: сумата
от 4 181, 25 лв., представляваща главница, представляваща незаплатено
задължение по Споразумение от 13.05.2010 г., сключено между длъжника и
„МТ Проджект“ ЕООД чрез упълномощен представител „С. Г. Груп“ ООД, за
сметка на цесионера „Алфа Кредит“ АДСИЦ (с ново наименование „Делта
Кредит” АДСИЦ), сумата от 902, 46 лв. - обезщетение за забава за периода от
26.01.2018 г. до 12.03.2020 г. и сумата от 227, 65 лв. – обезщетение за забава
за периода от 15.07.2020 г. до 26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
27.01.2021 г., до изплащане на вземането.
Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срок,
поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на
заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на
указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата
допустимост.
Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на
длъжника за вземане, произтичащо от сключен договор за кредит с „Алфа
Банк“ – клон България, за което е сключено споразумение от името и за
сметка на цесионера.
С Договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г., сключени между
„Алфа Банк“ А.Е. – чрез „Алфа Банк“ – клон България и “С.Г. Груп” ООД
страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача портфейл от
вземания. По делото е представено Приложение № 1, в което е
индивидуализирано задължението на ответника по силата на договор за
кредит № 270-212/2008 в общ размер от 9 908, 99 лв., включващо главница и
възнаградителна лихва. Представен е договор за продажба на вземания от
26.03.2010 г., сключен между “С.Г. Груп” ООД и „МТ Проджект“ ЕООД, по
силата на който в полза на „МТ Проджект“ ЕООД е прехвърлено процесното
вземане, индивидуализирано в Приложение № 1. Приложен е и Договор за
прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г., по силата на който „МТ Проджект“
ЕООД е прехвърлил в полза на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ (с предишно
наименование „Алфа Кредит“ АСДИЦ) процесното вземане,
индивидуализирано в Приложение № 1.
Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното вземане
по договорите за цесия, доколкото и последното е надлежно
индивидуализирано в представените приложения към договора.
Прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по
5
отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, тъй като по делото са представени
уведомления по всеки договор за цесия, с които цедентът уведомява
длъжника за прехвърляне на вземанията.
Длъжникът не е получил уведомленията за прехвърляне на вземането,
доколкото по делото не са представени доказателства за връчването им на
длъжника.
Следва обаче да се приеме, че приложените към исковата молба
уведомления, изхождащи от цедентите, и достигнали до длъжника с нея,
представляват надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3
ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е
и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че
уведомлението, представено с исковата молба и достигнало до ответника с
получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно
вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът,
на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва
да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с материланоправна
легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция.
С договор за събиране на вземания от 29.03.2010 г. ищцовото
дружество – чрез „Алфа Кредит Мениджмънт“ АД е възложило на „МТ
Проджект“ ЕООД да извършва действие по извънсъдебно събиране на
вземания на ищцовото дружество. С договор от същата дата „МТ Проджект“
ЕООД е възложило на „С. Г. Груп“ ООД да извършва действия по
извънсъдебно събиране на вземания на ищеца.
Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗДСИЦ (отм.)
дружеството със специална инвестиционна цел не може да осъществява пряко
дейностите по експлоатация и поддръжка на придобитите недвижими имоти
или събиране на придобитите вземания, като последното възлага на едно или
повече търговски дружества, разполагащи с необходимите организация и
ресурси (обслужващо дружество), обслужването и поддържането на
придобитите недвижими имоти, извършването на строежи и подобрения,
6
съответно обслужването на придобитите вземания.
В случая представителната власт на дружествата, на които е възложено
събирането на вземанията на е оспорена, като следва да се приеме, че
последната е валидно учредена от страна на „Алфа Кредит Мениджмънт“ АД
– дружество по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗДСИЦ (отм.).
По делото е представено Споразумение от 13.05.2010 г., сключено
между ответника Д. Н. Н. и „МТ Проджект“ ЕООД чрез упълномощен
представител „С. Г. Груп“ ООД, за сметка на цесионера „Алфа Кредит“
АДСИЦ (с ново наименование „Делта Кредит” АДСИЦ), по силата на което
длъжникът е поел задължение да заплати сумата от 9 909 лв., представляващи
задължение по договор за потребителски кредит № 270-212/2008 г., сключен с
„Алфа Банк“ – клон България на погасителни вноски – всяка в размер от 150
лв. Към споразумението е представен погасителен план, в който е установен
падеж на първата вноска – на 30.06.2010 г. и на последната вноска – на
30.09.2018 г., с общ размер на плащанията от 14 795, 80 лв., от които 9 908, 99
лв. – главница и 4 886, 81 лв. лихва.
От изслушаната в производството по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на задължението
по споразумението е от 9 909 лв., а по счетоводни данни при ищеца – от
9 908, 99 лв., като към датата на приключване на проверката на експертизата
не са налични постъпили плащания от страна на длъжника. Вещото лице е
определило и размера на обезщетението за забава.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 270-
212/03.07.2008 г., сключен с длъжника и „Алфа Банк“ – Клон България.
Погасителен план за задълженията по договора за потребителски кредит,
сключен с „Алфа Банк“ – клон България, от който се установява, че размерът
на предоставената заемна сума е от 8 500 лв.
В хода на производството е допуснато изслушването на допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че договорената
кредитна сума по силата на договор за кредит „Ваканция“ № 270-
212/03.07.2008 г. в размер от 8 500 лв. е усвоена от длъжника на 03.07.2008 г.
Експертизата е установила, че по силата на погасителният план към
споразумението падежиралата сума за главница за периода от 30.01.2016 г. до
30.09.2018 г. е от 4 237, 77 лв., а за лихва за периода от 30.01.2018 г. до
30.09.2018 г. е от 56, 43 лв.
Със споразумение, чиято автентичност не е оспорена, ответникът е
признал качеството си на длъжник по договора за потребителски кредит и
размера на задължението си по същия. С поставяне на подписите на страните
по това споразумение ответникът е признал неизгодния за него факт на
промяна на началния му кредитор с новия цесионер, с което е прекъсната
давността по отношение на вземанията, уговорен е нов размер на дължимите
от ответника суми по договора за кредит и нов план за погасяване на същите.
7
Към датата на сключването на споразумението ищцовото дружество е било
титуляр на вземанията срещу ответника, а третото за спора лице „МТ
Проджект“ ЕООД е сключило споразумението с ответника в изпълнение на
задълженията си по договора с ищеца за събиране на вземания, според който
извършва действията от свое име, но за сметка на ищеца.
По своята правна същност споразумението представлява спогодба по
смисъла на чл. 365 ЗЗД, който като всеки друг договор има силата на закон за
страните, които са го сключили, съгласно чл. 20а ЗЗД. Касае се за отделен,
самостоятелен вид договор за разрешаване на един съществуващ или
възможен спор чрез взаимни отстъпки, като той се характеризира с
правноустановително /декларативно/ действие, изразяващо се във взаимното
съгласие на двете страни, че правното положение между тях е такова, каквото
го провъзгласява спогодбата; преобразуващо /конститутивно/ действие,
когато с нея те приемат изменения от действителното правно положение; и
правнорегулиращо действие с оглед задължението им да се въздържат от
нейното оспорване занапред, като всяка една от тях може да иска
изпълнението на признатите или поети от другата страна задължения. Ето
защо основателността на така предявения от ищеца главен иск, зависи от това
дали ответникът е изпълнил уговорките по споразумението и от валидността
на последното. В този смисъл са Решение № 985 от 27.12.2004 г. по т. д. №
97/2004 г. на ВКС, II т. о., Определение № 117 от 24.02.2011 г. по т. д. №
324/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 575 от 28.09.2011 г. по т. д. №
1135/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 586 от 23.08.2011 г. по т. д. №
962/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.
Съдът приема, че между страните е постигнато валидно споразумение.
По делото не е оспорена неговата автентичност. Споразумението не
противоречи на закона, с него ответникът признава свои задължения, както и
се уговаря падеж за заплащане на съществуващи задълженията. Ето защо
следва да се приеме, че сключената спогодба е породила уговорените между
страните правни последици. Както вече бе посочено сключената между
страните спогодба представлява самостоятелно основание за възникване на
задължението, поради което по отношение на последното не са приложими
разпоредбите на ЗПК.
Ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
дължимите суми по договора и не предявява права във връзка с настъпила
такава. Същият черпи права от настъпила изискуемост по споразумението. В
тази връзка съдът счита за неприложими постановките на т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното се явява основателна претенцията на ищеца за
сумата в размер на 4 181, 25 лв., формирана от вноските за главница за
периода от 30.01.2016 г. до 30.09.2018 г. в размер от 4 237, 77 лв. и за лихва за
периода от 30.01.2018 г. до 30.09.2018 г. в размер от 56, 43 лв.. Задължението
за заплащане на възнаградителна лихва е установено в сключеното между
8
страните споразумение върху главницата, призната за дължима от страна на
длъжника в посочения в споразумението размер, поради което не следва да се
пристъпва към обсъждане на възраженията на ответника за наличие на
„анатоцизъм“.
За да достигне до извод за основателност на предявените искове съдът
съобрази практиката на Окръжен съд – Пловдив, а именно - Решение № 647
от 13.05.2022 г. по в. гр. д. № 620/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив,
Решение № 370 от 20.03.2020 г. по в. гр. д. № 1776/2019 г. на Окръжен съд –
Пловдив и Решение № 260389 от 16.03.2021 г. по в. гр. д. № 184/2021 г. на
Окръжен съд – Пловдив.
Неоснователно се явява и възражението за погасяване на вземането по
давност. С подписване на споразумението и уговорените в него падежи на
задължението е започнала да тече нова погасителна давност, доколкото всяко
споразумение между кредитора и длъжника, с което се разсрочва или
отсрочва изискуемостта на вземането, има за последица прекъсване на
изтеклата дотогава погасителна давност и преместването на началния й
момент към деня, в който според споразумението вземането става изискуемо.
Задължението за главница се погасява с изтичане на общата – петгодишна
погасителна давност, а за лихва – с изтичане на кратката – тригодишна
погасителна давност, които давностни срокове изтичат на 30.01.2021 г., а
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е депозирано на
27.01.2021 г.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
задължението си за заплащане на главницата с установен в споразумението
падеж за погасяване, ответникът следва да заплати и обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжник изпада в забава след изтичането му – арг. чл. 84, ал. 1,
изр. първо ЗЗД. Следователно и обезщетение за забава следва да се присъди,
считано от датата, следваща падежа на първата непогасена вноска, но
доколкото последното се претендира от по-късен момент исковата претенция
следва да се уважи за претендирания период, с оглед принципа на
диспозитивното начало, в пълния й предявен размер – с оглед заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. №
1334/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което
се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 156, 23 лв. В
9
исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в
размер от 147, 12 лв. и депозит за вещо лице в размер на 270 лв. На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско възнаграждение от 300 лв. Съдът
при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ следва да бъде в размер от 120 лв. Следователно общият
размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е от 537, 12
лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 365 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Д. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. *****, дължи на
„Делта Кредит” АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, район „Искър”, бул. „Христофор Колумб” № 43,
сумата от 4 181, 25 лв., представляваща незаплатено задължение по
Споразумение от 13.05.2010 г., сключено между длъжника и „МТ Проджект“
ЕООД чрез упълномощен представител „С. Г. Груп“ ООД, за сметка на
цесионера „Алфа Кредит“ АДСИЦ (с ново наименование „Делта Кредит”
АДСИЦ), сумата от 902, 46 лв. - обезщетение за забава за периода от
26.01.2018 г. до 12.03.2020 г. и сумата от 227, 65 лв. – обезщетение за забава
за периода от 15.07.2020 г. до 26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
27.01.2021 г., до изплащане на вземането, обективирани в Заповед №
1094/04.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1334/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ
гражданско състав.
ОСЪЖДА Д. Н. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „Делта Кредит” АДСИЦ, ЕИК *********, сумата от 156, 23 лв. –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1334/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IХ гражданско състав и сумата от 537, 12 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 6324/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______________/п/_________
10