Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260273 12.02.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КОВАЧЕВА
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 9917 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Г.И.И., ЕГН **********, адрес: *** срещу В.А.Р.,
ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска от съда да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 5250 лева, представляваща връщане на получено от
него по развален договор за изпълнение на медицинска услуга (поставяне на 7 бр. зъбни импланти) от 25.04.2018 г., сумите от 1455,20 лева
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди и 8300 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от ответника вследствие
неправомерното му поведение по поставяне на зъбни импланти,
ведно с лихва за забава от датата на получаване на покана от ответника –
27.06.2019 г. до дата на подаване на исковата молба в размер на 616,88 лева,
както и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2019 г.
до окончателното плащане на сумата. В случай че съдът намери, че не са налице
основания за разваляне на договора между страните, претендира заплащане на
сумата 5250 лева на основание чл. 79 ЗЗД като претърпяна вреда от лошото
изпълнение на договора.
Твърди се, че страните са сключили договор за извършване
на медицински услуги, като на 25.04.2018 г. е извършена процедура по поставяне
на зъбни импланти от ответника на ищеца. Платени са
5250 лева. След операцията И. получил силно подуване на лицето, започнал да пие
антибиотици, оперативните разрези не заздравявали, а ответникът не отговарял на
повикванията на ищеца. Състоянието на ищеца се влошавало и той потърсил
лекарска помощ в медико-дентален център в гр. Варна,
като оттам бил отпратен в гр. София поради тежкото му състояние. На 18.05.2018
г. бил приет на лечение в УМБАЛ „Александровска”, при
което били потвърдени тежка инфекция, груби нарушения при извършване на
манипулацията по поставяне на зъбни импланти,
увреждане на синусите и хроничен синузит. Наложило се е отстраняване на имплантите и провеждане на допълнително продължително
лечение. Поради това счита, че претърпените от него негативни преживявания са
предизвикани от поведението на ответника, тъй като при наличие на тежко
възпаление на устната кухина поставяне на 7 броя импланти
е грубо и фрапантно нарушение на добрата лекарска практика и утвърдени
медицински стандарти.
Моли за уважаване на претенциите и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът е изложил
доводи, че предявените претенции са неоснователни. Посочено е на първо място,
че на ищеца е подробно обяснено преди операцията за хода на интервенцията и
възможните рискове, както и за следоперативния период. 10 дни след
интервенцията И. е посетил ответника за контролен преглед и е споделил, че не е
успял да спази препоръките на лекаря за нещата, които следва да избягва след
операцията. Действията на ответника от своя страна са били изцяло в
съответствие с утвърдените медицински изисквания за подобна манипулация и
преценка на оперативния риск. Счита, че описаното състояние на ищеца след
интервенцията не е в причинно-следствена връзка с поведението на ответника и
качеството на извършената от него манипулация. Не е установено, че е налице
виновно неизпълнение или некачествено изпълнение на договора от страна на
ответника.
Моли съда да отхвърли
предявения иск и му присъди съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Представена
по делото е епикриза, съставена от Р. като лекуващ
лекар, в която е описано състоянието на ищеца при постъпването му в болницата,
чието съдържание е оспорено от ищеца. Приложени са епикризи,
съставени от лекари при УМБАЛ „Св. Екатерина” и УМБАЛ „Александровска”.
Представени
са разходни документи – касови бонове и фактури за извършени от ищеца разходи
за лекарства и лечение в периода 05.05.2018 г. – 13.06.2018 г.
Образувано е
досъдебно производство № 1252/2018 г. по описа на РУП – Сливен по повод подаден
сигнал от И., но същото е прекратено в хода на разследването, тъй като е
прието, че се касае за лека телесна повреда, което престъпление се преследва по
тъжба на пострадалия, а не по общия ред.
Приета е
съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която е посочило, че от изследванията, посочени в епикризата,
е видно, че има данни за наличие на възпалителен процес, а при наличие на такъв
не би следвало да се слагат импланти – това би довело
до неуспех, тъй като вероятността за усложнения (задълбочаване на острия
възпалителен процес и отхвърляне на самите импланти,
разнасяне на инфекцията във съседните тъкани и в цялото тяло) е много
по-голяма. Вещото лице счита, че 7 импланта са
сравнително нормална бройка за поставяне едновременно. Ответникът е ползвал директен начин за поставяне на имплантите – открил е синусът и е поставил костозаместимо вещество, който метод е в съответствие с
утвърдените медицински практики. Вещото лице е установило и дейности, които не
отговарят на установените медицински практики – работил е, въпреки че е открил
гной преди интервенцията, а всяка една гной трябва да бъде дренирана. Необичайно
действие е при наличие на флегмон и абсцес да се
поставят импланти. Не би трябвало и синусните импланти да попадат в носната кухина и в синусите, в който
смисъл са медицинските стандарти. Вещото лице е посочило, че щифтовете са
сложени в долния носов вход, което не е правилно.
Нормален оздравителен процес настъпва
след около 5 месеца, зависи от състоянието на организма, от възрастта. Обичайно
премахване на импланти две седмици след поставянето
им се налага, когато има остър възпалителен процес и организмът не може да се
справи с него.
Разпитани по делото са
свидетелите М.И. и В.И.. Свидетелят И. е посочил, че с ищеца са братя. През
2015 г. претърпял ПТП и тогава получил механично увреждане на голяма част от
зъбите, като се наложило да се извадят. Решил да си постави зъбни импланти, като започнал да събира оферти. Д-р Р. му предложил
най-ниска цена на импланти и същевременно най-бързо
поставяне, затова предпочетел него. Свидетелят
придружавал брат си в деня на манипулацията - 25.04.2018 г. в болницата в
Сливен. Първо посетили спешния център, където поискали от И. личната карта, той влязъл да се подпише на някакви документи и след
няколко секунди излязъл. Не му бил извършен преглед, снимки или изследвания.
После се качили отново в отделението и изчакали да дойде д-р Р.. Ищецът оставил
на брат си сумата от 5000 лева, която трябвало да даде за поставянето на имплантите. След 2-3 часа И. излязъл от кабинета. Бил целият
зачервен и подут, държал някаква превръзка пред устата си. Дал на брат си
рецепта и го помолил да слезе да вземе от аптеката лекарствата, които са му
изписани, както и да изтегли 250 лева, защото се оказало, че трябвало да ги
даде допълнително, тъй като се наложило да му поставят още един имплант. Свидетелят дал на доктор Р. 5250 лева и излязъл от
кабинета, след което двамата си тръгнали. Болките при И. продължили, още същата
вечер започнала да тече кръв от носа му и си писал с д-р Р., че има проблеми, а
той му казал, че за момента е нормално. Състоянието му обаче се влошавало, не
можел да спи вечер от болка. Ищецът започнал да ходи на консултации при
различни лекари и го изпратили по спешност в Александровска
болница - София, защото имало инфекция. Там свалили първо имплантите,
защото три от тях са пробили носната кухина, а другите два синусите и че имплантите не са поставени по правилен начин. Лекарят бил
възмутен от това, което са направили с него в Сливен. Единствено с два от имплантите е нямало проблем, но са казали, че трябва да се
извадят всички заради инфекцията и за възстановяване. След като му направили
операцията в София, известен период от време лежал там.
Доста време след това не бил излизал от дома си и
съпругата му казала, че трябвало да търси психолог, защото не смеел да излезе
навън. Притеснявал се, че е обезобразен. Дълго време бил на обезболяващи.
Впоследствие до такава степен се уплашил, че не искал и импланти
да си поставя, а си сложил мост. До края на лятото бил вкъщи и не можел да
работи.
И. не пушел и не употребявал алкохол.
Свидетелката Ие посочила, че
е съпруга на Г.И.. След поставяне на имплантите на
25.04.2018 г. се прибрал вкъщи около 15-16 часа неузнаваем и подут, очите му били
едва отворени. Имаше носна кърпа на устата от самата манипулация. Вечерта станало
още по-страшно, защото отока още повече се увеличил, а главата му се надула. Започнала
да тече кръв от носа и същевременно, като пие вода, да тече вода от носа му. Звъннали
на Р. много пъти по телефона, но той не вдигал. След като свалил конците
седмица след манипулацията, започнали болки, имало зачервявания и бели петна по
венците. И. се обърнал към специалисти във Варна, направили му снимка и му казали,
че има инфекция, след което го препратили към Александровска
болница в София, отделение по лицево челюстна хирургия. Установило се, че има
такава инфекция, пробиване на синусите и на носа от самите импланти.
Приели го в болницата и на 22.05.2018 г. му свалили зъбните импланти.
Около седмица бил в болницата. Било огромен шок и напрежение, И. не можел да се
храни, съпругата му го хранела със сламка, пасирала му храна, свалил около 11
кг. Много време се възстановявал. Пиел два месеца антибиотик. Това му повлияло
и на психиката. Не излизал от къщи, не се срещал с приятели. Налагало се
съпругата му да се грижи за него. Стресът бил около година. След около година
започнал работа. Преди поставяне на имплантите не е
имал никакви оплаквания за подувания на венците или възпаления на зъбите. В момента
на мястото на имплантите бил с протеза, тъй като имплантите били извадени. До Варна
и София ищецът пътувал с личен автомобил. Той не пушел и не пиел алкохол.
Показанията на свидетелите следва да бъдат изцяло
кредитирани, тъй като същите са ясни,
последователни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, пресъздават преките впечатления на
свидетелите за случилото се с ищеца и се подкрепят от останалите писмени
доказателства по делото.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По отношение на иска
по чл. 55 ЗЗД в тежест на ищеца по делото бе да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, породено от договор за медицинска
услуга, по който е изпълнил задълженията си точно и е бил
изправна страна, че е предал на ответника процесната
сума, както и че договорът е бил валидно развален.
Не се спори между
страните по делото, че е сключен между тях договор за извършване на медицинска
услуга (имащ белезите на договор за изработка) – поставяне на 7 броя зъбни импланти, по който договор ищецът е заплатил на ответника
сумата 5250 лева на 25.04.2018 г. Предоставянето на сумата от страна на ищеца
на ответника в изпълнение на договора се установява в съвкупност от събраните
по делото доказателства – платежно нареждане, видно от което на 24.04.2018 г. И.
е изтеглил от своя банкова сметка ***, показанията на свидетеля И., който лично
е предал на ответника по поръчка на брат си сумата 5250 лева след интервенцията
на 25.04.2018 г., извънсъдебно признание на ответника в проведеното досъдебно
производство. Ето защо съдът счита, че между страните е сключен валиден
договор, който ги обвързва, след като те го потвърждават. По силата на договора
Р. е следвало да постави на И. 7 броя зъбни импланти,
като страните са уговорили извършване от Р. на всички действия по поставянето –
полагане на щифтове и костнозамествимо вещество, контролен
преглед и премахване на конци, поставяне на надстройки на имплантите.
Съдържанието на тези уговорки се установява от събраните по делото гласни
доказателства, не се спори между страните.
Няма спор между
страните и че твърдяната дентална услуга е била
извършена. Ищецът обаче твърди, че изпълнението на договора е толкова
некачествено, приравнимо на пълно такова, вследствие
на което се претендират последиците на развален договор. Ищецът по делото се
позовава на разваляне на договора посредством покана, връчена на ответника на 27.06.2019
г., в която е направено изявление за
връщане на даденото по договора и заплащане на обезщетение в размер на 15000
лева, евентуално прави изявление за разваляне на договора с настоящата искова
молба. Според ищеца поради разваляне на договора е отпаднало основанието,
поради което е дадена от него на ответника сумата от 5250 лева, поради което се
иска връщането й. Ето защо и е необходимо да се изследва въпросът дали
договорът, сключен между страните и послужил като основание за предаване на процесната сума, е валидно развален.
Сключеният между страните договор носи съществените белези на договор
за изработка, поради което общите правила за сключване и прекратяване на
договора, уредени в ЗЗД, както и тези по чл. 258 и сл. ЗЗД намират съответно
приложение, доколкото в специалните закони не са уредени особени правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД,
„ако отклонението от поръчката или недостатъците
са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора”. Договорът за изработка може да бъде развален без
предизвестие от поръчващия, когато изработеното е с недостатъци, които го
правят негодно за употреба, респ. безполезно, като за него възниква правото
да претендира връщане на даденото от
него на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД. Счита се, че изявление за разваляне е направено, когато кредиторът
заяви претенция за последиците от развалянето - връщане на даденото и/или обезщетение
за вредите от неизпълнението. Основанието по чл. 87, ал. 2, предл.
второ ЗЗД предполага доказана безполезност на изпълнението. В случая ищецът
установи посредством събраните гласни доказателства и експертиза твърденията си
за некачествено и неточно изпълнение от страна на ответника, за причинени му от
стоматологичните манипулации болки, страдания и телесни увреждания в устната
кухина, направили невъзможно пълното изпълнение на договора и довели до
едностранното му разваляне. Установено е от заключението на вещите лица по
изготвените в настоящото и в досъдебното производство, че действията на Р. по
поставяне на зъбни импланти са били изцяло безполезни,
тъй като се е наложило спешното и пълно тяхно премахване, доколкото е
установено, че И. има тежко възпаление, което е било налично и преди
интервенцията, а след това се е задълбочило, че при поставяне на имплантите са нарушени целостта на синусите и носа, което е
извършено от Р. в пълно нарушение на медицинските стандарти. Показанията на свидетелите
установяват, че след интервенцията И. се е чувствал много зле физически и
психически и е бил принуден да потърси спешно помощ при други зъболекари заради
нетърпимите болки в устата и невъзможността да се свърже с ответника, въпреки
многократните позвънявания. Ответникът не е завършил процедурата по поставяне
на импланти – следвало е да надгради същите, но това
не е сторено поради наложилото се спешно премахване на имплантите.
Състоянието на ищеца след интервенцията, извършена от Р., се установява и от
приложената по делото епикриза, съставена от доктор в
Александровска болница – София, в която е описано, че
се е наложила операция на пациента по отстраняване на имплантите,
при която е установен „неинтегриран, подвижен и примесен с възпалителна гранулационна тъкан и гнойна колекция костозаместителен
материал с неясен произход“, както и „изпълнен с инфектиран костен материал максиларен синус и възпалена синусна лигавица с нарушена
цялост“, който е зашит.
Ето защо съдът
намира, че ненадлежното изпълнение на сключения между страните договор се
установява от всички представени по делото доказателства, като медицинската
дейност, извършена от ответника, е била в несъответствие със стандартите за
добра стоматологична практика и е увредила Г.И.. От тълкуването на нормите на чл. 80 ЗЗ, чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и чл. 5, т. 4 ЗСОЛЛДМ следва,
че основното задължение на лекаря е да осъществи медицинското обслужване
съобразно медицинските стандарти за лечение, които съществуват и са всеобщо
признати към момента на лечението. Доколкото лекарят е нарушил своите договорни
задължения и не е положил дължимата грижа съобразно медицински стандарти при
поставяне на зъбни импланти – не е назначил
необходимите изследвания на И. преди интервенцията и ренгенография,
не е оценил адекватно оперативния риск от поставяне на импланти
при наличие на флегмон и абсцес в устната кухина (без
да е извършил адекватно лечение на тези възпалителни процеси), при поставяне на
имплантите е перфорирал синуса, което е причинило на
пациента хроничен максиларен синуит
- това е предпоставка за развалянето на договора по причина, за която лекарят
отговаря. Останаха недоказани възраженията на ответника, че негативните
последици от поставянето на имплантите се дължат на
причини, за които ищецът отговаря – от събраните гласни доказателства се
установи, че ищецът не пуши и не употребява алкохол. С изявлението си за
връщане обратно на платената сума ищецът е упражнил правото си едностранно и
без предизвестие на развали договора, каквато изрична възможност е предвидена и
със специалната норма на чл. 90, ал. 1 ЗЗ (при това без да е необходимо
пациентът да изтъква някаква причина за преустановяване на лечението). С оглед
на изложеното, предявеният иск за връщане на изплатеното възнаграждение в
размер на 5250 лева на отпаднало основание е основателен и следва да се уважи,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
Предвид уважаване на
главния иск следва да бъде оставен без разглеждане предявеният в условията на евентуалност иск за заплащане на сумата
5250 лева на основание чл. 79 ЗЗД като претърпяна вреда от лошото изпълнение на
договора.
Съдът намира предявените
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за основателни.
Непозволеното
увреждане се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите
да не увреждат субективните права на другите физически или юридически лица.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние
(действие или бездействие), вреда, противоправността
на деянието, вина и причинната връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Съгласно практиката на ВКС (напр. определение № 118
от 14.02.2018 г. по гр. д. № 3682/ 2017 г. на ВКС, IV гр. о., решение № 103 от
25.07.2019 г. по гр. д. № 2700/2018 г. на ВКС, III гр. о. по реда на чл. 290 ГПК),
ако увреждането е резултат от неизпълнение на общото задължение на всички към
всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна, като в тази категория е искът за обезщетяване на
вреди от деликт при оказване на лекарска помощ. Противоправно е всяко поведение, което е инкриминирано като
отношение към публичнозначими ценности (решение №
382/ 23.07.2010 г. по гр. д.№ 365/ 2009 г. на ВКС, IV г.о.). Когато се касае за
оказана медицинска помощ, поведението на лекаря като извършител на работата се
преценява с оглед твърдяната негова противоправност,
основавайки се на правилото, че медицинската помощ е правнорегламентирана
дейност. Съгласно чл. 80 ЗЗ качеството й се основава на медицински стандарти,
утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ дейността на лечебните заведения и на
медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при
спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се
утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Когато съдът се
произнася по въпроса осъществен ли е деликт при
изпълнение на медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка като основание
за отговорността по чл. 45 ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи факти от
поведението на извършителя (лекаря) – на първо място да установи какви действия
са били предприети или не са били извършени от лекаря и на второ – да провери
доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински
изисквания, вкл. и извършването на необходимите диагностични изследвания,
съобразно възможностите и наличната апаратура, с която е оборудван.
Съгласно
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Следователно останалите предпоставки от гореочертания
фактически състав следва да бъдат установени от ищеца, което му е указано с определението
на съда по чл. 146 ГПК.
Съдът намира, че ищецът успя да установи основателността на исковете си.
От събраните по делото
гласни доказателства се установи, че след поставянето на имплантите
И. се е оплаквал от силни болки, бил
много подут, още същата вечер започнала да тече кръв от носа му, а като пиел
вода, тя течала от носа му, състоянието му се влошавало, не можел да спи вечер
от болка. Това наложило изпращането му по спешност в Александровска
болница - София, защото имало инфекция, като там свалили имплантите,
защото три от тях пробили носната кухина, а други два – синусите. Установено
било, че имплантите не са поставени по правилен начин,
интервенцията не е извършена в съответствие с утвърдените медицински стандарти,
което бе коментирано по-горе. Тези обстоятелства се доказват от събраните
гласни доказателства, епикриза, издадена от Александровска болница – София, и експертизи в настоящото и
в досъдебното производсвто. От заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска
експертиза, както и от съставената експертиза в досъбедното
производство, която съдът кредитира (съгласно практиката на ВКС - напр. решение №
18 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 434/2011 г., III г.
о., ГК изготвената експертиза в досъдебното производство следва да бъде кредитирана в
настоящото), се установява, че преди
поставяне на имплантите е имало данни за наличие на
възпалителен процес – флегмон и абсцес, а при наличие
на такъв не би следвало да се слагат импланти – това
би довело до неуспех, тъй като вероятността за усложнения (задълбочаване на
острия възпалителен процес и отхвърляне на самите импланти,
разнасяне на инфекцията във съседните тъкани и в цялото тяло) е много
по-голяма. Това според вещото лице не отговаря на установените медицински
практики – ответникът е работил, въпреки че е открил гной преди интервенцията,
а всяка една гной първо трябва да бъде дренирана. Необичайно действие е при
наличие на флегмон и абсцес да се поставят импланти. Не би трябвало и синусните импланти
да попадат в носната кухина и в синусите, в който смисъл са медицинските стандарти.
Вещото лице е посочило, че щифтовете са сложени в долния носов вход, което също
не е правилно.
В експертизата, изготвена в досъдебното
производство, е направен извод, че наличието на тежък възпалителен процес е
наложило отстраняване на поставените щифтове за импланти
и поставеното костозаместително вещество. Посочено е,
че неизвършването на образно изследване преди започване на лечението за
определяне на вида и обема на предстоящите медицински действия е съществен
пропуск в диагностичния план от страна на Р..
Съвкупния анализ
на обсъдените заключения, гласни доказателства и писмени доказателства – епикризи, обуславят извода на съда за доказаност,
че са извършени от ответника действия, които не отговарят на утвърдените
медицински практики по поставяне на имплантите и че последващото състояние на ищеца и наложилото се премахване
на поставените от Р. импланти е настъпило именно поради
интервенциите на ответника, които са били неправилно извършени. Вещите лица,
изготвили експертизата, са посочили, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между действията на лекаря, поставил щифтовете за импланти
с костнозаместимо вещество, и настъпилите усложнения
от възпалително естество на горната челюст с пробив на горночелюстните
синуси и носната кухина. В резултат на това И. е претърпял болки и страдания,
направил е разходи във връзка с преодоляване последиците от това увреждане,
което се установява от събраните свидетелски показания. Всичко това ангажира
отговорността на Р. на основание чл. 45 ЗЗД. Следователно налице са всички елементи от фактическия състав на нормата
на чл. 45 ЗЗД, поради което и предявените искове се явяват доказани по основание.
При определяне размера на дължимите
обезщетения за претендираните вреди съдът намира за
доказано, че действително в резултат на увредата ищецът
е претърпял значителни болки и страдания в продължение на около година, не
излизал никъде, защото считал, че е обезобразен, не било възможно да полага
труд, защото бил отекъл и надут, чак година след интервенцията започнал работа.
Съгласно коментираните по-горе заключения една от проявните
форми на увреждането е хроничен синузит. За това свидетелстват и ангажираните
свидетели, чиито показания също са обсъдени по-горе. От същите се установява
още, че освен чисто физическите болки и страдания, ищецът е изпитвал и
значителни неудобства - не можел да се храни пълноценно, налагало се е
съпругата му да го обслужва и да му приготвя специална храна, при прием на вода,
същата се стичала от носа му, дълго не можел да спи от болка, от стрес и напрежение
свалил 11 кг., притеснявал се да излиза от къщи, защото бил обезобразен. Към
настоящия момент ищецът бил със зъбна протеза, за да може да се храни.
С оглед на горното и на основание чл. 52 ЗЗД, отчитайки така доказаните неимуществени вреди, характера на увреждането,
интензитета на претърпените болки и страдания, продължителността им,
отражението им върху психическото състояние на И. и благоприятното състояние
към настоящия момент за здравето на лицето, обстоятелството, че независимо от
настъпилите възпалителни усложнения, не е било налице състояние, създаващо
реална опасност за живота му, съдът намира, че сумата от 8300 лева е справедлив
еквивалент на същите.
По отношение на иска за заплащане на
сумата 1455,20 лева обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди съдът
намира същия за основателен.
По делото са представените рецепти,
касови бонове и фактури за заплатени прегледи и лекарства, от които се
установява, че И. е направил разходи, които също съставляват подлежаща на обезвреда имуществена вреда. Във връзка с извършени на
ищеца прегледи в гр. Варна и гр. София същият е направил и разходи за
придвижването си от гр. Бургас, за което като доказателство са приети касови
бонове за заплатено гориво.
Следователно искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е изцяло основателен и доказан по размер.
По отношение на претенцията за
заплащане на лихва за забава върху всяка от претенциите от датата на получаване
на покана от ответника – 27.06.2019 г. до дата на подаване на исковата молба в
размер на 616,88 лева, съдът намира следното:
Приложена по делото е нотариална
покана, връчена на ответника на 27.06.2019 г., в която е уведомен за получените
от ищеца травми, като е поканен в едноседмичен срок да възстанови получената за
имплантите сума, направените от И. разходи за
поправяне на нанесените от Р. вреди и обезщетение за причинени болки и
страдания в размер на общо 15000 лева. Видно от съдържанието на поканата, със
същата И. е развалил договорното си отношение с ответника. Съгласно трайната
практика на ВКС при положение че няма определен ден за изпълнение на
задължението за връщане на сумата, явяваща се след развалянето на договора с
исковата молба като дадена на отпаднало основание, то по отношение на
задължението й за връщане длъжникът изпада в забава след връчване на покана от
кредитора, от когато се дължи и лихва - обезщетение върху нея съгласно чл. 86 ЗЗД. Ето защо и искът за присъждане на обезщетение за забава върху главницата
от 5250 лева за периода от 27.06.2019 г. до подаване на исковата молба - 21.11.2019
г. се явява основателен.
На основание чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 86 ЗЗД се дължи законна лихва върху главниците по
исковете за обезщетение за вреди от датата на увреждането – 25.04.2018 г. до
окончателното плащане на сумата, но предвид обстоятелството, че е поискано
присъждане на лихва от един последващ момент –
27.06.2019 г., лихва следва да бъде присъдена от тази дата. Като направи
съответните изчисления в онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва,
съдът установи, че размерът на същата съвпада с размера, претедиран
от ищеца, поради което и исковете за присъждане на обезщетение за забава върху
главниците следва да бъдат уважени.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и понесените съдебно –
деловодни разноски в размер на 1770,21 лева съгласно представения списък по чл.
80 ГПК.
Водим от
горното, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА В.А.Р.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Г.И.И., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 5250 лева (пет хиляди двеста и петдесет лева),
представляваща връщане на получено от него по развален договор за изпълнение на
медицинска услуга (поставяне на 7 бр. зъбни импланти) от
25.04.2018 г., сумите от 1455,20 лева (хиляда четиристотин петдесет и пет лева
и двадесет стотинки) обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди и
8300 лева (осем хиляди и триста лева) обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от ответника вследствие неправомерното му поведение по
поставяне на зъбни импланти, ведно със сборна лихва
за забава върху главниците от 27.06.2019 г. до дата на подаване на исковата
молба в размер на 616,88 лева (шестстотин и шестнадесет лева и осемдесет и осем
стотинки), както и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
21.11.2019 г. до окончателното плащане на сумите.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения в условията на евентуалност иск за
заплащане на сумата 5250 лева на основание чл. 79 ЗЗД като претърпяна вреда от
лошото изпълнение на договора.
ОСЪЖДА В.А.Р.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Г.И.И., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 1770,21 лева (хиляда
седемстотин и седемдесет лева и двадесет и една стотинки), представляваща съдебно-деловодни
разноски.
Решението е
постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника
„Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК
*********.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.
Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева