№ 2150
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Петър Милев
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500690 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №13573/27.11.2022г., постановено по гр.д.
№44097/2022г. по описа на СРС, 33 състав, е осъдено „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД да заплати на „ЗД Е.“ АД сумите, както следва: 537,49
лева на основание чл.411, изр.2 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, представляваща
регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско на МПС“
обезщетение за вреди на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег.
№*******, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 15.08.2021г.
в района на летище София, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.08.2022г. до погасяване на задължението; 410 лева на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, представляваща направени разноски в
производството по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ответника „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, чрез пълномощника адв. Д.К., срещу решението в цялост, като се
излагат оплаквания, че същото е постановено при нарушение на
процесуалните правила, което довело до формиране на погрешни изводи у
съда. Съдът не взел предвид и не анализирал подробно всички приобщени по
1
делото доказателства и достигнал до неправилни правни изводи. Съдът
пренебрегнал оспорването от страна на ответника на представения с исковата
молба двустранен констативен протокол и не анализирал представените с
отговора на исковата молба писмени доказателства и свидетелските
показания на водача Б.А. относно начина на настъпване на процесния
инцидент. Показанията на двамата водачи, участвали в ПТП, разпитани като
свидетели в процеса били противоречиви относно начина на настъпване на
ПТП. В приетата САТЕ не бил даден категоричен отговор за това какъв е бил
механизмът на произшествието, като вещото лице посочило два отделни
механизма на инцидента, съответстващи на двата отделни двустранни
констативни протоколи. Вещото лице заявило, че от техническа гледна точка
не може да се даде еднозначен отговор за това дали автомобилът към
момента на удара е бил в режим на потегляне или е бил в спряно състояние.
Показанията на св. В. Х. не се подкрепяли от останалия материал по делото.
Счита, че ПТП е настъпило по вина на застрахования при ищеца водач.
Поради изложеното моли решението да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната
страна „ЗД Е.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт К.Н., с който жалбата се
оспорва изцяло. Поддържа се, че постановеното решение е правилно, като
съдът се е съобразил със събраните по делото доказателства и установената
съдебна практика. Счита, че настъпването на ПТП е вследствие изцяло на
поведението на водача А., който не съобразил маневрата си със страничното
отстояние от паркирания лек автомобил. В представения от ответника
двустранен констативен протокол за ПТП се съдържали отбелязвания за
същите факти, които се потвърдили и от разпита на свидетеля Х., от
представения от ищеца констативен протокол и от изводите на вещото лице.
Поради изложеното моли решението да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, както и с оглед събраните във
въззивната инстанция гласни доказателства, следва да се добави и следното:
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден
договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено
плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на
застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са
причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са
възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и
3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на
делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен
с ответника. Въззивната инстанция намира, че събраните по делото
доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически
състав. Между страните по делото няма спор относно следните правно-
релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от
КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а
именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като
застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла
на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие
в рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би
претърпял застрахованият в качеството му на собственик на МПС с рег.
№******* за периода на действие на договора, настъпване на
3
застрахователно събитие, а именно – осъщественото на 15.08.2021г. пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял
повреди, с което за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405,
ал.1 от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната
от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора
сума. Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът
като застраховател е заплатил за ремонта на автомобила сумата от 522,49
лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е
встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.
Спорен между страните е точният механизъм на настъпване на ПТП,
както и по вина на кой от двамата водачи е причинено същото. Въззивната
инстанция приема, че при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства: два броя двустранни констативни протоколи за ПТП,
подписани от двамата водачи, участници в ПТП, кредитираното заключение
на САТЕ, както и от показанията на двамата водачи В. Георгиева Х. и Б.И. А.,
разпитани като свидетели в първоинстанционното производство, се
установява следният механизъм на ПТП: на 15.08.2021г., около 12:55 часа,
лек автомобил „Шкода Карок“ с рег. №******* се движи в района пред
Терминал 2 на летище София, където водачът предприема маневра за
паркиране, при която реализира ПТП с паркирания от дясната му страна лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. №*******. От събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се установява, че причина за
ПТП е поведението на застрахования при ответника водач, който не е
изпълнил законово разписаното му задължение, в нормата на чл.25, ал.1 от
ЗДвП, а именно: преди да започне маневрата за навлизане в реда на
паркираните превозни средства, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, пред него,
или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение, вследствие на което е
настъпило ПТП с лек автомобил „Рено Меган“ с рег. №******* с материални
щети. Не е установено по делото да е извършено нарушение на правилата по
ЗДвП от водача на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. №*******, като и в
двата представени по делото двустранни констативни протоколи, съставени
от всеки от двамата участници в ПТП, е отразено, че лекият автомобил
4
„Рено“ е паркиран, като това обстоятелство се потвърждава и от показанията
на двамата водачи, разпитани като свидетели в процеса. По делото не е
установено при условията на пълно и главно доказване водачът на лекия
автомобил „Рено“ да е предприел маневра за излизане от реда на паркираните
превозни средства и това да е станало причина за ПТП, като в тази насока са
единствено показанията на свидетеля Б.А., които не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства. Показанията му се оборват от
съставените двустранно-подписани констативни протоколи за ПТП, като
видно от съставената схема и отбелязванията в същите лекият автомобил
„Рено“ е бил паркиран.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, същите обуславят извод, че
поведението на застрахования при ответника водач разкрива признаците на
деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние,
изразяващо се в извършване на неправилна маневра, като вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице
несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение
и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора разноски на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 150 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №13573/27.11.2022г., постановено по гр.д.
№44097/2022г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на „ЗД Е.“ АД
разноски за въззивното производство в размер на 150 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6