РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. гр. Хасково, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640102222 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от ЗАД “Лев Инс” АД с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/, вр. с чл. чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Община Хасково.
Ищецът твърди, че на 07.12.2016 г., около 20:25 часа, в гр. Хасково лек
автомобил марка „*****“ с ДКН ************, управляван от Д.. Г. Н., се
движил по бул. „България“ и преминавайки до бензиностанция „Вега“ през
несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно,
реализирал ПТП с материални щети по автомобила. За настъпилото ПТП бил
съставен Протокол за ПТП № 1577182 от 07.12.2016 г. Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие пред ЗК „Лев Инс“ АД била образувана
щета с №2631-1261-16-417335 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС,
полица № 93001510086453 със срок на валидност от 23.12.2015 г. до
1
22.12.2016 г. След извършен оглед на повредения лек автомобил били
констатирани материални щети по същия. В съответствие с установените като
вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка, било определено
застрахователно обезщетение за увреденото МПС в размер на 272,54 лева,
като сумата била изплатена на собственика на увреденото МПС с платежно
нареждане на 20.02.2017 г. Ищецът поддържа, че във връзка с така
изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и
по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, същият в качеството му
застраховател встъпил в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу причинителя на вредата и придобил право на регрес срещу ответника
като отговорно за настъпване на вредата лице, за сумата от 272,54 лева.
Ответникът бил поканен с писмо изх. № L-2536/11.08.2017 г. с обратна
разписка от 15.08.2017 г. да му възстанови изплатеното застрахователно
обезщетение, но до момента това не било сторено. Ищецът сочи, че на
основание чл. 86, вр. чл. 84 ЗЗД за него възникнало правото да претендира и
лихва за забава в размер на 83,05 лева, за периода от 15.09.2017 г. до
01.07.2021 г. Тъй като се касаело за реализирано ПТП на път, стопанисван от
Община Хасково, следвало да се има предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР
на Наредба № 1 за организиране движението по пътищата от 17.01.2001 г.,
според която „стопанин на пътя" бил собственикът или администрацията,
която управлява пътя. По аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
/ЗП/, управител на пътя бил кметът на съответната община, следователно той
бил и стопанин на пътя, а съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП управлението на
пътищата включвало организиране, възлагане, финансиране и контрол на
дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като съгласно § 1, т. 14
от ДР на ЗП, поддържането на пътищата било „дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година...". Според чл. 3, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, лицата, които стопанисвали пътищата, организирали и движението по
тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху
платното за движение и крайпътните съоръжения. Сочи се и че на 02.07.2021
г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК пред Районен съд- Хасково срещу ответника, по което била издадена
2
заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което съдът указал на
ищеца, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да
предяви иск за установяване на вземанията си, което обосновавало правният
му интерес от завеждане на настоящия иск. Предвид изложеното се иска от
съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца горепосочените суми по издадената заповед
за изпълнение. Претендират се направените деловодни разноски в
заповедното и в настоящото производство.
Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни и оспорва
същите по размер. Не оспорва посочените в исковата молба обстоятелства за
настъпило на посочените дата и място ПТП с материални щети по
пострадалия лек автомобил, което било реализирано от неговия водач, както
и че местопроизшествието – бул. „България“ в гр. Хасково се стопанисвало от
ответника. Оспорва претендираната равностойност на имуществените вреди
като неоснователна, недоказана и силно завишена по размер, наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и нанесените вреди на
стойност 272,54 лева за спукана предна лява гума и нараняване на предна лява
джанта, както и твърдението че претърпените вреди били в резултат на
непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД от страна на ответника. Излага
насрещни твърдения, че увреденият лек автомобил бил технически
неизправен към момента на настъпване на ПТП. На следващо място, било
налице съпричиняване от страна на водача на автомобила, поради
несъобразяване с пътната обстановка и шофиране с несъобразена или
забранена скорост, за които обстоятелства липсвали данни от представените
доказателства, а наред с това същият не бил и правоспособен водач със
СУМПС към 07.12.2016 г. В представения протокол за ПТП било посочено,
че водачът бил изпробван за употреба на алкохол, но в него не бил посочен
вида на използваното за това техническо средство, което било нормативно
изискване съобразно Наредба № 1/19.07.2017 г., поради което не можело да
бъде направен извод за липсата на употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, в това число липсвало надлежно изпробване на
водача по предвидения за това ред. Прави изрично възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираната от ищеца мораторна
лихва. Предвид изложеното иска предявените искове да бъдат отхвърлени
3
като неоснователни и недоказани и претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:
От застрахователна полица № 93001510086453 от 17.12.2015 г. се
установява, че по отношение на лек автомобил марка „*****“ с ДКН
************ е била сключена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика му Д.. Г. Н., с валидност от 23.12.2015 г. до 22.12.2016 г.
От представеното заверено копие на Констативен протокол за ПТП №
1577182 от 07.12.2016 г., съставен от Ж. К. И.. – мл. автоконтрольор при
Сектор ПП в ОД на МВР – Хасково, се установява, че на същата дата, около
20:25 ч., в гр. Хасково, на бул. „България“, до бензиностанция „Вега“, е
реализирано описаното в исковата молба ПТП.
С уведомление от 08.12.2016 г. Д.. Г. Н. е уведомил ищцовото
дружество за това ПТП, както и за нанесените по автомобила материални
щети.
В представените Опис-заключение по щета от 08.12.2016 г., Експертиза
по щета № 2631-1261-16-417335 от 07.02.2017 г. и Сравнителна експертиза по
щета № 2631-1261-16-417335 от 07.02.2017 г. са описани по вид и стойност
щетите по увредения автомобил и извършените в тази връзка услуги.
С доклад по щета № 2631-1261-16-417335/1 от 07.02.2017 г. е признато
обезщетение в размер на 272,54 лева и е предложено то да се изплати на Д.. Г.
Н., което е направено с платежно нареждане на 20.02.2017 г.
С регресна покана изх. № L-2536/11.08.2017 г., получена от ответника
на 15.08.2017 г. съгласно приложеното известие за доставяне, ищецът го е
поканил да му възстанови по посочена банкова сметка застрахователното
обезщетение в размер на 272,54 лв.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1504/2021 г. по описа на РС
– София, приложено по настоящото производство, се установява, че въз
основа на заявление с вх. № 4089/05.07.2021 г. в полза на ищеца срещу
ответника е издадена Заповед № 300 от 06.07.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми, ведно със
законната лихва върху главницата от 05.07.2021 г. до изплащане на вземането
4
и разноските по делото в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за
адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено
възражение от ответника и с разпореждане от 10.08.2021 г. на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок и последният е сторил това.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Ж. К. И.., като от неговите показания се установяват описаните в Констативен
протокол за ПТП № 1577182 от 07.12.2016 г. обстоятелства.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания
свидетел, тъй като са последователни и логични, резултат са на
непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото
писмени доказателства, а и не се опровергават от други такива.
От заключението съдебно-автотехническата експертиза, което следва да
се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните,
се установява, че вероятният механизъм на ПТП е преминаване на лекия
автомобил с предното ляво колело през дупка на пътното платно. В случая е
налице причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП
и настъпилите щети по автомобила, като техният размер към датата на
процесното ПТП по средни пазарни цени възлиза на 233,54 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано
заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу
издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.
Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни,
поради следните съображения:
Съгласно чл. 410 ал. 1, изр. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
5
В настоящия случай не се спори, а и от представените застрахователна
полица № 93001510086453 от 17.12.2015 г. и платежно нареждане от
20.02.2017 г. се установява, че към датата на ПТП увреденият лек автомобил
„*****“ с ДКН ************ е бил застрахован в ищцовото дружество и че
след него последното е изплатило на собственика застрахователно
обезщетение в размер на 272,54 лева. При това положение следва да се
приеме, че е налице валидно основание за суброгиране на ищеца в правата на
увредения. В тази връзка следва да се има предвид, че ПТП е предвидено като
покрит застрахователен риск и включено в представените Общите условия,
неразделна част от процесния застрахователен договор. Ето защо ищецът
напълно правомерно - в изпълнение на задължението си по чл. 405 КЗ е
обезщетил застрахованото лице.
На следващо място, настъпването на застрахователното събитие, вкл. и
мястото на ПТП е безспорно установено чрез събраните гласни и писмени
доказателства, а и с Определение № 134/25.01.2022 г. е прието за ненуждаещо
се от доказване. Касае за улица, която се намира в населено място и не е част
от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3
ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на Община Хасково по силата
на чл. 8 ал. 3 от с.з. и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното
самоуправление и местната администрация. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона
за общинската собственост имотите и вещите - общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин, а ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват също от общините – чл. 31, ал. 1 ЗП.
Освен това в чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП е вменено на лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-
кратък срок. Несъмнено установената дупка на пътното платно представлява
„препятствие на пътя” по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Ето защо и
доколкото същата не е била обезопасена с нарочен пътен знак пред нея или по
друг начин, ответникът не е изпълнил свои законово уредени задължения, т.е.
налице е противоправно бездействие на неговите служители, респ. работници,
натоварени с ремонта и поддържането на общинските/местните пътища,
което по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира да е виновно. Поради
6
това и при наличието на останалите предпоставки по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД, следва да се ангажира отговорността на Община Хасково.
Основните спорни въпроси по делото касаят механизма на процесното
ПТП, наличието на причинна връзка между него и настъпилите имуществени
вреди, както и техните вид и размер.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от приетото заключение на съдебно-автотехническата
експертиза се установява по категоричен начин, че е осъществен описания в
исковата молба деликт.
На първо място следва да се отбележи, че според преобладаващата
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК представеният протокол
за ПТП е официален свидетелстващ документ – така напр. Решение № 24 от
10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т. о., Решение № 73 от
22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о. и др. Дори да се приеме, че
той няма обвързваща доказателствена сила за самия механизъм на
произшествието, тъй като не е било реализирано в присъствието на
съставителя му или пък че въобще няма характер на официален документ,
следва да се има предвид, че по делото са събрани гласни доказателствени
средства за обстоятелствата, при които е бил увреден застрахования при
ищеца автомобил. Кредитираните показания на свидетеля Ж. К. И.. -
длъжностното лице, съставило Протокол за ПТП № 1577182 от 07.12.2016 г.
същия ден и след посещение на место, напълно съответстват на описаното в
протокола. При съпоставката на свидетелските показания с приетото
експертно заключение, съгласно което възможния механизъм на удара е
преминаване на автомобила през неравност по пътното платно /дупка/, се
стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на
произшествието и наличието на причинно-следствена връзка между него и
претендираните имуществени вреди.
Във връзка с вида и размера на причинените щети от ищеца са
представени Опис-заключение по щета от 08.12.2016 г., Експертиза по щета
№ 2631-1261-16-417335 от 07.02.2017 г. и Сравнителна експертиза по щета №
2631-1261-16-417335 от 07.02.2017 г., които са частни свидетелстващи
документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, но тяхното
осъществяване в случая следва да се приеме за установено по несъмнен начин
7
с оглед показанията на разпитания свидетел и заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, както и поради липса на други доказателства,
които да ги опровергават. При определяне на размера на дължимото регресно
вземане, обаче следва да се вземе предвид стойността на причинните
имуществени вреди, определена в заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, а именно средната пазарна цена на материалите и труда,
необходими за отстраняване на повредите по лекия автомобил към датата на
застрахователното събитие, съобразно чл. 386, ал. 2 КЗ, която в случая е
233,54 лв.
Възраженията на ответника, в т.ч. за техническа неизправност на
автомобила, за съпричиняване на претърпените щети от страна на водача му,
за неговата неправоспособност и за съмнения при тестването му за употреба
на алкохол, не могат да бъдат споделени, тъй като същият не ангажира
убедителни доказателства в тяхна подкрепа, а и се оборват от кредитираните
по делото писмени и гласни доказателствени средства (в частност
Констативен протокол за ПТП № 1577182 от 07.12.2016, показанията на
показания на свидетеля Ж. К. И.. и заключението на съдебно-
автотехническата експертиза). Ето защо съобразно правилото за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се
приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се
осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се
осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.
По изложените съображения съдът счита, че в случая са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за реализиране на регресната отговорност
на ответника спрямо ищеца, поради което предявеният главен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД се явява
частично основателен.
Предвид частичната основателност на главния иск, следва да се уважи
частично и претенцията относно обезщетението за забава. Тя има акцесорен
характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от
неговата съдба. С оглед установеното съществуване на основно /главно/
парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение
на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на
законната лихва, считано от изпадането на ответника в забава до датата,
8
предшестваща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.07.2021 г. /доколкото от 02.07.2021 г. се
дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща последица от
основателността на предявения главен иск/.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането
по регресния иск произтича от закона и възниква от момента, когато
застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице, но не е
предвидена конкретна дата за това. Ето защо, за да настъпят последиците на
забавата, не е достатъчно само да се извърши плащане. В този смисъл са
Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д.
№ 535/2008 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В настоящия случай ответникът е получил покана от ищеца за
възстановяване на платеното застрахователно обезщетение на 15.08.2017 г.,
поради което Община Хасково е изпаднала в забава на следващия ден, т.е. на
16.08.2017 г. Своевременно направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност, обаче се явява частично основателно. В тази връзка най-
напред трябва да се отбележи, че в случая е приложима кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, което становище се възприема и от трайната и
задължителна съдебна практика – вж. напр. Решение № 230 от 19.12.2014 г.
по гр. д. № 1425/2014 г. на ВКС, III г. о., Решение № 74 от 01.07.2015 г. по гр.
д. № 4695/2014 г. на ВКС, II г. о., Решение № 195 от 29.06.2016 г. по гр. д. №
665/2016 г. на ВКС, IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо
процесното вземане е погасено по давност за периода от 15.09.2017 г. до
30.06.2018 г., респ. същото се дължи за период от три години преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от когато се смята за предявен искът за съществуване на вземането
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, т.е. от 01.07.2018 г. до 01.07.2021 г. Размерът му,
определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна в
интернет компютърна програма за изчисляване на законна лихва, с посочения
начален и краен момент върху главницата от 233,54 лв. възлиза на сумата от
71,17 лв.
По изложените съображения искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал.
9
1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от
233,54 лв., а този по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от
71,17 лв., а в останалата им част - до пълните предявени размери от 272,54
лв., съотв. от 83,05 лв. и за периода от 15.09.2017 г. до 30.06.2018 г. – да
бъдат отхвърени.
Както се отбеляза по-горе, вземането за главница е дължимо ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. №
1504/2021 г. по описа на РС – Хасково - 02.07.2021 г., до окончателното й
изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му
за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1504/2021 г. по описа на РС –
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени, но съобразно установените по делото размери
на спорните вземания, следва да бъдат намалени на общо 64,27 лв.
С оглед изхода на настоящото производство и че страните претендират
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 377,04
лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25,
ал. 1 от НЗПП в минимален размер и съразмерно на отхвърлената част от
исковете, а именно сумата от 14,31 лв. Настоящият съдебен състав не споделя
практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо
10
разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход
не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи
само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да
извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази
насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
отношение на Община Хасково, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, съществуването на вземания
на Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А, спрямо нея
в размер на 233,54 лв., представляващо изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ със застрахователна полица №
93001510086453 от 17.12.2015 г., във връзка с щета № 2631-1261-16-417335,
относно причинени при ПТП на 07.12.2016 г. в гр. Хасково имуществени
вреди по лек автомобил марка „*****“ с ДКН ************, собственост на
Д.. Г. Н., поради преминаване през несигнализирана и необезопасена
неравност /дупка/ на пътното платно, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 1504/2021 г. по описа на РС – Хасково - 02.07.2021 г. до изплащане
на вземането, както и на 71,17 лв., представляващо обезщетение за забава
върху нея от 01.07.2018 г. до 01.07.2021 г., като исковете за установяване
съществуването на главница за разликата над сумата от 233,54 лв. до пълния
предявен размер от 272,54 лв., и на обезщетение за забава за разликата над
сумата от 71,17 лв. до пълния предявен размер от 83,05 лв. и за периода от
15.09.2017 г. до 30.06.2018 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А,
сумата от 441,31 лв., от която 377,04 лв., представляваща направени разноски
11
по настоящото дело и 64,27 лв., представляваща направени разноски по ч. гр.
д. № 1504/2021 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена Заповед №
300 от 06.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Община Хасково, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Общински” №
1, сумата от 14,31 лв., представляваща направени разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
12