№ 206
гр. Пловдив, 07.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на девети ноември две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ
ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия Пасков адм. дело № 2125по описа на
съда за 202 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следв.
от АПК във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по
жалба на Г.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 2153-15-232 от 21.07.2022 г.
на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е оставено без уважение искането,
обективирано в жалба вх. № 1012-15-295/16.06.2022 г. за възстановяване на срока
за подаване на декларация за трудова злополука вх. № 5101-15-106/27.05.2022 г.
на ТП на НОИ – Пловдив.
В жалбата се
излагат доводи, че решението е неправилно, като издадено в нарушение на
материалния закон – чл.57 ал.2 от КСО, доколкото административният орган
приема, че предвиденият срок за подаване на декларация е преклузивен, което
намира за неоснователно. Твърди се също
така, че на изложени всички фактически и правни основания за издаване на акта,
доколкото административният орган не е изследвал въпроса дали работодателят йе
подал декларация за същата злополука. Сочи също така,у че неправилно се приема
от страна на административния орган, че за лицето не са били налице пречки да
спази срока, предвид факта, че И. е проверила в НОИ, откъдето са й казали, че
има образувана такава процедура, поради което тя самата не е подала
декларацията. Иска се отмяна на акта и
постановяване възстановяване на срока за подаване на декларацията от
жалбоподателя.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р., който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата
- директор на ТП на НОИ - Пловдив, редовно призован, се представлява от юриск. С.,
която оспорва жалбата по доводи, подробно изложени в представеното по делото
становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните, съобразно доказателствата по
делото, приети по реда на съдебното следствие, прие за установено следното:
Предмет на
проверка за законосъобразност в настоящото производство е Решение № 2153-15-232/21.07.2022
г., издадено от директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба от Г.Н.И., за възстановяване на срока за подаване на декларация
за трудова злополука вх. № 5101-15-106/27.05.2022 г.
Началото на
административното производство е сложено с подаване на декларация за трудова
злополука вх. № 5101-15-106/27.05.2022 г., станала на 23.02.2021 г. във „Фууд
деливъри експрес“ ЕООД – Пловдив, с Г.Н.И..
С Акт за
прекратяване № 1040-15-59/10.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив
образуваното административно производство по процесната подадена декларация за
злополука е прекратено. Недоволна от
този акт, И. го обжалва пред
Административен съд – Пловдив, във връзка с което е образувано адм. д. №
1652/2022 г. по описа на Административен съд, с предмет искане от страна на И.
за възстановяване на срока за подаване на декларация за трудова злополука вх. №
5101-15-106/27.05.2022 г. С определение № 1036/28.06.2022 г., постановено по
цитираното дело на административния съд, преписката е изпратена на директора на
ТП на НОИ – Пловдив за произнасяне по искането на И..
С оспорения
административен акт, директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил без уважение
жалбата на Г.И., като е посочил, че с нормата на чл.57 ал.2 от КСО се дава
право на пострадалия или неговите наследници, в срок от една година от
злополуката, да я декларират пред ТП на НОИ, като е предвиден преклузивен срок
за деклариране на претърпяната злополука, с изтичането на който се погасява
субективното право и съответстващото правно задължение на компетентния
административен орган. Посочено е, че декларация вх. № 5101-15-106/27.05.2022
г. е подадена на 27.05.2022 г., т. е. след изтичане на предвидения в чл.57 ал.2
от КСО едногодишен срок. Формиран е също така извод, че са неоснователни
доводите на лицето за възстановяване на срока, предвид факта, че от ЕР на ТЕЛК
от 07.04.2022 г. при УМБАЛ – Пловдив АД, към датата на инвалидизирането на И. –
16.02.2022 г. и състояние на освидетелстваното лице – работоспособно, за И. не
е съществувала обективна пречка да подаде декларация в срока по чл.57 ал.2 от КСО.
Недоволна от
това решение, И. подава жалба пред настоящата инстанция, по повод на което е
образувано и настоящото производство.
Решението е
съобщено на лицето на 25.07.2022 г., видно от приложеното по административната
преписка известия за доставка, а жалбата е подадена чрез административния орган
до Административен съд – Пловдив на 02.08.2022 г. и, като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО и от
лице, което има право на оспорване по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК, същата се
явява допустима.
Горната
фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства,
касаещи пълната административна преписка по обжалвания административен акт,
получена писмо с вх. № 15080/09.08.2022 г. на Административен съд – Пловдив с
подробно посочени приложени документи.
На база така
изяснената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:
Обжалваното
решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална
легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси
са пряко засегнати. Директорът на ТП на НОИ- Пловдив е компетентният
административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от
вида на процесния по силата на разпоредбата на чл.117 ал.3 във връзка с ал.1 т.2
б."г" от КСО. Оспореното
решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите
на чл.59 ал.1 от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо
основание за издаването му са посочени и обсъдени всички налични доказателства.
Не са налице съществени пороци на формата и на административно –
производствените правила, водещи до неговата нищожност.
По отношение на
съответствията на обжалвания административен акт с материалноправните
разпоредби и административно производствените правила, съдът прие следното:
Законосъобразно
с обжалвания административен акт е прието, че липсват основания по искането за възстановяване
на срока за подаване на декларация за
трудова злополука вх. № 5101-15-106/27.05.2022 г.
Съгласно
действащата правна уредба, дефиницията на понятието трудова злополука се
съдържа в чл.55 ал.1 от КСО. За трудова злополука е прието всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
В
чл.55 ал.2 на КСО изчерпателно са изброени случаите, които са приравнени към
трудовата злополука. В този случай те са приравнени към трудовата злополука не
по понятие, а по правни последици, възникващи за осигурените лица.
Освен
дефиниране на понятието трудова злополука, КСО урежда и специален ред за
признаването на злополуката за трудова. Визираната правна уредба се съдържа в
чл.57 – 60 от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки (Наредбата).
Административната
процедура по установяване на злополуката за трудова започва с нейното
деклариране пред ТД на НОИ. Сезирането на административния орган е задължителна
процесуална предпоставка за започване на административното производство.
Административният орган е задължен да започне служебно производството
единствено в изброените по чл.58 ал.1 от КСО хипотези (адм. дело № 13158/2010
на ВАС).
Задължени лица, съгласно чл.57 ал.1 от КСО, за
деклариране на злополуката са осигурителят, както и предприятието ползвател,
когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа. Визираното
задължение следва да бъде изпълнено в срок от 3 работни дни. Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
определя началният момент, от който започва да тече срокът за деклариране – от
узнаването за нейното настъпване.
Декларирането
на трудовата злополука е задължение за осигурителя/предприятието ползвател, но
в същото време е и право за определен кръг лица. Съгласно чл.57 ал.2 от КСО, в
случай на неизпълнение на задължението за деклариране, законът предоставя право
на пострадалия или неговите наследници в едногодишен срок от злополуката да я
декларират пред ТП на НОИ.
Правната последица от
декларирането на трудовата злополука, независимо дали в резултат на изпълнение
на задължение (чл.55 ал.1) или реализиране на право (чл.55 ал.2) е сезирането
на осигурителния орган и започване на административното производство по
разследване и установяване на трудовите злополуки. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.6 от Наредбата, съгласно който по подадената декларация, ТП
на НОИ открива досие за трудова злополука.
Изпълнението
на задължението, както и упражняване правото за деклариране на трудовата
злополука са обвързани със срок, неспазването на който има различни правни
последици.
Декларирането
на трудовата злополука от задължените лица, извън указания 3-дневен срок е
основание налагане на административна санкция на основание чл.349 ал.1от КСО.
Това обаче не е основание за отказ на осигурителния орган за започване на
административното производство за разследване и установяване на трудовата
злополука.
Предоставеният
на правоимащите по чл.55 ал.2 от КСО лица, едногодишен срок за деклариране е
преклузивен и с изтичането му се преклудира възможността за упражняване на
представеното право. В този смисъл е и практиката на ВАС (адм. дело №
13158/2010, адм. дело № 9347/2012).
С
оглед горното, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е нарушен
материалния закон, доколкото административният орган приема, че предвиденият
срок за подаване на декларация е преклузивен.
Тук
е необходимо да се посочи също така, че изтичането на едногодишния давностен
срок за деклариране от пострадалото лице на трудовата злополука се ограничават
и други негови правни възможности, произтичащи от настъпилата трудова
злополука.
След
изтичането на давността или при липса на признаване на злополуката за трудова
по реда на чл.60 от КСО, пострадалото лице може да реализира правото си на
обезщетение за претърпените вреди, ако установи, че вредите са настъпили в
причинна връзка с допуснати от длъжностни лица на работодателя – техен
възложител на работа по охраната и безопасността на труда по общия исков ред по
чл.49 сл.от ЗЗД, но не и по реда на обективната и безвиновна отговорност по
реда на чл.200 ал.1 от КТ. В този смисъл е и решение на ВКС по гр. дело
457/2010.
Неоснователно е възражението и в
насока, че не са изложени всички фактически и правни основания за издаване на
акта, доколкото административният орган не е изследвал въпроса дали
работодателят й е подал декларация за същата трудова злополука по надлежния ред
и дали има образувана процедура. Това е така, тъй като целта на уреденото в
чл.57 – 60 от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки административно производство е квалифицирането
на злополуката за трудова. Приемането, респ. неприемането на злополуката за
трудова се извършва с разпореждане на
длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ.
Отделно
от това, КСО задължава компетентното
длъжностно лице да се произнесе в 7- дневен срок от декларирането на
злополуката. В практиката си ВАС разглежда случаи, в които разпореждането е
произнесено след установения в чл.60 ал.1 от КСО срок. Произнасянето след
визирания срок е нарушение на административно – производствените правила, но не
е съществено и не може да доведе до отмяна на обжалвания акт (адм. дело №
6212/2010, ВАС).
В
случая, безспорно липсва издадено разпореждане на длъжностно лице на ТП, което е
индиция, че декларация от работодателя не е постъпила и не е образувана
преписка. В противен случай, административният орган следва да представи
разпореждане с което признава или не трудовата злополука.
Неоснователно е възражението и в насока, че И.
е била в обективна невъзможност да подаде декларацията, предвид събраните
доказателства относно здравословното й състояние – същата, към 16.02.2022 г. е
имала физическата възможност да стори това. Отделно от това, липсват каквито и
да било доказателства, че жалбоподателят е извършил проверщка в ТП на НОИ, при
което йму е отговорено, че има образувана процедура, при положение, че не се
представят данни за входящ номер на декларацията, за образувана преписка или
издадено разпореждане на длъжностно лице при ТП на НОИ, с което се признава или
не се признава злополуката като трудова.
Предвид
изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и, като такава, следва да бъде
отхвърлена, а оспореният административен акт, като правилен и законосъобразен –
потвърден.
При
този изход на спора и предвид претенциите на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което се констатира в размер на 100.00 (сто(
лева, съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ във връзка с чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.
По изложените
съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, XIII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 2153-15-232 от 21.07.2022 г.
на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е оставено без уважение искането,
обективирано в жалба вх. № 1012-15-295/16.06.2022 г. за възстановяване на срока
за подаване на декларация за трудова злополука вх. № 5101-15-106/27.05.2022 г.
на ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА Г.Н.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ - Пловдив сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: