Р Е Ш Е Н И Е № 1438
гр.Бургас, 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
при секретаря
Ж. С.,
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№8095 по описа за 2018-а година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е делбено, във фазата по допускане на делбата.
Образувано е
по повод на подадена
искова молба от Е.С.И.,
ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, ....................,
чрез адв.Г.К., против Г.Х.А., ЕГН
**********, с адрес ***, съдебен
адрес ***, чрез адв.А., за делба
на съсобствения им недвижим имот,
а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........................
по КККР на
гр.Бургас, одобрена със Заповед №РД.18-9/30.01.2009
г. на ИД на АГКК с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент,
брой на нива на обекта – 1, с административен адрес в ................................,
със застроена площ от 70,32
кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня-бокс, баня-тоалетна и антре, с
изложение север-юг, който самостоятелен обект се намира в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор .............., при
граници на самостоятелния обект: на същия етаж:
самостоятелни обекти с идентификатори .....................,
......................,
под обекта – .......................,
над обекта – ........................,
заедно с прилежащото му избено помещение №5, с площ
от 4,76 кв.м., при граници:изток-коридор, запад-изба №4, север – стълбище,
юг-изба №6, заедно с 6,919 % ид.ч., равняващи се на 7,5 ид.ч. от общите части на сградата и същия процент ид.ч. от правото на строеж върху терена.
Твърди се в исковата молба, че страните са бивши съпрузи, както
и че по време на брака са придобили горепосочения недвижим имот.
От съда се иска съдебната делба да бъде допусната и
извършена при равни квоти – по ½ за всеки от тях.
В подкрепа на
иска ангажират писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът не се явява и се представлява
от адв.К., който поддържа иска и моли за уважаването
му. Представя писмена защита.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответницата се е възползвала от правото си на
отговор, в който оспорва иска за
делба на посочения имот с
твърденията, че имотът е придобит по време на трайната и фактическа раздяла
между съпрузите и само тя има изключителен принос в придобиването му, тъй като
ищецът не е изпълнявал каквито и да е фактически действия по договора за
гледане и издръжка.
Поискано е до
делба да бъдат допуснати и придобити
по време на брака две
МПС – лек автомобил, марка „.................“
с рег.№.............
и марка „................“
с рег.№...................
В подкрепа на изложените в отговора на исковата молба искания
и твърдения се ангажират доказателства.
В съдебно
заседание ответницата се представлява от надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.А., който поддържа отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на иска на Е.И. и
за уважаване на предявените от нея искове за делба на МПС-ва. Представя писмена
защита.
Становището
на ищеца по правоизключващото възражение е, че същото е
неоснователно, а а иска за делба на придобитите по
време на брака МПС-ва е допустим. Ангажира нови
доказателства.
Предявеният иск
е с материалноправно основание чл.34 от ЗС.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, че са бивши съпрузи, сключили граждански брак на ..................... г., прекратен с влязло в сила на 17.05.2018
г. съдебно решение №964/17.05.2018 г., постановено по гр.д.№532/2018
г. по описа на БРС, по време на който е придобит недвижимия имот, посочен в исковата
молба. За тези факти свидетелстват и приетите писмени доказателства
– съдебно удостоверение, изх.№5566/07.06.2018 г., издадено от РС-Бургас, Решение от 17.05.2018 г.,
постановено по гр.д.№532/2018 г. по описа на БРС, Удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община Руен въз основа на акт за граждански брак №.........................
г., н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №......, т......., рег.№......., д.№...../........ г. на нотарис, рег.№396 в Регистъра на НК,
район на действие – РС-Бургас.
Между страните не се спори и по това, че по време на
брака са придобили две МПС-ва – лек автомобил, марка „.........“
с рег.№.............., спрян от движение и
товарен автомобил, марка „.............“, модел „..........“
с рег.№.............., понастоящем
собственост на А. Х. Й., за което свидетелстват С.М. и
С.И., на които кореспондират и Свидетелство за регистрация, част I на лек автомобил, марка „........“ с
рег.№............. и Удостоверение, рег.№769000-7549/17.04.2019
г., издадено от ОД МВР Бургас, сектор ПП.
С оглед на изложените в отговора на исковата молба
фактически твърдения, които по съществото си представляват въвеждане на
възражение за липса на съвместен принос в придобиването на недвижимия имот,
съдът дължи изследване на тези обстоятелства, тъй като законът допуска оборване
на презумпцията за съвместен принос, както с отрицателен установителен иск по чл.21, ал.4 от СК, така и с
правоизключващо възражение в делбеното производство, каквото е настоящето.
В тази връзка по делото са събрани гласни доказателствени
средства, като са разпитани две групи свидетели – С.М.
и Я.Ю., които са водени от
ищцовата страна и Г.Е. и С.И., които са свидетели на
ответната страна. От съвкупният им анализ съдът
установи, че към момента на придобиване на недвижимия имот през 2012 г.,
страните не са били в трайна и окончателна фактическа раздяла, така както се
домогва да установи ответницата, като такава е настъпила през 2014 г., когато ответницата
е заминала за Г., както и че към 2012 г. ищецът не е имал нито пряко, нито
косвено съдействие за придобиване на процесния имот. В тази връзка съдът
кредитира показанията на свидетелите Е. и И., които кореспондират помежду си и взаимно се допълват и
възпроизвеждат личните им възприятия, съгласно които след сключване на
алеаторния договор за издръжка и гледане ищецът не само не е имал никакъв
принос при изпълнение на престацията по него, въпреки, че е имал качеството на солидарен
длъжник, но и по никакъв начин не е допринасял за издръжката на семейството си,
а напротив, същата е била поета изцяло от ответницата.
Изложеното обосновава извод, че възражението на
ответницата е основателно и установената от закона презумпция за съвместен
принос е успешно оборена, в резултат на което придобитият срещу задължение за
издръжка и гледане с н.а.№....., т...., рег.№......., д.№....... /........ г. на нотариус с рег.№396 в
Регистъра на НК и район на действие РС-Бургас имот, находящ се в ........................
в гр.Бургас, е нейна лична собственост и иска за допускането
му до делба следва да се отхвърли. Този извод на съда не противоречи на
приетото в тълкувателно решение №6/15.05.2012 г., постановено по т.д.№6/2011 г. на ОСГК на ВКС, според което когато няколко длъжници,
в случая съпрузи, са поели едно неделимо по своята същност задължение, каквото
е това за издръжка и гледане и на кредитора са били осигурявани в пълен обем
поетите по сключения договор грижи само от единия длъжник, липсата на
изпълнение от другия не може да доведе до разваляне на договора. Според
мотивите на това тълкувателно решение, отношенията между между изпълнилия
длъжник и този, който не е изпълнявал задължението по алеаторния договор,
следва да се уредят по правилата на чл.127 от ЗЗД.
Когато обаче тези отношения са на плоскостта на СК, какъвто е настоящия случай,
следва да намери приложение предвидения в този кодекс ред, който изключва
директното приложение на чл.127 от ЗЗД, тъй като
законът допуска оборване на установената в закона презумпция за наличието на
съвместен принос и разглежда като форми
на такъв действия, които едновременно съставляват изпълнение на договора и
осигуряват на нужди на семейството. В този смисъл са и Решение №336/22.10.2012
г., постановено по гр.д.№64/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение №13/16.02.2016 г., постановено по д.№3888/2015 г. на ВКС, III г.о.
С оглед на събрания по делото доказателствен материал
съдът приема за неоснователна и претенцията на ответницата до делба да бъдат
допуснати и два броя МПС-ва, тъй като лекият автомобил, марка
„............” с рег.№................. не е
бил наличен към момента на прекратяване
на брака, а към настоящия момент товарният автомобил, марка „..............” с рег.№................ е собственост на трето за спора
лице, поради което и като такава следва да се отхвърли.
По делото
е направено искане за присъждане на
съдебни разноски и от двете
страни в процеса, но с оглед изхода на спора настоящият съдебен
състав намира, че същите следва да останат за
страните, така както са направени.
На основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, в тежест на страните следва да се възложи заплащането на
държавна такса върху отхвърлените им претенции, които са в размер на по 100,00
лева за всяка от тях.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл.344, ал.1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, .................,
чрез адв.Г.К., против Г.Х. А.,
ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез
адв.А., за делба на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ..................... по КККР на гр.Бургас, одобрена със
Заповед №РД.18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой на нива на
обекта – 1, с административен адрес в ............................, със застроена площ от 70,32 кв.м., състоящ се от дневна,
спалня, кухня-бокс, баня-тоалетна и антре, с изложение север-юг, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ................., при граници на
самостоятелния обект: на същия етаж: самостоятелни обекти с идентификатори ................,
...................., под обекта – .....................,
над обекта – ......................., заедно с прилежащото му избено помещение №5, с площ от 4,76
кв.м., при граници:изток-коридор, запад-изба №4, север – стълбище, юг-изба №6,
заедно с 6,919 % ид.ч., равняващи се на 7,5 ид.ч. от общите части на сградата и същия процент ид.ч. от правото на строеж върху терена.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Г.Х. А., ЕГН
**********, с адрес ***, съдебен
адрес ***, чрез адв.А., против Е.С.И.,
ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, ...................., чрез
адв.Г.К., за делба на лек
автомобил, марка „........“ с рег.№...............
и товарен автомобил, марка „...............“ с рег.№...................
ОСЪЖДА Е.С.И.,
ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, ..........................,
чрез адв.Г.К., да заплати
по сметка на РС-Бургас държавна такса върху отхвърления иск в размер на 100,00 лева (сто лева).
ОСЪЖДА Г.Х. А., ЕГН
**********, с адрес ***, съдебен
адрес ***, да заплати по сметка
на РС-Бургас държавна такса върху отхвърлените искове в общ размер на
100,00 лева (сто лева).
Решението може да бъде
обжалвано по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п
/
Вярно с оригинала
Ж.
С.