Р Е Ш
Е Н И Е
№ .........................../……..2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 1045 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 470861 от 15.08.2018 г., постановено по гр.д. № 45078/2014 г. на СРС, 50 състав, са отхвърлени предявените от З. „А.Б.“ срешу З. „Л.И.” АД, искове за
заплащане на сумата 532,85 лв., ведно със законната лихва от 18.08.2014 г. до
окончателното плащане и сумата 152,85 лв. мораторна лихва за периода 30.10.2011 г. до 17.08.2014 г., като е
осъдено ищцовото дружество да плати на ответното дружество 300 лв. разноски по
делото.
Това решение е
обжалвано в срок от ищеца З. „А.Б.“ изцяло. Счита, че ответникът му дължи разликата над частично платената
извънсъдебно сума от 1283,53 лв. до основателното по размер регресно вземане от
1436,11 лв. с ДДС и още 15 лв. лихкв.разноски, или дължи разликата от 167,58
лв. и лихва за забава върху нея за исковия период от 43,76 лв. Над тази разлика
от 167,58 лв. до претендирания с исковата молба размер от 532,85 лв. намира, че искът за главницата е
неоснователен поради погасяване частично чрез плащане и поради недоказаност за
разликата до 1800лв. като твърдян от ищеца размер на регресното вземане, според
направеното уточнеие от процесуалния представител на ищеца пред въззивния съд в
откритото съдебно заседание на 21.02.2020 г. Частичната неправилност на
обжалваното решение обосновава с несъобразяване от първоинстанционния съд на
направеното от вещото лице по СТЕ отстраняване на техническа грешка при
пресмятането в писмения текст на СТЕ, като е поправена сумата, необходима за
отстраняване щетите по процесното МПС от 1172,94 лв. на 1436,11 лв., а съдът е
приел, че сумата е 1172,04 лв. и като е точел платената от ответника доброволно
сума от 1283,53 лв. е отхвърли иска за претендираната неплатена разлика изцяло,
вкл. и за мораторната лихва за забава. Моли да се отмени обжлаваното решение и
се постанови ново от въззивния съд, с което искът да се уважи за сумата 167,58
лв., главница и 43,76 лв. лихви и отхвърли за разликата до претендираните
размери размер. Претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК
Въззиваемата страна-ответник З. „Л.и.“АД с писмен отговор оспорва жалбата
като неоснователна. Счита решението за правилно, сочи, че размера на вредата е
доказана от приетата СТЕ по делото, неоспорена от страните, както и възразява,
че е заплатил всички вреди, настъпили в резултат на процесното ПТП. Претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
В частта, в която вззивникът-ищец обжалва решението над сумата 167,58 лв. за
главницата и над 43,76 лв. за мораторна лихва, до предявените с исковата молба
размери съответно 532,85 лв. и 152,85 лв., същият няма интерес от обжалването,
доколкото не излага оплаквания, сочещи на неправилност на решението в тези
части, напротив, и с въззивната жалба и с уточнението в откритото съдебно
заседание пред въззивния съд, става ясно, че самият ищец счита исковете си за
главница и мораторна лихва за основателни и доказани в размерите, за които иска
въззивнитя съд да осъди ответника да му плати, при което не се твърди
неправилност на решението в отхвърлителните части над тези размери, и жалбата в
тези части като недопустима –при липса на правен интерес, не следва да се
разглежда и производството по нея следва да се прекрати частично.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение в частите, в които исковете са били отхвърлени
за главница до размер 167,58 лв. и мораторна лихва върху тази главница в размер
43,76 лв. за периода 30.10.2011 г. до
17.08.2014 г. , съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
При извършената
проверка на решението в обжалваните части въззивният съд не установи нарушение по
прилагането на императивни материално правни норми.
С оглед оплакванията
във въззивната жалба, отнасящи се до процесуални нарушения от СРС относно
установяване на фактите по спора и преценката на събраните по делото
доказателства и поведението на страните, предмет на въззивна проверка е
доказване на размера на действителната вреда и дали тя надвишава направеното от
отвтеника извънсъдебно плащане по предявената регресна претенция, както и фактите относно възникване на
вземането на ищеца за мораторна лихва за забава върху дължима разлика за
главницата.
Първоинстанционният съд е отхвърли исковете за главница и мораторна лихва
с мотива, че по делото е доказан размер на щетата към датата на ПТП по средни
пазарни цени 1172,94 лв. от приетата СТЕ , и като е съпоставил тази сума с
платената от ответнка сума 1283,53 лв. с вкл. ликвидационни разходи, е
даключил, че ответникът е заплатил изцяло дължимата на ищеца сума порегресната
претенция, и предавяните искове се явяват неоснователбни иподлежат на отхвърлане.
Въззивната инстанция не споделя тези фактически и правни изводи относно
обжалваните части на решението.
Не се спори между страните и съдът е приел за безспорно в
първоинстанционното производство и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е
застраховател по застраховка "Каско" на увредения автомобил от
процесното ПТП и е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 18001,28 лв.,
че ответникът е застраховател по задължителна застраховка "гражданска
отговорност" на друго МПС, чийто водач е виновен на настъпилото ПТП, че е
налиоце вреда на застрахованото при ищеца МПС и причинна връзка с поедението
назастрахования пре ответника водач, както и относно направеното частично
плащане от ответника към ищеца на сумата 1283,53 лв.по предявената регресна
претенция 1816,38 лв. с вкл.15 лв. ликвид.лазноски на ищеца.. Спорни между
страните са фактите относно размера на вредите и дали плащането ги покрива в
пълен размер. Не е спорно между страните, че преди предяваване на исковата молба
в съда, ответникът е заплатил на ищеца по процесната щета, сумата 1238,53 лв. с
вкл. 15 лв. ликвидационни разноски.
Въззивният съд, като прецени приетата
по делото СТЕ, вкл. и направеното от вещото лице, при изслушването му в
откритото съдебно заседание пред СРС на 21.05.2018 г., отстраняване на
допусната в писмения й текст грешка при пресмятането / от 1172, 94 лв. на
1436,11 лв. с ДДС, приема, че средната пазарна цена на вредата е в размер на
1436,11 лв. с ДДС, доколкото тази сума съответства на данните по таблицата в
заключението, и действиелно е налице техническа грешка при пресмятане на сбора
на разходите за нови части при рекапитулацията. При направената корекция на сумата
са присъствали представителин и на двете страни в процеса, и възражения не са
заявени от тях, при което възизвинят съд, при преценката на СТЕ по реда на
чл.202 от ГПк, приема, че действителния размер на вредата е 1436,11 лв. с ДДС.
Към тази сума се дължат и 15 лв. обичайни ликвид.разноски на ищеца, или
регресното му вземане към ответника възлиза на общо 1451,11 лв. Платеното от
ответника е 1238,53 лв. с вкл. 15 лв. ликвидационни
разноскилжима разлика от 167,58 лв. за която искът за главница е основателен и
доказан.
Регресната претенция на ищеца към ответника е връчена на ответника на
30.09.2011 г. Следователно съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, вр. чл.213а, ал.3 от КЗ
от 2005 г.(отм.), ответникът дължи на ищеца и мораторна лихва за забава върху главницата-разлика
от 167,58 лв. от изпадането си в забава
с изтичане на 30 дни от поканата- от 30.10.2011 г., до подаване на исковата
молба 18.08.2014 г., която лихва въззивният съд определя по реда на чл.162 от ГПК на 48 лв. с помощта на лихвен каркулатор.
Доколкото обаче, с жалбата се иска уважаване на иска за мораторна лихва
за 43,76 лв., в който само размер въззивната жалба е допустима, то искът за
лихва следва да се уважи само за претендирания размер 43,76 лв.
По разноските: При този изхода на спора въззиният съд следва да определи
отново отговорността за разноските. Ищецът претендира по списъците по чл.80 от ГПК за всяка инстанция, разноски, които са и сторени от него, общо 480 лв. за
първата , и 230 лв. за въззивната инстанции. Възнаграждението за защита на ответника
от юрисконсулт се определя от съда, а не от страната, съгласно изменената
редакция на чл.78, ал.8 от ГПК, ДВ, бр.8/2017г., и в размерите по чл.37 от ЗПП,
при което въззивният съд, предвид и обжалваемия интерес, определя такова в
размера по чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ , издадена в
изпълнение на чл.37 от ЗПП, в размер на минималния размер от 100лв. за всяка
инстанция, съобразно и липсата на фактическата и правна сложност на спора. Или
съразмерно на уважен и отхвърлен размер, за ищеца се дължат 147,94 лв. за
първата и 230 лв. за въззивната инстанция. Съответно на ответника ищецът дължи
съразмерно по 69,18 лв. за юрисконсулт за всяка инстанция. С оглед искане на
пълномощник на ответника за прихващане на разноските, то тези в полза на ищеца
остават 78,76 лв. за първата инстанция, и 160,82 лв. за въззивната инстанция,
по компенсация.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо частично въззивното
производство по в.гр.д.№ 1045/2019 г. на СГС, ГК, II-Г въззивен състав, в частта по въззивната
жалба на "З. „А.Б.“ АД срещу решение № 470861 от 15.08.2018 г.,
постановено по гр.д. № 45078/2014 г. на СРС, 50 състав, В ЧАСТИТЕ, в които са отхвърлени предявените
от З. „А.Б.“ срешу З. „Л.И.” АД, искове за заплащане на сумата над 167,58 лв. до
532,85 лв./, ведно със законната лихва върху тази разлика от 18.08.2014 г. до
окончателното плащане, и на сумата над 43,76 лв. до 152,85 лв. мораторна лихва
за периода 30.10.2011 г. до 17.08.2014 г.,
поради липсата на нинтерес от въззивната жалба в тези части.
В тази част съдебният акт има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд-София, в 1-седмичен срок от съобшаването му на страните.
ОТМЕНЯ решение № 470861 от
15.08.2018 г., постановено по гр.д. № 45078/2014 г. на СРС, 50 състав, В ЧАСТИТЕ, в които са отхвърлени предявените
от З. „А.Б.“ срешу З. „Л.И.” АД, искове за заплащане на сумата 167,58 лв. /част
от сумата 532,85 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума от 167,58 лв. от
18.08.2014 г. до окончателното плащане, и сумата 43,76 лв. /част от сумата 152,85
лв./ мораторна лихва за периода
30.10.2011 г. до 17.08.2014 г., както е осъдено ищцовото дружество да плати на
ответното дружество разноски по делото 300 лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З."Л.И."
АД, ЕИК *******седалище и адрес на
управление ***, да заплати на "З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******седалище
и адрес на управление ***, съдебен адрес ***-чрез адв.А.Б., ****** 2, на основание чл.213, ал.1 от КЗ от 2005 г. (отм.), сумата 167,58 лв., представляваща непогасено задължение по
регресна претенция по щета № 0300/11/465/500033 на ищеца, ведно със законната
лихва върху сумата от 18.08.2014 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и сумата 43,76 лв. мораторна лихва за забава върху
тази сума за периода 30.10.2011 г. до
17.08.2014 г.
ОСЪЖДА З."Л.И." АД, ЕИК *******да заплати на "З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******с горепосочените
адреси, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, сумата 78,76 лв. за първата инстанция, и
160,82 лв. за въззивната инстанция, определени по компенсация.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.