Р Е Ш Е Н И Е
№ 260067
08.09.2020 г. гр.
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Перник ІII-ти състав
В публично заседание на петнадесети юли
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
секретаря
Емилия Петрова,
като разгледа докладваното от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско
дело № 274 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Инициирано е по въззивна жалба,
подадена от „Национална
здравноосигурителна каса“ гр. София, с БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, срещу Решение № 3619
от 25.11.2019 г. постановено по гр. дело № 3117 по описа на Районен съд Перник за
2019 г., с което съдът
е уважил предявените от „Специализирана болница за активно лечение на
белодробни болести – П.“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, искове, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 8850 лв.,
представляваща неизплатен остатък за извършена и отчетена медицинска дейност по
индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки за месец Декември 2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 8850 лв., считано от 13.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на атакувания
съдебен акт, като е направено искане за неговата отмяна и за постановяване на
решение, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни. По съображения, подробно изложени в жалбата се иска от отмяна на акта на РС Перник и постановяване на друго решение, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, с който оспорва жалбата и
моли въззивният съд да потвърди изцяло обжалваното Решение. Претендират се
разноски.
Пред настоящата инстанция
не са искани и не са събирани нови доказателства.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона,
приема за установено следното:
Разглежданата въззивна
жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса, имаща право
и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен
акт (по смисъла на чл. 269 ГПК), поради което спорът следва да бъде разгледан
по същество.
От материалите по делото,
съдът констатира следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 59 от ЗЗО и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Ищецът „Специализирана болница за активно лечение на
белодробни болести – П.“ ЕООД, е предявил искови претенции срещу „Национална здравноосигурителна каса“, чрез Районна здравноосигурителна каса – гр. П., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 8850 лв., представляваща неплатения остатък по фактура № *** г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки,
ведно със законната лихва от датата н предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът
твърди, че между страните е налице валидна облигационна връзка по силата на
сключен на *** г. договор № *** за оказване на болнична медицинска помощ по клинични
пътеки. С
допълнително споразумение № *** сключено между страните на *** г., НЗОК се е задължила да заплаща определените с
Решение № РД-НС 04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК обеми и цени на извършената
и отчетена болнична медицинска помощ. Изложено е, че по време на договорния период действа Национален рамков договор
(НРД) за медицинските дейности 2015 г. и Решение № РД-НС 04-24-1/29.03.2016 г.
на Надзорния съвет на НЗОК. Уточнено е, че
съгласно чл. 3, т. 2 от допълнителното споразумение НЗОК сее задължила да
заплаща определените с цитираното решение обеми и цени на извършената и
отчетена болнична медицинска помощ, като стойността на отделните медицински
дейности е описана подробно в Приложение № 2 към сключеното допълнително
споразумение.
За месец Декември 2016
г., лечебното заведение е реализирало и отчело по надлежния ред болнична
медицинска помощ над предварително определената в Приложение № 2 за 29 клинични
пътеки в размер на 14202 лв. С писмо изх. № 29 от 12.01.2017 г, лечебното заведение е уведомило РЗОК Перник за
извършената надлимитна дейност, като същевременно е представена и спецификация
за извършените клинични пътеки с вх. № 29-02-207 от 12.02.2017 г. и фактура № *** г., които са приети от страна на ответника. В отговор, ищецът е бил
уведомен по надлежния ред, че от сумата 14202 лв., ще бъдат удържани 1200 лв., представляващи сума по
писмена покана № 29-02-**********-104 от 09.11.2016 г. В отговора е посочено, че съгласно Протокол № *** г. на РЗОК – П., изготвен въз
основа на извършена проверка, РЗОК – П. ще заплати сумата от 4157 лв. В заключение ищецът е посочил, че от извършената и отчетена дейност в размер на
14202
лв., РЗОК – П. не е заплатила на „Специализирана
болница за активно лечение на белодробни болести – П.“ ЕООД сума в размер на 8850 лв.
В
срока за отговор ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва исковете по
основание и размер. Изложил е, че правоотношенията
между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ възниквали по силата на
двустранни договори, чиито страни обаче не били равнопоставени. Твърди се, че
при сключване на тези индивидуални договори с изпълнителите НЗОК действа в
качеството си на административен орган, а не като субект на гражданското право.
Тези договори се сключват в изпълнение на конституционни задължения на
българската държава по чл. 52 от Конституцията на РБ и се явяват законово
средство, чрез което се охраняват определени обществени интереси, свързани с
оказването на медицинска помощ и по своето естество се явяват административни
договори.
По съществото на спора,
ответникът не оспорва, че през *** г. между
страните е бил сключен договор за оказване на болнична медицинска помощ по
клинични пътеки, както и че през *** г. е сключено Допълнително към договора за оказване на болнична
медицинска помощ. Съгласно същия договор и Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016
г. на Надзорния съвет на НЗОК, за извършената от ищеца медицинска дейност,
отчетена при условията, сроковете и по реда, определени в Решението и договора,
НЗОК дължи съответно заплащане, в срок до 30-то число на месеца, следващ
отчетния.
В отговора е посочено, че в процесния
период са действали приетите от Надзорния съвет на НЗОК с Решение №
РД-НС-04-34/27.04.2016 г. на основание чл. 4, ал. 3 от Закона за бюджета на
ЗДОК за 2016 г. „Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4,
ал. 1 и ал. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за
2016 г.“. Изложено е, че съгласно чл. 33, ал. 1 от договора, възложителят определя стойности на
дейностите за болнична медицинска помощ съобразно Правилата за 2016 г., а съгласно чл. 34, ал. 1 от договора, възложителят
закупува от изпълнителя дейности в рамките на стойностите и обемите, определени
по чл. 33.
Посочено е, че с оглед разпоредбата на
чл. 14, ал. 1 от Правилата за 2016 г., изпълнителите на БМП не могат да отчитат
с финансово-отчетни документи, дейности на стойност, надвишаваща стойностите за
съответния месец в приложение № 2 към сключените от тях договори. В същото време в чл. 16, ал. 2 и ал. 3 от Правилата за 2016 г. било предвидено как се процедира при извършени и отчетени
от изпълнител на БМП случаи на стойност, надвишаваща определената месечна
стойност в приложение № 2 към договорите с НЗОК, а именно: изпълнителят на БМП
подава в сроковете за отчитане по чл. 217, ал. 10 от Решението, писмено
заявление до директора на РЗОК за увеличаване на месечната стойност за тези
случаи, а след изпращане на месечното известие по чл. 217, ал. 10 от Решението
и анализ на отчетите на всички изпълнители на МБП, директорът на РЗОК има право
да вземе решение за закупуване на дейности, заявени по ал. 2 в рамките на
неусвоените стойности по ал. 1 и определената на РЗОК месечна стойност по чл. 8
при определени критерии.
Ответникът не оспорва, че ищецът е подал нарочно писмо, с което уведомява
Директора на РЗОК П., че през месец Декември 2016 г. е предоставил здравни услуги над определената месечна
стойност в размер на 14202 лв., от които след прилагане на посочените по-горе
правила, комисия от РЗОК П. предложила на Директора на РЗОК П., с неусвоените средства за РЗОК П. да бъдат закупени случаи и потвърдени за заплащане дейности над
утвърдените средства за дейност месец Декември 2016 г. В резултат, на ищеца са заплатени 4152 лв.
В
първоинстанционното производство са приложени като писмени доказателства Индивидуален договор № *** г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки; Допълнително споразумение № *** г. към договора; Уведомително писмо вх. № *** г.; Писмо № *** г.; Заповед № *** г. на Директора на РЗОК – П.; Протокол № *** г.; Спецификация за извършена болнична медицинска дейност
на стойност 8850 лв.; Месечна справка за извършена надлимитна болнична
медицинска дейност и „Правила за
условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за бюджета на
Националната здравноосигурителна каса за 2016 г.“
Други доказателства не са
ангажирани.
При гореописаната
фактическа обстановка, изводима от събраните по делото доказателства,
въззивният съд приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита,
че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа
страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния
съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По допустимостта:
Обжалваното решение е допустимо. Институтът на
административния договор е въведен с нормите на чл. 19а
– 19ж от АПК
(обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г.). Съгласно даденото в чл. 19а от АПК легалното определение, административният договор е писмено
съглашение между административен орган и граждани или организации, което
страните могат да сключат по въпроси от значим обществен интерес, когато е
предвидено в закон. Съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал.
4 от ЗЗО договорите, сключени между НЗОК, съответно РЗОК по чл. 45 с
физически или юридически лица, са административни договори, като тази нормата е
приета с измененията на закона, обнародвани в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г. По своята правна същност тези нормите са материалноправни, поради
което и действат занапред, което води до извода, че не са приложими към
сключените преди приемането им договори, какъвто е и процесния. Ето защо спорът
по изпълнението му се явява гражданскоправен и е от компетентността на гражданските
съдилища, в който смисъл е налице и практика на смесени 5 членни състави на ВКС
и ВАС, обективирана в определение № 3 от 19.01.2018 г. по адм. д. № 78/2017 г.
и др.
По основателността:
При иск за реално изпълнение на договорно задължение с
правно основание чл. 266, ал.
1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на валидно сключен между страните договор, който е породил
целените с него правни последици, както и качеството си на изправна страна по
договора. Не се спори, а и от приложените по делото доказателства се установява
наличието на облигационно правоотношение, възникнало от договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки, както и извършена и отчетена от болницата
медицинска дейност, част от която – предмет на спора, надхвърля лимитите по
договора.
Спорно по делото е дължи ли се на „Специализирана болница за активно лечение на белодробни
болести – П.“ ЕООД – изпълнител на болнична медицинска помощ,
заплащане на реално извършените и отчетени от болницата на основание
индивидуалния договор по чл. 59, ал. 1 ЗЗО дейности, които са в обхвата на тази помощ, в случаите когато
стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля
определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка.
Съгласно чл. 52 от Конституцията на Р. България, гражданите имат право на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване
на медицинско обслужване при условията и по ред, определени със закон.
Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от
работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници
при условия и по ред, определени със закон. Въпросите касаещи здравното
осигуряване и свързаните с него отношения са уредени в Закона за здравното осигуряване,
разпоредбата на чл. 2, на който дефинира задължителното здравно осигуряване
като дейност по управление и разходване на средствата от задължителни
здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се
осъществява от НЗОК и от нейните териториални поделения- районни
здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя
пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, която НЗОК закупува
от изпълнителите на медицинска помощ пакет здравни дейности, определени по вид,
обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие
с разпоредбите на закона.
Бюджетът на НЗОК е основния финансов план за набиране и
разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е
отделен от държавния бюджет – чл. 22 от ЗЗО,
като се състои се от приходна, разходна част и задължителен резерв (чл. 25 от ЗЗО),
със средствата от който задължителен резерв се заплащат и разходи в случаи на
значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за
здравноосигурителни плащания - чл. 26, ал. 2
от ЗЗО. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗБНЗОК
за 2016 г., в рамките на стойностите по
чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3. 5. 1, ред 1.1.3. 6 и ред 1.1.3. 7 (здравноосигурителни
плащания за болнична медицинска помощ – каквито са претендираните плащания по
настоящото дело) НЗОК определя за всяка районна здравноосигурителна каса
годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания,
разпределена по месеци, а районните здравноосигурителни каси определят
стойността за дейностите по тази алинея към договорите с изпълнителите на
болнична медицинска помощ, разпределена по месеци. Стойностите по ал. 1, т. 2 и
тяхното изменение по реда на ал. 3 се утвърждават от Надзорния съвет на НЗОК. С
ал. 3 и ал. 4 е предвидена възможност за корекция на разходите, в рамките на
утвърдените разходи по бюджета на НЗОК, като надзорният съвет на НЗОК следва да
приеме правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по
ал. 1, т. 1 и 2 и за осъществяване на контрол и корекции по ал. 3.
С Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1
и ал. 2 от
Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2016 г., приети с решение на
Надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-34/27.04.2016
г., изменени и допълнени с Решения на Надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-87 от
27.07.2016 г., № РД-НС-04-99 от 08.09.2016 г. и № РД-НС-04-122 от 26.10.2016 г. са въведени задължения за РЗОК текущо
да анализира постъпващите данни за достигнатите стойности от всички изпълнители
на болнична медицинска дейност и ежемесечно да контролира и анализира
използваемостта на легловата база, като по предложение на директора на РЗОК се
извършва преразпределение на неусвоената стойност между различните изпълнители.
Ако и след това преразпределение се установяват извършени дейности (и
приложените медицински изделия към тях) на стойност, надвишаваща определената
месечна стойност в приложение № 2 към договорите с НЗОК, директорът на РЗОК
следва да изготви доклад до управителя на НЗОК за резултатите от извършените
проверки, с мотивирано искане за корекции на стойностите на РЗОК. Надзорният
съвет на НЗОК разглежда докладите и след съответните анализи утвърждава
корекции по стойностите на разходите за БМП на РЗОК в съответствие с
параметрите на средствата по бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за
БМП на национално ниво. Едва ако се установи достигане или надвишаване на
средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво и
след верификация на дейностите, надвишаващи месечните стойности на изпълнителя
на болнична мед. помощ, дейностите не се отчитат за заплащане.
Съгласно чл. 4 от ЗЗО
задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените
лица до медицинска помощ, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор
с РЗОК, като съгласно чл. 35 от ЗЗО
тази помощ е в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета. В чл. 45, ал. 1
от ЗЗО са определени видовете медицинска помощ, заплащана от НЗОК. В
чл. 46 от ЗЗО
е предвидено, че редът за предоставянето на медицинската помощ се урежда в
Националния рамков договор (НРД) и сключените въз основа на него индивидуални
договори между изпълнителите на медицинска помощ и съответните РЗОК.
Настоящият въззивен състав счита, че установените лимити за
клинични пътеки не могат да ограничат регламентираният с чл. 4 от ЗЗО
свободен достъп на здравно осигурените лица (които не са и страна по договора
за оказване на болнична помощ) до медицинска помощ, както и до свободен избор
на изпълнител, сключил договор с РЗОК в обхвата на пакета от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК – чл. 35 ЗЗО.
За „Специализирана
болница за активно лечение на белодробни болести – П.“ ЕООД, като изпълнител на болнична медицинска помощ, не съществува
правна възможност в рамките на гарантирания здравен пакет да откаже
предоставянето на медицинска помощ на здравноосигурените лица на каквото й да е
основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им
лимитирани бюджети. Ето защо, превишавайки установените лимити, болницата не е
допуснала неизпълнение на договора, още по-малко виновно, като не е надхвърлила
обема на възложената й работа, тъй като не на касата, а на здравноосигуреното
лице е безусловно признато от закона право на свободен избор на изпълнител. В
самият договор също не е предвидена възможност при изчерпване на предварително
определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на
определените по договора дейности. Напротив с договора, болницата, в качеството
й на изпълнител, е поела задължението непрекъснато 24 часа да осигурява
договорената болнична медицинска помощ- чл. 5, т. 1, т. 2, т. 8, т. 9, без да й
е поставено ограничение на приема съобразно лимита на договорените средства и
без да може да изисква заплащане или доплащане от здравно осигуреното лице за
дейност – предмет на договора, с изключение на случаите изрично и изчерпателно
изброени в т. 10 на чл. 5, между които обаче не е процесния.
Отчитайки факта, че определените обеми и стойности на
изпълнителите на болнична медицинска помощ са прогнозни и е възможно те да
бъдат надхвърлени, без изпълнителите на помощта да могат да влияят на това,
самият законодател в ЗЗО е заложил в бюджета на НЗОК резерв, средствата от
който следва да се разходват за заплащане на непредвидени и неотложни разходи в
случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните
средства – чл. 25
и чл. 26, ал. 2
от ЗЗО, в който смисъл е и чл. 4 от ЗБНЗОК
за 2016 г., като решенията за корекция на
стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в
компетенциите на НЗОК и се вземат от надзорния й съвет съобразно приети от него
правила – чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК за 2016 г.
Делегираните бюджети, въведени от закона като задължителен
финансов способ и принцип за финансиране на дейността в областта на болничната
помощ, заплащана чрез системата на задължително здравно осигуряване, нямат за
цел и не могат да прехвърлят финансовата тежест по опазване здравето на
гражданите от държавата към изпълнителите на болнична помощ – търговски
дружества, на които е забранено да извършват търговска дейност извън сферата на
медицинско обслужване, както и да изискват заплащане от осигурените лица за
дейности в обхвата на чл. 45 ЗЗО.
При предложеното от
жалбоподателя тълкуване на закона и на сключения между страните договор се
предполага, че при изпълнение на определения от НЗОК лимит на дейности,
изпълнителят на медицинска помощ следва да откаже предоставянето на такава на
здравноосигурено лице, което законът не му позволява, респективно да го включи
в листа на чакащи пациенти за следващ месец или периоди. Пряка последица от
едностранните ограничения в броя на извършваните от един изпълнител на
медицинска дейност хоспитализации е ограничаването на правата на пациентите,
които са потърсили медицинска помощ в лечебното заведение след като последното
вече е извършило определеният му от НЗОК и РЗОК брой дейности, които лица или
трябва да изчакат за планов прием в следващ период, с което се нарушава правата
им на своевременно и качествено лечение, или да се откажат от направения избор
на изпълнител на медицинска помощ и да потърсят такава при друг изпълнител,
което изключва гарантираната им от закона свобода на избор на изпълнител на
медицинска помощ и нарушава принципа за равнопоставеност на здравноосигурените лица. В нарушение на закона е и последицата по
принудително по горния ред пренасочване на пациенти от един изпълнител на
медицинска помощ, който здравноосигуреното лице е избрало, но който е изчерпал
лимита си, определен му от РЗОК и НЗОК, към друг изпълнител на медицинска
дейност, който не е изчерпал отново определен му от НЗОК и РЗОК лимит.
Резултатът в случай, че бъде допуснат, е противен и на установения принцип за
равенство на изпълнителите на медицинска помощ, като реално НЗОК и РЗОК, а не
качеството на предоставяната от изпълнителите медицинска помощ ще са определящи
за броя на лекуваните в лечебното заведение здравноосигурени лица, респективно
последните търговски дружества се лишават от административен орган от следващия
им се доход, който биха получили ако не са обвързани от лимити.
Противно на закона е и
прехвърлянето на отговорността по здравно осигуряване и гарантиране на правото
на своевременна и качествена медицинска помощ от държавата в лицето на нейните
органи – НЗОК и районните и поделения, на частноправните субекти – изпълнители
на медицинска помощ, които ако се приеме, че са обвързани от определените от
НЗОК лимити за дейността им, би следвало да финансират оказаната от тях
медицинска помощ на здравноосигурени лица, от които от една страна не могат да
поискат заплащане на гарантираните им с бюджета на НЗОК медицински дейности, а
от друга не могат да откажат да им предоставят своевременно и качествени
лечение, заложено в ЗЗО, ЗЗ и медицинските стандарти като ги оставят да чакат
при неясни последици за здравето на пациентите от последното изчакване, но при
всички случаи негативни, доколкото своевременността на медицинската помощ е
ясно разписана гаранция за добро здравеопазване във всички относими нормативни
актове.
Следва да бъде добавено и, че в конкретния случай от събраните по делото
доказателства се установява поведение на ответника НЗОК и съответната РЗОК по
недобро планиране и неизпълнение на възложените им със закон правомощия. Поведението на ответника в процесния случай по неизпълнение на законово вменени му
задължения, по вече подробно изложените мотиви на съда, не може да има сочения
от жалбоподателя резултат, а НЗОК следва да изпълни законово вменените й задължения и да бъде осъдена да заплати на ищеца
реално изпълнената от него медицинска помощ в пълния доказан и претендиран
размер от 8850 лв..
Предвид
гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство остават така, както са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се присъждат такива за въззивното производство.
На въззивникът, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва
да се присъдят сторените разноски за
въззивното производство в
размер на 770 лв., за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Окръжен съд
Перник
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3619 от
25.11.2019 г. постановено по гр. дело № 3117 по описа на Районен съд Перник за
2019 г.
ОСЪЖДА „Национална здравноосигурителна каса“ гр. С., с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на „
Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – П.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 770 лв. направени разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.