М О Т И
В И
по НОХД
№2415/2012год., І н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала
обвинение против подсъдимите К.Б.К., М.Н.Б. и Д.И.М., в това че на 09.06.2011 г. в гр. Пловдив в съучастие като
съизвършители са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК за първите двама, а за последната по
чл.325, ал.3, пр.1-во, вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатите на
подсъдимите обвинение изцяло. Предлага на подс.К.
и Б. да бъде наложено административнонаказание по реда
на чл.78а от НК, а на подс.М. „Пробация”.
Подсъдимите намират, че не са извършили
вмененото им престъпление. Лично и чрез своя защитник
настояват да бъдат оправдани.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият К.Б.К. е роден на *** г. в гр. П., живущ ***. Той е *****, български гражданин, със средно образование, неженен,
безработен, не осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимата М.Н.Б. е родена на *** г. в гр. Я.,
живуща ***. Тя е *****, българска гражданка, с висше
образование, омъжена, безработна, не осъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимата Д.И.М. е
родена на *** г. в гр.
П., живуща ***. Тя е *****,
българска гражданка, с висше образование, неомъжена, безработна, осъждана, ЕГН
**********.
На 09.06.2011 г. сутринта в гр.Пловдив тримата
подсъдими и още едно неустановено по делото лице -”И”, се събрали заедно в
градинка, находяща се в близост до ОУ „Д Д” на УЛ.Г К №.... Четиримата
се забавлявали като пеели песни и употребявали алкохол. Около 10.00ч през голямото междучасие ученици от посоченото
училище, между които и свид.Х.И.К. отишли в
близкия до училището магазин „М”, от където си купили закуски. Свид.К. и
съучениците му седнали на пейка в близост до подсъдимите К.,
М. и Б., които продължавали да пеят, викат и отвреме-навреме да псуват. Последните влезнали в конфликт с децата като започнали да се
заяждат с тях, искали им пари за това, че слушат музика, а накрая им казали да
се махат от градинката. Това провокирало децата, които
също употребили нецензурни изрази спрямо подсъдимите. Тогава
подсъдимите започнали да отправят заканителни думи и подгонили децата. Стресирани и изплашени от поведението на тримата подсъдими,
учениците побягнали и се прибрали в сградата на училището. Подсъдимите
К., М. и Б. ги последвали в сградата като избутали охранителя – свид.А.И.А.,
нахлули в сградата на ОУ „Д Д”, за да търсят децата и да се саморазправят с
тях. При опита на свид.А. да
ги спре и да ги изведе от сградата на училището, подсъдимите го псували,
започнали да го обиждат и да отправят нецензурни думи и изрази. Действията на
тримата подсъдими били възприети и от намиращата се във фоайето на училището
хигиенистка – свид.Н.Е.П., която се опитала да помогне
на свид.А.. Подсъдимите обаче избутали и нея като
продължавали с непристойните си действия, викове и ругатни. След като свид.П. и свид.А. не успели да изведат тримата обвиняеми от сградата на
училището, първата силно възмутена от поведението им, уведомила за случващото
се намиращата се в учителската стая свид.Е.И.Т., която сигнализирала *** ***
при ІІІ РУП гр.Пловдив. Свид.Т. и нейна колежка –
св.Й.В.Б. слезли във фоайето на училището, където
заварили тримата подсъдими, които правили опити да се качват към първия етаж на
училището. Свид.Б. и свид.Т. застанали
пред подсъдимите на стълбището, които започнали да им отправят нецензурни
изрази. В тоцзи момент пристигнал и свид. Л.Б.Ц. - помощник директора на училището, който приканил
подсъдимите да напуснат сградата на училището. Последните насочили
обидите и вербалната си агресия към свид.Ц.. Междувременно била заключена вратата на училището с цел да се
попречи на подсъдимите да напуснат местопроизшествието преди идване на органите
на реда. Около 11.00ч на място пристигнали ***** ******
при ІІІ РУ”Полиция” гр.Пловдив в състав – свид. К.Г.Г. и колегата му Б
П. Подсъдимите К., Б. и М. все още не престанали с
обидите си към свид.Ц., към останалите учители и към персонала в училището,
наричали ги „***”, „***”. Продължили да псуват и да крещят
нецензурни думи към присъстващите, включително и към *** ***. Всички присъстващи останали крайно възмутени от непристойното
поведение на тримата обвиняеми. Полицаите разпоредили устно на подсъдимите да
престанат с непристойното си поведение, но подс. К., Б. и М. продължили да
буйстват, псуват и отказвали да се подчинят на ***** разпореждания, което
довело до принудителното им вкарване в ***** автомобил и откарването им в ІІІ
РУП гр.Пловдив. Същият следобед подсъдимите били доведени в
РС-Пловдив, тъй като им за горното им бил съставен акт за проява на дребно
хулиганство и било образувано НАХД №3750/11г. Съдът
преценил, че извършеното надхвърля рамките на „дребното хулиганство” по смисъла
на чл.1, ал.2 от УБДХ, прекратил производството по НАХД № 3750/11г. и изпратил делото на РП-Пловдив по компетентност с оглед
провеждане на досъдебно производство за извършено престъпление.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за категорично установена отчасти от
обясненията на подсъдимите М.Б. и Д.М. / подс.К. се ползва от правото си по
чл.55 от НПК да не дава обяснения/, от показанията на свидетелите Л.Б.Ц.,
Н.Е.П., Е И.Т., А. И А., Й.В.Б., Х.И.К., К.Г.Г., С.Г.Б., а частично от тези на
свид. Д Г Т, както и от събраните писмени доказателства: актове за проява на дребно
хулиганство /л.6-13 от д.пр./, АУАНфабр.№906321,
906325 и 906322 от 9.6.11г. /л.14-16 от д.пр./, протоколно определение
№792/9.6.11г.на ПРС, 17 н.с. по НАХД №3750/11г., характеристични справки на
подсъдимите /л.76-78 д.пр/, справки за съдимост за съдимост на същите /л.41-47
от съдебното дело/, експертно решение от ТЕЛк №2204/180 от 27.09.01г./л.28 от
делото/, епикризи /л.29, 30 от делото/.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите Л.Б.Ц., Н.Е.П., Е И.Т., А. И А., Й.В.Б., К.Г.Г., С.Г.Б. като обективни, логични,
непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалите възприети
доказателства. Частично се кредитират показанията на свид.
К., като не се възприемат в частта им според която
обидни думи към тримата обвиняеми не са били отправяни. В
тази част те противоречат на показанията на свид.Д Т, която недвусмислено
посочи, че е чула отправени обидни думи от децата към подсъдимите. От друга страна обаче не се кредитират от съда показанията на тази
свидетелка в частта сочеща, че децата хвърляли камъни по подсъдимите. В
тази част показанията и са пресилени и според настоящата инстанция се дължат на
неприятна случка настъпила с внучето на свидетелката, което е било ударено с
камък, а от там тя е пренесла своята неприязън и видно от показанията и депозирано
в съдебно заседание отъждестява със знак на равенство всички учащи в училище „Д
Д”. Съдът приема, че камъни не са хвърляни по подсъдимите и
никой от тях не е пострадал от такова действие, тъй като са налице противоречия
в обясненията на самите подсъдими досежно този факт. Така
подс.Б. в обясненията си на л.38 отделото сочи,
че с камък била ударена тя самата и даже имала 4-5 белета /?!?/ на крака, а подс.М. също била
ударена с камък в рамото. Последната обаче в обясненията си
на л.37 гръб не посочи самата тя да е била ударена с камък от децата, а твърди,
че само подс.Б. била ударена от 1 камък. С това противоречията в обясненията на двете подсъдими не свършват.
Така например същите сочат, че не употребили алкохол
въпросния ден, като все пак подс.Б. посочи, че
пили бира при това не безалкохолна. За обстоятелството, че са били под влияние
на алкохол свидетелства и свид.Г., който изрично посочи това обстоятелство, още
повече че бил извикан автопатруз , който тествал с Дрегер подъсдимите и той
отчел значително според свидетеля количество алкохол, но предвид изминалия
период от време не можа да си спомни конкретните стойности. Такива
разбира се има отразени в докладна записка на л.5 от делото, но тъй като същата
не е годно писмено доказателство, то и настоящия състав не се позовава на нея и
концентрацията на алкохол у обвиняемите. В настоящото производство обаче
пияното състояние може да се установи и със свидетелски показания, а именно
такива са тези на свид.Г.. Съдът не
кредитира и обясненията на подс.М. и Б. в
частта им сочеща, че само искали да потърсят някой от ръководството на
училището, за да направи забележка на децата. Това може да е
било тяхно първоначално намерение, но от момонта в който те са проникнали в
училището, не са споменали и по никакаъв начин не са демонстрирали горното.
Напротив , показанията на всички свидетели сочат , че
те са търсели саморазправа. Именно това е довело до
необходимост от намеса на органите на реда. Отново не
отговаря на действителността твърдението на двете подсъдими, че подс.К. не влезнал в училището, защото това противоречи на
свидетелите намирали се във вфоайето н асъщото, а и на показанията на *** ***
Г., който също посочи, че при пристигането на органите на МВР и К. е бил в
сградата. По делото липсват каквито е да е доказателства свид.Г.Ц., П., А., Б.
и Т. да са имали каквито и да било предишни взаимоотношения с подсъдимите, ето
защо настоящата инстанция намира техните показания за достоверни като лица
нямащи интерес да навредят на подсъдимите и поради това да депозират
доказателства срещу тях. Досежно подсъдимите, които са страна
по делото, то следва да се посочи, че техните обяснения са и средство за
защита. Ето защо версията, че те били безпричинно
нападнати от деца, коти ги замеряли с камъни, а в последствие станали жертва и
на служителите в училището, не се кредитира с доверие. Всички факти говорят точно обратното, а именно че самите подсъдими
са провокирали конфликт с децата и в последствие тласкани от чувство за
саморазправа са нахлули в училището, където продължили с грозното си държание.
На следващо място показанията на свид.
Б. макар да сочат, че съпругата му имала белег на
крака, а подс.М. такъв в областта на ребрата, то
същите не внасят яснота къде и при какви обстоятелства са били получени същите.
Свидетеля нито помни точна дата , когато е осъществил
прегледа, нито е имал надеждна информация и сам посочи, че слухове не може да
коментира. Ето защо неговите показания макар да са правдиви,
не сочат по несъмнен начин подс.Б. и М. да са
получени увреждания при инцидента на 9.6.11г. за който
са предадени на съд по настоящото дело. Още повече след като същите са чули в
съдебна зала, че образуваното по отношение на тях производство по реда на УБДХ
/ а в протокола е отразено, че са се явили лично, следователно са възприели
казаното от съда/ бива прекратено с мотив, че са извършили престъпление, то
логично е било да се освидетелстват след преглед в катедра „Съдебна медицина”.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с
действията си подсъдимият К.Б.К. е осъществил обективните и субективните
признаци от състава на престъплението по по чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за
това че на 09.06.2011 г. в гр.
Пловдив в съучастие като съизвършител с М.Н.Б. ЕГН ********** и Д.И.М. ЕГН
********** е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото.
От обективна
страна с действията си – като се започне с участите му в действията по
отправяне на обидни думи още в градинката пред училището и безспорно
нахлуването в сградата на същото и обидите отправени към служителите в него, е
осъществен състава на престъплението “хулиганство”. Деянието е извършено
пред голям брой лица, което само по себе си сочи незачитането на нормите на поведение
и правилата на обществения ред. Очевиден е стремежа да
бъде демонстрирано значението на собствената личност над порядките в
обществото.
От субективна
страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици.Умисълът на дееца е
обективиран в неговите действия и поведение по време на инцидента - от очевидно
невъздържаното му поведение, обидните думи и виковете, които е отправял към
служителите в училището и децата преди това и факта, че дори след намесата на
полицията не е била в състояние да го спре.
С оглед на така посочената
правна квалификация на извършеното от подсъдимия К.К. престъпление, като се
съобрази с целите на чл.36 от НК и взе в предвид обстоятелствата по чл.54 от НК, Съдът преценя, че наказанието на същия следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства - чистото съдебно минало. Ето защо
наказание Пробация при следните пробационни мерки:
1. По чл. 42 А, ал.2, т.1, вр. ал.3 т.1 от НК
задължителна регистрация по настоящ адрес – гр. Пловдив, УЛ. Я Х №.........., с
явяване пред пробационен служител или определено от него лице два пъти
седмично, за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
2. По чл. 42 А, ал.2, т.2, вр. ал.3, т.1, вр. чл. 42Б, ал.1 от НК задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
3. По чл. 42А, ал.2, т.4, вр. ал.3, т.6 от НК
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за ЕДНА ГОДИНА,
както и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” съдът намира за адекватно на извършеното и
обществената опасност на дееца.
В тази връзка
следва да се посочи, че законодателя алтернативно е предвидил и наказание
Лишаване от свобода, но според настоящия състав в случая наказанието Пробация е
достатъчно да постигне поправителен ефект. Макар и неосъждан подс.К. е вече освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78 от НК като от значение в случая е Решението по НАХД № 824/11г. на ПРС ХХVІ н.с. То е влязло в сила на 08.03.11г. и към момета на настоящото деяние се явява пречка за
приложение отново института на чл.78 от НК спрямо него. Не така стои въпроса с
другото налично осъждане, по НАХД № 2804/11г на ПРС, ХХ н.с., което е влязло в
сила на 19.07.11г., т.е. след датата на извършване на
процесното деяние.
Не са налице
нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,
което да води до извода, че в настоящия случай и най-лекото предвидено в закона
наказание, би се явило несъразмерно тежко.
Що касае наказанието Обществено порицание, същото
наоснование чл. 52 от
НК следва да се изпълни чрез огласяване на настоящата присъда в районната
администрация по местоживеене на подсъдимия К..
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
Подбуди – хулигански.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с
действията си подсъдимата М.Н.Б. е осъществила обективните и субективните
признаци от състава на престъплението по по чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за
това че на 09.06.2011 г. в гр.
Пловдив в съучастие като съизвършител с К.Б.К., ЕГН ********** и Д.И.М. ЕГН
********** е
извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото.
От обективна
страна с действията си – като се започне с участието й в действията по
отправяне на обидни думи още в градинката пред училището и нахлуването в
сградата на същото, обидите отправени към служителите в него, е осъществен
състава на престъплението “хулиганство”. Деянието е извършено пред голям
брой лица, което само по себе си сочи незачитането на нормите на поведение и
правилата на обществения ред. Очевиден е стремежа да
бъде демонстрирано значението на собствената личност над порядките в
обществото. Всеки от дейците е съзнавал действията на
останалите двама, с което е налице общност на умисъла като всеки един от тях
допринася за нарушението на реда и порядките на общуване. Дори да са
получили обиди от децата, това е станало в ответ на тяхното провокативно
поведение от една страна, а на следващо място възрастните не следва да
постъпват като тях , а трябва да преценява
по-внимателно действията си, имайки значително по-голям житейски опит.
От субективна
страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер,
предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици.
Умисълът на дееца е обективиран в неговите действия и поведение по време на
инцидента - от очевидно невъздържаното му поведение, обидните думи и виковете,
които е отправяла към служителите в училището и децата преди това и факта, че
дори след намесата на полицията не е била в състояние да спре.
С оглед на така посочената
правна квалификация на извършеното от подсъдимата М.Б. престъпление, като се
съобрази че същата е неосъждана, а за престъплението , за което е предадена на
съд е предвидено наказание по-леко от три години лишаване от свобода, не са
налице имуществени вреди, тя не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на гл.VІІІ от Общата част на НК, то същата следва д абъде освободена
от наказателна отговорност, като й бъде
наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева по реда на чл.78а, ал.1 от НК. Съдът преценя, че
наказанието на същата е съобразено с имотното й състояние – безработна и по
този начин е близо до самия минимум предвиден в закона. По-ниско наказание предвид факта, че деянието е непосредствено
възприето от деца, би се явило прекалено снизходително.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
Подбуди – хулигански.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с
действията си подсъдимата Д.И.М. е осъществила обективните и субективните
признаци от състава на престъплението по по чл.325, ал.3, вр, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за
това че на 09.06.2011 г. в гр.Пловдив,
повторно – извършила е престъплението след като е била осъдена с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление, в съучастие като съизвършител с М.Н.Б.,
ЕГН ********** и К.Б.К. ЕГН **********, е извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
От обективна страна с
действията си – като се започне с участието й в действията по отправяне на
обидни думи още в градинката пред училището и безспорно нахлуването в сградата
на същото и обидите отправени към служителите в него, е осъществен състава на
престъплението “хулиганство”. Деянието е извършено пред голям брой лица, което
само по себе си сочи незачитането на нормите на поведение и правилата на
обществения ред. Очевиден е стремежа да бъде
демонстрирано значението на собствената личност над порядките в обществото.
На следващо място с влязло в законна сила на 27.09.2010 г.
Определение № 952/27.09.2010 г. с което е било одобрено споразумение по НОХД №
6184/2010 г.по описа на ПРС – ХХІ н.с.обв. Д.М. е била
призната за виновна за извършено престъпление по чл.325 ал.2 вр.ал.1 от НК,
като й е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на така
наложеното наказание от 6 месеца лишаване от свобода е било отложено с
изпитателен срок от три години. Това осъждане обуславя
квалификацията на деянието, предмет на настоящото производство, като извършено
от подс. М. при условията на повторност,
съгласно чл.28 ал.1 от НК.
От субективна
страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер,
предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици.
Умисълът на дееца е обективиран в действията и поведението по
време на инцидента - обидните думи и виковете, които е отправяла към
служителите в училището и децата преди това и факта, че дори след намесата на
полицията не е била в състояние да спре.
С оглед на така посочената правна квалификация
на извършеното от подсъдимия Д.М. престъпление, като се съобрази с целите на
чл.36 от НК и взе в предвид обстоятелствата по чл.54 от НК, Съдът преценя, че
наказанието на същата следва да се определи при превес на смекчаващите
отговорността й обстоятелства – макар осъждана, липсват други противообществени
прояви, същевременно тя следва да полага грижи за Д. М. М. – лице с намалена
работостпособност и потреба от чужда помощ. Наличното
осъждане пък е отчетено от нормата на чл.325, ал.3 от НК и не може да се счита
за отежняващо вината обстоятелство. Ето защо наказание ШЕСТ МЕСЕЦА
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” съдът намира за съобразено с обществената опасност на
подс.М..
На основание чл.61, т.2,
вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС това наказание да се изтърпи при първоначален “СТРОГ” режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, тъй като тя вече е осъждана на Лишаване
от свобода.
Същевременно
не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, което да води до извода, че в настоящия случай и най-лекото
предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко. Очевидно, за да има
поправителен ефект в настоящия случай върху поведението на подсъдимата е
необходимо да търпи наказание Лишаване от свобода.
Причини за
извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
Подбуди – хулигански.
Що касае осъждането по
НОХД № 6184/2010г. на ПРС, ХХІ н. с. на основание чл. 68, ал.
1 от НК следва наложеното наказание от шест месеца „лишаване от свобода” по
това дело да се изтърпи изцяло и отделно при първоначален „СТРОГ” режим на
основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Деянието по настоящото дело
се квалифицира като умишлено от общ характер престъпление,
извършено е в изпитателния срок на предходното осъждане и е наложено наказание
Лишаване от свобода.
На основание чл. 59 от НК следва да се
зачете времето, през което подсъдимата Д.М. е била задържана по НОХД №
6184/2010г. на ПРС, ХХІ н. с. от 18.09.2010г. до 19.09.2010г.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: МК