Р
Е Ш Е Н И Е
№
2039
гр.
Перник, 03.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на пети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 02645 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, подадена от „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ срещу
„ЗЕНОН“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Найчо Цанов“, бл. 8, ап. 18, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 7655,63 лева, представляваща
стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофицирани обекти, находящи се в гр. Перник, ул. „Найчо Цанов“, бл. 8, вх. Б
– кафе-аперитив „Free style“ и в гр. Перник, ул. „Петко Каравелов“, бл. 2 –
магазин за електронна търговия, от които: главница в размер на 5 323,30
лв. за периода от 01.10.2009г. до
30.04.2018г. включително, с включена изравнителна сметка в м. Юли 2018г.,
касаеща периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително, сумата от 2 332,33 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 30.11.2009г. до 25.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 07622/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
С исковата молба, в условията на
евентуалност, е направено искане да бъде осъден ответника „ЗЕНОН“ ООД,
ЕИК: ********* да заплати сумата в размер 7655,63 лева, представляваща
стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофицирани обекти, находящи се в гр. Перник, ул. „Найчо Цанов“, бл. 8, вх. Б
– кафе-аперитив „Free style“ и в гр. Перник, ул. „Петко Каравелов“, бл. 2 –
магазин за електронна търговия, от които: главница в размер на 5 323,30
лв. за периода от 01.10.2009г. до
30.04.2018г. включително, с включена изравнителна сметка в м. Юли 2018г.,
касаеща периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително, сумата от 2 332,33 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 30.11.2009г. до 25.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане – сума, представляваща
стойността на доставена, потребена, но незаплатена топлинна енергия,
съставляваща левовата равностойност на това, с което ответникът се е обогатил
за сметка на „Топлофикация-Перник“ АД, без правно основание, до размера на
това, с което е било намалено имуществото на дружеството.
В исковата молба се твърди, че между страните
съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало от момента на
откриване на партида с абонатен № FIRM74380 на
името на ответника, като титуляр по сметката и купувач на топлинна енергия за
топлофицирания имот и от което правоотношение произтича претендираното вземане.
Досежно
предявения в условията на евентуалност иск се сочи, че към момента на
получаване на доставената и потребена топлинна енергия между даващия и
получаващия не е налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно
правоотношение, което да бъде погасено чрез даването, т. е. липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Поради
тези обстоятелства, ответникът е получил топлинна енергия, която не му се дължи.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЗЕНОН“ ООД, ЕИК: *********, чрез управителя му Валентин
Кирилов Пешев, е депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и
размер предявените искови претенции. Релевира се и възражение за погасяване на
част от вземанията по давност.
В съдебно заседание, ищецът поддържа
предявените установителни искове, като алтернативно иска уважаване на
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
Представителя
на ответника пледира за неоснователност на предявените искове. Заявява, че иска
е недоказан, с оглед обстоятелството, че се претендира обща сума за два отделни
търговски обекта, т.е. че би следвало да се претендира вземане, относимо
отделно към всеки един от търговските обекти. Заявява още, че собственик на
обекта, находящ се в гр. Перник, ул. „Любен Каравелов“ е Община Перник, като
ответното дружество никога не е било ползвател. Досежно другия имот, находящ се
на ул. „Найчо Цанов“ в гр. Перник, представителя на ответника сочи, че според
представените доказателства от страна на ищеца, собственик на имота е лицето
Валентин Пешев, а не дружеството „ЗЕНОН“. Предвид това намира, че между
ищцовото дружество и ответното дружество не е налице каквато и да било
облигационна връзка. Сочи се, че не е доказано и обстоятелството, че именно
лицето Валентин Пешевски е единствения представляващ ответното дружество, като
не е доказано, че по отношение на това обстоятелство не са извършвани промени в
дружеството. Ответната страна намира, че в настоящия случай следва да се прави
разграничение между физическото лице Валентин Пешевски и дружеството
„ЗЕНОН“. С тези съображения намира, че
не е доказано, че именно дружеството „ЗЕНОН“ следва да е ответник по делото.
Поддържа и възражението за недължимост на сумите, поради погасяването им по
давност.
След като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 5639 от 02.11.2018г. по ч. гр. д. № 07622 по описа за 2018г. на
ПРС, която е била връчена на ответника (в хода на заповедното производство –
длъжник). В срокът по чл. 414 ГПК същият е депозирал писмено възражение, поради
което за ищецът по настоящото дело е възникнало задължение да предяви
установителните си искове в предвидения в разпоредбата на чл. 415 ал. 4 ГПК
срок. Настоящата искова молба е предявена предоставения от закона едномесечен
срок, поради което съдът намира предявените установителни искове за допустими и
следва да се произнесе по тях. Съдът намира за допустим и предявения в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 вр. чл. 55 ЗЗД, поради
което, в случай на отхвърляне на главния иск, ще дължи произнасяне и по него.
По основателността:
Предявените
от страна на ищеца обективно кумулативно
съединени установителни искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, а обективно кумулативно съединени осъдителни искове, в условията на
евентуалност, са с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 124 ГПК
вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
Отношенията между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди през процесния
период се уреждат от Закона за енергетика. Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ, в
редакцията, релевантна за процесния период, продажбата на топлинна енергия се
осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В случаите, в
които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него
и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ. Когато обаче
топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди, който съгласно
легалната дефиниция на това понятие, дадена в пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, ред.
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е този, който купува топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди, законът предвижда това
да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди.
Регламентираната в императивна материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ
специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя
е форма за действителност на сделката.
Съгласно чл. 21 от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от Топлофикация-Перник ЕАД от
2008 г., приети въз основа на Закона за енергетиката (ЗЕ) от съвета на
директорите на ищеца и одобрени с решение на ДКЕВР (които общи условия са
публично достъпни и общоизвестни) измерването на подадената топлинна енергия се
извършва непрекъснато през периода на продажба чрез средства за търговско измерване,
монтирани на границата на собственост на абонатната станция или на място
съгласувано между страните, които са с автономно захранване, като отчитането на
средствата за търговско измерване се извършва от продавача ежемесечно по
съгласуван между страните график, при което има право да участва и купувачът по
договора. Предвидено е също в чл. 31 и сл. от общите условия, че купувачите
заплащат цената на топлинната енергия, която се определя съгласно действащото
законодателство, ежемесечно въз основа на издадена данъчна фактура по начините
и сроковете, уговорени между страните.
От горното следва, че за да проведе
успешно доказване на предявения положителен установителен иск, ищецът следва да
докаже при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответникът е
налице облигационна връзка, като в настоящия случай, съдът изрично е указал на
ищеца, че същия следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение
между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от
25.10.2019г.
От ангажираните от страните
доказателства е несъмнено, че ответникът е „небитов клиент“ по смисъла на
разпоредбата на §1, т.33а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) от ДР на ЗЕ. Легалната законова дефиниция за "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в
отменената редакция на закона (§1, т.42 и т.43), така и в действащата, следва, че законодателят е
използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида
правен субект (физическо или юридическо лице); нуждите, за които той
ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на
противното, такива които не задоволяват битови нужди).
Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете
обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички
възможни случаи в практиката. В случая ответникът е търговец, който не
задоволява битови нужди. Тук следва да се има предвид, че понятието „стопански
нужди“, или „небитови нужди“ съгласно
действащата ДР на ЗЕ е дори по –широко от търговска дейност и се свързва с
нуждите, които задоволява конкретния имот. Несъмнено е, че ответното търговско
дружество няма домакинство, няма собствени битови нужди, нито топлоснабдения
имот е предназначен за задоволяване на такива (търговски
обекти), което сочи на небитово ползване на топлоенергията.
Предвид обстоятелството, че ответникът е
„небитов клиент“, спрямо него е приложима разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2 от
ЗЕ, която изисква сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Договорът се сключва при ОУ по чл.298, ал.1, т.2 от ТЗ, които обаче
стават задължителни за страните по търговската сделка –ако такава бъде
сключена. Разпоредбата на чл.149, ал.1,
т.2 от ЗЕ (както в действаща редакция – изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г. – приложима към процесния период, така и в
предишната редакция) предвижда, че
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между производител и пряко присъединен потребител (клиент – ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) на топлинна енергия за стопански нужди (респ. „небитови нужди“ – ред., ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.). Предвидената
писмена форма е такава за действителност на правоотношението.
Както се посочи, ответното дружество е
„небитов клиент“ по смисъла на §1,
т. 33а от ДР на ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г, която е
приложима през процесния период, или - “потребител за стопански нужди" §1,
т. 43 от ДР на ЗЕ /изм. и доп. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм. ДВ, бр. 54 от
2012 г./ и това обстоятелство е изрично признато в исковата молба и се извежда
не само от качеството му на търговец, а и по аргумент от противното на нормата
на §1,
т. 2а от ДР на ЗЕ /нова, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./,
която определя битовия клиент като такъв, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди,
каквито ответното дружество няма и за каквито не би могло да я използва. Ето защо, доказване наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между
страните в настоящото производство е само с доказателства за сключването на
договор в изискуемата писмена форма.
С оглед така установеното, при изричното
оспорване на ответника, че не е налице писмен договор с ищеца, при липсата на
доказателства, включително и за действия по плащане евентуално на топлинна
енергия от ответника за предишен период или за такива от които да се обоснове
прилагане на чл.
293, ал.3 ТЗ, не може да се приеме, че страните са обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Тук следва да се посочи, че за разлика
от хипотезата на договор за търговска продажба на топлинна енергия за небитови
нужди, в хипотезите на договор за търговска продажба на топлинна енергия за
битови нужди същият се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), т.е. писмена форма не е
предвидена. В този случай топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ. В този случай договорната връзка се предполага по силата на
закона, тъй като съгласно чл.
153, ал. 1 Закона за енергетиката (чл.
106а, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм/) всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Това,
обаче, не важи за възникване на договорното правоотношение с „небитовите
клиенти“, тъй като спрямо тях не са приложими публикувани ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди по чл.150, ал.1 от ЗЕ, а се изисква изрично
сключването на писмен договор.
С разпоредбите на чл. 156
ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите/клиентите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е
утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на
отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Съгласно разпоредбата на чл.
139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и
Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал.2 от ЗЕ/.
На следващо място, за да дължи едно лице
цената на топлинната енергия на договорно основание следва да бъде установено,
че то е използвало топлинна енергия за небитови нужди – въз основа на сключен
писмен договор, или за собствени битови нужди като собственик или ползувател на
вещно основание – в който случай договорната връзка се предполага по силата на
закона, без да е необходимо писмена форма /чл.150 от ЗЕ/. Анализът на
действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор по
чл.149 от ЗЕ или наличие на право на
собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда- етажна собственост-чл.153, ал.1 от ЗЕ. Тази хипотеза е
приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен
топлоснабден имот няма сключен писмен договор по чл.149 от ЗЕ, явяващ се по
правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на
писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 от ЗЗД/ е
приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1 от
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие
и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди- т.3, съответно- между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна
собственост- т.6. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на
топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така
възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител,/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота. /Решение по гр.д.№ 8154/ 2016 г.- СГС, ГК,
ІV- Б с-в/.
Предвид горното, доказването на наличие
на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия между страните в настоящото производство е възможно само с
доказателства за сключването на договор в изискуемата писмена форма, какъвто по
делото, спрямо исковия период, липсва. По делото е прието заверено копие на
Договор № 433/01.07.2004г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от „Топлофикация – Перник“ ЕАД, сключен между страните по делото, но видно от
същия е, че срокът му на действие е 5 годишен, считано от сключването му –
01.07.2004г. Предвид липсата на изрична клауза както в договора, така и в Общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от Топлофикация-Перник
ЕАД от 2008г., предвиждаща
„автоматичното“ продължаване на срока на действие на договора, в синхрон с
липсата на ангажирани писмени доказателства от страна на ищеца, сочещи за
продължаване на срока на договора, мотивира настоящия съдебен състав да приеме,
че ищецът не е доказал, че страните са обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за небитови нужди.
С оглед на горното, съдът намира, че
след като страните не са сключили писмен договор, съгласно изискването на
чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ, между тях липсва
възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия,
по силата на което да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника за
заплащане на претендираните суми. Липсата на тази първа задължителна
положителна предпоставка за уважаване на исковете, а именно: наличието на
облигационна връзка между страните, води до липса на необходимост от изследване
на въпроса, досежно основателността на исковете по размер, както и е основание
за отхвърляне на предявените установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал.
1 ЗЕ и чл. 124 ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД,
с които се иска да
бъде признато за установено, че ответника дължи
на ищцовото дружество сумата от 7655,63 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофицирани обекти, находящи се
в гр. Перник, ул. „Найчо Цанов“, бл. 8, вх. Б – кафе-аперитив „Free style“ и в гр. Перник,
ул. „Петко Каравелов“, бл. 2 – магазин за електронна търговия, от които:
главница в размер на 5 323,30 лв. за периода от 01.10.2009г. до 30.04.2018г. включително, с
включена изравнителна сметка в м. Юли 2018г., касаеща периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2018г. включително, сумата от
2 332,33 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
30.11.2009г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, като неоснователни.
В настоящия случай, ищецът твърди в
исковата си молба наличието на облигационно правоотношение с ответника и
претендира заплащането на процесните суми
именно на това основание. Доколкото искът за неоснователно обогатяване
по чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен и с оглед отхвърлянето на
главния иск и установяването на липса на договорна връзка между страните, съдът
дължи произнасяне и по иска за неоснователно обогатяване, предявен в условията
на евентуалност.
Със задължително за
съдилищата тълкуване, обективирано в постановление на Пленума на ВС № 1
/28.05.1979год. е изяснено, че искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД е субсидиарен - той
е на разположение на неоснователно обеднелия само в тези случаи, когато той не
може и не би могъл да се защити с друг иск / чл.59, ал.2 от ЗЗД/. Законовата
предпоставка на чл.59, ал.2 от ЗЗД е налице
и в конкретния случай. От една
страна претенцията за същата сума , основана на договорно основание , е отхвърлена с влязло в сила
решение като отхвърлянето й на това основание не е пречка за уважаване на иск за същата сума
претендирана вече на извъндоговорно
основание / Решение № 56/05.04.2017год. по гр.дело № 2882/2016год. на ВКС/.От
друга страна, доколкото сумата не се претендира от ищеца на деликтно
основание, или такова , основано на доброволно водене на чужда работа без
пълномощие, респ. неоснователно обогатяване по чл.55-58 от ЗЗД, то единствената
правна възможност за ищеца е да претендира същата чрез субсидиарния иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Предвид изложеното, предявеният при
условията на евентуалност иск, е допустим.
Съставът на чл. 59, ал.1 от ЗЗД включва обедняването на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка
между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между субектите. Т. е. успешното доказване на този иск в настоящия случай предпоставя доказване
от страна на ищеца, че за процесния период от 01.10.2009г. до 30.04.2018г. включително е доставял
топлинна енергия за топлофицирани обекти –
търговски обекти, находящи се в гр. Перник, ул. „Найчо Цанов“, бл. 8, вх. Б и в гр.
Перник, ул. „Петко Каравелов“, бл. 2, собствени или ползвани от ответника, без
да е налице между него и ответника валидно правоотношение, както и да докаже стойността
на доставената и потребена топлинна енергия и размера на обедняването му. В
тежест на ищеца е и да докаже изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. Тези задължения са били указания на ищеца с доклада по
чл.146 ГПК в съдебно заседание от 25.10.2019г.
От страна на ищеца, обаче, не са
ангажирани каквито и да било доказателства, които да сочат, че ответника –
„ЗЕНОН“ ООД е ползвал топлинната енергия, доставена за двата процесни
топлофицирани имоти, т. е. по делото не са представени доказателства, които да
обвързват ответното дружество с процесните имоти. От представения по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том. І, рег. № 194,
дело № 31 от 2004г. на нотариус Ивайло Иванов, се установява, че процесния
недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Найчо Цанов“ бл. 8, вх. Б – кафе
–аперитив, е собственост на лицето Валентин Кирилов Пешев. Т. е. в случая не се
доказва, че именно ответното дружество следва да отговаря за задълженията,
възникнали спрямо ищеца досежно процесния обект във връзка с доставката на
топлинна енергия. По отношение на другия недвижим имот, находящ се на ул.
„Любен Каравелов“, доказателствата по делото също не сочат за връзка между
собствеността или ползването на имота и ответното дружество. От
доказателствената съвкупност по делото се установява, че имотът е собственост
на Община Перник, като в различни периоди от време се е ползвал от правни
субекти, различни от ответното дружество.
С оглед горните обстоятелства, съдът
намира, че в случая, ищеца не е доказал, че ответното дружество се е обогатило без
основание за сметка на ищеца, поради което предявените от страна на ищеца в
условията на евентуалност кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 124 ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД, следва
да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Предвид отхвърляне на предявените искови
претенции, съдът намира за безпредметно обсъждането на релевираното възражение
за недължимост на претендираните вземания поради погасяването им по давност.
По отговорността за разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Предвид
изхода на делото, право на разноски има само ответника. Същия претендира
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство в размер на 800.00 лева.
Ищецът,
в исковата си молба, обаче, е направил възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден
такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ответника за
двата обективно съединени иска срещу него в исковия процес е в размер на
712,78лв., поради което, предвид обстоятелството, че претендираното адвокатско
възнаграждение е към минимума на минималния размер, съдът намира, че
възражението на ищеца е неоснователно.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника
сумата от 800,00лв., представляваща направени в исковото производство разноски
за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ обективно
кумулативно съединените установителни искове, предявени от “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу „ЗЕНОН“ ООД, с ЕИК: *********
и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Найчо Цанов“, бл. 8, ап.
18, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от
7655,63 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофицирани обекти, находящи се
в гр. Перник, ул. „Найчо Цанов“, бл. 8, вх. Б – кафе-аперитив „Free style“ и в гр. Перник,
ул. „Петко Каравелов“, бл. 2 – магазин за електронна търговия, от които:
главница в размер на 5 323,30
лв. за периода от 01.10.2009г. до
30.04.2018г. включително, с включена изравнителна сметка в м. Юли 2018г.,
касаеща периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително, сумата от 2 332,33 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 30.11.2009г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 07622/2018г. по
описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
обективно кумулативно съединените осъдителни искове, предявени в условията на
евентуалност, от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу „ЗЕНОН“
ООД, с ЕИК: *********
и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Найчо Цанов“, бл. 8, ап.
18, с които се иска „ЗЕНОН“
ООД, с ЕИК: ********* да бъде осъдено да заплати сумата в размер 7655,63 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за топлофицирани обекти, находящи се в гр.
Перник, ул. „Найчо Цанов“, бл. 8, вх. Б – кафе-аперитив „Free style“ и в гр. Перник,
ул. „Петко Каравелов“, бл. 2 – магазин за електронна търговия, от които:
главница в размер на 5 323,30 лв. за периода от 01.10.2009г. до 30.04.2018г. включително, с
включена изравнителна сметка в м. Юли 2018г., касаеща периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2018г. включително, сумата от
2 332,33 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
30.11.2009г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане – сума, представляваща стойността на доставена,
потребена, но незаплатена топлинна енергия, съставляваща левовата равностойност
на това, с което ответникът се е обогатил за сметка на „Топлофикация-Перник“
АД, без правно основание, до размера на това, с което е било намалено
имуществото на дружеството.
ОСЪЖДА “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република“ ДА ЗАПЛАТИ
на „ЗЕНОН“ ООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Найчо Цанов“, бл. 8, ап. 18, сумата от 800.00 лева, представляваща направени в
исковото производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД
влизане
на решението в сила ч. г. д. № 07622/2018г. на ПРС да бъде върнато на
съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: