Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.01.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8793 по описа на
2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8793/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г.Т.В. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №80200
от 01.04.2019 г постановено по
гр.д.№16667/18 г на СРС , 154 състав , с което
са отхвърлени исковете на жалбоподателя да се осъди “Т.С.” ЕАД *** да му заплати на основание
чл.55 ал.1 ЗЗД сумата от 7590,20
лева – платени на отпаднало основание суми в хода на изп.дело №20108580400273 на ЧСИ У.Д.; и да му заплати на
основание чл.59 ал.1 ЗЗД сумата от 1058,23 лева платени такси и разноски
към съдебния изпълнител , с които ответинкът-взискател
неоснователно се е обогатил ; ведно със законната лихва от 12.03.2018 г до
окончателното заплащане на сумите .
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението на
СРС . Взискателят е
поискал изпълнителни действия на 08.04.2010 г , бездействал е две години ,
поради което още на 08.04.2012 г изпълнителното дело се явява прекратено по
силата на закона по чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Следващото действие на ЧСИ е от
21.08.2012 г , а новото искане на взискателя да се извършат изпълнителни
действия е едва от 20.11.2014 г . Частичните плащания на длъжника не прекъсват
давността за цялото вземане .
Възззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната
жалба.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на 15.04.2019 г и е
обжалвана в срок на 25.04.2019 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият
съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на
СРС , настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и недопустимост , като такива пороци в случая не се установяват . Относно
неправилност на решението е ограничен само до изложените
във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли исковете СРС е приел от фактическа страна следното .
По гр.д. № 14672/2009 г. по описа на
СРС, 91 състав е издаден изпълнителен лист от 16.02.2010 г., по силата
на който ищецът е осъден въз основа на да заплати на ответника сумата от
3430,63 лева – главница за неплатена топлинна енергия, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.12.2009 г. до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 548,25 лева – мораторна лихва за забава за
периода от 01.01.2007 г. до 12.11.2009 г., както и сумата от 338,94 лева –
разноски в производството.
Изпълнително дело № 201085804000273 по
описа на ЧСИ У.Д.е образувано по молба на ответника от 08.04.2010 г., с
която са направени искания за принудителни действия срещу длъжника.
Покана за доброволно изпълнение е връчена
лично на длъжника на 09.05.2010 г. С
писмо от 10.05.2010 г. „Банка ДСК“. е уведомила съдебния изпълнител, че въз
основа на полученото запорно съобщение е наложен
запор върху наличните в банката сметки
на длъжника.
С молба от 17.05.2010 г ищецът е
поискал от ЧСИ да вдигне наложения запор, като е заявил, че ще погаси доброволно дължимите от
него суми, ведно с разноските за изпълнителното производство с последващи
плащания на равни месечни вноски от по 100 лв., всяка платима до 30 число на
всеки месец, считано от месец май 2010 г. Със съобщение от 17.05.2010 г
ЧСИ е вдигнал запорите върху банковите сметки на длъжника в Банка Д. ЕАД.
На 21.08.2012 г ЧСИ отново наложила запор върху банковите сметки на
длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, като е изпратила запорно
съобщение и до длъжника, което е било
получено лично от него на 17.09.2012 г.
С нова молба от 17.09.2012 г
ищецът поискал да изплаща задълженията си разсрочено – ежемесечно по 100 лева
до 27 число на месеца, поради което запорът върху банковите му сметки е
вдигнат.
С молба от 20.11.2014 г
ответното дружество е поискало от ЧСИ предприемане на принудителни действия
срещу длъжника по горецитирираното изпълнително дело,
за което длъжникът е уведомен със залепване на уведомление по чл.47 от ГПК.
С молба от 10.03.2016 г
взискателят е поискал и налагане на запор върху всички вземания на длъжника.
Такава е предявявана пред ЧСИ и на 28.12.2017 г.
В хода на изпълнителното дело са
събрани: сумата от 7590,20 лева, която била преведена в полза на ответника, а
сумата от 1058,23 лева била задържана в полза на ЧСИ за такси и разноски.
На 05.04.2018 г. взискателят по
изпълнителното дело е уведомен, че изпълнителното дело е приключено.
От правна страна СРС е приел следното .
Съгласно чл.55 ал.1 ЗЗД , който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Предпоставка за основателност на предявения
иск е от събраните по делото доказателства, при условията на пълно и главно
доказване, да се установи, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, в съдържанието на което е включено задължение за ответника да
достави топлинна енергия до имота на ищеца, а за ищеца да заплати нейната
стойност. В тежест на ищеца е да установи, че е заплатил исковата сума на
отпаднало основание. Не е спорно между
страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между тях са възникнали облигационни
отношения във връзка с доставката на топлинна енергия до имот, собственост на
ищеца, поради което и за него е възникнало задължение да заплати стойността й в
размер на 3430,63 лева за исковия период.
Страните спорят дали вземанията на ответника са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1
от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от
деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ищеца за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, като
според Общите условия на ответника месечните
суми за топлинна енергия са били дължими
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за
всяка една от главниците за исковия период, давностен
срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. Подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла
на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., (Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Относно
спирането и прекъсването на давността в изпълнителното производство, съгласно
чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно
решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и
действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното
дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка
за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
Няма спор , че възлагането за
изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване на
давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно решение,
изрично и практиката стъпваща и доразвиваща възприетите от същото разрешения - решение № 451/29.03.2016 г., по гр. дело
№ 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014
г. на IV г. о. на ВКС. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Според СРС в рамките на изпълнително
производство взискателят е бил достатъчно активен, поради което не е настъпило прекратяването на
изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал.1 т.8 ГПК. Давността за
вземането е прекъсната на 08.04.2010 г., когато е подадена молба за
образуване на изпълнително производство против ищеца и въз основа на която е
образувано изпълнителното дело . Впоследствие с всяко едно от предприеманите
действия за принудително събиране на задължението на длъжника тази давност е
прекъсвана. Не е изтекъл период по дълъг от три години между всяко едно от
действията, предприети от съдебния изпълнител за събиране на вземането,
включително са постъпвали и искания от взискателя за това. Насрочван и опис на недвижим имот на длъжника,
който е бил известяван за насрочения опис, като същият не е бил провеждани
единствено поради постъпвалите частични
плащания по делото, които действия съдът намира, че отново са прекъснали
погасителната давност. Сумата от 7590,20 лева, която била преведена в полза
на ответника в рамките на изпълнително дело не е получена от ответника на
отпаднало правно основание и не подлежи на възстановяване от ответника.
По отношение иска по чл.59 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 1
от Закона за задълженията и договорите, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. В тежест на ищеца е било да установи, че е налице увеличаване
на имуществото на ответника за сметка на неговото имущество, връзка между
обедняването и обогатяването, липса на друга възможност за защита на нарушените му права. По изложените
по-горе съображения посочената в исковата молба сума в размер на 1058,23 лева е била събрана в полза на ЧСИ за такси и
разноски и не подлежи на възстановяване от ответника, като платена без правно основание.
Решението на СРС е правилно като краен резултат , при следните уточнения .
В исковата молба ищецът твърди , че сумата
от 7590,20 лева е платена на отпаднало основание
в хода на изп.дело №20108580400273 на ЧСИ У.Д..
Вземанията са било погасени по давност , поради което не могат да бъдат предмет
на принудително изпълнение . Още на 04.05.2012 г изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона , отпаднали са последиците от извършените
изпълнителни действия и задълженията са се погасили в 3 годишна давност. Чл.117
ал.2 ЗЗД е неприложим за процесните вземания , тъй като не е налице влязло в
сила решение . Със сумата от 1058,23 лева такси и разноски ответникът се
е обогатил , защото тези разноски е трябвало да останат в негова тежест щом
вземането не се дължи .
Доводите на ищеца в исковата молба и
тези във въззивната жалба не могат да бъдат споделени . Преди всичко както е
посочено в решение №170 от 17.09.2018 г по гр.д.№2382/17 г на ВКС , IV ГО и решение №51 от 21.02.2019 г по
гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV ГО за периода преди приемане на Тълкувателно решение №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , а именно
до 25.06.2015 г е в сила ППВС №3/80 г
от 18.11.1980 г , според което образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността , а докато
трае изпълнителното производство давност не тече.
В случая изпълнителното производство е
образувано на 08.04.2010 г и не се е перемирало по чл.433
ал.1 т.8 ГПК. Това е така , тъй като видно от отбелязванията на гърба на
изпълнителния лист по изпълнителното
дело са постъпвали плащания от
длъжника . ЧСИ е наложил запор върху сметка на длъжника в ДСК и са събрани
и преведени суми на взискателя с платежни нареждания от 09.12.2010 г и 09.01.2011
г .
На 17.09.2012 г ищецът е поискал да се
вдигне запора върху заплатата превеждана в „Банка ДСК“ ЕАД и се е задължил да
плаща на ЧСИ по 100 лева месечно . Нови плащания от длъжника са постъпвали и са
превеждани на взискателя на 03.10.2012 г , 26.02.2013 г , 05.03.2013
г .
Тъй като ищецът е спрял плащанията с
молби от 20.11.2014 г, 10.03.2016 г, 28.12.2017 г взискателят е поискал
нови изпълнителни действия . През 2018 г
сумите са събрани и изпълнителното дело е приключено .
При действието на ППВС №3/80 г от
18.11.1980 г до 25.06.2015 г изпълнителното производство не се е перемирало , а давността е била спряна и въобще не е текла
. При наличие на висящ запор и
постъпване на суми по него на 09.12.2010 г и 09.01.2011 г няма как изпълнителното производство да
се прекрати по силата на закона. Според т.10 от Тълкувателно решение
№ 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постъпването
на суми от запор е изпълнително действие в рамките на изпълнителния способ и
прекъсва давността .
Ирелевантно е дали сумите се плащат по
изпълнителното дело въз основа на запор или „доброволно“ , след споразумение с
ЧСИ , който периодично вдига и налага запора . Както е посочено в решение
№266 от 19.12.2013 г по гр.д.№1427/12 г
на ВКС , IV ГО всяко
плащане в рамките на изпълнителния процес , но щом е по повод на него , се
счита за резултат на изпълнителното производство и е част от него . Постъпването на суми с вноски от длъжника е аналогично на провеждане на
принудително изпълнение и не може да доведе до перемиране
на делото . При получаване на плащания от длъжника няма причина кредиторът
постоянно да иска нови и нови изпълнителни действия , а плащания са извършени
на 03.10.2012 г , 26.02.2013 г
, 05.03.2013 г , 20.11.2014 г, 10.03.2016 г, 28.12.2017 г .
Ирелевантно е позоваването от ищеца на
практика на ВКС , която касае ДОБРОВОЛНИ частични плащания при липса на висящо
изпълнително дело . Това е различна и напълно неотносима
хипотеза .
Следователно процесните вземания не са
погасени по давност . Взискателят не е бездействал , а е подавал молби за
извършване на изпълнителни действия винаги , когато длъжникът е спирал
плащанията . Отделно , липсва и хипотеза
на отпаднало основание . Според Постановление
№1 от 28.05.1979 г, Пленум на ВС , за да има „отпаднало основание“
основанието трябва да съществува при получаването на престацията , но
след това да е отпаднало с обратна сила. Примери за отпаднало основание са унищожаване
на договорите поради пороци на волята , разваляне на договорите поради
неизпълнение, настъпване на прекратително
условие, когато сделката е сключена при такова условие и пр. Нито един от
тези фактически състави не е налице в случая .
Освен на посочените по-горе основание
искът по чл.59 ал.1 ЗЗД е неоснователен и поради следното . Ответникът не се е обогатил с таксите и
разноските за ЧСИ в изпълнителното производство – те са полза на ЧСИ . Поначало
взискателят трябва да предплаща таксите и разноските , а ЧСИ
впоследствие му ги възстановява . Няма как взискателят „да се обогати“
от таксите и разноските в полза на ЧСИ . Дори взискателят да дължи връщане на платените
такси и разноски , това може да е само на деликтно основание , но такъв иск не
е предявен .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено.
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №80200 от 01.04.2019 г постановено по гр.д.№16667/18 г на СРС , 154 състав .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.