РЕШЕНИЕ № 887

 

гр. Бургас, 10.03.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, седми гражданки състав, в публичното заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 10448/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Н.В.Н.,***, с която претендира осъждане на М.Р.Ф.,***, да му заплати следните суми: 2800 лева – обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди (болки, физически страдания и емоционален дискомфорт), последица от непозволено увреждане – нанесена му от ответника лека телесна повреда, и 1400 лева – обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди (психически и емоционален дискомфорт), последица от непозволено увреждане – отправени от ответника към ищеца обидни думи – „Гяур“ и „Ченгета мръсни“, двете деяния извършени на 19.12.2018 год. в гр. Бургас, ведно със законната лихва върху двете главници, начиная от датата на противоправните деяния – 19.12.2018 год., до окончателното им изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Правните основания на исковете са чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 52; чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.

В проведеното по делото на 09.03.2020 год. открито съдебно заседание ищецът е изменил главния си иск за обезщетението за неимуществени вреди от нанесените обиди, като е увеличил размера му от 1400 лева до 2000 лева; в същото заседание ищецът моли за постановяване на неприсъствено решение по спора – чл. 238, ГПК.

Ответникът не изразява становище по исковете; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от приложения препис от протокол за проведено на 03.10.2019 год. открито съдебно заседание по НОХД № 3692/2019 год. на БсРС, със споразумение по чл. 381, НПК подсъдимият М.Ф. (ответник в настоящия процес) се е признал за виновен в това, че на 19.12.2018 год. в гр. Бургас, на кръстовището между бул. „Иван Вазов“ и ул. „Цар Калоян“, чрез нанасяне на удар с ръка в носа, причинил на пострадалия Н.Н. (ищец) лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и че е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения вред, с отправяне на обидни изрази – „Гяури“ и „Ченгета мръсни“, към ищеца, в качеството му на полицейски орган при изпълнение на службата му.

Ищецът твърди, че в резултат от двете непозволени увреждания е претърпял физически болки и емоционални страдания, като за нанесената лека телесна повреда и за негативните изживявания от отправените обиди претендира обезщетение от общо 4800 лева. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. И.. К.., без родство със страните, който сочи, че след травмите ищецът изпитвал траен дискомфорт, а емоционалното му равновесие било сериозно засегнато.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главните искове за доказани по основание. Нормата на чл. 300, ГПК обвързва гражданския съд с постановеното в присъда по наказателно производство относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Одобреното от БсРС споразумение по НОХД № 3692/2019 год. притежава същото обвързващо действие – чл. 383, ал. 1, НПК. Това налага извода, че на 19.12.2018 год. ответникът М.Ф., при нанасяне на удар с ръка и чрез отправяне на обиди, е причинил на ищеца Н.Н. неимуществени вреди – лека телесна повреда и психически и емоционални страдания.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени осъдителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени и гласни доказателства – одобрено споразумение в наказателно производство и показания на свидетел (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК), неоспорени от ответника. В този смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК. Съдът намира, че размерите на претендираните обезщетения не противоречат на императивите на чл. 162, ГПК и чл. 52, ЗЗД; сумите са адекватни на болките и страданията, претърпени от ищеца вследствие непозволеното увреждане, включително и на крайно арогантните обидни думи, използване от ответника, което обстоятелство влияе на присъжданото парично обезщетение (213-2000-ВКС).

Изложените съображения обосновават извода на съда за пълна основателност на главните исковете, върху които следва да бъде присъдена и законна лихва за забава от деня на непозволеното увреждане – 19.12.2018 год. (чл. 84, ал. 3, ЗЗД), до окончателното изплащане.

Основателността на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 1012 лева – сбор от платените адвокатско възнаграждение и такса за препис от доказателства (чл. 78, ал. 1, ГПК).

В изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4, ГПК, ответникът М.Ф. следва да заплати на БсРС държавна такса в размер от 192 лева, дължима върху присъдените парични обезщетения.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА М.Р.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 2800 (две хиляди и осемстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпените от ищеца болки и страдания, психически и емоционален дискоморт, вследствие причинената му от ответника на 19.12.2018 год. в гр. Бургас, на кръстовището между бул. „Иван Вазов“ и ул. „Цар Калоян“ лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от деня на деликта – 19.12.2018 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА М.Р.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 2000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпян от ищеца психически и емоционален дискоморт, вследствие непозволено увреждане, осъществено от ответника на 18.12.2018 год. в гр. Бургас, на кръстовището между бул. „Иван Вазов“ и ул. „Цар Калоян“, състоящо се в отправени обиди към ищеца – с думите „Гяур“ и „Ченгета мръсни“, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от деня на деликта – 19.12.2018 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА М.Р.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 1012 лева.

 

ОСЪЖДА М.Р.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 192 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК; защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ