Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/20.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд –
ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 594 по описа за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .
Образувано е по
изпълнение на решение № 2716/25.02.2019 г. на ВАС по адм. дело № 2722/18 г. , с
което е отменено решение на АС-Варна по адм. дело № 1841/17 г. и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на жалбата на А.И.М.,*** срещу
изричен отказ за замяна на свидетелство за управление на моторно превозно
средство / СУМПС/ №691076, издадено в Обединените арабски
емирства /ОАЕ/ с българско СУМПС , който
отказ е обективиран в писмо изх.№УРИ №819000-19896 от 15.05.2017 г. на
началника на сектор „Пътна полиция „ при ОД на МВР-Варна.
Релевира
се неспазена форма на адм. акт поради
отсъствието на мотиви на постановения изричен отказ. Подателят на жалбата счита
атакувания акт за материално незаконосъобразен, тъй като ОАЕ са договаряща
страна по Виенската конвенция и в тази
конвенция няма задължение за пиктограми в
табличен вид.
Искането
към съда е за отмяна на оспорения отказ
с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата
на изложените в нея основания.
Ответникът
по делото – директор на „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, се представлява
от процесуален представител – гл. юрисконсулт Г Г , който излага становище за неоснователност на оспорването .
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени
доказателства , приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.05.2017 г. А.И.М.
*** е подала заявление № 819000-18875 , адресирано до началника на сектор ПП“
при ОД на МВР Варна, с искане за подмяна на притежаваното от нея чуждестранно
СУМПС № 69107 /16.06.2003 г, категория
„В“, издадено в ОАЕ , с българско
свидетелство за управление на МПС.
Към заявлението са
приложени документи по опис: документ за самоличност, документ за платени
такси; карта за медицински преглед на водач на МПС за съответната категория;
декларации по чл. 151, ал.5 и по чл.
159, ал.2 от ЗДвП; копие на чуждестранното СУМПС № 691076 / без превод на
български език/ , копие на диплом за
завършено основно образование; копие на международното свидетелство на А.И.М.
без превод на български език.
Видно от
приложената към заявлението лична карта № *********, валидна до 20.09.2026 г. А.М.
е българска гражданска с постоянен адрес ***. Към заявлението е приложен
сертификат на посолството на ОАЕ в Букурещ, Румъния, от дата 19.04.2017 г. ,
придружен с негов превод на български език. В този документ се посочва, че
жалбоподателката е притежател на свидетелство за управление на МПС № 691076, категория В, издадено от полицията на
Дубай на 16.06.2003 г. , валидно до 15.06.2023 г.
С писмо №
819000-19896/15.05.2017 г. началникът сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР
Варна, е отказал издаване на българско СУМПС на М. , позовавайки се на чл. 162,
ал.4 и 5 от ЗДвП , на обстоятелството че ОАЕ
не е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата, в
представеното СУМПС № 691076 липсва
отбелязване на изискуемите данни в задължителния ред под съответните
номера съгласно т.4 от приложение № 6 на
цитираната конвенция и липсват задължителни
пиктограми в табличен вид, указващи
категориите /подкатегориите/ на моторните превозни средства съгласно
т.11 по същото приложение. Указана е възможността М. да придобие право да
управлява МПС в България след успешно полагане на изпит по реда на Наредба № 38/16.04.2004 г.
Няма спор между страните, че ОАЕ са договаряща
страна по Виенската конвенция за движението по пътищата.
Изложената установеност налага следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в
настоящия процес е изричен писмен отказ да се замени издадено на А.М. СУМПС от
друга държава с българско свидетелство без полагане на изпит . Това произнасяне
покрива критериите за индивидуален адм. акт
по чл.21, ал.3 от АПК. С отказа за издаване на документ по признаване на
право на управление на МПС от М. на основание издадено й свидетелство от друга
държава , се засяга неблагоприятно правната сфера на М.. Поради тази причина е налице нейн пряк, личен
и непосредствен правен интерес от оспорване законосъобразността на отказа , на
който е адресат.
Преобразуващото субективно право на оспорване е упражнено
срочно, тъй като отказът е съобщен на пълномощник на М. на 12.06.2017 г., а
жалбата до съда е подадена на 15.06.2017 г. т.е. в рамките на законоустановения
14-дневен срок от датата на съобщаване на адм. акт.
Тъй като издател на оспорения адм. акт е началник сектор „ ПП“ при ОД на МВР -Варна ,
жалбата е адресирана до Административен съд гр. Варна - териториално компетентния административен съд според
чл.133 от АПК. В контекста на изложеното жалбата на А.М. е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
С
обжалвания адм. акт на М. е отказана подмяна на СУМПС. Съгласно правилото на чл. 4 от
Наредба № І-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина свидетелство
за управление на МПС се издава от звената "Пътна полиция" при
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и Областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) според постоянния адрес на лицето.
Безспорен
факт е , че постоянният адрес на А.М. *** и поради тази причина издателят на
оспорения отказ- началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, е
компетентен административен орган. Следователно атакуваното волеизявление
изхожда от орган с материална , териториална компетентност и такава по степен.
Съдът
счита за неоснователно оплакването на м. за неспазена форма на адм. акт по чл.
59, ал.2 т. 4 от АПК поради липса на мотиви на постановения отказ. Изрично в
съдържанието на оспореното писмо се обективира отказ за подмяна на СУМПС №
691076 с българско. Фактическото основание за това произнасяне според текста на
писмото са следните факти : ОАЕ не са договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата, в
представеното СУМПС № 691076 липсва
отбелязване на изискуемите данни в задължителния ред под съответните
номера съгласно т.4 от приложение № 6 на
цитираната конвенция и липсват задължителни
пиктограми в табличен вид, указващи
категориите /подкатегориите/ на моторните превозни средства съгласно
т.11 по същото приложение. В мотивите на акта има цитирана правна уредба – чл. 162, ал. 4 и 5 от ЗДвП.
По изложение съображения съдът счита оплакването на М. за лишено от основание.
Подателят
на жалбата не релевира допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административното производство , а и
съдебната проверка не установи такива.
При
изследване на материалната законосъобразност на отказа съдът установи правилно
позоваване от ответника на разпоредбата на чл. 162, ал.4 от ЗДвП, според която
чуждестранно национално свидетелство за управление на
моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от
държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария се заменя с българско свидетелство за управление без
полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията
на приложение № 6 към конвенцията.
Посочената нормативна регламентация налага
извод , че упражняването на публичното
право по подмяна на чуждестранно СУМПС с българско без полагане на изпит
е възможно само при съществуването на две законови предпоставки: 1.
чуждестранното свидетелство да е издадено от
договаряща държава по Конвенцията за движението по пътищата ; 2.
свидетелството да отговоря на изискванията на приложение № 6 от същата
конвенция.
При
липса на спор между старите , че ОАЕ са договаряща страна по Конвенцията за пътно движение, подписана във Виена на
08.11.1968 г. , е изпълнено първото нормативно условие. Спорът между страните е
относно съществуването на втората предпоставка. Административният орган твърди,
че не са спазени изискванията на
приложение №6 от Конвенцията. Съобразно
правилото на чл. 170 , ал.2 от АПК
подателят на жалбата следва да докаже , че са били налице условията за поисканата подмяна на
чуждестранното СУМПС с българско. С постановеното решение по адм. дело № 2722/18 г. ВАС е дал
задължителни указания на настоящия първоинстанционен съд да даде указания
на жалбоподателката да представи в цялост и с преводи на български
език на приложените документи към жалбата , съответно към заявлението. По
изпълнение на това указание съдът постанови нарочно определение №
633/06.03.2019 г. / л. 3 от делото/, но оспорващото лице не представи нито в
цялост , нито преводи на български език на копието на СУМПС № 691076 и на копието на международно
СУМПС . Поради тази причина съдът приложи
санкцията, за която страната бе
уведомена с посоченото съдебно определение – тези писмени документи бяха
изключени от доказателствения материал по делото. В контекста на
изложеното поради пасивното процесуално
поведение на жалбоподателката съдът приема ,че подаденото заявление за подмяна
на чуждестранно СУМПС с българско не е
окомплектовано нито със свидетелство , издадено от чужда държава , нито с
международно СУМПС . Прилагането на
свидетелство към заявлението е задължително, защото според чл. 162, ал.
8 от ЗДвП замяната с българско
свидетелство за управление се извършва след представяне на чуждестранно
национално свидетелство. Замененото свидетелство се връща на държавата, в която
е издадено, като се посочват причините за извършване на замяната.
По изложените съображения издаденият изричен отказ е законосъобразен като краен правен резултат .
Липсва основание за извършване на поисканата административна услуга по замяна с
българско свидетелство поради отсъствие на СУМПС, издадено на А.М. от друга
държава или на международно такова. Приложеното към заявлението удостоверение
от посолството на ОАЕ в Букурещ е официален свидетелстващ документ, който дори
и да съдържа относима информация, не може да замести свидетелството за
управление на МПС , тъй като поисканата със заявлението замяна на СУМПС по
смисъла на чл. 162, ал.4 във вр. с ал. 8 от ЗДвП включва задължение на
административния орган да върне чуждестранното свидетелство на държавата, която го е издала.
В обобщение атакуваният по съдебен ред
изричен отказ на ответника е законосъобразен индивидуален административен акт ,
който не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК , поради което
подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на делото своевременно направеното
искане на ответника за присъждане на юриск.възнагрежедине следва да бъде
уважено като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37
от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл.226, ал.3 от АПК се присъди такова
в размер на 200 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.М. *** срещу изричен отказ
за подмяна с българско свидетелство за
управление на МПС на свидетелство №691076 , издадено в Обединените Арабски
Емирства , който отказ е обективиран в писмо изх.№УРИ №819000-19896 от
15.05.2017 г. на началника на сектор „Пътна полиция „ при ОД на МВР-Варна.
ОСЪЖДА А.И.М.,***
, ЕГН ********** *** сумата от 200 /двеста / лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен
съдия: