РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Сливен, 07. 03. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 4 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 и чл. 231 от
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Р.Н.Б. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, подадена срещу Заповед № 1983к-2079 от 23.12.2022 г., издадена
от ВПД Директор на Г. д. „П. б. и з. на н.“ /ГДПБЗН/ при МВР, с която на
оспорващия е н. д. н. „у.” и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна. Излага съображения, че: заповедта не отговаря на
изискванията за форма и съдържание и не е в съответствие с разпоредбата на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР; заповедта е издадена от некомпетентен орган и след изтичане
на двумесечния преклузивен срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР; описаните в
заповедта фактически обстоятелства не са свързани с н. на п. на Е. к. за п. на
д. с. в МВР; относно п. д. н., н. е о. с. и н. е о. да и. разпореждане на
контролен орган, а се е възползвал от регламентирана в закона възможност за всички
граждани да не се п. на т., тъй като се п., че т. може да излезе ф. п., заради
и. от н. м.; в. д. н. не е доказано и установено; относно това деяние е налице
СД № 28 / 2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – С., като наказателното
производство не е приключило с влязъл в сила прокурорски или съдебен акт;
налице е несъответствие между фактическото и правно основание за издаването на
заповедта. Моли оспорената заповед да бъде отменена ведно със законните
последици. Претендира присъждане, на основание чл. 237, ал. 1 във връзка с чл.
239 от ЗМВР, обезщетение за времето, през което е останал без работа. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се
явява и не се представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В представен писмен отговор излага
съображения за неоснователност на жалбата, моли да бъде отхвърлена, прави възражение
за прекомерност на разноските на оспорващия, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият Р.Н.Б. е с. в МВР от ***. На 28.08.2014 г.
е запознат с Е. к. за п. на д. с. в МВР. Към датата на издаване на оспорената
заповед е м. и. на д. с. п. в Г. „П. и с. д.” на Р. с. „П. б. и з. на н.” – С.,
към Р. д. „П. б. и з. на н.” – С., при ГДПБЗН – МВР. По в. на сл. си в МВР е н.
с п. п. през 2019 г., 2020 г. и 2021 г., и не му е н. д. н.
Д. п. срещу оспорващия е образувано със Заповед №
1983к-1349 от 25.08.2022 г. на Директора на ГДПБЗН, издадена на основание чл.
207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР. В мотивите на заповедта е посочено, че са
постъпили данни за и. от оспорващия н. на с. д. по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Със същата заповед е определен д. р. о. /ДРО/, на когото е разпоредено в тримесечен
срок от издаване на заповедта да изготви становище относно н. на о. за р. на д.
о. на с. Оспорващият е запознат с горепосочената заповед и е уведомен за
правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР.
Определеният ДРО е извършил разследване по образуваното
д. п., при което са събрани документи и писмени сведения, обсъдени са
постъпилите данни за д. д. н., взетите писмени сведения от с., имащи отношение
към разследването, както и писмените обяснения и възражения на оспорващия.
Част от събраните документи и писмени сведения са: Доклад
за проверени лица и превозни средства за дейността на а.-п. за смяна от 19,00
ч. на 07.08.2022 г. до 07,00 ч. на 08.08.2022 г., и. от с. п. И. С. С.; Талон
за изследване бл. № 098977; Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ Серия АД № 3124 от 07.08.2022 г., с. от Х. Н. С. – с. п. при ГООР РУ –
С.; Протокол за медицинско изследване и в. на б. п. за у. на а. и/или н. в. или
т. а. от 07.08.2022 г., с. от д. А. А. – м. с. в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД
гр. С.; Протокол за п. и и. от 07.08.2022 г., с. от М. Г. – с. при ОСО в ОП –
С., ведно с албум; Бюлетин № 219 от 08.08.2022 г. на ОД на МВР – С.; Протокол
за о. на в. д. от 18.08.2022 г., с. от М. Г.– с. при ОСО в ОП – С., ведно с
албум; Писмени сведения от 18.10.2022 г. от И. С. С. – с. п. в Г. „О. н. о. р.”,
С. „О. п.” п. РУ „П.” – С. при ОД на МВР – С.; Сведение от 21.10.2022 г. от В.
Ж. Ч. – КО в Г. „О. н. о. р.”, С. „О. п.” при РУ „П.” – С. при ОД на МВР – С.; Сведение
от 24.10.2022 г. от Т. Й. Д. – и. в С. ПКП при ОД на МВР – С.; Сведение от 26.10.2022
г. от А. Д. Г. – м. е. в С. ПКП при ОД на МВР – С.; Сведение от 28.10.2022 г.
от Х. Н. С. – с. п. в Г. „О. п. о. р.”, С. „О. п.” при РУ „П.” – С. при ОД на МВР
– С.
Образувано е било и досъдебно производство – следствено
дело № 28/ 2022 г. по описа на ОСО в Окръжна прокуратура – С., за извършено престъплениепо
чл. 354а, ал. 3 от Наказателния кодекс НК/, в което оспорващият Б. е дал
сведения на 08.08.2022 г. и на 09.08.2022 г., че: н. при п. в д. му м. е з. с ц.
п. от н. и ж. му; в. той е д. м. за п. на ж. си; до п., с ж. му с. п. н. п. от
н. в д. му м.; когато е бил спрян от полицаите с личния му автомобил, е о. да
б. т. за н., защото се п.
От гореизброените документи и писмени сведения е
видно, че:
На 07.08.2022 г. около 21,00 ч. в г. С., до з. „Д.
а.”, а.-п. на ОД на МВР – С., е спрял за проверка лек автомобил с Рег. № ********
с водач оспорващия Б.; Извършена му е проверка за алкохол, която е отрицателна;
Б. ***, за проверка за н. на н. в. с техническо средство, но е о. да бъде т.;
Издаден му е талон за изследване за в. на к. п. и медицинско изследване за у.
у. на н. в. или т. а.; С. е до МБАЛ „Д-р Иван Селиминеки” АД г. С. от служители
на ОД на МВР – С., където пред д. л. е отказал к. п.; Съставен му е АУАН за
извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3. пр. 2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/;
На 07.08.2022 г. след 23.00 ч. от служители в Сектор ПКП
при ОД на МВР– С., съвместно със следовател при ОСО в Окръжна прокуратура– С.,
е и. п. в ж., в което ж. Р.Б., на адрес ***; при п. е н. и и. з. с. л. м., к.
при и. п. т. е р. п. на к. /м./.
В образуваното д. п. са дадени писмени обяснения от
оспорващия – Рег. № 808р-1965 от 13.09.2022 г., приети от
ВПД Директор на ГДПБЗН на 06.12.2022 г., в които оспорващият е изложил своите
твърдения относно образуваното д. п., като е посочил, че: не е извършил
нарушение на с. д.; отказал е да се п. на т., тъй като се п., че т. може да и. ф.
п., заради и. от н. м.; относно о. в ж. в., няма данни и доказателства, че е п.
и д./с. в д. си к.
За резултата от извършеното разследване д.-р. о. е
изготвил Обобщена справка Рег. № 808р-2439 от 17.11.2022 г.
до Директора на ГДПБЗН. В справката са анализирани подробно всички материали, събрани
в хода на д. п.; изложена е установената фактическа обстановка, както и
причините, поради които ДРО не е кредитирал твърденията на Б., заявени в неговите
обяснения; констатирано е, че от страна на м. и. Б. са и. д. т. н. на с. д. по
смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния, н.
с е. п. за п. на д. с. в МВР, у. п. на с.: отказ, в качеството на водач
на моторно превозно средство, да му бъде и. п. с т. с. за у. у. на н. в. или т.
а. и да д. к. п. за медицинско изследване; и д. в д. си на н. в., за което е
образувано следствено дело № 28 / 2022 г. по описа на ОСО в Окръжна прокуратура
– С.; предложено е за всяко от нарушенията, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, на Б.
да бъде определено д. н. „у.”, и на основание чл. 197, ал. 3, т.
2 от ЗМВР, да бъде н. е. о. н.: д. н. „у.”.
На 22.11.2022 г. оспорващият се е запознал с
горепосочената обобщена справка. Уведомен е за правото му в 24-часов срок да
даде допълнителни обяснения или възражения. С Възражение Рег. № 808р-2475 от 23.11.2022 г. оспорващият е изразил несъгласие с
констатациите на ДРО в Обобщената справка, като е заявил, че не е и. н. на с. д.
ВПД Директор на ГДПБЗН е запознат с горепосочената
Обобщена справка и със събраните материали на 06.12.2022 г. На същата дата ВПД
Директор на ГДПБЗН е приел възражението на Б. от 23.11.2022 г.
Със Становище
от ДРО до Директора на ГДПБЗН - Рег. № 808р–2499 от 24.11.2022 г., е изразено
становище за наличие на основание за р. на д. о. на Р.Б., като му се н. д. н.
„у.” и бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР. ВПД Директор на
ГДПБЗН е запознат със становището на 06.12.2022 г.
Н. о. – ВПД Директор на ГДПБЗН, след като се е
запознал с материалите по извършеното разследване, с писмените обяснения и
възражения на Б., които е счел за неоснователни, и е приел, че оспорващият Б. е
и. т. н. на с. д., е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 1983к-2079
от 23.12.2022 г. С нея, на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл.
194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, на
оспорващия Р.Н.Б. е н. е. о. д. н. „у.” и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, е прекратено служебното му правоотношение в МВР. За да н. д. н. „у.”, н.
о. е приел, че от проведеното разследване е установено, че Р.Б. е и. следните
н.: 1/ Отказ на м. и. Р.Н.Б. в качеството на водач на моторно превозно средство
да му бъде и. п. с т. с. за у. у. на н. в. или т. а., направен на 07.08.2022 г.
около 21,30 ч. в г. С., в сградата на РУ-С. към ОД на МВР – С., и отказ да д.
к. п. за медицинско изследване на 07.08.2022 г. в 21,50 ч., направен пред д. л.
към МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД г. С., което представлява н. на с. д. по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – н. на п. на Е. к. за п. на д. с. в МВР” /т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, буква „в”/; и 2/ Д. от м. и. Р.Н.Б. на 07.08.2022
г. в д. му б. н. р. на к. /м./, който е посочен в Приложение № 1 - „Р.
и в. с в. с. на р.
за о. з.
поради в. е. от з.
с т.” към
Наредбата за реда за класифициране на р. и в. като н., за което е образувано следствено дело № 28 / 2022 г. по описа
па ОСО в Окръжна прокуратура – С. за извършено деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК,
което представлява н. на с. д. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – н. на п. на
Е. к. за п. на д. с. в МВР” /т. 15, т. 19 и т.
20/. Н. о. е направил извод, че действията на Б. са с. д.
на г. к. л. и че и. н. са т. н. на с. д. За всяко едно от н., на основание чл.
203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 194, ал. 2, т. 4
от ЗМВР, е определено д. н. „у.” и на основание чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, е
н. е. о. д. н. „у.”.
Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 23.12.2022
г. Жалбата срещу нея е подадена на 04.01.2023 г.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На
оспорващия, който е м. и., е н. н. „у.”, определено в нормата на чл. 197, ал.
1, т. 6 от ЗМВР, със заповед, издадена от ВПД Директор на ГДПБЗН. На основание чл.
204, т. 3 от ЗМВР, всички наказания по чл. 197 за с. на м. и. д. се налагат със
заповеди от ръководителите на структурите
по чл. 37 от ЗМВР. Едни от посочените в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 структури
на МВР са Главните дирекции на МВР. С оспорената заповед, поради н. на д. н. у.,
е прекратено служебното правоотношение с оспорващия Б.. На основание чл. 227
във връзка с чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, заповедите за прекратяване на служебното
правоотношение на д. с. на м. и. д. се издават от ръководителите на структурите
по чл. 37 от ЗМВР, какъвто в разглеждания
случай е ВПД Директор на ГДПБЗН.
Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с
посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Административният
акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. При
издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Спазена е процедурата по налагане на д. н., уредена в Глава осма от
ЗМВР и в Инструкция № 8121з-877 от
06.07.2021 г. за д. и д. практика в МВР.
Заявените в противоположен смисъл твърдения на оспорващия са неоснователни.
Д. н. о. е изпълнил законово вмененото му задължение
по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди н. на д. н. да приеме писмените обяснения на д.
с.
Д. н. е наложено на оспорващия в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл.
196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Заявените в противоположен смисъл от оспорващия
твърдения са неоснователни. Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, за и. т. н. на с. д.
д. н. се налага не по-късно от два месеца от откриване на н. и не по-късно от
две години от извършването му. В нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е определено, че д.
н. се счита за открито, когато органът, компетентен да н. д. н., е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2
от ЗМВР, д. н. е установено, когато материалите от д. п. постъпят при
компетентния д. н. о. В разглеждания случай е установено, че материалите от д.
п. заедно с изготвената от д.-р. о. обобщена справка са постъпили при ВПД
Директор на ГДПБЗН, в качеството му на компетентен д. н. о., на 06.12.2022 г. Оспорената
заповед е издадена на 23.12.2022 г. за нарушения, извършени на 07.08.2022 г.
Следователно, към датата на издаване на д. заповед не е изтекъл преклузивният срок,
предвиден в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.
Д. п. е образувано с писмена заповед, издадена на
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР – с оглед наличие на данни за и.
от оспорващия т. н. на с. д. по
чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Б. е запознат
с тази заповед и е уведомен за правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР – че има
право да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в
защитата си от посочен от него с. на МВР или от адвокат, да се запознава с
материали по производството, да представя доказателства, да прави искания,
бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения. С издаване на
горепосочената заповед за образуване на д. п., със запознаване на Б. с тази
заповед и с извършеното разясняване на правата му, са спазени горепосочените
изисквания на закона. На оспорващия е била предоставена възможност да се
запознае с материалите по д. п.
Н. о. е изпълнил и задължението си по чл. 206, ал. 4
от ЗМВР да събере и оцени всички доказателства. В хода на д. п. са събрани сведения
и са изискани документи от всички лица, за които е имало данни, че могат да
дадат сведения или да удостоверяват факти от значение за разследването; анализирани
са подробно всички събрани материали и са изложени причините, поради които не
са кредитирани твърденията на Б., заявени в неговите обяснения; всички събрани
доказателства са обсъдени и прецени обективно и в съвкупност; правилно не са
кредитирани твърденията на Б. в обясненията му, тъй като тези твърдения са в
противоречие с всички други доказателства, събрани в д. разследване, включително
и със сведенията, дадени от Б. в образуваното досъдебно производство.
С оглед установените по делото релевантни за
спора юридически факти, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед
е издадена в съответствие с материалния закон и с целта на закона. В чл. 194,
ал. 3 от ЗМВР е предвидено, че д. с. в МВР н. д. о., независимо че деянията им
могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.
Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, едно от предвидените
в закона д. н. е н. на п. на Е. к. за п. на д. с. в МВР. Следователно д. о. на д.
с. в МВР обхваща и случаите, в които не са спазени п. на Е. к. за п. на д. с. в
МВР. Част от правилата в този кодекс са следните: Д. с. съобразява законността на действията,
които възнамерява да предприеме /т.15/; Д. с. пази доброто име на институцията, която представлява
/т.19/; Д. с. насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример
с поведението си /т.20/; Д. с. независимо от з. д. в качеството си на участник в
пътното движение се подчинява на разпорежданията на контролните органи
относно установяване на управлението на моторно превозно средство с. у. на а.
или на д. у. в. /т.28,б.„в”/. В разглеждания
случай е установено, че оспорващият Б. на 07.08.2022 г. е и. д., н. с е. п. за п. на д. с. в МВР, у. п. на
с.: отказал е в качеството си на водач на МПС да му бъде и. п. за у. у. на н.
в. или т. а. и е д. в д. си без н. р. к. /м./ - р./в.
с в. с. на
р. за о.
з. поради в. е. от
з. с него. С и. д. Р.Б.
е о. п., п. на у. з. и м. н., у. п. на с. С тези свои действия Б. е д. н. на о.
п., като п. му на с. в МВР, който п. у. н., е с. д. на о. По изложените
съображения, н. о., въз основа на правилно установена фактическа обстановка,
законосъобразно е приел, че всяко едно от д. на оспорващия е н. с е. п. за п. на
д. с. в МВР, у. п. на с. и п. т. д. н. по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, и за
същите се н. д. н. „у.”. В тази връзка н. о. е спазил и разпоредбата на чл.
206, ал. 2 от ЗМВР. Съобразено е и правилото на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР,
съгласно което на д. с., който е и. д. е. у. н. на с.
д., н. о., след като определи н. за всяко, може да н. е. о. н. за максимално
предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са
предвидени еднакви по вид наказания.
С издаването на оспорената заповед и н. на д. н. – у.,
н. о. се е съобразил с нормата на чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и
законосъобразно е прекратил служебното правоотношение с оспорващия Б..
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
счита, че оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С жалбата за отмяна на оспорената заповед е съединен
иск за обезщетение за времето, през което оспорващият е останал без работа,
поради прекратяване на служебното му правоотношение. Съгласно чл. 237, ал. 1,
при незаконно прекратяване на служебното правоотношение д. с. в МВР имат право
на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на
прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече
от 6 месеца. Следователно, предпоставката, обуславяща приложимостта на
посочения текст, е незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение,
което незаконосъобразно прекратяване следва да бъде установено с влязъл в сила
съдебен акт. Настоящото съдебно решение подлежи на касационно обжалване, поради
което се налага искът да бъде отделен и разгледан в отделно производство, след
влизане в сила на окончателно съдебно решение по спора относно законосъобразността
на Заповед № 1983к-2079 от 23.12.2022 г. на ВПД Директор на ГДПБЗН.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да
заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.Н.Б. с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ***, подадена срещу Заповед № 1983к-2079 от 23.12.2022 г.,
издадена от ВПД Директор на Г. д. „П. б. и з. на н.“, с която на м. и. Р.Н.Б. –
с. п. в Г. „П. и с. д.” на Р. с. „П. б. и з. на н.” – С., към Р. д. „П. б. и з.
на н.” – С., при Г. д. „П. б. и з. на н.“ – МВР, е н. д. н. „у.” и е прекратено
служебното му правоотношение в МВР.
ОСЪЖДА
Р.Н.Б. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, да заплати на Г. д. „П. б. и з. на н.“ при Министерство
на вътрешните работи сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РАЗДЕЛЯ производството по жалба с Вх. № СД-01-01-28
от 04.01.2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, подадена от Р.Н.Б.
срещу Заповед № 1983к-2079 от 23.12.2022 г. на ВПД Директор на Г. д. „П. б. и
з. на н.“, и иска за присъждане на обезщетение в полза на Р.Н.Б. за времето,
през което е останал без работа.
Да се докладва на Председателя на Административен съд
– Сливен, служебно изготвен заверен препис от жалба с Вх. № СД-01-01-28 от
04.01.2023 г. по описа на Административен съд – Сливен – за образуване на
производство по предявения иск за присъждане на обезщетение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: