МОТИВИ към присъда № 19 от 08.11.2019 г. по НОХД №
390/2018 г. по описа на Кюстедилския окръжен съд
Обвинението срещу Л.Г.П. *** е за извършване на престъпление от общ
характер по чл.343, ал.1, б. „В”,
пр.1 НК вр. чл.342, ал.1 3 от НК при
фактическата и правна обстановка, изложени в обвинителния акт- затова, че на 02.03.2016 г. на второкласен път II – 62, при километър 0+130, при управление на МПС – л.а. м.„Р.“,
модел „****“ с рег.№ *****, при
извършване на маневра завой наляво от
второкласен път II – 62 към отсечка за
включване по първокласен път I – 6 е нарушил правилата за
движение по чл. 37, ал.1 от ЗДвП – като не е пропуснал насрещно движещият
се в посока към с.Пиперков чифлик л.а. м.*****“, модел „*****“ с рег. № *****, управляван
от А.Б.В. и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.Д.П..
Прокурорът поддържа
обвинението; счита, че същото е доказано и изразява становище, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, което
да се отложи при усл. на чл. 66 НК в
размер на 4 години. Иска се и приложение на разп. на чл.343г от НК и постановяване
на лишаване от право да управлява МПС в размерите на наказанието ЛС.
Пострадалите от
престъплението А.Л.П. и Ц.Л.П.– низходящи на
починалата вследствие ПТП Роза Драганова П. не са предявили граждански
искове за неимуществени вреди в наказателния процес. Предявили са молба по
чл.76 НПК. Същите са конституирани като частни обвинители в наказателния процес.
Чрез повереника си адв. А. поддържат обвинението и предоставят на съда по
определяне на наказанието. Адв.А. развива
тезата за наличие на независимо съпричинителство от страна на другия участник в ПТП – св.А.В. и иска това
обстоятелство да бъде отчетено при определяне на размера на наказанието.
Защитникът на подс. П.-
адв.С.М. пледира за осъждане на подсъдимия, като акцентира за идентичен довод
за наличие на независимо съпричинителство. Иска се приложение на разп. на чл.55
от НК и определяне на наказанието под минимума, предвиден в закона. Изтъкват се
доводи за необходимостта от приложение на разп. на чл.66 НК, както и за
определяне на наказанието лишаване от право в минимален размер.
Подсъдимият Л.Г.П. дава
обяснения пред съда. Признава за виновен, изразява съжаление за настъпилия
вредоносен резултат и иска постановяване на справедлива присъда.
Кюстендилският окръжен
съд, след като събра необходимите
доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след
обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на
чл.16, чл.301 и сл.от НПК, приема следната:
фактическата обстановка
Подсъдимият Л.Г.П., роден
на *** ***, с ЕГН-**********,
с българско гражданство, ****, неосъждан, със средно техническо образование, с постоянен и настоящ адрес:***. Притежава валидно свидетелство за правоуправление категория „В” от 1982
г. Има само едно нарушение по ЗДП през
1994 г., като е наказан с административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева- срвн. справка за нарушител- водач
от КАТ, л.13, т. II от ДП.
На 02.03.2016 г. подс.Л.П. управлявал лек автомобил марка
„Р.“, с рег.№ ***** по второкласен път II-62 в посока от с.Пиперков чифлик към с.Гюешево на
Община Кюстендил. До
него на предната седалка седяла съпругата му Р.Д.П.. Времето било сухо и слънчево, видимостта била добра,
пътната настилка нормална.
По същото време по същия път в посока от бензиностанция „GO“ в посока
към с. Слокощица в района на пътен възел тип полудетелина с главен път I- 6 се
движел л.а. м. „Ф.п.“ с рег. № *****, управляван от св. А.В.. Последният се
движел със скорост около 92- 95 км/ч.
След като преминал надлеза над главния път, продължил движението си по посока
с. Слокощица, спускайки се по лек
низходящ наклон в лентата за движение
направо.
По същия път в насрещното ляво пътно платно продължавал движението л.а.
м. „Р,“. Около 12, 50 часа подс. П. при километър 0+130 на същия път, при приближаване на
пътната връзка, водеща към главен път I-
6, намалил скоростта си до около 27 км/ч. Предприел маневра завой наляво от
същия път към отсечката за включване по първокласен път
1-6, за да навлезе и се включи в движението към
гр. Кюстендил. Така той
отнел предимството на движещия се в собствената си лента насрещно движещ се л.а. „Ф.",
управляван от св. В..
Последният видял, че насрещния л.а.
м.“Р.“ няма признаци да спре на стоп-
линията си. Тогава св. В., когато бил на отстояние около 65- 66 метра преди
мястото на удара, в момента на достагане на „Р.“ около стоп- линията му, реагирал. Реакцията му се
изразила в задействане на спирачките си аварийно и в леко завиване на волана надясно. Въпреки предприетото спиране в
продължение на 29, 3 метра със спирачни следи, той нямал възможност да спре преди процесната
връзка към главния път. Едновременно с това отклонил автомобила надясно и
ударил препречилия се напречно пред него л. а. „Р.“ по време на маневрата му наляво. Ударът се
осъществил челно с предната част на л.а. „Ф.“ в дясната странична част в
областта на предна дясна врата, средна колонка и частично в задна дясна врата на л.а."Р.". След удара л.а. м. „Ф.“ продължил да се движи напред и отклонен допълнително
надясно, спрял след около 6 метра преди разделителния елипсовиден остров.
Л.а. м. „Р.“ бил отблъснат по посока на
движението на л.а. м. „Ф.“ и оставил две къси следи от триене на гумите си, като
се насочил надолу по пътната връзка за движение към гр. Кюстендил и спрял на
около 27 метра в триъгълния затревен
остров.
Спирачните следи от това аварийно
спиране на л.а. „Ф.П." са - правата част на лявата спирачна следа е с
дължина 29,3метра и след това тази спирачна следа има кривина в дясно с
дължина 3,8метра, а правата част на дясната спирачна следа е с дължина 21,8 метра и след това
тази спирачна следа има
кривина в дясно с дължина 3,2 метра.
Спирачни следи от л.а. „Р.“ не са
оставени.
Описаният удар между двата
автомобила довел до посочената деформация на дясната странична
част на л.а.„Р.", модел "****1"
с рег. № ****. Пострадалата П.
получила телесни повреди, вследствие на което загубила съзнание.
След ПТП-то водачите
останали на място. Бил подаден сигнал към тел. 112. На място пристигнал св. Б.С., младши- автокотрольор при РУП- Кюстендил, който запазил
местопроизшестивето. Пострадалата била
транспортирана от екип на ЦСМП в болницата в гр.Кюстендил, където тя починала в 05,15часа на
04.03.2016 г.
Непосредствено преди да възникне опасността за движение с навлизането на
л.а."Р." в платното за
движение на л.а."Ф.П.", л.а.“Ф.П.",
управляван от св. В., се е движел със скорост в
диапазона от 92 км/час до 95 км/час при разрешена скорост съгласно ЗДП от 90км/час за движение по отношение на същия автомобил в този
пътен участък. Скоростта на л.а. м. „Р.“
при предприемането на левия завой към отсечката за включване по първокласен път I-6 със скорост от
около 40км/час; а непосредстветно
преди ПТП- около 27 км/ч.
Именно навлизането на л.а.
„Р." в
платното за движение на насрещно движещия се л.а."Ф.П." е
предпоставката за възникване на ПТП-то
и е моментът, когато е възникнала опасността
на движението. При удара между двата автомобила задната част на л.а."Р." е била в платното на
второкласен път II-62, в което се е
движел л.а. „Ф.“,
а предната част на същия л.а. „Р.", управляван от П., е навлязла в началото на отсечката за включване по
първокласен път I-6. При този удар л.а. „Ф." се ударил челно с предната си част в дясната
странична част (предна
дясна врата, средна колонка и частично в задна дясна врата) на л.а.“Р.“ и именно
описаният удар между двата
автомобила е причина за смъртта на Р.Д.П., пътуваща на предна дясна седалка на л.а. „Р.“.
Бил
извършен оглед на ПТП- срвн. огледен протокол на л.29 от дознание № 221/2016 г. по описа на РУ
МВР Кюстендил, който започнал в 13,55 часа и приключил в 14, 40 часа. Същият
бил изготвен в присъствие на поемни лица и бил придружен с изготвена скица, в
която е отразена пътната обстановка,
местоположението на двата автомобила, откритите спирачни следи, пътната
настилка, състоянието на асфалта, наличие на ориентири и пътни занци в района
на ПТП. Били направени съответните снимки.
Пътната обстановка по времето и в участъка на ПТП- то е била следната: Видимостта била
отлична при дневна светлина, а пътната настилка - суха, от едрозърнест асфалт, в добро състояние. Пътят
е с ширина 10,80метра, с наклон от 2,5% по посока към с.Пиперков чифлик и с хоризонтална маркировка, показваща начина за престрояване на МПС, излизащи и включващи се във второкласен
път П-62. По посока на движение
на л.а.“Р.“
е имало два пътни знака „Б26" -ограничение на скоростта до 70км/час и „А28"
- кръстовище без предимство; а по посока на движение на л.а."Ф.П.", не е имало пътни знаци
освен указателните табели за посоката,
в която се намират населените места и не е имало ограничение на скоростта.
От приетите по делото експертизи се
установява следното:
От назначената СМЕ на труп № 18/2016г., изготвена от д-р В.Н., се установява, че вследствие ПТП
пострадалата П. е получила множествена травма: Гръдна - фрактура на гръбначен стълб в гръден отдел, фрактура на
дясна ключица, фрактури на гръдна кост и единадесет десни и десет леви ребра, с
добре изразени кръвонасядания и частични
разкъсвания в меките
тъкани около тях; контузии на бял дроб, перикард и сърце; масивен двустранен
хемоторакс/кръвоизлив в гръдната кухина/; кръвонасядания по кожата на
гръдния кош.; Коремна - фрактури на таза в дясната му половина с добре
изразени кръвонасядания в меките тъкани около тях; малък
ретроперитонеален хематом в дясно; кръвонасядания в мастна капсула на десен бъбрек и
по кожата в дясна хълбочна област.; Глава и крайници - оскъдно
кръвонасядане по меки черепни покривки в дясна челна област,
кръвонасядания по кожата на десни крайници. Мозъчен и белодробен оток. Остра кръвозагуба.
Лекостепенна мастна емболия
в бял дроб. Смъртта й се дължи на тежката гръдна травма (с множество фрактури на костите на гръдния кош и
разкъсвания на меки тъкани около тях,
контузии на гръдни органи, последващ голям кръвоизлив в гръдната кухина и лека мастна емболия в бял дроб и др.), довели до тежки нарушения
на сърдечно-съдовата и дихателната дейност с последващото им спиране.
Установените по трупа
травматични увреждания са причинени по механизма на удари и/или натиск с
или върху твърди тъпи предмети с по-голяма
сила и отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава в предварителните сведения: при
вътреавтомобилна травма на пътник на
предна дясна седалка в лек автомобил, блъснат в дясната му странична част от друг автомобил.
В случая е налице
пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП, респ.получените в резултат на него травматични увреждания и
последвалата смърт на пострадалата. По трупа не са установени други наранявания (огнестрелни, посечни, порезни и др.), които да не могат да се
получат при гореописаната травма.
В ДП са били назначени три АТЕ- на в.
л. инж. В., една основна на в.л. В. и една ДАМЕ на в.л. инж. Х. и д-р Н.. От
тези заключения и приложените към тях скици, се установява, че при удара между двата автомобила задната част на л.а. Р. е била
в платното на второкласен път II-62, в което се е движел л.а. „Ф.п“, а
предната част на л.а. „Р.“, управляван от подс. П., е
навлязла в началото на отсечката за включване по първокласен път 1-6.
Според ДАМЕ при навлизането на л.а."Р." в платното за движение на л. а. "Ф.П.", водачът на последния е отклонил леко автомобила надясно и е предприел
аварийно спиране (за което говорят откритите на пътя
спирачни следи), като именно това
навлизане на л.а. „Р." в платното за движение на
л.а."Ф.П." е предпоставката за възникване на ПТП-то и е моментът, когато е възникнала опасността на движението.
Според експерта Н.В. скоростта,
с която се е движел л.а.“Ф. П.“ непосредствено преди
произшествието е 85км /час, а според
експерта Ц.В. скоростта на л.а. „Ф.
П.“ преди аварийното
спиране и удара с л.а.“Р.“ е от порядъка на 9 8 км / час.
Съгласно заключението на ДАМЕ ОЗ за спиране на л.а.
"Ф." при
конкретните пътни условия,
низходящ наклон и скорост от 98 км/час е около 96 метра, а при същите пътни условия и скорост 90 км/час- около 84 метра.
Идентични са и заключенията
на АТЕ, изготвена от в.л. А.А., приета от КОС като обективна и неоспорена от страните, като вещото лице изрично е
посочило, че скоростта на л.а.м. „Фолксваген“ преди удара е била около 61 км/ч;
преди ПТП- 97 кв/ч, ОЗ за спирането е била 95 метра, а ОЗ за спиране при 90
км/ч- 84 метра; респ. че водачът на този автомобил не е имал възможност да спре
преди мястото на удара и не е могъл да предотврати ПТП.
От последната АТЕ се
установява още, че скоростта на л.а. м. „Р.“ при удара е била не повече от 33
км/ч; ОЗ за спиране при 36 км/ч 17 метра, ОЗ за спиране при допустима скорост
60 км/ч- 41 метра. Св.В. е реагирал с
аварийно спиране в момента, в който подс. П. е пресичал стоплинията си, с време
за реакция- 0, 8 сек, като реакцията му превантивна, виждайки, че подалия ляв
мигач автомобил „Р.“ няма да спре и ще извърши ляв завой. Св.В. не е имал
възможност да спре преди мястото на удара и не е могъл да предотврати ПТП,
както при движение с действителната си скорост, така и при скорост 90 км/ч.
Превишената му скорост не е във връзка с настъпването на ПТП.
Вещото лице сочи още, че ако
водачът на л.а. м.“Ф.“ е предприел само спиране, без да се отклонява надясно,
двата автомобила биха се били разминали
или би настъпил удар в крайната
задна част на л.а. „Р.“. Такъв удар би бил значително по- лек и травмите на
пострадалата пътничка (седяща на предна дясна седалка) биха били по- леки,
защото няма да има съпротивление. Видимостта на двамата водачи е била много
добра- на около 123 метра. Реакцията на
св. В. да завие надясно е приета от в.л. за инстиктивна, тъй като при
опасност вляво водачите реагират с маневра вдясно, за да избегнат опасността.
От химическа експертиза №78
и №79/07.03.2016 г., изготвена от в.л. К.И. се установява, че в кръвта на подс.П.
и на св. В. не се съдържа етилов алкохол.
Горната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на
подс.П., от показанията на свидетелите Б. С. и А.В. (последните приобщени към
доказателствата по реда на чл.281, ал.7
вр. ал.5, вр. ал.1, т. 5 НПК),
протоколите за оглед
на местопроизшествие от 02.03.2016 г. и от 20.09.2016 г. и фотоалбумите
към тях, констативния протокол за пътнотранспортно произшествие с вх.№
1139р-390/07.03.2016г. на „Пътна полиция - КАТ"
към РДВР на МВР - Кюстендил; СМЕ на труп №18/2016г. на д-р В.Н. , АТЕ и оценителна експертиза от инж.Н. В., повторна
АТЕ от инж.Ц. В., ДАТМЕ от инж.Н.Х. и д-р В. Н., от АТЕ на в.л. А.А., приета от
настоящия съдебен състав като обективна, компетентна и пълна, както и от всички писмени доказателства и доказателствени средства по ДП №
221/16г. на РПУ Кюстендил.
по доказателствата
На първо място КнОС
кредитира показанията на св. А.В.- участник в ПТП, доколкото същите са последователни относно скоростта му на
движение, момента на забелязването му на маневрата на подс. П., собствената му
реакция- натискане на спирачка и отклонение вдясно, относно видимостта, пътната
обстановка и реакцията на подс. П.. Приема се и твърдението му, че подс. П. не
е подал светлинен сигнал за ляв завой,
доколкото свидетелят е
категоричен за липсата на такъв /срвн. пок. му от ДП/, а самият подсъдим не е
сигурен в това обстоятелство. За липсата на такъв сигнал свидетелства и самата
реакция на св. В., който, виждайки автомобила на подсъдимя в собствената си
лента, без подаден сигнал, е натиснал спирачки и е отклонил автомобила вдясно
/при наличие на ляв мигач, същият би продължил напред или би извил воляна
вляво/. Тези му показания се потвърждават и от пок. на св. С., запазил ПТП,
както и от заключението на АТЕ в частта относно реакцията му по време на ПТП.
На следващо място КнОС
кредитира изцяло напълно добросъвестните показания на св. С. относно
запазването на ПТП, начина на реакция на подсъдимия, местоположението на
пострадалата и на МПС, идването на спешна помощ, пътната обстановка; извършване
на процесуалноследственото действие оглед. Този свидетел не е очевидец на ПТП, но е пристигнал
непосредствено след него; възприел е факти от значение за изясняване на делото;
показанията му се потвърждават и от данните в огледния протокол, пок. на св. В.
и от обясненията на подсъдимия относно положението на двете МПС. Показанията му са достоверни, последователни
и логични, респ. на тях следва да им се даде вяра. Местоположението на МПС,
откритите спирачни следи и пътната обстановка са потвърдени от посочения
свидетел в с.з., доколкото са му предявени фотоалбумите от ПТП, поради което
КнОС намира, че същият веднага след ПТП е взел необходимите мерки да елиминира
възможността от външни въздействия върху него, поради което и данните в
огледния протокол следва да се приемат за обективни и коректни.
КнОС кредитира частично
обясненията на подсъдимия П.. По принцип съгласно разп. на чл.115 НПК
обясненията на подсъдимия представляват гласно доказателствено средство и няма
пречка да се включат в доказателствения материал. Те представляват годно
първично доказателствено средство по см.
на чл.115 НПК и като такова в него се
съдържат преки доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване в
наказателния процес. Същевременно те са и средство за защита на интересите му в
процеса, респ. подлежат на проверка с
останалите доказателства. Няма основание за отхвърлянето на тези обяснения
изцяло, доколкото същите се потвърждават в отделните им части- относно пътната
обстановка, относно скоростта на движение на самия подсъдим, относно мястото на удара и последващите му действия
от всички посочени по- горе гласни доказателствени средства. В тези им части те
се включват в доказателствената съвкупност, тъй като по делото е налице
корелация с тях, респ. не са налице неясноти, противоречия и
непоследователност. В тази им част КОС ги намира за достоверни, респ. същите не
са голословни и ги ползва като доказателствено средство, още повече, че същите
не са единствения доказателствен източник.
Не се приемат обясненията на подсъдимия в частта, в която
сочи, че не видял идващия насреща му автомобил. Видно от заключението на всички
вещи лица е, че видимостта в пътния
участък е била много добра- около 123 метра. При конкретната пътна обстановка-
слънчево сухо време, липса на дъжд или мъгла, респ. на фактори, които да я
ограничават, подс. П. е имал обективна възможност да види идващия насреща му
автомобил. В тази им част същите категорично се опровергават от посочените
експертизи, отхвърлящи чрез технически аргументи невъзможността на П. да види
идващия насреща автомобил, както и в
частта им относно скоростта на движение на последния. Те се отхвърлят и в частта относно подаването на сигнал за
ляв завой, като в тази им част се опровергават от последователните показания на
св. В.. Затова в тази им част обясненията на подсъдимия се изключват от
доказателствения материал и се приемат за естествен израз на защитната му
позиция.
На следващо място КнОС
кредитира приетите по делото по делото три експертни заключения- на в.л. Х. и Н.,
на в.л. Вапцаров и на в.л А. и ги
приобщава към доказателствения материал, като намира, че същите са компетентни
и обосновани със своята пълнота, теоретична
обоснованост и нагледност, подкрепена от съответните формули и изготвени скици
и чертежи. Тези експерти прецизно и изчерпателно в заключението си са описали както
използваната литература, така и доказателствените източници, въз основа на
които правят своите изводи, които източници са изцяло
обективни (отразените в огледния протокол), подкрепени са с математически
изчисления и са защитени от тях в съдебно заседание. С тези експертизи по ясен и несъмнен начин се доизясняват всички обстоятелства във връзка с
настъпилото произшествие. Окръжният съд кредитира изцяло тези заключения, ведно с допълнителните пояснения
в съдебно заседание и изгражда изводите си изцяло върху него.
Експертизата на вещото лице В.
се отхвърля като непълна, тъй като неговите изводи не са съобразени с
доказателствения материал.
Към последния следва да се
включи и СМЕ на труп, изготвена от в.л. д-р Н. относно причините за
настъпването на смъртта на пострадалия, както и
посочените по- горе СХЕ на вещото лице И., относно
липсата на алкохол в кръвта на
св. В. и подсъдимия, като КнОС ги намира за компетентни и обективни.
Към доказателствата по
делото следва да се включи и огледния протокол, доколкото същият е изготвен съгласно разп. 156 НПК- от
компетентен орган, в присъствие на поемни лица, в които са отразени всички
обективни следи от произшествието. КнОС счита, че същият представлява годно
доказателствено средство по НПК и няма основания да го изключва от
доказателствената маса.
Останалите писмени
доказателства- протоколи за оглед на МПС, свидетелство за съдимост, справки от
КАТ относно наложени наказания на подсъдимия, акт за смърт и удостоверение за
наследници също се включват в доказателствената съвкупност като годни писмени
доказателства.
по правната квалификация
Въз основа на приетите от
КнОС по- горе факти, настоящият съдебен състав счита, че подсъдимият П. е
допуснал нарушение на вмененото му правило за движение по ЗДП,
което нарушение е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- смъртта
на пострадалата Роза Драганова П., респ. е извършил престъпление по 343, ал.1,
б. „В” вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. Съображенията за това са следните:
Посочената норма е
бланкетна и нейното съдържание се
попълва от нарушенията, допуснати от извършителя по специалното
законодателство, свързано с транспорта.
Тези нарушения се извличат от фактологичните обстоятелства по начина, по който
са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като следва да се
изследват и съответно да се прецени с
оглед събрания доказателствен материал дали твърдените от обвинителната власт
нарушения на специалните правила по ЗДП са налице.
С
обвинителния акт е
въведено нарушение на режима за следното правило за движение по пътищата- по чл.37, ал.1 ЗДП- „При завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства.". Посоченото правило
вменява в задължение на водачите на ППС да пропуснат насрещно движещите се автомобили при предприемане на
маневра „завой наляво“, респ. въвежда предимство за насрещно движещите се
ППС. Насрещно движещият се по посока с.Пиперков чифлик л.а.„Ф.", м.„П." с рег. № *****,
управляван от св. В., е имал предимство по
силата на посоченото правило и подс. П. е бил длъжен до го пропусне, преди да
извърши маневрата „ляв завой“. Той не е сторил това и независимо, че скоростта
му е била разрешена съгласно правилата за движение по пътищата, а тази- на св. В.
е била извън максималните параметри за този пътен участък, именно неговото
поведение е станало причина за негативния резултат. (Свидетелство за това са и
заключенията на АТЕ, сочещи, че и при движение
на В. с разрешена скорост, ПТП не би могло да бъде избегнато с оглед
конкретната пътна обстановка).
Допуснатото нарушение на това правило е в
причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, поради което КнОС счита, че подс.П. е
допуснал виновно нарушение на посоченото императивно правило на ЗДП.
Същевременно КОС
счита, че в случая вина за смъртта на пострадалата П. има и св. В..
Действително, същият, забелязвайки
наличието на автомобил в собствената му пътна лента, е реагирал
своевремено, като е предприел спиране. Същевременно обаче същият е отклонил
автомобила по посока вдясно и по този начин е ударил напускащия вече чуждата
пътна лента л.а. м. „Р.“ в областта на предната дясна част на същия, в близост
по седящата на предна дясна седалка пътничка Р.П., в резултат на което същата е
претърпяла травми, несъвместими с
живота. Ако същият не е насочил автомобила си вдясно, удърът би настъпил малко
извън дясната част на лентата му за движение. Ако е действал чрез спиране с
насочване на автомобила в лявата зона на лентата, би се разминал с „ Р.“; иил ударът би се осъществил в друга
зона на автомобила- в предна задна част, при което травмите на пътничката биха
били много по- леки и без тежкия смъртоносен резултат. Ето защо КнОС приема, че с тази си неправомерна реакция (завой надясно
и изкарване на автомобила извън собствената му пътна лента), подс. П. е
допринесъл за вредоносния резултат.
От субективна страна деянието е извършено при проявна форма на вината-
непредпазливост под формата на съзнавана небрежност (самонадеяност)
по см. на чл.11, ал.3, пр.1 НК. П. е съзнавал, че нарушава
правилата за движение по ЗДП. Същия не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици- смъртта на пострадалата си съпруга. Подсъдимият не е изпълнил нормативно вменените му задължения да се осигури
предимство на насрещно движещия се автомобил при предприетата от него намевра „ляв
завой“. Като не е изпълнил
вменените му от закона
задължения, той ангажирал своята
наказателна отговорност. Той е бил длъжен и е могъл да предвиди негативните последици, от неговата воля е зависело предотвратяването на
вредите в рамките на очакваното. П. е могъл да изведе в
съзнанието си представата за тях, което е било възможно чрез правилното насочване на вниманието му. Това той не е сторил, само защото е била напълно убеден в
собствените си възможности и че престъпният резултат няма да настъпи, като и по този начин
е причинил смъртта на пострадалата П., за която и св. В. е допринесъл с горепосочените си
действия.
В случая не може да се приеме, че е налице
случайно деяние. Това е така, защото възприетият фактически състав не позволява да се
направи извод за наличие на основните предпоставки, при които приложението на чл.15 НК е законосъобразно, т. е., че подсъдимият, като
водач на МПС, не е действувал виновно при настъпване на
общественоопасни последици. Първото условие за невиновно поведение, според чл.15 НК, е задължението на водача да се съобрази с определени
предписания, с оглед на които той ще извърши определени действия, защото само
тогава няма задължението да предвижда настъпването на възможните
общественоопасни последици. В конкретния случай е установено обективно нарушение
на основно правило по ЗДП, като по този начин подс. П. е поставил в
действие причината за последвалото ПТП с настъпилите съставомерни последици,
което е било предвидимо. Това му
поведение разкрива съдържанието на обективния признак на самонадеяността като
форма на непредпазливата вина, свързано със задължението да предвижда
настъпването на общественоопасните последици, след като осъществява дейност в
нарушение на предписаните му правила за поведение. То е в пряка причинна връзка с настъпилото впоследствие ПТП, поради което не
би могло да се обсъжда въпроса за изненадваща
и внезапна поява на опасността. Това е такау тъй като подс. П. не е изпълнил посоченото нормативно вменено му задължение за движение, чието
спазване да му позволи да избегне ПТП.
Съобразявайки
гореизложеното, КнОС призна
подс. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1,б. „В” вр. чл.342,
ал.1, пр.3 НК.
По наказанието
При определяне вида и размера на
наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на
подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.
Степента на обществена опасност
на деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани не само със
сигурността и безопасността на движението, но и със охраната и защитата на
живота и здравето на гражданите.
Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска. П. не е осъждан,
няма данни за други негови противообществени прояви. За билзо 35- годишния си
опит като шофьор, същият има само едно наказание до ЗДП, което го характеризира
като човек, който спазва правилата за движение по пътищата.
Отегчаващи наказателната
отговорност за подс. П.
обстоятелства в случая не са
налице. Съдът отчете наличието на следните смекчаващи обстоятелства- чистото
съдебно минало, искреното съжаление за настъпилата смърт на пострадалата, която
е и негова съпруга /факт, който допълнително увиличава болката от нейната
загуба/, липсата на наказания по ЗДП, както и наличието на неадекватна реакция
от страна на св. В., който е допринесъл за тежкия съставомерен резултат. Тези
обстоятелства са многобройни по см.
на чл. чл.55, ал.1, т. 1 НК и са основание за
приложение на разпоредбата на чл.55 НК. Минимално предвиденото от разп. на чл.343, ал.1, б. „В“, пр.1 вр.
чл.342, ал.1, пр.3 НК наказание ЛС е в
размер на 2 години, като КнОС счита, че налагането на наказание и в този най-
лек размер би било несъразмерно тежко с оглед тежестта на обществена опасност
на деянието и дееца. Посочените многобройни обстоятелства мотивират настоящата
инстанция след преценка на предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 НК да определи
наказанието под законовия минимум от две години, като счита, че определянето на
наказанието в размер на 1 година и 6 месеца би било справедливо и съответно на
целите по чл.36 НК, както и на генералната превенция- предупредително-
възпиращо спрямо другите членове на обществото
При определяне на начина на изтърпяване на наказанието съдът счита, че е налице възможност за
приложение на разп. на чл.66 НК. Съдебната практика и доктрина приемат
безпротиворечиво, че чл.66 от НК всякога следва да се прилага, след като съществуват предпоставките за това. В случая са налице предпоставките, предвидени в тази разпоредба- подсъдимият не е бил
осъждан и му е определно наказание
ЛС в размер на 1 година и 6 месеца. Тази разпоредба се прилага освен при наличие на тези предпоставки, и при преценка за целите на наказанието. При преценка на
условията по чл.66, ал.1 НК следва да се отчита специфичната обществена
опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В
ППВС№6/75г., изм. с ППВС № 7/87г. изрично е изтъкнато, че тази преценка се прави с оглед
конкретната тежест на деянието, последиците от него, отражението му в
обществото и пр.
В случая конкретното деяние от една страна се отличава с висока степен на
тежест, доколкото са засегнати обществени отношения, свързани с транспорта,
към които е налице особена чувствителност от страна на обществото с оглед на
настъпилите вредни последици. От друга страна
подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност, доколкото е неосъждан,
няма данни за негативни негови прояви и изразява искрено съжаление за крайния
резултат, която го характеризира в положителна светлина. Но за конкретната степен на обществена опасост на един
деец се съди не само от тези обстоятелства след извършване на престъплението, а
от самите фактически обстоятелства по време
на извършването му и по конкретния механизъм на деянието, както и поведението след самото деяние- оставане на местопроизшествието. Тези обстоятелства несъмнето представляват акт на поведение, в което се
проявява личността на подсъдимия и сочат на наличето на ниска степен степен на обществена опасност на същия.
При
разрешаването на въпроса за наказанието съдът следва да постигне баланс между
посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на осъдения и общо
превантивната функция на наказанието. Надценяването на
специалната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо
конкретния подсъдим. От друга страна пък подценяването на същата би
довело до трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките престъпления. Нейните цели винаги се постигат
чрез индивидуална превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец
и деяние строгост и тежест на наказанието. В този аспект КОС, при преценка на възможностите за постигане на целите на наказанието и
съобразявайки се с постановките на ТР № 2/22.12.2016г., т.1 на ОСНК на ВКС, счита, че специалната превенция ще бъде осъществена
единствено чрез прилагане на института на чл.66 от НК и отлагане
изтърпяване на наказанието с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане
на пирсъдата в сила, който ще способствува за превъзпитанието на подсъдимия, без да е необходимо същият да бъде извеждан от
обществото. Същевременно КнОС намира, че по този начин ще се изпълнят и целите на генералната превенция- осъществяване на предупредително-възпитателното
въздействие на наказанието върху останалите членове на обществото с оглед предотвратяване на транспортните
произшествия по пътищата.
Съдът намери, че следва да
наложи и наказание лишаване от права и приложи разп. на чл.343г вр. чл.37, т.7 НК, доколкото подсъдимият е правоспособен водач и притежава свидетелство за
правоуправление на МПС. На същия бе определено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. Размерът на това наказание бе
определен в съответствие със
задължителните указания на ВС (ППВС № 1/ 83г, т.6), предвиждащи, че срокът на
лишаване от право да се управлява МПС не може да е по-кратък от наложеното
наказание лишаване от свобода. Същевременно КнОС счете, че не е необходимо
размера на наказанието лишаване от права да превишава размера на наказанието
ЛС, съобразявайки се с факта, че причината за настъпилия вредоносен резултат е
и поведението на другия участник в ПТП св.В., както и поради дългогодишното образцово поведение на
подс. П. като правоспособен водач на МПС. С определянето на посочения срок на това наказание КнОС намира,
че подсъдимият ще бъде мотивиран към стриктно спазване на правилата за движение
по ЗДП.
по разноските
При усл. на чл.189, ал.3 НПК П.
следва да заплати и разноските по делото- по сметка на ОД на МВР Кюстендил- 1 303, 94 лева разходи за
вещи лица, по сметка на КнОС- 527, 50 лева
разноски за вещо лице.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :