РЕШЕНИЕ
№………../14.01.2021г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното съдебно заседание
на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2338 по описа за 2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.В.(СО), ЕИК ******, с
която срещу „К.К." ООД (К2), ЕИК ******се предявяват искове с правно
основание:
- чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне до размера на притежаваните от СО идеални
части от УПИ VIII – 4197,3321; УПИ V – 4198, 3321; 990/1797 и УПИ IX –
2752,4206 на договорите за учредяване право на строеж между СО и К2,
инкорпорирани в нотариални актове № 189, т. 8, peг. № 11433/17.10.2008 г.; №
190, т. 7, peг. № 11435/17.10.2008 г. и № 191, т. 7, peг. № 11438/17.10.2008 г. и
- чл. 55, ал. 1, предл. трето вр. чл. 87 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на СО сумата от 332 190,00 лева, представляваща авансово платения от СО
на К2 размер на ДДС по инкорпорираните в нотариални актове № 189, т. 8, peг. №
11433/17.10.2008 г.; № 190, т. 7, peг. № 11435/17.10.2008 г. и № 191, т. 7, peг. № 11438/17.10.2008 г. договори за
извършване на строителство.
Ищецът твърди, че на 17.10.2008 г. с нотариални актове № 189, т. 8, peг. №
11433/17.10.2008 г.; № 190, т. 7, peг. № 11435/17.10.2008 г. и № 191, т. 7, peг. № 11438/17.10.2008 г. заедно с
другите собственици на УПИ VIII – 4197,3321; УПИ V – 4198, 3321; 990/1797 и УПИ
IX – 2752,4206 (всички, намиращи се в гр. София, район „Студентски“, кв. 49)
учредяват на К2 право на строеж за построяване на обектите описани в
нотариалните актове, съгласно одобрените инвестиционни проекти от 07.05.2008г.
и проекто-сметна документация, срещу задължението К2 да построи за
собствениците на земята част от обектите. Освен това в 36-месечен срок от
датата на подписване на Протокола за определяне на строителна линия и ниво на строежите
К2 следва да построи и въведе в експлоатация обектите на СО в уговорена в
договорите степен на завършеност. На 20.10.2008г. Във връзка с договорите за
строителство К2 издава на СО фактури за цената на строителната услуга, с
включен ДДС. На 24.10.20008 г. СО плаща на К2 начисления ДДС. След сключване на
договорите обаче, строителство на обектите не е извършено, не са издадени нито
разрешения за строеж, нито други актове за започване на строителството.
Приемането на нов Застроителен и регулационен план (ЗРП) налага за
осъществяване на строителството К2 да се снабди допълнително с виза за
проектиране каквато също не е издадена. СО посочва, че няма задължение във
връзка със строителството на обектите, а необходимите за започване на
строителство книжа – разрешение за строеж и виза проектиране се издават на
„възложителя“ по ЗУТ какъвто се явява и К2 в качеството на суперфициар. СО
твърди, че поради неполагане на дължимата грижа от страна на К2 е налице
неизпълнение на задължението на последния да построи обектите на СО. В
допълнение се посочва, че възлагането на К2 да извърши строителство на обектите
на СО и заплащане на начисления ДДС за това е извършено към ответника в
качеството му на суперфициар. Поради тази причина, тъй като последният не
упражнява учреденото в негово полза право на строеж в давностния срок по чл. 67
ЗС, то основанието за заплащане на строителна услуга също отпада, поради което
заплатеният от СО ДДС в общ размер от 332 190,00 лева следва бъде върнат. В
тази връзка с писмо от 08.06.2016 г. СО иска от ответника възстановяване на платения
ДДС. А с последваща покана от 20.08.2018 г. го уведомява за разваляне на
договорите за извършване на строителство, като го кани да върне в 5-дневен срок
платения ДДС. Въпреки двукратно отправените покани претенцията не е
удовлетворена. Претендира направените в производството разноски.
Ответникът К2, с депозирания в срок отговор, не оспорва, че на 17.10.2008г.
между него и СО са сключени процесните договори за учредяване на право на
строеж и за извършване на строителство, както и получаването на сумата от 332 190,00
лева, представляваща начисленият ДДС по трите договора за строителство. Оспорва
обаче от негова страна да е налице неизпълнение на договорите, както и да е
погасено по давност учреденото му право на строеж. Твърди, че осъществяването
на строителство е обусловено от изпълнение на задължението на СО за съставяне
на протокол за определяне на строителна линия и ниво, което обаче не е сторено.
Въпреки липсата на задължение да се снабди със строителните книжа, на
27.07.2009г. ответника подава три броя заявления за одобряване на техническите
проекти и издаване на разрешения за строеж за строеж в процесните имоти.
Необходимите строителни книжа обаче не са издадени по причини, които не могат
да му се вменят във вина, а именно: Решения на Народното събрание (НС) от
19.02.2009 г. и 26.05.2009 г. и действия на ищеца СО, препятстващи изпълнението
на договорите. С Решенията на НС на практика е наложен мораториум върху
сделките в м. „Студентски град“ – гр. София, с което се ограничават и правата
на ответника. Отделно от това СО приема нов ЗРП за м. „Студентски град“, в
чийто обхват попада и кв. 49, в който са разположени процесните имоти. С новия
ЗРП са променени предвижданията за застрояване в УПИ VIII-4197,3321 и УПИ
IX-2752,4206, като вместо 7-етажни сгради, последният предвижда застрояването
им с 5-етажни, което прави изпълнението на договорите при посочените в тях
параметри невъзможно. Що се отнася до УПИ V-4198,3321 предвижданията на
действащия ПУП и новия ЗРП са идентични, с оглед на което липсва пречка за
одобряване на техническите проекти и издаването на разрешение за строеж, но
такова не е издадено от СО. За изработване на ЗРП К2 е уведомен едва на
18.01.2010 г. с писма на НАГ, в които се посочва, че инвестиционните проекти ще
бъдат разгледани след издаване на нови визи за проектиране, за което следва да
се направи съответното искане по реда на ЗУТ. Издаване на визи е поискано на
26.01.2010 г., на което искане е отговорено с писма от 23.12.2010 г., че
издаването на визи е възможно едва след влизане в сила на решение на Столичния
общински съвет № 468 по Протокол № 70/22.07.2010 г. Съгласно приложения от
ищеца Протокол на ОЕСУТ № ЕС-Г-81 влиза в сила на 29.10.2013 г., но въпреки
това не са издадени нито виза за проектиране, нито разрешение за строеж. Ответникът
твърди, че за влизането в сила на ЗРП разбира едва с предявяването на
настоящата искова молба. Исковете за връщане на платеният ДДС оспорва с
възражения, че не се е обогатил с получаване на сумата, тъй като последната е
преведена по сметка на НАП. Отделно от това счита, че сумата не подлежи на
връщане, поради липсата на основания за разваляне на договорите за
строителство. Евентуално се твърди, че вземането за връщане на даденото е
погасено по давност. Претендира разноски.
С допълнителната искова молба СО оспорва твърденията, че е отговорен за
неизпълнението на договорите. Счита, че ответника бездейства виновно, като не
подава заявление за издаване на разрешения за строеж в едногодишния срок по чл.
145, ал. 4 ЗУТ от одобряване на инвестиционните проекти, въз основа на които са
сключени процесиите договори. След изтичане на този срок К2 следва да представи
нови инвестиционни проекти. Счита, че претенциите по чл. 55, ал.1, предл. трето
от ЗЗД не са погасени, тъй като давностния срок започва да тече от отпадане на
основанието, т.е. от разваляне на договорите между страните.
С отговора на допълнителната искова молба К2 поддържа релевираните
възражения.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
По отношение на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договорите за
учредяване на право на строеж.
Между страните е безспорно обстоятелството, а същото се установява и от
представените по делото три броя нотариални акта (л. 14, 18, 22), че на
17.10.2008 г. СО в качеството на собственик на 587/1200 идеални части от УПИ
VIII – 4197,3321, 517/1055 идеални части от УПИ V – 4198, 3321, 990/1797
идеални части от УПИ IX – 2752,4206 (всички намиращите се в гр. София, Район
„Студентски”, кв. 49) заедно с останалите съсобствениците на гореизброените
имоти учредяват в полза на К2 ограничено право на строеж за построяване на
описаните в нотариалните актове сгради, съгласно одобрените инвестиционни
проекти от 07.05.2008 г. Срещу така учреденото ограничено право на строеж К2
поема задължението да построи със собствени сили и средства, самостоятелни
обекти в сградите, които съсобствениците ще придобият.
Спорен по делото е въпросът дали задължението на К2 за построяване на
обектите на СО включвали задължение за осигуряване на документите, необходими
за започването на строежа?
Съгласно разясненията, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение 1/2011 г. от 04.05.2012 г. по т.д. № 1/2011 г. по
описа на ОСГК по повод упражняването
на право на строеж от суперфициаря и
сроковете за погасяване на това право, учредителят на правото
на строеж следва да съдейства
на суперфициаря за изпълнението на договора, но ако
собствениците на земята нямат и не са поели задължение да извършат някакви
фактически или правни действия, то всички необходими действия за започването на
строежа трябва да бъдат извършени от суперфициаря, освен ако според естеството
на учредените права той не може да предприеме някое от необходимите действия по
реда на ЗУТ без съдействието на собствениците на земята. Така, ако
собствениците на земята не са поели задължение да изпълнят определи действия и
за започване на строежа не е необходимо извършването такива (например
освобождаване на имотите), и за снабдяването със строителни книжа по ЗУТ не е
необходимо съдействието на собствениците на земята, то отговорността за
снабдяване със същите е на суперфициаря. В настоящия случай в текста на
договорите не е предвидено задължение на собственика СО да извърши определи
фактически или правни действия за започването на строежа. Същевременно по
делото нито се твърди, нито от представените доказателства се установява, че за
започването на строежа е необходимо предприемането на други действия различни
от снабдяване със строителните книжа по ЗУТ. При това положение се поставя
въпросът може ли К2 да предприема необходимите за започване на строежа действия
по ЗУТ без съдействието на СО?
Съгласно чл. 157, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ началото на строежа се поставя с
откриването строителната площадка чрез съставянето на протокол за определяне на
строителна линия и определяне на ниво на строеж, а предпоставка за това е
наличието на влязло в сила разрешение за строеж. Самото разрешение за строеж се
издава на възложителя от архитекта на общината въз основа на одобрен технически
проект, а по изключение, въз основа на одобрен идеен проект, отговарящ на
определени условия (чл. 140, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ). „Възложител“ по смисъла на ЗУТ
може да е както собственикът на имота, така и суперфициарят, като именно възложителят
осигуряват всичко необходим за започване на строителството (чл. 161, ал. 1 ЗУТ). Следователно както собственикът на имота, така и суперфициарят могат да
се снабдят с разрешение за строеж, като условие за започване на строежа чрез
откриване на строителна площадка и за съставяне на протокол за определяне на
строителна линия и ниво на строеж. Така, в качеството на суперфициар К2 може
без съдействието на съсобственика СО да се снабди с необходимите строителните
книжа. Действително отговорността на К2 да се снабди със строителни книжа се
свърза с учреденото му правото на строеж за изграждане на сградите в
гореописаните имоти, а не със задължението да построи и предаде на СО готовите
обекти. Въпреки това, щом на К2 не му е необходимо съдействието на СО за снабдяване
с необходимите строителни книжа за реализиране на учреденото му право, то
такова съдействие не му е необходимо и за изпълнението на задължението за
построяване на обектите на СО в тези сгради. При това положение следва да се
приеме, че задължението на К2 за построяване на обекти на СО, включва и
задължението за осигуряване на необходимите строителни книжа за започване на
строежа.
След като задължението за построяване, включително и за снабдяване със
строителните документи е на К2, за да се установи дали е налице неизпълнение
следва да се отговори дали е налице срок за изпълнение на това задължение и ако
да, дали същият е изтекъл? В тази връзка следва да се съобрази, че на К2 е
възложено не само задължението да построи обектите на СО, но в негова полза е
учредено и правото на строеж на сградите, в които ще се намират тези обекти.
Под страх от погасяване на учреденото право на строеж на основание чл. 67, ал.
1 ЗС суперфициаря следва да упражни това право, в това число да се сдобие с
всички документи за извършване на строителството на сградата, в рамките на
давностния срок от 5 години. Тъй като за изпълнение на задължението за
строителство е необходимо осигуряване на същите строителни книжа, които К2 в
качеството на суперфициар има отговорност да осигури, то се налага изводът, че
К2 следва да изпълни задължението да построи обектите на СО в давностния срок
по 67, ал. 1 ЗС. Именно в този срок К2 ще има възможност да изпълни
самостоятелно – „със собствени сили и средства“ (съгласно текста на договорите)
задължението си, без да е необходимо допълнително ангажиране на собствениците
на земята. В настоящия случай от сключването на договорите на 17.10.2008 г. до
предявяване на исковата молба в съда на 05.11.2018 г. е изминал период по-дълъг
от 5 години, като между страните е безспорно обстоятелството, че за
изграждането на сгради, съгласно одобрените инвестиционен проект в процесните
имоти, няма издадени разрешения за строеж, не са съставяни протоколи за
определяне на строителна линия и ниво, не е започвано и довършено фактическото
построяване на сградите. При това положение се установява неизпълнение на
задълженията на ответника по трите договора за учредяване на право на строеж и
строителство.
С оглед установеното, следва да бъдат разгледат повдигнатите от ответника
възраженията, че неизпълнението на задължението се дължи на причини, за които той
не отговоря.
На първо място, като такава причини се сочи наложеният мораториум на
разпоредителни сделки с имоти в м. „Студентски град“ за периода от 19.02.2009г.
до 10.06.2014г., който е довел и до невъзможност за издаването на разрешение за
строеж за процесните имоти, които се намират в района, обхванат от мораториума.
По делото е представено Решение на Народното събрание (НС) от 19.02.2009
г., с което се създава Временна анкетна комисия за установяване на актове и
действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в
Студентския град в град София, като с т. 8 Решение на НС от 26.05.2009г. (л.
169) се налага мораториум върху всички сделки на разпореждане с незастроени
имоти на територията на м. „Студентски град” в гр. София, до изясняване на
собствеността им. Едва с Решение на Конституционния съд (КС) от 10.06.2014г.
т.8 от Решението на НС от 26.05.2009 г. е обявена за противоконституционна (л. 171).
От представените решения обаче не може да се заключи, че в посочения период
строителството на процесните имоти е било възпрепятствано. Действително с т.8
Решението на НС от 26.05.2009 г се забранява извършването на разпоредителни
действия с имоти в м. „Студентски град“, но тъй като решението е прието след
учредяване на право на строеж на К2 на 17.10.2008г, то забраната не обхваща
процесните договори. От приложената скица от 2017г. (л. 168), издадена на К2
относно процесния УПИ IХ, в която в полето за забележки са посочени горните
Решение на НС и на КС, се установява единствено, че един от трите имота се
намира в границите, в които противоконституционно е наложен мораториум за
извършването на разпоредителни сделки. Въпреки това, документът не съдържа данни
дали и по какъв начин това обстоятелство се е отразило, на извършването на
строителство в имота както преди, така и след отмяната на наложения мораториум.
Предвид изложеното, съдът намира това възражение на К2 за недоказано.
На следващо място, като обективна пречка за изпълнение на задължението е
посочено, че след промяната на ЗРП за м. „Студентски“ изграждането на описаните
в договорите сгради в УПИ VIII и УПИ IX е невъзможно.
Съгласно договорите от 17.10.2008 г. на К2 е учредено ограничено право на построи
съгласно одобрените инвестиционните проекти от 07.05.2008 г. в УПИ VIII и УПИ
IX 7-етажни сгради (л. 24 и л. 22 гръб), в които СО да придобие съответните
самостоятелни обекти. Действително с Решение на Столичния общински съвет (СОС)
от 22.07.2010 г. (л. 57) Подробния устройствен план за м. „Студентски град“ е
изменен, като в приетата по делото Съдебнотехническа експертиза (СТЕ, л. 221) е
посочено, че с новия ПУП в УПИ VIII и УПИ IX вече не се допуска строителство на
сгради до 7 етажа, а само до 5 етажа. Следователно построяване на
самостоятелните обекти на СО съгласно одобрените инвестиционни проекти от
07.05.2008 г., съобразени с предвижданията на преходния ПУП, е невъзможно. От
учредяването на правото на строеж на 17.10.2008 г. обаче до одобряване на плана
на 22.07.2010 г. не е била налице посочената пречка. От представените по делото
три броя заявления (л. 69, 74, 79) се установява, че след сключване на
договорите на 17.10.2008 г. едва на 27.07.2009 г. ответникът е поискал издаване
на разрешения за строеж и одобряване на инвестиционен технически проект за
имотите.
Тук, във връзка и възражението на СО, следва да се отбележи, че издаване на
разрешения за строеж въз основа на посочени в нотариалните актове инвестиционни
проекти е невъзможно. Както е посочено в представеното от СО писмо (л. 49) от
„Направление архитектура и градоустройство“ (НАГ), одобрените на 07.05.2008 г.
инвестиционни проекти са идейни. Въз основа на идейни проекти по изключение
може да се издаде разрешение за строеж, но само ако отговорят на определени
условия (чл. 140, ал. 2 ЗУТ). Такъв идеен проект може да е основание за
издаване на разрешение за строеж, ако искането е направено в едногодишния срок
от одобрението на проекта (чл. 145, ал. 4 ЗУТ). В настоящия случай, както е
посочено в писмото на НАГ (л. 60, изречение последно), идейните проекти не
отговорят на нормативните изисквания издаване на разрешение за строеж и поради
това изпускането на едногодишния срок след одобряване на идейния проект е
ирелевантно.
Предвид изложеното, при липса на одобрен идеен проект, отговарящ на
специалните изисквания на закона, за издаване на разрешение за строеж първо
следва да се одобри техническият проект (чл. 157, ал. 2 ЗУТ). Поначало
техническите проекти се основават на идейните и са конкретизирана тяхна версия.
Така, съгласно заключението на СТЕ, представените със заявлението на ответника
от 27.07.2009 г. технически проекти са изготвени въз основа на вече одобрените
идейни от 07.05.2009г. При наличието на готови и одобрени идейни проекти
07.05.2009 г., въз основа на които да бъдат изработени и представени за
одобрение техническите проекти, се поставя въпросът какво е наложило заявление
за издаване на разрешение за строеж и одобряване на технически проект да бъде
подадено повече от осем месеца след учредяване на правото на строеж и повече от
четиринадесет месеца след одобряване на идейния проект. По делото нито се
твърди, нито са представени
доказателства, които да обяснят изминаването на посоченото време преди да бъдат
сезирани отговорните органи по ЗУТ. При това положение съдът намира, че
доколкото е налице неоправдано забавяне в изпълнение на задълженията от страна
на К2 в периода от 17.10.2008 г. до 27.07.2009 г., то на основание чл. 85 ЗЗД ответникът
не може да се освободи от отговорност пред ищеца въз основа на настъпилата в
последствие невъзможност за изпълнение на задълженията по договорите по
отношение на обектите в УПИ VIII и УПИ IX.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за разваляне
на процесните договори, с които е учредено право на строеж на ответника в УПИ
VIII и УПИ IX, поради което исковата претенция по чл. 87 ЗЗД в тази част се
явява основателна.
По отношение на УПИ V, както е посочено в СТЕ (л. 221), не е налице горната
пречка за изпълнение на задължението на суперфициаря за строеж. Съгласно
договора в този имот следва да се построи 5-етажна сграда, като предвижданията
на новия ПУП допускат такова строителство. При това положение по отношение на
този договор следва се обсъди и следващото наведено от К2 възражение, а именно,
че причина за неизпълнението е забавеното произнасяне от страна на ищеца по
искането за издаване на строителни книжа и липсата на уведомяване на К2 за
новия ПУП.
По делото се установи, че на 27.07.2009 г. ответникът подава заявления за
одобрение на техническите проекти и издаване на разрешения за строеж за всички
от процесните сгради, включително УПИ V. Максималният
срок за одобрение на инвестиционен проект е един месец (чл. 144, ал. 3 ЗУТ, в
приложимата към 27.07.2009 г. редакция), а за издаване на разрешение на строеж
– 7 дни след това (чл. 148, ал. 4, изр. последно ЗУТ). Следователно най-късно
на 03.09.2009 г. Главния архитект на СО е следвало да се произнесе по
подадените заявления. Еднакви по съдържание отговори от Главния архитект до ответника
постъпват едва на 18.01.2010 г. (л. 68, 73, 78). В тях се съобщава, че е
изработен нов ЗРП, и че за разрешаване на строителството е необходимо издаване
на виза за установява съответствие между проекто-плана и предходния устройствен
план (по чл. 133, ал. 1 и ал. 6 ЗУТ), като след издаване на такава виза
инвестиционните проекти ще бъдат разгледани. Във връзка с отговора
на главния архитект на 26.01.2010 г. ответника подава заявление за издаване на
виза по отношение на УПИ V. Срокът за издаване на визи при наличие на
необходимите предпоставки е 14-дневен от постъпване на заявлението (чл. 140,
ал. 1 ЗУТ, в приложимата към 26.01.2010 г. редакция). Следователно най-късно до
09.02.2010 г. Главният архитект трябва да се произнесе по подаденото искане. С
писмо от 23.12.2010 г. (л. 51, л. 54) главният архитект на СО уведомява К2, че
проектът за нов ЗРП вече е одобрен с Решение на СОС от 22.07.2010 г. (л. 57),
като след влизане в сила на плана е възможно издаване на виза. От изложеното се
установява, че за периода от 27.07.2009 г. до 23.12.2010 г. действията на Главния
архитект са създали пречка пред ответника за изпълнение на задълженията си по
договора, тъй като те надвишават многократно срокът за произнасяне по
подадените заявления. При това положение, съдът приема, че забавата в
изпълнението за този период на задължението на К2 по отношение на УПИ V не е
виновно.
След 23.12.2010г. до предявява на искова молба обаче гореописаната пречка
за изпълнение на задължението на К2 не е налице. В действителност към 23.12.2010
г. планът за процесните имоти (вкл. УПИ V) е в сила. Това е така, тъй като
съгласно чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 ЗУТ Решението за одобряване на ПУП
влиза в сила само в необжалваните части след изтичане на срока за обжалване,
който е 14-дневен от обнародване на решението е „Държавен вестник“ – чл. 215,
ал. 4 ЗУТ. В настоящия случай решението на СОС, с което е одобрен ПУП, e
публикувано в „Държавен вестник“ на 10.08.2010 г. (от който момент и К2 се
счита уведомен за него). Според представения от СО протокол от заседанието на
Общински експертен съвет по устройство на територията от 29.10.2013 г. (л. 61)
жалби срещу Решението за одобряване на ПУП по отношение на кв. 49, в който се
намират процесните имоти, няма. При това положение Решението за одобряване на
ПУП по отношение на кв. 49 е влязло в сила след изтичане на срока за обжалване
или на 25.08.2010г. Въпреки че в отговора на главния архитект е посочено, че
срещу решението има жалби (неправилно посочени като „възражения“), то в него не
е уточнено по отношение на кои части от ПУП са те, поради което дължимата от К2
грижа като страна по договор за строителство в района, за които се отнася ПУП,
изисква проява на активност чрез събиране на информация за липсата или
наличието на жалби по отношение на частта от ПУП, където се намира процесните
обекти. По делото обаче не се установява след този момент К2 да е изисквал такава
информация или да е предприемал каквито и да било други действия с оглед
изпълнение на задължението си по договорите със СО. В качеството на страна по
договор за строителство обаче от К2 се очаква полагане на по-висока от
обикновената грижа за изпълнение на задълженията си, в това число и информиране
относно влизането в сила на ПУП за процесните имоти и познаване на реда за
издаване на необходимите строителни книжа. Информацията за приемането на нов
ЗРП е публична и редът за влизането му в сила е посочена в закона, поради което
съдът намира за неоснователно възражението му, че в периода за повече от осем
години от 2010 г. до 2018 г. не е предприел действия по започване на строежа,
тъй като още чака уведомление за влизане в сила на ЗРП.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за разваляне
на договор, с които е учредено ограничено право на строеж на К2 в УПИ V, поради което исковата претенция по чл. 87 ЗЗД и в тази част се явява
основателна.
По отношение на иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за връщане на
даденото по договора на извършване на строителни услуги поради тяхното
разваляне.
Между страните е безспорно обстоятелството, а същото се установява и от
представените по делото три броя нотариални акта (л. 14, 18, 22), че освен
договорите за учредяване на правото на строеж на 17.10.2008 г. между страните
са сключени и договори за извършване на строителни дейности, съгласно които СО
възлага на К2 в срок 36 месеца от датата на подписване на Протокола за
определяне на строителна линия и ниво на строеж да построи и въведе в
експлоатация обектите на СО в уговорена в договорите степен на завършеност,
срещу което СО се задължава да заплати на К2 дължимият за строителната услуга
ДДС.
По делото се установи, че ответникът не е построил сградите, в които СО си
запазва правото да придобие намиращите се в тях обекти. Като неоснователни са
отхвърлени възраженията на К2, че неизпълнението се дължи на причини, за които
не отговоря. При това положение съдът намира, че са налице и предпоставките за
разваляне на трите договора за строителство.
Договори, които не касаят вещни права се развалят чрез извънсъдебно
изявление до неизправната страна (чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД). По делото са
представени писма от СО адресирани до ответника от 08.06.2016 г. и 20.08.2018
г. С първото (л. 36) СО иска възстановяване на заплатения ДДС по договорите за
извършване строителство, а с второто (СО уведомява К2 за разваляне на
договорите за извършване на строителство и отново кани К2 да върне в 5-дневен
срок платения от СО ДДС (л. 89). От представените по делото доказателства обаче
не се доказва получаването на писмата от адресата. Нито списък с изпратени
писма от СО (л. 39), нито отбелязване, че писмото не е потърсено от получателя
(л. 91) е равнозначно на тяхното получаване. При това положение връчването на
преписа от исковата молба следва да се приеме за най-ранния момента, от който
ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договорите за
строителство. Именно от този момент следва да се приеме, че договорите между
страните за строителство са развалени. Развалянето на договорите за
строителство има обратно действие, поради което платеното по тях подлежи на
връщане.
По делото са представени три броя платежни нареждания (л.41, 42, 43), от
които се установява, че СО е платила на К2 дължимите по трите договора суми
както следва – 123 600,00 лева, 64 823,00 лева и 143 767,00 лева или общо 332
190,00 лева – представляваща размерът на дължимия ДДС за предоставянето на
строителната услуга по трите договора за строителство. С оглед разваляне на
договорната връзка между страните, даденото подлежи на връщане, поради което
исковата претенция по чл. 55, ал.1, т.3 ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена.
Неоснователно е възражението на ответника, че тъй като сумите са преведени
в последствие към НАП, същите не подлежат на възстановяване, тъй като той не се
е обогатил с тях. Наличието на „обогатяване“ не е предпоставка за уважаване на
иска по чл. 55 ЗЗД, а за субсидиарния по чл. 59 ЗЗД. С иска по чл. 55 ЗЗД се
цели връщане на даденото, т.е. на неоснователно извършените престации. В случая
направеното плащане от страна на СО е в изпълнение на сключените между страните
договори. След разваляне на договорите отпада основанието за извършеното
плащане от страна К2, поради което последния следва да върне получената сума на
СО независимо от последвалото разпореждане с нея в полза на трето лице (НАП).
Неоснователно е и възражението за погасяване на претенцията по давност.
Давността за вземането по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД започва да тече след
отпадане на основанието за получаване на престацията – в случая развалянето на
договорите настъпва с връчване на преписа от исковата молба (01.11.202019г), а
до като производството е висящо давност не тече (така чл. 115, б.“ж“ ЗЗД).
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само
ищецът. Той претендира такива, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК (л.
254 списък), и доказва тяхната направа в размер на 35 588,23 лева, от които :
34 888,23 лева държавна такса (13 287,60 лева (л. 124), 7 886,07 лева (л. 125),
9 390,87 лева (л. 126), 4 323,69 лева (л. 127)); 400,00 лева възнаграждения за
вещото лица по СТЕ (л. 216); 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правна помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото).
Неоснователна е претенцията за присъждане на разноските
за такса вписване на нотариалните актове в Служба по вписвания в размер на 1
904,00 лева, тъй като последното представлява вреда от неизпълнението на
договорите, която следва да се реализира по исков ред, какъвто иск не е
предявяван за съвместно разглеждане в настоящото производство.
На основание чл. 77 ГПК в тежест на ответника следва да
се възложи и изплащането на допълнителен депозит за вещото лице в размер на
62,40 лева, за които страните са останали задължени съгласно протоколно
определение на съда от 18.08.2020 г. (л. 257).
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ по искове на С.В.(СО), ЕИК ******, с адрес гр. София,
ул. „******, предявени срещу „К.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, с правно основание чл.
87, ал. З ЗЗД:
1) до размера на притежаваните
от С.В.587/1200 идеални части от УПИ VIII – 4197,332, договор за учредяване на
ограничено право на строеж, обективиран в нотариален акт № 189, т. 8, peг. №
11433/17.10.2008 г. по описа на нотариус
М.И., с район на действие Софийски районен съд, вписван в регистъра на
нотариалната камера под № 260, по силата на който С.В.учредява ограничено право
на строеж в полза „К.К.“ ООД за изграждането на сграда в имота, съгласно
одобрения на 07.05.2008 г. инвестиционен проект;
2) до размера на притежаваните
от С.В.517/1055 идеални части от УПИ V – 4198,3321, договор за учредяване на
ограничено право на строеж, обективиран в
нотариален акт № 190, т. 7, peг. № 11435/17.10.2008 г., по описа на
нотариус М.И., с район на действие Софийски районен съд, вписван в регистъра на
нотариалната камера под № 260, по силата на който С.В.учредява ограничено право
на строеж в полза „К.К.“ ООД за изграждането на сграда в имота, съгласно
одобрения на 07.05.2008 г. инвестиционен проект;
3) до размера на притежаваните
от С.В.990/1797 идеални части от УПИ IX – 2752,4206 договор за учредяване на
ограничено право на строеж, обективиран в
нотариален акт № 191, т. 7, peг.
№ 11438/17.10.2008 г., по описа на нотариус М.И., с район на действие Софийски
районен съд, вписван в регистъра на нотариалната камера под № 260, по силата на
който С.В.учредява ограничено право на строеж в полза „К.К.“ ООД за изграждането
на сграда в имота, съгласно одобрения на 07.05.2008 г. инвестиционен проект.
ОСЪЖДА „К.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Столична община, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. „******, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето
вр. чл. 87 ЗЗД сумата от 332 190,00 лева, представляваща платения от С.В.ДДС
по развалените договори за строителство, инкорпорирани в нотариални актове №
189, т. 8, peг. № 11433/17.10.2008 г.; № 190, т. 7, peг. № 11435/17.10.2008 г.
и № 191, т. 7, peг. № 11438/17.10.2008
г., всички по описа на нотариус М.И., с район на действие Софийски районен съд,
вписван в регистъра на нотариалната камера под № 260, ведно със законната лихва
считано от 05.11.2018г. до окончателното ѝ изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 35 588.23 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „К.К.“ ООД (К2), ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 62,40 лева, представляваща допълнителен депозит за вещото лице
по СТЕ.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: