РЕШЕНИЕ
№ 2479
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20231110216293 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на М. И. Л. срещу Наказателно постановление
/НП/ № *************************г., издадено от Началник Сектор към
СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53
ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на
съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон.
Акцентира се, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
доколкото в същото липсва описание на точното място на извършване на
нарушението. В тази връзка се сочи, че на кръстовището на ул.“Константин
Стоилов“ с бул. „Сливница“ има светофар, като в кръговото движение в
посока бул. „Васил Левски“ на кръстовището с второто платно с бул.
„Сливница“ има втори светофар. Поддържа се, че от описанието на мястото на
нарушението в акта за установяване на административно нарушение /АУАНН/
1
и в НП не би могло да се направи индивидуализация на мястото на
извършване на нарушението като в АУАНН и НП се посочва за място на
нарушението първият светофар, а нарушението е извършено на светофара
второто кръстовище. С оглед това се навежда допуснато съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
санкционираното лице. На следващо място се сочи, че в случая не е налице
състав на административно нарушение, тъй като при навлизане в
кръстовището на бул. „Сливница“ е преминала линейка с включена лампа
перпендикулярно на посоката на движение на автомобила на жалбоподателя,
поради което същият е намалил скоростта, за да я пропусне пред втория
светофар, като при достигане до светофара е бил променен светлинният
сигнал, но тъй като водачът вече е бил навлязъл в кръстовището е следвало да
го напусне, за да не се създаде опасност за движението на автомобилите.
Излагат се и аргументи, че съгласно § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН, съответно § 6, т.
33 от ЗДвП, повторност на нарушението е налице, когато в 1 - годишен срок от
влизане в сила на НП е наложено административно наказание за нарушение от
същия вид. В конкретния случай и доколкото в атакуваното НП е посочено
само НП № ************************** г., влязло в сила на 22.07.2022 г. то
се възпрепятства и контролът дали настоящото нарушение е извършено
повторно или не е, с оглед налагането на по-тежка санкция. По посочените
съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.В., който поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото
закон.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 09.01.2023 г., около 04:11 ч. жалбоподателят М. И. Л. управлявал
личния си товарен автомобил марка „Ф. К.“ с рег. № ********************, в
гр. София по ул. „Константин Стоилов“ с посока на движение от ул.
„Козлодуй“ към бул. „Васил Левски“. На посоченото място и кръстовището,
образувано от бул. „Сливница“, жалбоподателят навлязъл в кръговото
движение и преминал на червен сигнал на светофара, преди лентата на бул.
„Сливница“, навлизаща в кръговото движение, при работеща в нормален
режим светофарна уредба. Действията на жалбоподателя Л. били възприети от
полицейските служители М. В. И. и Руслан Н. Пеков, които се намирали на
ъгъла на бул. „Сливница“ и непосредствено след това спрели управлявания от
2
жалбоподателя товарен автомобил на бул. „Васил Левски“ и извършили
проверка на водача.
С НП №************************** г., влязло в сила на 22.07.2022 г.
жалбоподателят бил санкциониран за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП като му
била наложена глоба в размер на 100 лв.
При така установените факти свидетелят М. В. И., заемащ длъжността
„младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР преценил, че е извършено
административно нарушение, поради което съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 793426/09.01.2023 г. срещу М. И. Л.,
като квалифицирал нарушението по чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и на св. Руслан Н.
Пеков, който присъствал при установяване на нарушението. Актът бил
подписан от актосъставителя и свидетеля, след което бил връчен лично на
жалбоподателя за запознаване. Последният го подписал, като заявил, че има
възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили конкретни писмени възражения
срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 19.01.2023 г. Началник Сектор
към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, издал обжалваното наказателно
постановление № ********************** г., с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП).
При проведения непосредствен разпит на свидетеля М. В. И., се
установяват относими обстоятелства по извършената проверка, направените
фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът намери, че
показанията на свидетеля са обективни, логични и непротиворечиви.
Показанията на свидетеля М. И. представляват пряк източник на
доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е
възприел възпроизведените от него в административнонаказателното
производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията
му и ги кредитира изцяло. Свидетелят потвърждава, че жалбоподателят е
преминал при светещ червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището
с бул. Сливница, в дъгата на кръговото движение, което именно твърди и
жалбоподателя.
Писмените доказателства, приобщени към доказателствените
материали, включително предоставените от СО схеми на разположение на
3
светофарната уредба, фази на движение и циклограма са относими към
случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на
обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните
доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на
доказателствените си изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията
на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, видно от приобщената по делото заповед № 513з-
2563/22.04.2015 г., заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи.
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, не намира нарушения на процедурата, обуславящи отмяната
му.
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени
задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е ясно, точно и достатъчно подробно описано
като словесното и цифровото му описание не оставя съмнение извършването
на какво нарушение се вменява на жалбоподателя.
Тук следва да се обърне внимание на възраженията на жалбоподателя
относно мястото на извършване на нарушението. В АУАН и НП ясно е
посочено, че нарушението е извършено на кръстовището между ул.
„Константин Стоилов“ и бул. „Сливница“ и че при подаден червен сигнал на
светофарната уредба между двете кръстовища е преминал водачът.
Действително кръстовището е кръгово и инсталираната светофарна уредба е
сложна като включва няколко светофара, като нарушението касае втория от
тях, но това не прави описаната в АУАН фактическа обстановка невярна или
непълна, доколкото същата съдържа всички стандартни ориентири и на
жалбоподателя е ясно именно за кой от светофарите, включени в уредбата
става дума, още повече че и той самият го посочва. Квалификацията на
нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е пълна и ясна, като не е била необходима
изрична връзка с чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП. Относимите към
съставомерните признаци на нарушението обстоятелства са посочени ясно,
точно и конкретно. Жалбоподателят Л., като участник в движението, не се е
4
съобразил със светлинен сигнала на светофарната уредба, който не разрешава
преминаването - установено е противоправно деяние, с което е нарушен
установеният ред на държавно управление, осъществено е виновно.
Нарушението е формално, обявено е за наказуемо с административно
наказание по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП. В НП изрично е записано, че
наказанието се налага на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП. Поради това, дадената от административнонаказващия орган
квалификация на нарушението, съотнесена към словесното му описание и
санкционната норма, позволяват на нарушителя да разбере, защо е
ангажирана отговорността му и не нарушават правото му на защита.
Нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, което
винаги води до отмяна на акта, е само онова, което е довело до невъзможност
обвиненото лице да разбере какво нарушение е извършило и кои относими
норми от действащото законодателство, следва да бъдат приложени.
Нарушаването на правото на защита не се презюмира, а подлежи на преценка
за всеки конкретен случай. От самото начало на образуваното
административнонаказателно производство жалбоподателят Л. е узнал за
какво точно нарушение му се търси отговорност, той по никакъв начин не е
бил лишен от възможността да организира своята защита и да подаде
възражения срещу съставения АУАН, а впоследствие и жалба срещу НП.
Процесните АУАН и НП очертават по разбираем и несъмнен начин в
конкретика фактическото обвинение за твърдяното нарушение на позитивни
правила за поведение. В тях са описани по изискуемия от закона способ
относимите към съставомерността на нарушението факти и обстоятелства.
Налице е коректно цитиране на нормативните правила, доколкото направеното
изложение на реализираното от водача нарушение, респ. обстоятелствата, при
които то е извършено, е формулирано изчерпателно. Следователно
жалбоподателят Л. е бил наясно с рамките и съдържанието на обвинението
срещу него и е бил в състояние да проведе защитната си позиция, както в хода
на развилото се пред административнонаказващия орган производство, така и
в съдебната фаза на процеса. Освен това, всеки правоспособен водач е длъжен
да познава правилата на движение. Ако за него е неясно къде точно е уредена
забраната за преминаване на червен светофар, респ. каква забрана съдържа
червеният цвят на светофарната уредба, това сочи на липса на основни
познания по управление на МПС, а не на незаконосъобразност на НП. В
съответствие с принципа "ignorantia legis neminem excusat" непознаването на
закона не може да доведе до отпадане на административнонаказателната
отговорност. Друг е въпросът, че познаването на цветовете
на светофара съставлява и обща гражданска култура. Преминаването на
червен сигнал на пътен светофар не е маловажно от гледна точка на
характеристиката му като административно нарушение, тъй като създава
5
опасност на живота, здравето и имуществото на дееца и на останалите
участници в движението. Жалбоподателят Л., като правоспособен водач,
несъмнено е запознат със сигналите на светофарната уредба и с тяхното
значение. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, а
именно: Решение № 3882 от 12.06.2023 г., постановено по КНАХД №
2926/2023 г. по описа на АССГ, XII-касационен състав; Решение № 5532 от
05.09.2023 г., постановено по КНАХД № 2461/2023 г. по описа на АССГ, VII-
касационен състав; Решение № 5093 от 26.07.2023 г., постановено по КНАХД
№ 4806/2023 г. по описа на АССГ, III-касационен състав; Решение № 5033 от
24.07.2023 г., постановено по КНАХД № 5343/2023 г. по описа на АССГ, VIII-
касационен състав; Решение № 4974 от 21.07.2023 г., постановено по КНАХД
№ 4702/2023 г. по описа на АССГ, III-касационен състав; Решение № 3301 от
19.05.2023 г., постановено по КНАХД № 1917/2023 г. по описа на АССГ, III
касационен състав и други.
Възраженията на жалбоподателя свързани с навлизането му в
кръстовището поради преминаваща линейка съдът намира за недоказано, но и
за неоснователно, тъй като само на моторното превозно средство със
специален режим на движение чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДвП позволява навлизането в
кръстовище при забранителен сигнал. Подобно право останалите участници в
движението нямат и с подобни действия те създават опасност за движението.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че жалбоподателят Л. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушение по чл. 6, т. 1, предл. 2 ЗДвП като не е изпълнил задължението си да
спазва светлинните сигнали и да не преминава при червен сигнал на
светофарната уредба. Твърденията на жалбоподателя, че сигналът е бил жълт
при навлизането му са недоказани и не следва да бъдат кредитирани,
доколкото АУАН отразява ясно и категорично личните възприятия на
актосъставителя и свидетеля по него.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че тъй като не е
изпълнил задължението си да спре и е нарушил забраната да не навлиза в
кръстовище при червен светлинен сигнал на работещата светофарна уредба,
правилно на основание чл. 183, ал.4, т.3 ЗДвП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като водач на
МПС, който е извършил нарушение на чл. 6, т.1, предл.2 ЗДвП.
Деянието е извършено в условията на повторност, след като
жалбоподателят е бил санкциониран за същото нарушение с НП № 22-4332-
011445/23.06.2022 г., влязло в сила на 22.07.2022 г. за нарушение на чл. 6, т. 1
ЗДвП като му била наложена глоба в размер на 100 лв.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
6
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че преминава през кръстовището на
червен сигнал, което е забранено, съзнавал е общественоопасните последици,
а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване
на транспорта, но пряко ги е целял.
Размерът на санкцията от 200,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец, наложена на нарушителя, е абсолютно определен
в разпоредбата на чл. 183, ал. 6 ЗДвП и не дава възможност за
индивидуализация.
Относно приложението на чл. 28 от ЗАНН съдът намира, че макар
нарушението да е формално, то не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Само чрез
налагане на ефективно наказание биха могли да се осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по
смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат
нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо,
възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите
членове на обществото. Това е единственият начин, по който може да се
накарат нарушителите да осмислят своето поведение и да се намали не само
броят на нарушенията, но и сериозните вредни последици, които често
настъпват именно при този вид деяния. От друга страна съдът намира, че
глоба в размер на 200 лева не се явява прекомерна и несъответна на
извършеното нарушение, като не би създала някакви сериозни затруднения на
жалбоподателя във връзка със заплащането й.
Водим от гореизложеното съдебният състав прие, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№*************************** г., издадено от Началник Сектор към СДВР,
Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя М. И. Л. на основание чл.
53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200,00 /двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на
чл. 6, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
7
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8