Р
Е Ш Е
Н И Е
№...............
Гр. София, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-21 състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева ,като
разгледа докладваното от съдия Данаилова т.д. № 2373 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове за по чл.79, ал.1,
предл.1 ЗЗД, вр.чл.100, ал.4 ЗЕ / изм./ и чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 2071127,10 лв. , представляваща
непогасена част от цена „задължение към обществото по договор № 13ЗО-6800013/30.10.2013
г.“ за месец август 2017 г., съгласно фактура № **********/31.08.2017 г.,
евентуално цена „задължение към
обществото за месец септември 2017 г. в размер на 2069779,03 лв. с ДДС по
фактура №**********/30.09.2017 г. и за месец ноември 2017 г. в размер на
1348,07 лв., част от задължение в общ размер на 1675661,99 лв. с ДДС по фактура
№ **********/30.11.2017 г., както и на основание чл.92 ЗЗД искове сумата от
23587,84 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на цената за
м.август 2017 г. за период на забава с начало 15 –о число на следващия месец до
09.11.2018 г., като при условията на евентуалност същата сума се претендира
като неустойка за забавеното плащане на задълженията за м.септември и ноември
2017 г., като 23572,48 лв., като част от неустойка в размер на 28758,98 лв. за
забавеното плащане на задължението по фактура №**********/30.09.2017 г. и обезщетение в размер на 15,36 лв.- част от
общо обезщетение в размер на 5461,18 лв. за забавеното плащане на задължението по фактура №
**********/30.11.2017 г. за период на забава с начало считано от 15-о число на
месеца, следващ издаването им до 09.11.2018 г.
Ищецът твърди, че има качеството на
„обществен доставчик“ по смисъла на §15,
ал.2 ПЗР на ЗЕ, като притежава съответна лицензия, и в това си качество има
вземания за цена „задължения към обществото“ от всички търговци и
производители, които сключват сделки по свободно договорени цени с крайни
клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на
електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи,
възникнали преди изменението на чл.100, ал. ЗЕ от ДВ, бр.72 от 31.08.2018 г.,
за които вземания се сключва договор, а размерът им се определя от КЕВР на база
мегаватчас. Между ищеца и ответника, в качеството му на търговец на
електрическа енергия е сключен договор № 13ЗО-6800013/30.10.2013 г., предвиждащ задължение за ответника да заплаща
съответната цена въз основа на издадена от ищеца фактура на база данните за
продадена/консумирана електроенергия от крайните потребители на съответния
търговец за съответния месец, които данни се предоставят ежемесечно от
Електроенергийния системен оператор ЕАД. Съгласно чл.10 от договора срокът за
плащане на цената „задължение за обществото“ е до 15-о число на месеца, следващ
отчетния, като при забава страните уговорили обезщетението за забавено плащане
да е в размер на законната лихва, изчислена на годишна база от 360 дни.
Ответникът не изпълнявал задълженията си като към 19.01.2018 г. имал непогасени задължения за тази цена в общ
размер на 9898276,38 лв. по фактури за месеците юни, август, септември,
октомври, ноември и декември 2017 г. Със споразумение от 19.01.2018 г.,
сключено между страните, ответникът признал задълженията си съответно по фактура № **********/30.06.2017 г.
задължение в размер на 1731361,71 лв.
/непогасен остатък/, по фактура №**********/31.08.2017 г. на стойност
2113645,84 лв., по фактура № **********/30.09.2017 г. на стойност 2069779,03 лв., по фактура №
**********/31.10.2017 г. на стойност 2105332,39 лв., по фактура № **********/30.11.2017
г. непогасен остатък от задължение в размер на 105700,29 лв. и по фактура №
**********/31.12.2017 г. на стойност 1772457,12 лв. Със същото споразумение
страните разсрочили изплащането на задълженията само за главница по тези
фактури на 8 вноски. Ответникът изплатил след сключване на споразумението чрез
13 плащания общо 3546337,57 лв., с която ищецът счита да са погасени
задълженията по фактурата от 30.06.2017 г. изцяло, задълженията по фактурата от
31.12.2017 г. изцяло и отчасти до размера на сумата от 42518,74 лв.
задълженията по фактурата от 31.08.2017 г. Плащанията не изпълнявали
уговорените със споразумението задължения, като ответникът не изпълнил и
задълженията си да издаде банкова гаранция като обезпечение на задълженията си
по споразумението, поради което и ищецът развалил същото. При тези твърдения
ищецът претендира заплащане на остатъка от задължението по фактурата от
31.08.2017 г. Във връзка с възраженията на ответника сочи, че прихващането на
изпълнението относно платените след сключване на споразумението суми по
отношение на задълженията по фактурата от 31.12.2017 г. е станало по съгласие
на страните в разменена помежду им кореспонденция преди сключване на
споразумението, а с останалите платени суми са погасени най-старите задължения.
В случай на основателност на тези възражения ищецът изменя основанието на иска
за главница, като претендира същите суми, но за месеците септември и ноември.
Претендира и обезщетение за забавено плащане.
Ответникът е депозирал отговор на
първоначалната искова молба, като не оспорва твърденията на ищеца относно
притежаването на съответни лицензии, сключването и действието на договора от
30.10.2013 г. за процесния период, сключването на споразумението от 19.01.2018
г., както и че е извършвал плащания въз основа на споразумението в твърдените
от ищеца размери. Оспорва обаче възникването на задълженията за цена
„задължения към обществото“ в посочените размери, като оспорва начина на
изчисление на сумите. Счита, че с извършените от него плащания въз основа на
споразумението е погасил изцяло задълженията си по фактурата от 31.08.2017 г.,
която счита, че е следвало да бъде погасена първа, тъй като задължението по нея
като най-голямо по размер се явявало и най-обременително по смисъла на чл.76,
ал.1 ЗЗД. Евентуално счита да е погасил задължението си с извършено от него
извънсъдебно прихващане, за което отправил изявление до ищеца, получено на
25.10.2018 г. със свои вземания, придобити по договор за цесия и произтичащи от
задължение на ищеца по фактура №160/23.08.2012 г. от У.П.Н.С.ЕАД в размер на
1199814 евро без ДДС, издадена въз основа на договор № І-455-05/31.01.2005 г.
При условията на евентуалност прави възражение за съдебно прихващане с
вземането по фактурата и вземане за обезщетение за забавеното й плащане.
Ищецът оспорва отправеното изявление за
извънсъдебно прихващане да е породило действие, тъй като е оспорил вземанията
след получаването му. Освен възраженията за недопустимост на възражението за
съдебно прихващане е посочил, че оспорва договора за цесия между издателя на
фактурата и праводателя на ответника, както и съществуването на вземането по
фактурата поради противоречие със Закона за обществените поръчки.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на доказателствата по делото, приема следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът носи тежестта да докаже
твърденията си относно притежаването на съответни лицензии за обществен
доставчик и търговец по отношение на себе си и ответника, твърденията си
относно възникването на облигационно отношение между него и ответника със
съответното съдържание, твърденията за съответните месечни период продадената
от ответника електроенергия да в съответното количество, за което и начислена
цена за „задължение към обществото“, размера на определената от КЕВР цена за
съответния период, сключването на споразумение с ответника, твърденията
страните да са постигнали съгласие относно прихващане на изпълнението по
отношение на фактурата от 31.12.2017 г., отправеното от него изявление за
разваляне да е достигнало до ответника.
Ответникът във връзка с възражението си
за прихващане следва да докаже фактите, въз основа на които твърди да е
възникнало главното вземане, а именно сключването на договора и изпълнение на
уговорените с него предпоставки за възникване на вземането по фактура №160/23.08.2012
г. от У.П.Н.С.ЕАД, изпълнение на задълженията на издателя по договора, както и
съдържанието на уговорките обуславящи настъпване на изискуемост на
задълженията, сключването на договори за цесия и получаването на съответно уведомление
за прехвърлянето от ищеца, отправено от извършилите прехвърлянето кредитори.
Между
страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата
относно притежаването на съответни лицензии, от страните, сключването и
действието на договора от 30.10.2013 г. за процесния период, сключването на
споразумението от 19.01.2018 г., че ответникът е извършил плащания въз основа на
споразумението в твърдените от ищеца размери
от 3546337,57 лв., както и отправянето и получаването от ищеца на
изявлението за прихващане на 25.10.2018 г.
Следователно по делото се
установява, че между страните е възникнало въз основа на договора от 30.10.2013
г. облигационно правоотношение по силата, на което ответникът, в качеството си
на търговец/производител не електрическа енергия, се е задължил да събира и
заплаща на ищеца, в качеството му на обществен доставчик, дължимата от неговите
(на ответника) крайни клиенти цена за „задължения към обществото“, определена
от ДКЕВР. Цената се определя в левова не консумиран от крайните клиенти
мегаватчас по методика, одобрена от КЕВР, като се изчислява въз основа на
данни, предоставени от Електроенергийния системен оператор ЕАД за консумираните
ежемесечно количества електроенергия от крайни клиенти на свободния пазар, продадена
им от ответника (чл.2, 4 и 5 от Договора между страните). Договорът установява
право на ответника да възрази срещу подадените от ЕСО АД данни в петдневен срок
от получаване на фактурата, издадена му от ищеца (чл.8).Срокът за плащане на
задълженията е до 15-о число на месеца, следващ отчетния месец, при забава е
уговорено заплащането на обезщетение в размер на законната лихва.
Въз основа на сключеното между
страните споразумение от 19.01.2018 г. съдът приема, че към датата на
сключването му, ответникът е признал по основание и размер съществуването на
задълженията, посочени в споразумението, които са в общ размер на 9898276,38
лв. по фактури за месеците юни, август, септември, октомври, ноември и декември
2017 г., съответно по фактура №
**********/30.06.2017 г. задължение в размер на
1731361,71 лв. /непогасен остатък/, по фактура №**********/31.08.2017 г.
на стойност 2113645,84 лв., по фактура № **********/30.09.2017 г. на стойност 2069779,03 лв., по фактура № **********/31.10.2017
г. на стойност 2105332,39 лв., по фактура № **********/30.11.2017 г. непогасен
остатък от задължение в размер на 105700,29 лв. и по фактура №
**********/31.12.2017 г. на стойност 1772457,12 лв. Въз основа на това
извънсъдебно признание съдът приема, че към датата на сключване на
споразумението между страните, посочените в него задължения са съществували и
не са били погасени.
Със споразумението е разсрочено и
отсрочено плащането на задълженията за цена „задължения към обществото“ на 8
вноски, от които първата в размер на 1772457,12 лв., платима в срок до
22.01.2018 г. и останалите седем вноски в размер на 1254303,21 лв. всяка,
платими до 22-ро число на следващите след януари седем месеца. Със
споразумението не са отсрочвани и разсрочвани задълженията за уговорената
неустойка за забавено плащане, като съгласно раздел І, т.3 от него, ответникът
се е задължил на падежите на всяка вноска да заплаща освен определената вноска
в споразумението и натрупаните към датата на падежа „лихви за забава“, като
според уговореното от страните (раздел ІІ, т.3) всяко извършено плащане
погасява първо дължимите към датата на заверяване на сметката на кредитора НЕК
ЕАД лихви за забава.
Безспорно е между страните, че
ответникът е погасил част от задълженията по споразумението с извършването на
плащания в размер на 3546337,57 лв., като съответно на 06.02.2018 г. са платени
250457,12 лв., на 07.02.2018 г. – 100000 лв., на 08.02.2018 г. са платени на
два пъти 248295,63 лв. и 73704,37 лв.,
на 13.02.2018 г. -73704,37 лв., на 13.02.2018 г. – 250000 лв., на 16.02.2018 г.
– 7261,94 лв., на 20.02.2018 г. – 200000 лв., на 22.02.2018 г. – 500000 лв., на
26.02.2018 г. – 750000 лв., на 02.03.2018 г. са направени две плащания от 254303,21
лв. и 400 000 лв., на 02.05.2018 г. – 500 000 лв. и на 03.05.2018 г.
– 200 000 лв.
Спорът между страните е извършените
плащания, които не съответстват на уговорките в споразумението относно дата на
плащане и размер на вноските, кои задължения на ответника погасяват.
От представената с допълнителната
искова молба кореспонденция между страните – писмо с вх.№ 26-1802-2/11.01.2018
г. на НЕК ЕАД, изходящо от ответника, електронни писма от ищеца от 11.01.2018
г. и 16.01.2018 г., както и електронно
писмо от ответника от 22.01.2018 г. се установява, че при водене на преговорите
за сключване на споразумение сам ответникът е предложил да погаси до 22.01.2018
г. „текущите“ си задължения/ писмото на ответника, получено на 11.01.2018/,
като в отговор ищецът се е съгласил, като е посочил, че освен задълженията за
декември следва да се заплати и лихвата върху задължението за дните на
просрочие /електронно писмо от 11.01.2018/, същото е посочено в предложената
схема за разсрочване /електронно писмо от 16.01.2018 г. с приложен файл,
съдържащ таблица на размери и падежи, като по отношение плащането до 22.01.2018
г. изрично е посочено в таблицата с условия по отношение на ответното дружество“(
таблицата съдържа предложение и относно друго дружество), графа „забележки“, че
сумата от 1772457,12 лв. касае „текущи м.декември с падеж 15.01.2018 г.“
Като съобрази тази кореспонденция,
чието авторство не е оспорено от ответника, обстоятелството, че към датата на
сключване на споразумението задължението, чиито падеж е настъпил най-късно на
15.01.2018 г. е това по фактура № **********/31.12.2017 г. на стойност
1772457,12 лв. и към датата на писмото на ответника, получено от ищеца на
11.01.2018 г. именно това задължение е било „текущо“, т.е. с ненастъпил падеж,
както и обстоятелството, че именно стойността на фактурата от 31.12.2017 г. е
посочена като размер на първата вноска по споразумението с падеж 22.01.2018 г.,
каквито са по съдържание и преговорите между страните, а споразумението
възпроизвежда предложението на ищеца по електронното писмо от 16.01.2018 г.,
съдът приема, че с водените преговори и сключеното споразумение страните са се
съгласили първата от осемте вноски по споразумението да погаси именно
задълженията на ответника по фактурата от 31.12.2017 г. и следователно
извършените от ответника плащания погасяват именно задълженията му по тази
фактура в общ размер на 1772457,12 лв. въз основа на постигнатото от страните
съгласие.
Тъй като ответникът при извършване
на плащанията не е посочвал конкретна фактура, а самото споразумение и като
съобрази волята на ищеца, обективирана в исковата молба и извънсъдебно при
осчетоводяване и закриване на задълженията на ответника извършените плащания да
погасяват главни задължения, то и съдът
приема, че останалите извършени от ответника плащания над стойността на
фактурата от 31.12.2017 г. погасяват най-старото задължение на ответника – това
по фактурата от 30.06.2017 г. в размер
на 1772457,12 лв. и част в размер на 42518,74 лв. от следващото най-старо
задължение – това по фактура № **********/31.08.2017 г. на обща стойност
2113645,84 лв., като приложение следва да намери правилото на чл.76, ал.1,
изр.3-то ЗЗД, тъй като всички задължения са еднакво обременителни, тъй като за
преценката са релевантни обстоятелствата относно характера им, акцесорните
задължения и обезпечеността им, а не размера им.
Неоснователно е възражението на
ответника за погасяване на задълженията чрез прихващане, извършено извънсъдебно
с негово изявление и насрещни негови вземания, придобити по договор за цесия,
тъй като по делото се установява, че вземанията са спорни, ищецът изрично е
възразил срещу прихващането след получаване на изявлението на ответника, поради
което и не са настъпили последиците на материалноправно прихващане като способ
за погасяване на насрещни задължения на страните.
Следователно ответникът не доказва
да е погасил чрез плащане, нито чрез прихващане и в цялост задължението си по
фактура № **********/31.08.2017 г., поради което и съдът приема да е останал
задължен за сумата от 2071127,10 лв. и предявеният главен иск за заплащането й
е основателен и съдът не разглежда предявените при условията на евентуалност
искове за заплащане на същата сума за вземания на ищеца за следващи месеци.
Ответникът дължи и уговорената
неустойка за забавеното плащане на главното задължение за периода 25.09.2017 г.
до датата на исковата молба 09.11.2018 г., чиито размер, изчислен от съда по
реда на чл.162 ГПК по уговорения в чл.14 от договора от 30.10.2013 г. начин, е
242226,18 лв., която сума значително надвишава претендираната, поради което и
следва да се уважи предявеният акцесорен иск в предявения размер, като
евентуално предявените искове за неустойка не следва да се разглеждат.
Основателността на претенциите
налага съдът да разгледа заявеното от ответника възражение за прихващане
вземания, придобити по договор за цесия и произтичащи от задължение на ищеца по
фактура №160/23.08.2012 г. от У.П.Н.С.ЕАД в размер на 1199814 евро без ДДС,
издадена въз основа на договор № І-455-05/31.01.2005 г., което съдът е приел за
допустимо, съобразявайки различния обхват на защита, която дават възражението
за прихващане и иска за същото вземане и съдебната практика, обективирана в
решение №193/18.12.2009 г. по т.д.№13/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №
134/11.11.2011г. по т.д.№ 61/2011 г. на
ВКС, І т.о.
Във връзка с възражението са
представени единствено договора за продажба на вземания от 25.06.2018 г. ,
сключен между ответника по делото А.с. АД и Енергийна финансова група АД и
уведомление за извършеното прехвърляне до ищеца, получено от него на 25.10.2018
г., съгласно удостоверяването за входящ номер. Съществуването на прехвърленото
вземане се оспорва от ищеца в настоящия процес, като оспорването е заявено и
извънсъдебно във връзка с отправено от ответника изявление за прихващане,
получено от ищеца на 14.11.2018 г. Доказателства относно възникване на
вземането, което ответникът твърди да е придобил, по делото не са представени
въпреки дадените указания с доклада на делото, поради което и съдът в
приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест приема за
недоказани твърденията за съществуване на вземанията, с които се иска съдебно
прихващане и следователно възражението следва да се отхвърли.
Право на разноски при този изход от
спора има ищецът, който ги претендирал своевременно, като следва да му се
присъдят направените разноски за държавна такса в размер на 83788,60 лв. и
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание
чл.78, ал.8 ГПК в размер на 200 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА А.С. АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Н.е.к. ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.чл.100, ал.4 ЗЕ / изм./ и чл.92 ЗЗД сумата от 2071127,10 лв. , представляваща
непогасена част от цена „задължение към обществото по договор № 13ЗО-6800013/30.10.2013
г.“ за месец август 2017 г., съгласно фактура № **********/31.08.2017 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2018 г. до окончателното
й заплащане, на основание чл.92 ЗЗД сумата
от 23587,84 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на цената за
м.август 2017 г. за период на забава от 15.09.2017 г. до 09.11.2018 г., както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 83988,60 лв.,
представляваща разноски за държавна такса по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ
възражението за прихващане на А.С.
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** с негови насрещни
вземания от Н.е.к. ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:*** придобити по договор за цесия и произтичащи
от задължение на НЕК ЕАД по фактура №160/23.08.2012 г., издадена от У.П.Н.С.ЕАД
в размер на 1199814 евро без ДДС въз основа на договор № І-455-05/31.01.2005 г.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: