№ 340
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330205072 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Б. Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. М. О. срещу Наказателно постановление № 22-0333-000588/26.07.2022 г.,
издадено от А.С.К. – ***, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното наказателното постановление (НП). Жалбоподателят твърди
да са допуснати съществени процесуални нарушения поради съставянето на
акта за установяване на административно нарушение в негово отсъствие,
както и поради неизпълнени реквизити на съдържанието на акта – дата и
място на извършване на деянието, описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено. Оспорва приетата за установена
фактическа обстановка. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
явява, представлява се от адв. М. О., с пълномощно по делото, която
поддържа жалбата. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 72692/15.09.2022
г. поддържа, че производството по издаване на наказателното постановление
е протекло законосъобразно и не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита
1
за категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата
страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от А. Б. Р., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 24.08.2022 г., установено от разписка на лист 9-гръб от
делото, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО)
на 31.08.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 06.05.2022 г. около 17:00 часа в община Родопи на общински път PDV
1192 жалбоподателят А. Б. Р. управлявал мотоциклет „Хонда ЦБР 600 РР“ с
рег. № ***, като се придвижвал в посока от север към юг. Когато достигнал
до км 2 от път № PDV 1192, жалбоподателят Р. изгубил контрол над
управлявания мотоциклет, при което паднал вдясно извън пътното платно и
причинил пътнотранспортно произшествие (ПТП) с пострадал – себе си.
Жалбоподателят бил приет в лечебно заведение, тъй като след
произшествието имал наранявания по десния крак.
За настъпилото ПТП били уведомени органите на Министерството на
вътрешните работи, като на място се явил свид. В. Д. Т. – *** при ОДМВР-
Пловдив. Свидетелят Т. установил като очевидец друг водач с имена Ю.И.,
който заявил, че останал на местопроизшествието, за да пази мотоциклета на
жалбоподателя. От този очевидец свид. И. научил, че по време на движение
жалбоподателят изгубил контрол над управляваното ППС и паднал вдясно от
пътното платно. След това свид. И. посетил жалбоподателя в лечебното
заведение, където последният бил хоспитализиран. Р. разказал пред свид. И.
същата фактическа обстановка като другия водач Ю.И. (неустановен по
делото).
На 10.06.2022 г. свид. И. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 127041 срещу жалбоподателя
Р., в негово отсъствие и в присъствието на един свидетел, който също не бил
очевидец. Преди съставянето на акта свид. И. не изпратил писмена покана до
жалбоподателя за явяване, а вместо това го поканил по телефона.
Призоваването по телефона било направено на неустановена по делото дата.
При поканата свид. И. не определил конкретна дата или краен срок за явяване
на жалбоподателя, а му обяснил, че можел да се яви, когато имал възможност.
Свидетелят И. не удостоверил писмено призоваването по телефона.
2
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. В. Д. Т.. От тях на първо място
се установява датата на настъпилото произшествие. За свид. Т. се изяснява да
не е очевидец на деянието, а възприятията си за случилото се да е формирал
при проведена беседа с жалбоподателя и със свидетел очевидец, когото е
заварил на местопроизшествието да съхранява мотоциклета на Р.. Изяснява се
свид. Т. да е установил и жалбоподателя, който е бил приет в лечебно
заведение. Показанията на свид. Т. са източник на доказателствена
информация още за механизма на настъпване на произшествието, като от
разказа на очевидците свидетелят е установил, че по време на движение
жалбоподателят е изгубил контрол над управлявания мотоциклет и е паднал
извън пътя. Изяснява се, че в резултат от произшествието жалбоподателят е
претърпял нараняване на десния си крак.
Следващата значима за делото група обстоятелства, които се установяват
от показанията на свид. Т., са тези по съставянето на АУАН. В тази част
свидетелят възпроизвежда обстоятелства, на които е очевидец. Установява се,
че актът е съставен в отсъствието на жалбоподателя, както и че
актосъставителят не е изпращал писмена покана за явяване за съставянето на
АУАН. Изяснява се още свид. Т. да е поканил жалбоподателя по телефона, но
неизяснено остава по делото на коя дата и колко време преди съставянето на
акта е осъществено това телефонно обаждане. Установява се и че при
поканването на жалбоподателя свид. Т. не е определил конкретна дата или
краен срок, до които да се яви, а е посочил, че жалбоподателят може да се яви
в удобно време и когато има възможност. Съдът ползва с доверие показанията
на свид. Т., които намира за подробни, вътрешно непротиворечиви и
добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел. Макар Т. да не
е очевидец на деянието, показанията му и в частта относно механизма на
произшествието също получават доверие, тъй като свидетелят е беседвал с
всички очевидци и пред съда възпроизвежда съобщените му от тях версии,
които напълно се припокриват. По делото не се доказва и при
произшествието да е участвало друго лице, поради което заявеното от
жалбоподателя и от очевидеца пред свид. Т. не противоречи и не се оборва от
останалите доказателства.
От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
3
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение
е допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което по
недопустим начин е ограничило правото на защита на жалбоподателя и е
опорочило и последвалите действия по издаване на обжалваното наказателно
постановление. В резултат НП е незаконосъобразно и като такова трябва да
бъде отменено.
Допуснатият съществен порок на процесуалните правила представлява
съставянето на АУАН в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Последната
разпоредба предвижда, че: „Актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението“. В случая
актът е съставен на 10.06.2022 г. в отсъствието на жалбоподателя Р.. Препис
му е връчен и актът му е предявен за запознаване със съдържанието му на
24.06.2022 г. Допустимите хипотези на съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушителя са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН – когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта. По делото обаче не се доказва да са се
осъществили такива факти, пораждащи правомощието за съставяне на АУАН
в отсъствието на нарушителя. Същият на първо място е бил известен и не се
установява да не е могъл да бъде намерен, нито да са извършвани опити да
бъде открит, които да са останали безрезултатни. Въззиваемата страна и не
твърди да е налице тази първа хипотеза на допустимо съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че не се доказва да е
надлежно осъществена и другата хипотеза на правомерно съставяне на АУАН
в отсъствието на нарушителя, а именно последният да е бил поканен за
съставянето на акта и да не се е явил след поканата. Сред доказателствата по
делото липсва писмена покана до жалбоподателя за явяване за съставяне на
АУАН. От отговорите от РУ Стамболийски при ОДМВР – Пловдив по
няколкократно изисканата от съда информация за връчването на покана до
жалбоподателя Р. за явяване за съставянето на процесния АУАН се
установява, че писмена покана никога не е изпращана. В този смисъл са и
показанията на свид. Т.: „ Писмена покана за явяване за съставяне на АУАН
не съм изпращал на лицето“.
Вместо това актосъставителят посочва, че е поканил жалбоподателя по
телефона. Макар разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН да не предписва
форма за действителност на поканата, то в тежест на
административнонаказващия орган е да докаже поканването на
жалбоподателя. Относно призоваването по телефона нормативна уредба,
приложима в административнонаказателния процес на основание чл. 84 от
ЗАНН, се съдържа в чл. 178, ал. 11 от НПК. Съгласно посочената разпоредба:
„в бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса или
4
факса. Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от
длъжностното лице, което го е извършило, а по телекса - с писменото
потвърждаване за получено съобщение“. Призоваването по телефона е
уредено като изключение от общите правила, при което за постигането на
законово призната цел – бързина на действието, се допуска отклонение от
писменото начало при връчването на призовки и съобщения на лицата.
Доколкото това действие поражда процесуални последици в правната сфера
на административнонаказателно отговорните лица, то законодателят е
установил минимални гаранции за законосъобразност на призоваването по
този извънреден способ – писмено удостоверяване за извършеното
призоваване по телефона. По делото се доказва, че такова удостоверяване не е
извършено. Неспазването на писмената форма за действието по чл. 178, ал. 11
от НПК съществено опорочава призоваването. Касае се за императивно
установен ред за извършването на процесуалните действия по призоваване,
приложим и към връчването на покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Спазването
на този ред е гаранция за охраняване на правото на лицето, срещу което се
съставя АУАН, на участие в производството, а следователно е част и от
общото му право на защита в процеса. Чрез съставянето на АУАН в
отсъствието на жалбоподателя Р. и без да е надлежно поканен, е нарушено
именно правото му на защита. Това е и критерият за преценка дали допуснато
нарушение на процедурата е от категорията на съществените или не. Щом в
случая процесуалното нарушение ограничава правото на защита, то е
съществено и е опорочило и в последствие издаденото наказателно
постановление въз основа на незаконосъобразния АУАН.
Същественият характер на нарушението при липса на писмено
удостоверяване за поканването на нарушителя по телефона и съставяне на
акта в негово отсъствие е изяснен и в съдебната практика - така изрично
Решение № 1378 от 06.07.2021 г. по к.а.н.д. № 1186/2021 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив. Настоящият състав изцяло споделя
указанията по приложението на процесуалния закон, изведени в практиката
на касационната инстанция.
Не се споделя довод, че неспазването на писмената форма на
удостоверяването по чл. 178, ал. 11 от НПК е несъществено. Както беше
изяснено, само по себе си призоваването по телефона е изключение от
общото правило, при което писменото удостоверяване представлява
единствената обективна следа, която се създава за това действие. В случая
дори и тя липсва, при което спазването на процесуалните права на
жалбоподателя остава единствено предполагаемо. При осъществяването на
административнонаказателната дейност на компетентните държавни органи
не следва да се допуска и толерира подобно неясно и безотчетно извършване
на действия, които имат преки процесуални последици за участниците в
процеса.
Отделно от това в случая не се доказва въобще да е била налице
предпоставката, при която се допуска поканването по този извънреден способ
5
– когато това е трябвало да бъде направено бързо, при спешно действие. От
доказателствата по делото не се установява нищо да е налагало да се търси
бързина в призоваването, която да оправдава неизпращането на писмена
покана. АУАН е съставен значително време преди изтичането на срока по
чл.34, ал.1 от ЗАНН, който дори не е бил преполовен към 10.06.2022 г., от
която дата е актът. От показанията на свид. Т. се установява и че след
инцидента жалбоподателят първоначално е бил приет в лечебно заведение, а
после се е възстановявал от травмите си от претърпяното произшествие.
Предвид особеното състояние, в което се е намирал Р., то поканването на
телефона, при липса на бърз случай, се явява неоправдано.
Писменото удостоверяване при поканването по реда на чл. 178, ал. 11 от
НПК не е самоцелно. То изпълнява важна доказателствена функция за
установяването на определени обстоятелства, които имат значение за
преценката за редовността на това действие, но в случая остават недоказани
по делото. Така от писменото удостоверяване следва да се установи моментът
на уведомяване на жалбоподателя за съдържанието на поканата. Процесният
АУАН е съставен на 10.06.2022 г., но неясно е кога Р. е поканен по телефона.
По този начин недоказано остава дали на жалбоподателя обективно е
предоставено достатъчно време, за да може да се яви, преди да се пристъпи
към съставяне на акта. За жалбоподателя се установява да живее в различен
град спрямо населеното място, където е съставен АУАН, поради което ако
обаждането например е направено по-рано същия ден, то неоправдано е да се
очаква, че Р. ще може във всеки момент веднага да се придвижи до град
Стамболийски. Показанията на свид. Т. не запълват тази празнота във
фактите. От свидетелските показания на актосъставителя се установява още,
че при поканването по телефона той не е определял конкретна дата или краен
срок, до който жалбоподателят да се яви за съставянето на акта, а вместо това
му е казал, че Р. може да се яви, „когато има възможност“. При това твърде
общо съдържание на поканата неясно остава защо актосъставителят е приел,
че към датата на съставяне на акта предоставеният срок за явяване е изтекъл, а
жалбоподателят съзнателно се е отказал от участие в това действие. Отново
не може да се направи преценка дали е изчакан подходящ и достатъчен срок
преди да се пристъпи към съставяне на акта. Всички тези непълноти във
фактите водят и до несигурност относно охраняването на правото на
жалбоподателя да участва в процеса и да се защитава. Тази последица
определя допуснатото процесуално нарушение за съществено.
Същественият характер на нарушението по съставянето на АУАН в
отсъствието на дееца и без той да е редовно поканен е последователно
изяснен и в съдебната практика. На самостоятелно основание то влече
незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено в резултат на
опорочено започналото производство. Макар на жалбоподателя на по-късен
етап да е признато правото на писмено възражение срещу акта, когато той му
е връчен, това не санира допуснатото нарушение. Изискването за съставянето
на АУАН в присъствието на нарушителя като част от правото му на защита не
6
се изчерпва единствено с правото по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Да се приеме
противното, би обезсмислило изначално дейността по поканване на
нарушителите за съставянето на АУАН и въобще съставянето на акта в тяхно
присъствие, ако впоследствие просто с даването на срок за възражения
допуснатото нарушение се санира. Подобно тълкуване на императивната
процесуална норма не се споделя от съда.
Правото на лицето, срещу което се съставя АУАН, да присъства на това
действие е елемент от общото му процесуално право на защита срещу
вменено му административно обвинение. АУАН не е само формално
изготвяне на процесуален документ, който да е предпоставка за издаване на
НП, а е винаги резултат на проведена и приключила процесуална дейност по
установяване на извършеното нарушение, неговия автор, вината му, което
намира отражение и в акта. Затова правото на нарушителя да присъства при
съставянето на АУАН е израз на състезателния характер на
административнонаказателното производство и се разкрива в правото му да
прави възражения още при самото съставяне на акта, а обвинението да му
бъде предявено. Изискването за съставяне на акта в присъствието на
нарушителя има за цел и елиминиране възможността за антидатиране на
образуваните административнонаказателни преписки, в частност на
съставения АУАН (така Решение № 290 от 27.02.2017 г. по к.а.н.д. №
2911/2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
264 от 09.02.2023 г. по к.а.н.д. № 3283/2022 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив), както и служи като гаранция за
надлежното спазване на останалите изисквания за редовност на процедурата –
АУАН действително да е съставен в присъствието на свидетел и той да е
положил подписа си на посочената дата, че актът изначално е съставен със
съдържанието си, с което е последващо връчен на жалбоподателя. Когато
актът се съставя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, е налице съзнателен
отказ на нарушителя да се възползва от тези си права, поради което
процесуално нарушение не би било допуснато. Без обаче да са налице
предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя,
актосъставителят и наказващият орган не могат самоволно да лишават
жалбоподателя от отделни негови процесуални права, включени в
многопластовото му право на защита, единствено с аргумент че на някой по-
късен етап е признато правото на писмено възражение.
Административнонаказателното производство се отличава със стриктния
си формален характер, въвежда строги правила за реда за осъществяването на
отговорността, ето защо държавните органи, които прилагат
административнонаказателните разпоредби, следва да извършват дейността
си при стриктно спазване на законовите правила. Това се налага не от
обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността
на всеки нарушител, е самоцелно, а от това, че стриктното им спазване е
гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол - така
Решение № 1355 от 03.07.2015 г. по к.а.н.д. № 1148/2015 г. на
7
Административен съд – Пловдив.
Съгласно Решение № 874 от 18.04.2012 г. по к.а.н.д. № 404/2012 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив така допуснатото процесуално
нарушение: „е винаги съществено такова, нарушаващо изцяло правото на
защита на санкционираното лице, на практика лишаваща го от право да
участва на този етап от административнонаказателното производство,
отделно от това тези действия на администрацията са в пряко противоречие и
с императивни норми на ЗАНН, което опорочава издаването на НП и не може
да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН“.
Съгласно Решение № 542 от 15.03.2021 г. по к.а.н.д. № 57/2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив съставянето на АУАН в
нарушение на процедурата и без да са налице предвидените в чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН хипотези е съществено нарушение на процесуалните правила, защото
то пряко рефлектира върху правото на санкционираното лице да изложи
своите възражения още при съставянето на акта, която възможност е отделна
и независима от тази по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, както и цялостно ограничава
правото на дееца да организира защитата си в административнонаказателното
производство. В този смисъл са и: Решение № 747 от 12.04.2021 г. по к.а.н.д.
№ 334/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 333 от 15.02.2021 г. по к.а.н.д. № 3028/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 290 от 27.02.2017 г. по к.а.н.д.
№ 2911/2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 933 от 05.06.2017 г. по к.а.н.д. № 978/2017 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на
06.05.2022 г. около 17:00 часа на общински път № PDV 1192 жалбоподателят
Р. е управлявал мотоциклет „Хонда ЦБР 600 РР“ с рег. № ***, като по време
на движение в посока от север на юг, на км 2 от път PDV 1192 е загубил
контрол над превозното средство, при което е паднал вдясно извън пътното
платно и е реализирал пътнотранспортно произшествие с пострадал. Тези
факти са квалифицирани в наказателното постановление като нарушение по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Прието е, че жалбоподателят не е съобразил избраната
си скорост на движение със следните фактори – релефа на местността,
състоянието на пътя и на превозното средство. Нито в АУАН, нито в
наказателното постановление обаче е описано какво е състоянието на тези
обстоятелства, за да се прецени по какъв начин те са влияели върху избора на
скорост от водача. От показанията на свид. Т. също не се установява
наличието на причинна връзка между релефа, състоянието на пътя и на ППС с
настъпилото произшествие. В този смисъл изводът на наказващия орган за
несъобразена скорост е необоснован. Той е направен и при напълно неясни
факти, които да са включени в предмета на доказване. Вместо това в АУАН и
в наказателното постановление е преписано част от съдържанието на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Законовият текст борави с общи и
8
абстрактни правни понятия. В случая под тях не са подведени конкретни
факти от обективната действителност за релеф на местността, за състояние
на пътя и на превозното средство, поради което основателно е възражението
за липса на надлежно описание на нарушението. Това представлява и
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Преписването на законовия текст не изпълва установения в ЗАНН стандарт за
описание на извършеното деяние и пряко рефлектира върху правото на
защита, което е съществено ограничено, тъй като жалбоподателят трябва да
се брани срещу неясни, непредявени му фактически обстоятелства.
Установяването на действителното състояние на посочените фактори за пръв
път едва в съдебното следствие не би санирало допуснатия порок. От една
страна това биха били новопредявени факти, по които досега жалбоподателят
не се е защитавал в хода на процеса. От друга страна за тези фактори се
посочи да не се доказва да се намират в причинна връзка с настъпилия
резултат по претърпяното ПТП, поради което се явяват и неотносими по
делото обстоятелства. Вместо това съдът приема, че от показанията на свид.
Т. се установяват факти, които сочат на извършено друго по вид
административно нарушение и при различна фактическа обстановка.
Изяснява се, че причината за реализираното ПТП е загуба на контрол от
страна на жалбоподателя над управлявания мотоциклет. Съгласно чл. 20, ал. 1
от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. По делото се установява, че жалбоподателят не е
изпълнил това си задължение, но не се доказва ПТП да е резултат от
несъобразена скорост с релефа на местността или със състоянието на пътя и
на превозното средство.
По тези съображения съдът намира жалбата за основателна, а
наказателното постановление за незаконосъобразно и необосновано, поради
което то трябва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 27 от
делото. Надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено
изцяло и в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като възнаграждението
не надвишава най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
9
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. Поради това възнаграждението от 300 лева не подлежи на
намаляване под този най-нисък предел, а претенцията на жалбоподателя
следва да бъде уважена изцяло.
Правната уредба на присъждането на разноски по ЗАНН препраща към
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, в структурата на което е
част административнонаказващият орган, а това е ОДМВР – Пловдив като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 от
ЗМВР - така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. дело № 7758/2018 г. на
ВАС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0333-000588/26.07.2022 г.,
издадено от А.С.К. – ***в, с което на А. Б. Р., ЕГН: **********, с адрес: ***
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 20 ал. 2
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на А. Б. Р., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10