РЕШЕНИЕ
№231/10.2.2020г.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На двадесети първи януари Година
две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Х.ВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 5592 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба от „Б.т.к."
ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от юрисконсулт Ради Радев, против Наказателно постановление №
В-0050478/11.11.2019 г., издадено от Х. М. М. -Директор в Регионална дирекция към главна дирекция
„Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, с което на
търговеца, на основание чл.222А от Закона за защита на потребителите е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/лева, за нарушение на чл.113, ал.1
от ЗЗП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се
изразява становище, че НП издадено
при съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния
закон, поради което същото е незаконосъобразно.
Сочи се, ч НП е непълно и
неточно от фактическа страна. На първо място, в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление и от дадената правна
квалификация - нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП - КЗП не твърди наличие на
неспазване на срока по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП. Сочи се, че не е възможно
търговецът да наруши единствено чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, но да не е налице
нарушение на ал. 2 от същата разпоредба. На следващо място се изтъква, че както
в наказателното постановление, така и в посочените в него документи, липсвали
доказателства установяващи наличието на дефект на стоката, който да е бил
наличен към момента на продажба на същата. От страна на БТК ЕАД били представени
писмени доказателства, за извършен преглед на апарата от лица с технически
познания, който преглед установил, че телефонът е счупен при употребата му, а
не бил дефектен при предаването му на потребителя от БТК ЕАД. Не били налице
предпоставките по чл. 108 от ЗЗП или друга нормативна разпоредба, която да
позволява презумпции от страна на КЗП. Напротив съгласно чл. 125, ал. 4 от ЗЗП,
извън хипотезата на чл. 108 от ЗЗП, потребителят следвало да докаже
основателността на претенцията си.
Поради това се сочи, че нито
един елементите на състава на нарушение на чл. 113, ал. 1 във връзка с ал. 2 от
ЗЗП не бил наличен. Във връзка с гореизложеното, се сочи, че са налице редица
съществени нарушения на процесуалните правила, при издаване на обжалваното
наказателно постановление. Наказателното постановление било издадено в
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5. от ЗАНН. Не било посочено на коя дата се
приема, че е извършено твърдяното нарушение, което не позволявало да се стигне
до ясен извод относно основанията на КЗП да приеме, че е налице нарушение и
какво точно е то.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се представлява, не се ангажират доказателства в подкрепа
на жалбата и не се изразява становище в хода на делото по същество.
Представителят на органа издал НП,
оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество не изпраща представител.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 18.06.2019г., в гр. Варна, ул. "Дрин" № 57-59, бл.53 в обект- магазин 5024„Виваком", била извършена проверка от служители на КЗП,
сред които и св. Г.. Проверката била извършена във връзка с постъпила
потребителска жалба, относно рекламация на мобилен телефон Samsung
Galaxy, закупен от св.А.А.
с договор на лизинг от „БТК" ЕАД на 28.04.2018г.
В хода на проверката било
установено, че за устройството били направени
пред продавача две рекламации. При първата на устройството бил извършен ремонт, отразен в
сервизна поръчка
№SO12260269/19.10.18r. На 28.05.2019г. св.А. предявила пред
продавача втора рекламация. Същата било
описан в Сервизна карта №**********/28.05.19г. със забележки по външния вид:
„Добро състояние" и описание на повредата: „Дисплея не работи".
Телефонът бил насочен към оторизиран сервиз „Сръчко
сервиз“ ЕООД, където на 03.06.2019г. бил обект на експертно изследване. Комисия
в състав от трима сервизни специалисти излязла със становище, че апаратът е
физически повреден- „счупен дисплей". В сервизното заключение било
вписано, че дефектите са причинени от неправилна употреба /претоварване,
механична повреда, удар или други фактори/. Становището било обективирано в протокол за отказ от гаранционен ремонт №OGS009033028/03.06.19r., в
който били посочени повредата и начинът на получаването и се предлагал
извънгаранционен ремонт от 200 лв. с ДДС и труд- смяна на дисплей. За горното
била известена св.А., която на 13.06.2019г. подала жалба в КЗП.
По подадената жалба от страна на
проверяващите било изискано становище от търговеца и му била дадено нареждане да представи
писмени доказателства.
На 24.06.2019г. търговецът
изготвил становище до КЗП като посочил, че на 28.05.2019г. била предявена
рекламация с описан проблем „дисплея не работи“. При извършения преглед от
сервизните специалисти била отказана гаранцията поради дефекти причинени от
неправилна употреба- механично повреден дисплей. В становището било посочено
още, че гаранцията не важи в случай на неправилна употреба, неправилно
съхранение и други външни въздействия. Според търговеца дефектът на стоката не
попадал в обхвата на гаранцията на потребителската стока по реда на ЗЗП.
Посочено било още, че стоката е върната в магазина още на 06.06.2019г., но потребителят отказвал да я получи .
На 14.08.2019г. телефонът бил върнат на св.А. с отбелязване за отказан
гаранционен ремонт поради извънгаранционен дефект.
При тези констатации св. Г.
приела, че търговецът не е изпълнил административното си задължение, като е
нарушил чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба, да я приведе в
съответствие с договора. Освен горното същата приела, че нарушението е
извършено в гр. Варна на 03.06.19г.
Поради
това на 21.08.2019г. тя съставила АУАН
срещу санкционираното дружество за горепосоченото нарушение.АУАН бил съставен в
присъствието и бил връчен по надлежния
ред на 21.08.2019г. на упълномощено от
представляващите и управляващи санкционираното дружество лице, което го
подписало без възражения.
Писмени възражения срещу съставения АУАН не
били депозирани, поради което АНО приел, че липсват спорни обстоятелства и че
не следва да бъде провеждано разследване по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, след
което на 11.11.2019г. издал НП, предмет на настоящата
въззивна проверка.
Съдът напълно кредитира
показанията на св. А.А., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира показанията и на св.В.Г., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с всички
останали кредитирани от съда доказателства.
Съдът кредитира
приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви
по между си и взаимно се допълват.
Гореописаната фактическа обстановка безспорно
се установи от показанията на свидетелите Г. и А. , дадени в с.з. , както и от писмените материали по преписката-,
АУАН, КП, договори, писма, електронна кореспонденция, становища, сервизен
протокол и от останалите приети по делото писмени доказателства.
След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр.
с чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното :
Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от приложената по
преписката заповед, издалото НП лице е компетентно.АУАН също е съставен от
компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед.
АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на
АНП са допуснати нарушения на
процесуалните правила и неправилно е бил приложен материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, като задължително следва да
са посочени дата и място на извършване, както
и обстоятелствата, при които същото е извършено и да са визирани всички съставомерни
факти.
В НП
липсват основни факти, обосноваващи обективната страна на
административното нарушение:
Съгласно посочената като нарушена норма на
чл.113 ал., от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за
продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за
продажба.
На първо място в НП и в АУАН изобщо не са
посочени клаузите на договора за продажба/ непосочено е между
кои страни е сключен договора /, за да се прецени както авторството на
нарушението, така и неговата съставомерност. От това,
че е посочено, че телефонът е закупен от „БТК" ЕАД, може да се предположи,
че едната страна на договора е именно визираното дружество. Но коя е другата
страна и какъв договор е сключен-факти липсват. На следващо място нито в АУАН,
нито в НП защо АНО е приел, че търговецът не е изпълнил задължението си да
приведе стоката в съответствие с договора за продажба, респективно в какво се
изразява това несъответствие.
За всички горепосочени липсващи в НП факти,
които следва да обосноват административното нарушение, може само да се
предполага и евентуално да се правят изводи по тълкувателен път от приложения доказателствен материал. Последното обаче е
недопустимо, доколкото би нарушило съществено правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че наказания с НП субект вероятно е разбрал за
какво административно нарушение е ангажирана отговорността му. Правоприлагането
по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да
почива на предположения. То е строго формално и доколкото констатираните
пропуски касаят задължителни реквизити на НП и засягат правото на защита на
наказания субект, те представляват съществени процесуалните нарушения.
Основателни са възраженията на санкционираното дружество относно посочената датата на извършване на нарушението,
тъй като факти точно какво действие е било дължимо на дата 03.06.2019г. от
санкционираното дружество не фигурират
в НП. От друга страна от доказателствата по делото е установено, че от
страна на възз. дружество не са били извършвани
каквито и да било действия на 03.06.2019г., още по-малко в гр.Варна. На тази
дата е бил съставен сервизен протокол от трима специалисти и то в гр.София. От
данните по делото е видно, че телефонът е върнат в гр.Варна на 06.06.2019г. и едва след тази дата св.А. е узнала за
становището на търговеца, че гаранцията е отказана. На следващо място,
търговецът има едномесечен срок, в който да приведе стоката в съответствие с
договора за продажба и в този смисъл и
след като от гласните и писмените доказателства не се установи, определен отказ да е извършен от търговеца на 03.06.2019г., няма как да се приеме, че на същата дата би могло да бъде извършено нарушение на чл.113 ал.1 от
ЗЗП, тъй като едномесечният срок по смисъла на ал.2 на същата правна норма, към
тази дата изобщо не е бил изтекъл. Съгласно разпоредбата на
чл.113, ал.1 от ЗЗП когато потребителската стока не съответства на договора за
продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за
продажба, а съгласно ал.2 от същата разпоредба привеждането на потребителската
стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на
един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Ако това
не е сторено съгласно третата алинея на чл. 113, след изтичането на срока по
ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена
заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока
съгласно чл. 114 ЗЗП. При това
ал. 1 и ал. 2 са взаимосвързани, а не, изолирани една от друга. За това говори,
както логическото, така и систематичното тълкуване на разпоредбите.В този
смисъл е и практиката на АС-Варна- например касационно административно
дело № 3412/2016 г.
За прецизност съдът намира за
нужно да отбележи, че намира, че разпоредбата на чл.113, ал.1 на Закона за
защита на потребителите би могла да се приложи към конкретните отношения между въззивното дружество и потребителката В. , което следва от
факта на сключения между тях договор, имащ за предмет стока, която притежава
качеството на потребителска стока по смисъла на чл.104, ал.3 ЗЗП. Същностната
характеристика на договора за лизинг, дадена в Търговския закон, не изключва
приложимостта на правилата за продажбата спрямо него както в хипотезата на ал.2
на чл.342 Търговски закон, посветена на финансовия лизинг, така и при случаите
на ал.3 на чл.342 Търговски закон, уреждащ клауза за изкупуване по
време на договора или изтичане на срока му. В процесния
случай чл.1, ал.2 на договора за лизинг предвижда правото на лизингополучателя да придобие правото на собственост като
подпише договор за изкупуване,поради което по силата на
този договор и с оглед на чл. 104, ал. 1 ЗЗП, въззивното дружество има качеството на продавач по смисъла на специалния закон. За лизингополучателя е налице специалната защита на правата му
като потребител по смисъла Закона за защита на потребителите, предвидена и
гарантирана в редица международни актове, включително Директива 85/374/ЕИО на
съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните
разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от
дефект на стока. Нормата на чл.3 пар.2 на Директива
85/374/ЕИО на съвета, като приравнява към производителя всяко
лице, което внася в Общността стоки с цел продажба, отдаване под наем или
лизинг, или всяка друга форма на разпространение, в рамките на своята търговска
дейност, предвижда, че то носи отговорност за дефекти на стоката на същото
основание както производителят.
Съдът намира, че е била
ангажирана обективната отговорност на санкционираното дружество, без да са били
събрани безспорни доказателства, че е осъществен състав на нарушение на чл.
113, ал.1 от ЗЗП.Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал.2 от ЗЗП, продавачът
отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за
продажба, но липсата на съответствие е следвало да съществува при доставянето
на стоката. Нормата на чл. 113, ал.1 от ЗЗП пък задължава продавачът при
несъответствие стоката да бъде приведена в съответствие с договора за продажба,
но това несъответствие е следвало да съществува при доставянето на стоката и да
се прояви в процеса на експлоатация на същата, а не да се дължи на неправилна
употреба на стоката или на нерегламентирано въздействие върху същата. В
конкретният случай продавачът се е позовал на писмени доказателства, че е имало
въздействие върху процесния телефон и е основал
решението си не на собствена преценка, а на отказ от гаранция от страна на
сервиз, при който е ангажирано становището на трима специалисти. По делото от
страна на АНО не са ангажирани никакви доказателства, които да оспорват
констатациите на сервиза, че телефонът е със счупен дисплей / а не „спукан“
както неправилно е посочено в НП/, дължащ се на механично въздействие, още
повече, че той е предаден в сервиза с оплакване „дисплеят не работи“, като
следва да се отбележи, че е в тежест на АНО да докаже извършеното нарушение-
неправомерно непривеждане на стоката в съответствие с договора за продажба, а
не на нарушителя, че не го е извършил. Следвало е към 03.06.2019г. – датата посочена в НП КЗП да установи,
чрез експертиза, налице ли е сочения проблем в телефона и налице ли е неговата повреда
–счупен дисплей, за да се прецени дали потребителската стока не съответства на
договора за продажба и налице ли е нарушение по чл. 113, ал.1 от ЗЗП.
Това не е сторено, като в последствие телефонът е бил върнат на потребителката,
а от тогава е изминал значителен период от време и към настоящия момент е
невъзможно установяването на обективното състояние на телефона към датата
посочена в НП. Като не е установил
състоянието на телефона към твърдяната дата на нарушението няма как да бъде и
установено несъответствие с договора за продажба. КЗП се е доверила единствено
на посоченото от жалбоподателя А., което не е достатъчно за преценка, че същият
не съответства на изискванията за такава стока. НП е издадено при непълнота на
доказателствата. Налагането на административно наказание за нарушение, което не
е било безспорно доказано, че е извършено обуславя и неправилно приложение на
материалния закон.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа
страна, непосочването на всички съставомерни факти,
особено тези, касаещи датата на нарушението и съставомерността
от обективна и субективна страна, винаги съставляват съществено процесуално
нарушение, тъй като лишават нарушителя от възможността да разбере в какво е
обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.Непосочването на съставомерните факти лишава и съда от възможност да
преценява има ли извършено нарушение и правилно ли е квалифицирано същото, като
възраженията относно квалификацията в конкретния случай също са основателни.
В тежест на АНО е да докаже
извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил.Недопустимо е
факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението
да се установяват едва в с.з., още повече, че в хода на АНП, в това число и в
с.з. не се установиха безспорни доказателства за извършено нарушение точно по
смисъла на чл.113 ал.1 от ЗЗП, за което АНО е преценил, че следва да се
ангажира отговорността на дружеството.Налагането на административно наказание
за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено в твърдения
вид обуславя и неправилно приложение на материалния закон.
Поради
изложените в настоящото решение съображения, настоящият състав на ВРС счита, че проверяваното
НП следва да бъде отменено, като постановено при нарушение на процесуалните
правила и материалния закон.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № В-0050478/11.11.2019 г., издадено от Х. М. М. -Директор в
Регионална дирекция към главна дирекция „Контрол на пазара" при Комисия за
защита на потребителите за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра, с което на „Б.т.к." ЕАД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***,, на основание
чл.222А от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/лева, за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: