РЕШЕНИЕ
№ 4511
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Д. ЕВТ. П. Р.
при участието на секретаря В. КР. К. Ч.
като разгледа докладваното от Д. ЕВТ. П. Р.Гражданско дело №
20211110125596 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от
В. Н. Д., ЕГН **********, срещу М. Н. ТР., ЕГН **********, лице, с което молителката
живее при условията на фактическо съпружеско съжителство, която се поддържа и в
съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил акт на домашно
насилие спрямо молителката на 28.04.2021 г., изразяващ се в следното: на посочената дата
около 21,30 часа в жилището, което обитават страните, находящо се в гр. С., ул. „А. І“ № 42,
ответникът молителката помолила ответника да намали звука на телевизора, той й казал да
не му дава тон в живота, да си гледа работата и други подобни, молителката посегнала да
вземе дистанционното с дясната си ръка, при което ответникът, който бил употребил
алкохол, я хванал и я извил грубо, вследствие на което молителката получила травма на
екстензорен мускул и сухожилие на петия пръст, който бил имобилизиран чрез шина за 50
дни, като на инцидента не присъствали свидетели.
Ответникът оспорва молбата, като твърди, че молителката се е самонаранила.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
1
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН,
т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е лице, с което
молителката живее при условията на фактическо съпружеско съжителство (което
обстоятелство е отделено като безспорно между страните с протоколно определение от
10.06.2021 г.), предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл.
3, т. 2 ЗЗДН. Описаният в молбата акт на 28.04.2021 г. представлява домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо
насилие спрямо молителката. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок.
Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан подробно актът на насилие от 28.04.2021 г. по време, място, начин на
извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и последиците за
молителката. По делото с протоколно определение от 10.06.2021 г. между страните са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните
съжителстват от осемнадесет години заедно в жилище, находящо се в гр. София, ул. „Антим
І“ № 42, че около 21:30 часа на 28.04.2021 г. между тях възникнал спор по повод нивото на
звука на телевизора; че телевизорът бил включен от ответника, който в процесния времеви
диапазон гледал телевизия; че молителката посегнала към дистанционното управление на
телевизора и между страните възникнал спор в тази връзка; че и двете страни същата вечер
били употребили алкохол – молителката била изпила една бира, а ответникът – една ракия, а
след това – едно вино. В случая на акта на домашно насилие не се спори, че не са
присъствали очевидци, предвид което и с оглед декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът
намира, че се установява по делото ответникът да е осъществил спрямо молителката на
процесната дата твърдения акт на домашно насилие, като е стиснал силно дланта й и по този
начин е причинил травма на екстензорен мускул и сухожилие на петия пръст, придружен с
оток на пръста /травматичното увреждане съдът намира за установено от представеното по
делото на л. 5 съдебномедицинско удостоверение/. Показанията на разпитаните по делото
свидетели – Ирена Костова и Данаил Андонов, съдът кредитира като обективни и
последователни, самите показания не съдържат противоречия помежду си, но от тях се
установява единствено, че са налице влошени отношения между страните и че същите често
употребяват алкохол, което по никакъв начин не опровергава твърденията в сезиращата
молба и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Ето защо съдът намира молбата за доказана,
поради което същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
2
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1 и 3 ЗЗДН: задължаване
да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата и забраняване на ответника да се
доближава до молителката на разстояние, по-малко от 200 м. Посочените мерки (освен
задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово
законово задължение) следва да се наложат за срок от 6 месеца от постановяване на
настоящото решение за издаване на заповед за защита (по арг. от чл.19 ЗЗДН), който ще даде
възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо
поведение.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя
от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, които се установяват в
размер на 400,00 лв. – заплатен адвокатски хонорар, поради което и следва да й бъдат
присъдени в посочения размер. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу М. Н. ТР., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. Н. ТР., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. Н. Д., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на М. Н. ТР., ЕГН
**********, да се доближава до В. Н. Д., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 200
3
метра за срок от 6 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН М. Н. ТР., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на М. Н. ТР., ЕГН **********, глоба в размер
на 200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН М. Н. ТР., ЕГН **********, да
заплати на В. Н. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 400,00 лв., представляваща
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН М. Н. ТР., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4