Решение по дело №131/2020 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 18 юли 2020 г.)
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20201310200131
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 89

 

                                       гр.Белоградчик, 02.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                              Районен Съдия: АННА КАЙТАЗКА

 

при участието на секретаря Наташа Стефанова, в присъствието на прокурора ГЕОРГИ СВЕТОСЛАВОВ, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 131  по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на ГЛ.ХХVІІІ от нпк  във връзка с чл. 78 а НК.

 

По  ДП № 394/2019 г. по описа на РУ - Белоградчик, прокурор при РП-Видин, с мотивирано постановление от 10.06.2020 г., е направил предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, на Е.К.Ц. ***, затова, че на 20.12.2019 г. в с. Гара Орешец, по хулигански подбуди, в съучастие и като съизвършител с Г. К. К., причинил на В. М. Г., лека телесна повреда, изразена в контузия на главата, в дясна орбитална област, с кръвонасядане и затваряне на очната цепка, нараняване, контузия на гръдния кош,  довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 НК вр. чл.130 ал.1 от НК вр. чл.20 ал2 от НК.

В с.з., прокурорът поддържа предложението, направено с Постановлението от 10.06.2020 г. Пледира, че е доказано напълно обвинението от събраните в хода на досъдебното производство и самопризнанието на обвиняемия , че са налице предпоставките на чл.78А НК за освобождаване от наказателна отговорност на същия и налагане на административно наказание "глоба". Относно размера на глобата пледира, същият да бъде в размер, около минималния, предвиден в НК.

         Обвиняемият признава изложената от прокурора фактическа обстановка, но не дава подробни обяснения в с.з., признава вината си, изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание. Защитникът му – пледира в същият смисъл – за минимално наказание, предвид признанието, младата възраст на обвиняемия и липсата на финансови доходи.

Съдът, като взе предвид събраните по ДП № 394/2019 г. на РУ - Белоградчик доказателства, доводите на страните, и факта, че прокурорът поддържа направеното предложение по реда на гл.ХХVІІІ от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

         На 19.12.2019 г., вечерта, в дома на обвин. Е.Ц. в с.Г. О., се били събрали самият обвиняем Ем.Ц., обвин. Г.К. и свид.Цв. Ц., св.Кр.М. и св.Сл.К. / съжителстваща с обвин.Ц./. Имали и други гости, но те си тръгнали. Всички се черпели,  като мъжете употребявали алкохол. Обвин.Ем.Ц. и Г.К. и свид.Ц.Ц. пийнали доста, и се опиянили. В разговор свид. Сл. К. споделила, че през деня пострадалият свид. В.  Мл. Г. от същото село, й бил казал, че има хубави очи. Това подразнило обвин. Е.Ц. и под въздействието и на изпития алкохол, той решил, че ще отиде да се саморазправя със свид. В. Г. – ще го бие. Вече било минало полунощ, т.е. станало 20.12.2019 г. Другият обвиняем по случая – Г.Костов, също пиян вече, решил да подкрепи приятелят си Е.Ц. и да отиде заедно с него при Веселин. Св. Сл. К. опитала да възпре Е.Ц., но не успяла да го разубеди. Така Ем. Ц. и Г. Костов тръгнали към дома на свид. В.Г.. Св. Цв.Ц. / брат на обвин. Е.Ц./ извикал баща им – свид.К. М. и му съобщил какво е решил да прави Е.. Св. Цв. Ц. и Кр. М. също се отправили към дома на Г..

         Св.Г. живеел със майка си, в имот в с. Г. О., като обитавал , вкл. и нощувал към този момент в основната къща в имота, а майка му – свид. И. Ж. – спяла в друга постройка – лятна кухня в  същия имот.

         На посочената дата, 20.12.2019 г., скоро след полунощ, в двора на В. Георгиев дошли първо обвин.Ем. Ц. и Г. К.. Те решили, че Г. спи в лятната кухня и се опитали да влязат в нея. Счупили стъкло на прозорец на кухнята, взломили и дървената й врата, но вътре открили само много изплашената и събудена от поведението им свид. И. Ж.. Тя не знаела какво искат и побързала да позвъни по телефона на сина си В., но в стреса си, не могла да му обясни нищо. Приемайки обаждането от майка си, свид. В. Г. разбрал, че тя има някакъв проблем и побързал да излезе от къщата навън. Там обаче го чакали Е.Ц. и Г. К.. Двамата започнали веднага да му нанасят удари по главата, от което го и повалили на земята, а той се опитвал да се отбранява. Тогава се появили на мястото и свид. Цв.Ц. и Кр. М., те се опитали да прекратят побоя, като издърпат настрани Е.Ц. и Георги Костов. Успели, но при това последно Костов нанесъл и един ритник на Веселин.

От поведението на обвиняемите Ем. Ц. и Г. К., свид. В. Г. и майка му И. Ж. останали силно възмутени.

Св. В. Г. веднага потърсил помощ на тел.112, като на място пристигнал медицински екип, а след това и полиция. След като му била оказана спешна медицинска помощ – обработване на рани, промиване, и издаден Фиш от ФСМП-Белоградчик за това, Г. през деня вече, посетил лекар-хирург  в „МЦ-1“ ЕООД-Белоградчик и бил освидетелстван от него, като получил медицинско свидетелство него.

На 09.06.2020 г., прокурор при РП-Видин, наблюдаващ разследването по ДП № 394/2019 г. по описа на РУ-Белоградчик, е внесъл в РС-Белоградчик Споразумение по реда на Гл. ХХІХ от НПК, спрямо обвиняемият по това ДП – Г. К. К., с обвинение за деяние по чл.131 ал.1 т.12 от НК вр. чл.130 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК, извършено в съучастие с другият обвиняем по ДП – Е.К.Ц.. В същият ден, по образуваното н.о.х.д. № 129/2020 г. по описа на РС-Белоградчик, това споразумение е одобрено и респ. влязло в законна сила веднага. След което досъдебното производство по случая е продължило спрямо обвин. Ем.Ц..

В с.з. по настоящето н.а.х.д. обвин. Ем.Ц. не отрича фактическата обстановка, сочена от прокурора в предложението му по реда на Гл.ХХVІІІ НПК. Неговите самопризнания, се възприемат от съда , и обсъдени съвкупно с показанията на свидетелите, разпитвани в хода на ДП, установяват истинността на фактите и обстоятелствата, излагани от обвинителя по делото, респ. доказват вина и авторство на деянието спрямо Е.Ц.. Според съда е доказано съучастието на двамата обвинение за деянието по казуса – и на Ем.Ц. и на Г.К., тъй като и двамата са извършвали действия / нанасяне на удари, вкл. и ритник/ спрямо пострадалия В.Г., които действия са част от самото изпълнително деяние на телесното увреждане/ т.е. те са съизвършители, като форма на съучастието/ , а от друга страна изпълнителите не са се сговаряли изрично предварително да осъществят тези действия. Решението на всеки от тях е взето самостоятелно, импулсивно и инцидентно, като Г.К. е решил, че следва да се присъедини /предварително, преди започването/ към поведението на приятеля си Ем.Ц. не по тяхно общо решение, а по свое усмотрение.

От показанията на свидетелите В. Г. и Ив.Ж. се установява, че те като присъствали граждани на инцидента, са останали възмутени от поведението на Ем.Ц..

От изготвената по досъдебното производство и приета от съда в с.з. като доказателство съдебно-медицинска експертиза, се установява че нанесените на св.В. Г. телесни наранявания : контузия на главата , в дясна орбитална област,  с кръвонасядане и затваряне на очната цепка, нараняване  и контузия на гръдния кош, са довели до разстройство на здравето, но временно, без опасност за живота на пострадалия, вкл. и болка и страдание. Тези увреждания според експерта са могли да бъдат причинени по времето и начина, заявени от освидетелствания. Приемайки заключението на експерта, съдът квалифицира нанесената на св. В. Г.  телесна повреда като лека такава, и то от вида на леките телесни повреди по чл.130 ал.1 от НК –с разстройство на здравето, временно, а  причинените болка и страдание, като по-лека последица от увреждането, като цяло, се поглъщат от по-тежкия съставомерен признак и само го съпътстват.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че обвиняемият Е.К.Ц., от обективна страна и действайки с пряк умисъл, е осъществил състава на чл.131 ал.1 т.12 НК вр. чл.130 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 20.12.2019 г. в с. Гара Орешец, по хулигански подбуди, в съучастие и като съизвършител с Г. К. К., причинил на В. М. Г., лека телесна повреда, изразена в контузия на главата, в дясна орбитална област, с кръвонасядане и затваряне на очната цепка, нараняване, контузия на гръдния кош,  довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Предвиденото по закон наказание за извършеното престъпление по чл.131 ал.1 т.12 НК вр. чл.130 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК, е "лишаване от свобода" до три години.

Към момента на извършване на деянието обвиняемият Ем. Ц., е не осъждан, не му е налагано наказание по реда на глава VIII, раздел IV от НК. С деянието не са причинени имуществени вреди.

        Предвид горното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, за освобождаване на обвин. Е.Ц. от наказателна отговорност, и няма законови пречки на същият да бъде наложено административно наказание "глоба".

Съдът налага на обвин. Ем. Ц. административно наказание "ГЛОБА" в размер на минималния предвиден в НК, предвиден в НК, а именно – 100,00 лева. Съдът определя наказанието в този размер, тъй като взема предвид обстоятелствата, че обвиняемият е безработен от една страна, млад човек, признава обстоятелствата по случая, осъзнава вината си и изразява съжаление за стореното, като съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и с налагането на едно наказание в този размер.

На последно място, основание чл.189 ал.3 от НПК съдът следва да осъди, и осъди признатия за виновен и наказан обвин. Ем.Ц. да заплати по сметка на  ОД-МВР-Видин част от направените по делото разноски за вещо лице в хода на досъдебното производство – половината на общата стойност на разхода, а именно – той следва да заплати такива в размер на 50,33 лв. / предвид участието в деянието и на друго лице, което също е признато за виновно , а и осъдено да поеме своята част от същите разноски, видно от съдебния акт по н.о.х.д. № 129/2020 г. на БРС/.

Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът   

                                                    

 Р   Е   Ш   И :

 

        ПРИЗНАВА Е.К.Ц. - роден на *** *** О., обл.В., българин, български гражданин, неженен, не осъждан, начално образование, не работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 20.12.2019 г. в с. Г. О., по хулигански подбуди, в съучастие и като съизвършител с Г. К. К., причинил на В. М. Г., лека телесна повреда, изразена в контузия на главата, в дясна орбитална област, с кръвонасядане и затваряне на очната цепка, нараняване, контузия на гръдния кош,  довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.131 ал. 1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК.

         На основание чл.78 А ал.1 от НК, съдът ОСВОБОЖДАВА Е.К.Ц. /със снета по - горе самоличност/ от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като му НАЛАГА административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

         На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът ОСЪЖДА Е.К.Ц. /със снета по-горе самоличност/ да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин направени по делото разноски за вещо лице в хода на досъдебното производство, в размер на 50,33 лв.

         Решението подлежи на обжалване и протест пред ВОС в 15-дневен срок от днес.               

                                               

 

Районен  съдия: