МОТИВИ към Присъда №63/02.03.2010г.,
постановена по НОХД №41/2010г. по описа на Старозагорски окръжен съд
С решение №273/08.01.2010г.,
постановено по ВНОХД №485/2009г. по описа на
Пловдивски апелативен съд е отменена присъдата по НОХД №677/2009г. на *** окръжен
съд само в обжалваната й гражданско-осъдителна част и в частта за държавната
такса и делото е върнато само в тази част за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото
представителят на Окръжна прокуратура ***
пледира за уважаване само на предявения граждански иск за причинени с палежа
имуществени вреди, като счита, че обезщетението следва да се определи в размер
на 2 000 лв. – стойността на запаления лек автомобил към датата на
извършване на деянието с оглед на установеното по делото, че вещта е цялостно
изгоряла. Счита, че предявеният граждански иск за неимуществени вреди е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като в конкретния случай
обезщетение за такива вреди не се дължи.
Гражданският ищец и частен обвинител Й.Д.П.
и повереникът му адв. Т. не се явяват при новото разглеждане на делото, редовно
призовани, без да посочат уважителни причини за неявяването си и същите не
изразяват становище по предявените граждански искове.
Защитникът на подсъдимия И.З.З. – адв. К.
изразява становище, че се дължи обезщетение за причинени имуществени вреди, но
само до размер на посочените от вещото лице “действително причинени такива” –
1 500 лв. Поддържа изложените във въззивната жалба подробни доводи и
съображения. Счита, че искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен в уважената му при първото разглеждане на делото част от
2 300 лв.
Подсъдимият
И.З.З. поддържа изложеното от защитника си без да добавя други доводи за лична
защита.
Назначеният в настоящето производство
служебен защитник на подсъдимия Т.Д.Т. адв. С. също подкрепя доводите на адв. К.,
като счита, че се дължи обезщетение само за причинените с деянието имуществени
вреди и то в размер на 1 500 лв. – общата стойност на изгорелите
авточасти, като следва да бъде отхвърлен искът за неимуществени вреди.
Подсъдимият Т.Д.Т. поддържа изложеното
от защитника си без да добавя други доводи за лична защита.
В последната си дума подсъдимият И.З.З.
заявява, че няма какво да каже.
В последната си дума подсъдимият Т.Д.Т.
заявява, че няма какво да каже.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, включително и
изложените доводи във въззивната жалба до Пловдивски апелативен съд, намери за
установено следното:
С влязлата в сила в наказателно-осъдителната си част
присъда №109/01.10.2009г., постановена по НОХД №677/2009г. по описа на *** окръжен
съд подсъдимите Т.Д.Т. и И.З.З. са признати за виновни в това, че на ***. в гр*** в съучастие като съизвършители запалили лек автомобил
марка “*** с рег. № *** на стойност
2 000 лв., собственост на Й.Д.П., като пожарът се е разпрострял и върху
паркирания наблизо автомобил “Фолксваген поло” с рег. № СТ 75 72 АХ,
собственост на *** на стойност 13 000 лв., като общата стойност на
опожареното имущество е 15 000 лв. – значителна стойност, поради което
и на основание чл.330 ал.2 т.2 вр. ал.1
вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и чл.55 ал.1 т.1 НК всеки от подсъдимите е осъден по
на една година и девет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено
по отношение на всеки подсъдим за изпитателен срок от четири години.
Производството се е провело по реда на
глава Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК. Ето защо и в
настоящето съдебно производство при повторното разглеждане на делото в
отменената гражданско-осъдителна част бяха приобщени чрез прочитането им
събраните по ДП протоколи, писмени доказателства и заключението на
автооценителната експертиза.
При първото разглеждане на делото са
били предявени с писмена молба от пострадалия Й.Д.П. против двамата подсъдими
два граждански иска, които същият е конкретизирал в съдебно заседание, както
следва: иск за обезщетение за причинените с престъпното деяние имуществени
вреди в размер на 2 000 лв. и иск за причинени неимуществени вреди в
размер на 5 000 лв. С отменената частично присъда съдът е уважил иска за
имуществени вреди изцяло, а този за неимуществени вреди – в размер на
2 300 лв. В останалата част до предявения размер 5 000 лв. искът е
отхвърлен и в тази част присъдата е влязла в законна сила.Съобразно
постановеното с отменителното решение на Пловдивски апелативен съд настоящият
състав следва да се произнесе по предявения иск за имуществени вреди в размер
на 2 000 лв. и по този за неимуществени вреди в размер на 2 300 лв.
По делото е доказано по несъмнен начин,
че на 29/30.07.2008г. в гр*** подсъдимите Т. и З. са запалили лекия автомобил на
гражданския ищец Й.П. марка “*** с рег. № *** . За извършеното деяние
подсъдимите са признати за виновни с влязла в сила присъда, поради което за
настоящия съдебен състав същата е задължителна при признаване за установено на
обстоятелствата, че е налице противоправно деяние – палеж на автомобила, че
деянието е извършено от двамата подсъдими в условията на съизвършителство, че
автомобилът е цялостно изгорял – което е прието с осъдителната присъда и че е
налице причинна връзка между деянието на подсъдимите и причинените вреди.
Наличието в кумулативна даденост на горните обстоятелства ангажира гражданската
отговорност на подсъдимите, която в случая е основана на деликт. При деликтна
отговорност се дължи пълна обезвреда на пострадалия. Това означава, че
деликвентът отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от противоправното деяние. В настоящето производство се оспорва от подсъдимите
и защитниците им обстоятелството в какво се изразяват настъпилите от деянието
вреди, като се защитава становището, че това са изгорелите при палежа части на
лекия автомобил “***”, чиято обща стойност вещото
лице е изчислило в размер на 1 500 лв. Настоящият съдебен състав не
споделя това становище, тъй като то не намира опора в закона – в разпоредбата
на чл.45 ЗЗД и чл.51 ал.1 ЗЗД. Действително в заключението си на л.40 – л.43 ДП
вещото лице, изготвило автооценъчната експертиза е посочило, че “стойността на
действителните материални щети, нанесени по лекия автомобил, е равна на
1 500 лв.” Същевременно е отразено, че относителният дял на запазените
части е на стойност 500 лв. Обстоятелството обаче, че вещото лице си е
позволило да приложи юридически критерий при изготвяне на заключението,
посочвайки кои според него са действителните материални щети, не задължава по
никакъв начин съда, чието законово задължение е да се произнесе по това
правнорелевантно обстоятелство. Впрочем от контекста на заключението на
автооценъчната експертиза се установява, че употребявайки израза “действителни
материални щети” вещото лице е имало предвид стойността на изгорелите
авточасти. Същите неслучайно не са конкретизирани по вид и отделна стойност,
доколкото вещото лице е установило и посочило в заключението, че автомобилът е
цялостно изгорял. Това обстоятелство е видно и от приложения по ДП фотоалбум,
съдържащ снимки на автомобила не само отвън, но и във вътрешността. Затова и
вещото лице е категорично, че автомобилът е за икономически тотал, като сочи,
че е икономически нецелесъобразно същият да се възстановява, тъй като
стойността на ремонта ще струва повече, отколкото е стойността на лекия
автомобил като цяло. Експертизата се е произнесла и по стойността на вещта към
датата на извършване на деянието, като е определила същата на 2 000 лв.
При така установеното съдът намира, че
законовото изискване за пълно компенсиране на причинените вреди ангажира
отговорността на подсъдимите за стойността на целия автомобил към
инкриминираната дата – 2 000 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен
предявения граждански иск за имуществени вреди. Само с възстановяване на
изгорелите авточасти на обща стойност 1 500 лв. вещта не би могла да бъде
възстановена и ползвана по предназначението си, доколкото се установи, че
автомобилът е цялостно изгорял. Следователно само със заплащане на стойността
му би била постигната пълната обезвреда на пострадалия и граждански ищец Й.П..
Ето защо подсъдимите бяха осъдени да му заплатят обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2000 лв. и то солидарно съобразно чл.53 ЗЗД, доколкото се
касае за непозволено увреждане. В този случай съгласно разпоредбата на чл.84
ал.3 ЗЗД лихвата за забава се дължи от датата на увреждането. В конкретния
случай деянието е приключило на 30.07.2008г., поради което съдът осъди
подсъдимите да заплатят на гражданския ищец и лихва да забава върху горната
сума, считано от 30.07.2008г. до окончателното й изплащане. Съдът осъди подсъдимите
да заплатят и държавна такса 80 лв. върху уважения размер на гражданския иск за
имуществени вреди – 4% върху сумата 2 000 лв.
Съдът намери предявения граждански иск
за неимуществени вреди за неоснователен. На първо място в писмената молба не се
съдържат каквито и да било обстоятелства, които да обосновават тази претенция.
Такива не са били заявени и в съдебно заседание. От друга страна се касае за
палеж, при което престъпление съставомерният резултат се свежда до повреждане
или както е в настоящия случай – до унищожаване на движима вещ, собственост на
пострадалия. Следователно с това престъпно деяние законодателят е възвел като
съставомерна последица от деянието съответните причинени имуществени вреди и
само за тяхното компенсиране се дължи обезщетение в съответствие с разпоредбите
на чл.45 и чл.51 ал.1 ЗЗД. Причинените с деянието вреди в случая се свеждат
единствено до унищожаването на процесния автомобил поради цялостното му
изгаряне и само за тях подсъдимите дължат обезщетение на пострадалия П.. Ето
защо съдът отхвърли като неоснователен предявения граждански иск за
неимуществени вреди в размер на 2 300 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: