№ 179
гр. Ботевград, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20241810200163 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 6824220 издаден от ОДМВР-София, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на Д. М. Н., ЕГН ********** е наложена
„глоба” в размер на 100 (сто) лева, за извършено от него нарушение по чл.21,
ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на повторност,
в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5176446.
В подадената жалба от Д. М. Н., чрез адв. И. Г. от САК е описано
искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен
и необоснован.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява и не изпраща представител. Депозирал е молба чрез процесуалния си
представител, с която оспорва издадения ЕФ и моли за неговата отмяна.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата. Постъпила е писмена защита, чрез гл. юрик. Г.а,
с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като
1
неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
въвежда възражение за прекомерност на разноските на противната страна.
От фактическа страна:
Според процесния електронен фиш на 24.12.2022 г. в 09.15 часа, в
Софийска област, община Ботевград по автомагистрала Хемус, км. 39+530 с
посока на движение към гр.Варна, при ограничение от 80 км/ч, въведено с
пътен знак В-26, с МПС Тойота Авенсис, с регистрационен номер ****, е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № ARH CAM S1, при разрешена стойност на скоростта
80 км/ч., е отчетена скорост на движение на описания автомобил от 98 км/ч,
като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км(%) при
измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта 15
км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1204р-174/06.01.2023г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР /л. 25 от делото/ се установило, че
превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на
Владимир Николаев Гълъбов, ЕГН ********** като липсва посочване на
ползвател на автомобила.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на
жалбоподателя.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
Владимир Николаев Гълъбов, като собственик на автомобила, да е представил
писмена декларация за друго лице /в т.ч. и за жалбоподателя/, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № 111-СГ-
ИСИС/12.09.2022г.; ежедневна форма на отчет образец №11 отразен в ЕФ;
заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и
2
двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта, справка за регистрация на Тойота Авенсис, с регистрационен
номер ****, справка-отговор от Областно пътно управление-София, ведно със
схема за временна организация и безопасност на движението на АМ Хемус, в
участъка от км 39+300, които следва да бъдат кредитирани без резерви като
единни, последователни и кореспондиращи по между си.
От справката на АПИ и схемата към нея, изискана и приложена по
делото по служебна инициатива на съда, се установява категорично, че към
датата на извършване на нарушението /24.12.2022г./ при км 39+300 пътното
платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената 80км/, монтиран на км 39+200 и обхват на
действие до км 40+520. Следователно автоматизираното техническо средство
е монтирано след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак
ограничаващ скоростта на движение, поради което следва да се приеме, че
водачът в момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка,
касаеш това ограничение.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че
същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 10.05.2022г.
Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.
От самия снимков материал, автомобилът е с ясно виждаш се
регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без
около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост
евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на
жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
3
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научила за него,
то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е
допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй
като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото
нарушение по ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.
54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и
заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015
г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че
4
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с
одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът
приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на
датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да
бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител,
в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е
относим към описаното в него нарушение.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложената снимка клип №
120CD16/0015866, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена
скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на
движение на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението
и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15
от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в
електронния фиш, заснет при отдалечаващ трафик, съответен на движението
на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Противно на твърденията на жалбоподателя обжалваният електронен
5
фиш съответства и на утвърдения със заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и
заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на МВР образец, носи
лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание,
поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата,
съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна,
съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя
единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания
регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени -
отразени са данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
В разглеждания случай, във връзка с авторството на твърдяното
нарушение следва изрично да се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е
въведена презумптивна отговорност за собственика на моторното превозно
средство /МПС/, който в общия случай следва да понесе отговорност за
извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на
скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично
изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни
механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за всяко отделно
управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го
е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на
собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото
лице. Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на
МПС по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра
на вътрешните работи на регистриран ползвател /какъвто не е настоящия/, в
който случай на основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното
нарушение носи регистрирания ползвател и ЕФ се издава направо на негово
име, като в този случай именно той се ползва от правомощието по чл. 189, ал.
5 ЗДвП да посочи с декларация действителното лице, което е управлявало
6
МПС, ако е било различно от него.
В конкретния случай липсват каквито и да е писмени доказателства, от
които да се установи, че във връзка с установеното движение с несъобразена
скорост на автомобил Тойота Авенсис, с регистрационен номер ****, същият
е собственост на лицето, което е привлечено към административно -
наказателна отговорност или е негов ползвател. В тази връзка, за да бъде
обоснован издаденият електронен фиш, е следвало да се приложат и
съответните доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че автомобилът
е собственост или ползван от жалбоподателя, който е следвало да бъде
санкциониран. Наличието на доказателства в обратна насока водят до
неизпълнение на изискванията за мотивиране, респ. обоснованост на
административния акт. В случая е налице само предположение, че
жалбоподателят е лицето, което е следвало да понесе административно -
наказателната отговорност, а за търсенето на наказателна отговорност
съобразно приложението на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 303, ал. 1 и, ал. 2 от НПК,
наказание не може да бъде налагано на основание на предположения и лицето
се счита за извършило деянието виновно само и единствено, когато то е
доказано по несъмнен начин. Липсата на доказателства, от които по несъмнен
и категоричен начин да се установява автора на административното
нарушение винаги е съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на нарушителя и водещо до незаконосъобразност на
издадения правораздавателен административен акт. Ето защо, без да са
приложени относимите доказателства, от който де се установява причинно -
следствената връзка с неговия собственик/ползвател, се е стигнало до
незаконосъобразен административен акт, от който не става ясно защо и при
какви обстоятелства е санкционирано лицето, посочено в него. Конкретният
случай е едно явно олицетворение на нарушение на административно -
производствените правила, касаещи изискване за установяване по
категоричен и несъмнен начин на нарушителя и неговата самоличност с
последица неспазване изискванията на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН за определяне на
нарушителя на деянието.
По разноските:
При този изход от делото в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер
7
на 400 лева за извършването на които са представени надлежни доказателства
– договор за правна защита и съдействие от 06.02.2024г., съдържащ разписка
за получаване на уговореното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6824220 издаден от ОДМВР-
София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 2 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, с който на Д. М. Н., ЕГН
********** е наложена „глоба” в размер на 100 (сто) лева, за извършено от
него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в
условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/5176446.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. София, да заплати на Д. М.
Н., ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/лева, представляваща
сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8