№ 88333
гр. София, 20.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110134161 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „С К“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу В. В. А. и за вземане за неустойка за забава в размер на сумата 200 лева.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претенцията за неустойка в размер на сумата 200 лева следва да бъде
отхвърлено, като съображенията за това са следните:
По отношение на заявеното вземане за неустойка съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената неустойка за забава в размер на сумата 200 лева, е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК - напр. чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, като за
целите на настоящото производство не се налага съдът да навлиза в по-задълбочен анализ на
съответната клауза, въз основа на която заявителят твърди, че за него е възникнало вземане
за неустойка в размер на сумата 200 лева.
Разноските следва да бъдат редуцирани съобразно съотношението между уважената и
отхвърлената част от претенцията.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 34161/11.06.2024 г., подадено от „С К“ ООД срещу В.
1
В. А., ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 200 лева, представляваща неустойка за
забава, както и за сумата над 19,94 лева до пълния дължим размер от 25 лева за платена
държавна такса и за сумата над 39,88 лева до пълния размер от 50 лева -юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2