Решение по дело №2120/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3136
Дата: 19 май 2020 г. (в сила от 20 май 2020 г.)
Съдия: Соня Николова Найденова
Дело: 20201100502120
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../……...2020 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети май през 2020  година,  в следния   състав:   

                                                  

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

              мл.с. СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

  

като  разгледа докладваното  от съдия НАЙДЕНОВА ч.гр.дело № 2120 по описа  за 2020  година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ с рег. № 8924 на КЧСИ жалба от Т.П.Т., подадена чрез пълномощник адв.Р.Ш., срещу постановление за глоба 31.01.2020 г. наложена й като длъжник от  ЧСИ Г.К.по изп.дело № 20199240401239 на основание чл. 528 ал. 5 ГПК връзка с чл. 527 ал. 3 ГПК, в размер на 400 лева поради твърдяно от съдебния изпълнител нарушение от страна на Т.Т. като майка, на режима на лични контакти на бащата К.П.Ж.с детето К.К.Ж.и непредаване на детето от майката на бащата на дата 22.01.2020г. Иска се от съда да отмени наложената й глоба по чл. 528, ал. 5 от ГПК.

 В жалбата се излагат твърдения за последователно поведение на Г.Т. в хода на изп.дело добросъвестно да изпълнява задължението си, но  отказите на детето, след като е доведено от майката, да не иска да тръгне с бащата, не съставлявали неизпълнение на режима на лични контакти от страна на майката, въпреки поведение на майката да търси съдействие от ДСП „Красно Село“. Твърди, че ЧСИ Г.К.и неговите помощници следва също да изпълнят процедурата по чл. 528 ал. 4 ГПК.  Твърди, че така се е случило и на дата 22.01.2020 г., прави възражение за невярно отразяване в протокола от същата дата от помощник- ЧСИ М.Л.на липсата на полагане на необходимите усилия от нея  да убеди детето да тръгне с баща си, при което  не се било стигнало до реално предаване на детето, и по тази причина й била наложена глоба в размер на 400 лв. с обжалваното постановление от 31.01.2020 г. Оспорва истинността на съдържанието на постановление за глоба 31.01.2020 г. и на други книжа, вкл. и по повод предаване на детето на 22.01.2020 г., в частта относно неизпълнение на задължението й да предаде детето и да съдейства на съдебния изпълнител. С жалбата се представят и писмени доказателства, правят се и  искания за събиране на гласни доказателства, изслушване на детето  К.К.Ж., назначаване на съдебна психологическа и психиатрична експертиза на детето, както и искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Претендира разноски по жалбата.

Насрещната страна по жалбата- взискателят К.П.Ж., оспорва същата с писмено възражение, подадено чрез пълномощник адв.Я.С., и моли да не се уважава. Твърди, че неизпълнението на задължението по издадения изпълнителен лист за режим на лични контакти с детето е резултат единствено от недобросъвестното поведение на майката-длъжник, която настройвала детето срещу бащата, и много пъти детето не било предадено по изп.дело и така се отчуждавало от бащата,  и се увреждали неговите интереси. Счита, че ако майката намира предписаният със съдебното решение режим да не е в интерес на детето, може да предприеме действия по неговата промяна, в което друго производство могат да се изследват причините за поведението на детето и неговия интерес. Възразява срещу искането за събиране на доказателства в открито съдебно заседание, оспорва искането за разноски по жалбата.

В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, помощник-частен съдебен изпълнител М..Л.при ЧСИ Г.П., счита жалбата на длъжника за допустима, но неоснователна, по  подробно изложени мотиви, обобщено сочещи на липса на съдействие на длъжникът да предаде детето, при повтаряемост. Твърди се, че длъжникът не е подготвял детето нито психически за срещата с бащата, нито с подготвени лични вещи за пребиваване  при бащата, и така макар  формално да заявява желание да предава детето, реално не прави необходимото да се запази връзката на детето с бащата. За размера на глобата сочи да е съобразен с нарушението и повтаряемостта му.

СГС, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ, и  се запозна с приложеното копие от изп.дело №  20199240401239, намира следното :

Жалбата е допустима, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2 от ГПК, надлежно админстрирана е от съдебния изпълнител.

Съдебният състав, разглеждащ жалбата,  намира, че не е необходимо насрочване на открито съдебно заседание по жалбата и събиране на посочените доказателства, доколкото същите не са необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Относимите към спора обстоятелства, които жалбоподателят иска да бъдат установени с гласни доказателствени средства, се установяват от приложените към изпълнителното производство писмени доказателства, а въпросите, поставени към поисканата комплексна психологическа и психиатрична експертиза не са необходими за решаването на спора, предмет на настоящото производство, а биха били от значение при евентуално нарочно производство за изменение на постановения режим за лични контакти. Ето защо делото следва да бъде разгледано в закрито заседание.

Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ Г.К. на 04.09.2019 г. по молба на К.П.Ж.въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.07.2018 г. по гр. дело № 1894/2017г. на СГС, ГО, I въз.брачен състав, за определен режим на лични отношения между детето К.К.Ж.и нейния баща К.П.Ж., всяка нечетна седмица на годината, с преписване от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя,  и всяка четна седмица на годината, от 18,00 часа в сряда с преписване, до четвъртък сутринта, с ангажимент за завеждане на дете в училище за първия учебен час, и по време на ваканциите и празничните дни.

На длъжника Т.П.Т. е била надлежно връчена покана за доброволно изпълнение на 07.10.2019 г., в която са посочени датите до края на 2020г., на които детето следва да бъде предадено на бащата съобразно режима посочен в изпълнителния  лист,  включително и на дата 22.01.2020 г.

Със заявление до ЧСИ Г.К. от 07.10.2019г., длъжникът Т.Т. длъжницата е заявила готовност да предава детето на посочените дати, като е посочила и адрес по местоживеенето им, където да става предаването на детето. Със същото заявление е и уведомила съдебния изпълнител, че детето категорично не е желе да се вижда и да общува с баща си, което се явявало пречка за привеждането в действие на режима на лични отношения, както и че е постановена заповед за незабавна защита на детето и майката от 25.03.2019 г. спрямо бащата да не ги доближава повече от 50 метра. С това майката е изпълнила задължението си по чл.528, ал.2 от ГПК. След това, на посочените дати за предаване на детето от майката на бащата в поканата за доброволно изпълнение, вкл. и на 22.01.2020 г., не се е стигало до реалното предаване на детето, с което не е бил изпълняван режима на лични отношения на детето К.с бащата. От съдържанието на наличните по делото протоколи се установява, че майката – лично, или чрез свой представител, е осигурявала присъствието на детето на мястото на предаване, изразявала е готовност за това, но детето е отказвало да тръгне с баща си. От страна на майката е предприемано и искане на 31.10.2029 г. до ДСП – район „Красно село“ за съдействие, чрез предприемане на съответните мерки за закрила на детето по специалния закон, които са от компетентността на дирекцията, поради засилващите се негативни емоции на детето към бащата, обусловени от поведението на последния към майката, поведението му в хода на изпълнителното дело, вкл. и от действията на ЧСИ Г.К. и неговите помощници, което не било в в интерес на детето. Не се установява по делото дали компетентните органи да са предприели каквито и да било мерки по отношение на детето до 31.01.2020 г., освен осигуряването на социални работници на място при някои от поредни опита за изпълнение предаването на детето К.на бащата.

Съгласно отразеното в съставения протокол за предаване на дете от 22.01.2020г.,  на посочената дата  при осъществяване на изпълнителното действие на адреса по местоживеене на детето с майката, са се явили майката която е водела и детето К.Ж.,  пълномощника  на майката адв.Р.Ш., взискателя К.Ж., униформени служители на -6 РУ-СДВР за съдействие при необходимост, и ЧСИ С.А./при последната е висящо изп.д.№ 20199190400368 по което взискател е майката Т.Т. с длъжник бащата К.Ж. за връщане на детето въз основа на режима наличен контакт/ .  В протокола е отразено, че на посочената дата длъжникът  Т.Т. не е положила необходимите  усилия да убеди детето да тръгне с баща си, детето не било предадено доброволно, поради което настоящата процедура не се осуетила и не се е състояла. Тези изводи на помощник-частен съдебен изпълнител М..Л.не се подкрепят от другото съдържание на същия протокол, тъй като в него  не са посочени конкретни факти относно поведението на майката, от които да се направи такъв извод, освен вписаното нейно действие по заснемане на случая с клип на мобилния си телефон, въпреки несъгласие на някои от присъстващите лица. Напротив, при отразяване изявленията на страните, в същия протокол е вписано, че длъжникът-майката възразява, че е предала детето доброволно, но детето не желае да тръгне с бащата, че детето се разстройва от присъствието на баща си и на частния съдебен изпълнител,      както и е отразено възражение на бащата, че  през цялото време майката и нейния пълномощник са диктували поведението на детето и адвокатът на майката прекъсвал разговора и държал детето на отговаря на предварително заучени въпроси.  Така отразеното по възраженията на страните по изпълнението сочи, че в протокола от 22.01.202 г. не е отразено в цялост от съдебния изпълнител поведението на майката и на детето, бащата и другите присъстващи лица, т.е. на фактическата обстановка и поведението на лицата, което го прави непълен, така че направеният извод, че майката не е положила усилия и не е предала доброволно детето на бащата, се явява необоснован, тъй като не почива на отразени в същия протокол факти. В тази връзка съдът съобрази и отразеното в съставения от ЧСИ С.А. протокол от същата дата, в който е отразено, че майката предава детето на бащата, но детето не желае да тръгне с него, че е проведен разговор между бащата и детето, както и че присъстващия помощник-ЧСИ Л. също е поканил детето да тръгне с бащата, но детето е заявило, че не желае, като е потвърдило думите на майка си, че тя също го е убеждавала да тръгне с баща си. Този втори протокол е подписан и от бащата и от майката, като отразеното възражение от страна на бащата по него е било само относно мястото, на което да се предава детето, което сочи, че те двамата не са имали възражения относно поведението н амайката в случая. Това затвърждава извода на съда, че в съставеният на 22.01.2020 г. от помощник-ЧСИ М.Л. протокол за предаване на детето,  не е отразено поведението на майката-.длъжник в изпълнението и това на детето, при което изводът за липсата на полагане на необходимите усилия от майката-длъжник и за липсата на доброволно предаване на детето, не почиват на никакви факти, които да са отразени в същия този протокол, при което се явяват необосновани като изводи. 

Въз основа на протокола от 22.01.2020 г. за предаване на дете, с обжалваното постановление от 31.01.2020 г., частният съдебен изпълнител чрез помощника си М.Л., е приел, че на 22.01.2020г. майката не е предала детето на бащата съгласно режима наличен контакт, и предвид искане на взискателя за налагане на глоба на длъжника при всяко неизпълнение, е наложил на длъжника Т.Т. глоба на основание чл.528, а.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК в размер на 400лв.

В случая притезанието по изпълнителния лист е такова по чл. 528 от ГПК и принудителното му изпълнение се осъществява по реда на чл. 528, ал. 5 от ГПК, а не чрез глоба, както е при хипотезата на чл. 527 от ГПК, уредената възможност за налагане на глоба по реда на чл. 527, ал. 3 от ГПК не е принудителна мярка за осъществяване на притезанието, а е санкция за неизпълнение на задължението на родителя длъжник, в който смисъл е т.3 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС. 

От съставения на 22.01.2020г. протокол за предаване на дете, не се установява поведение на майката, което може да се квалифицира като неизпълнение на задължение за изпълнение на установен режим на лични отношения между бащата и детето. Даже обратното, на посочената дата тя е осигурила присъствието на детето, като липсват данни в същия протокол за конкретно нейно поведение-действие или бездействие, което да е препятствало предаването на детето. Законът не въвежда задължение родителят, който дължи да осигури детето, да полага усилия за осъществяване на режима – конкретно да „убеждава детето“, в какъвто смисъл  са посочените от съдебния изпълнител обстоятелства, но в случая такова поведение на майката се и установява от доказателствата по делото. Изводите на съдебния изпълнител, че длъжникът е причината детето да не тръгне с баща си,  защото не е положила необходимите действия, за да убеди детето да тръгне с баща си, не е правилен в случая. По изпълнителното дело има доказателства, вкл. и отразявани в предходни протоколи за предаване на детето, че детето К.не желае да тръгне с баща си, доказателства за нарушената  емоционална връзка на детето с бащата, вкл. и издадена от съда заповед срещу бащата за защита на майката и детето срещу домащно насилие, в сила от 19.11.2019 г.,  но въпреки това съдебният изпълнител не е предприел действия до 22.01.2020 г. да процедира и съобразно нормата на чл. 528, ал. 4 от ГПК, като поиска от дирекция „Социално подпомагане“ съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Това е направила преди това самия длъжник Т.Т., което говори за желанието й да изпълни задължението си, независимо от приключилото производство по ЗЗДН. Така съдебният изпълнител в случая, вместо да оцени фактите по случая, сочещи на липса на ефект от предприетите действия и опасността, която усложнените отношения между родителите, вкл. и действия от страна на бащата в хода на изпълнението /спречкване между него и адвоката на майката, в присъствие и на детето, отразено в протокол за предавана на дете от 20.12.2019 г. и в протокол на социалните работници, участвали на тази среща /  е налагал на майката-длъжник глоба след всяко неслучило се предаване на детето на майката на датите съгласно съдебното решение за личен контакт на детето с бащата. В допълнение на дата 22.01.2020 г. съдебния изпълнител дори не е  изпълнил дори и изискване на закона да се осигури представители на ДСП „Красно село“-няма отразяване в протокола от тази дата на присъствие на такъв служител.   

Всичко изложено води до извод, че не се установява от книжата по изпълнителното дело пречката за изпълнение на притезанието по изпълнителния лист да е поведение на майката-длъжник Т.Т.. Преодоляването на тази пречка изисква  работа с детето от специалисти с оглед осигуряване възможност за изпълнение на режима на лични отношения с бащата и тази активност дължи съдебният изпълнител съгласно чл. 528, ал. 4 от ГПК. Ето защо съдът намира, че предпоставките на чл. 528, ал. 5, вр. чл.527, ал. 3 ГПК за налагане на глоба на майката-длъжник, за неизпълнение задължение за предаване на детето на 22.01.2020 г.,  не са налице и наложената такава с обжалваното постановление от 31.01.2020 г. следва да се отмени.

В настоящето съдебно производство не следва да се присъждат разноски. Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Т.П.Т. за разглеждане на делото в открито съдебно заседание и за събиране на доказателства.

ОТМЕНЯ постановление от 31.01.2020г. на частен съдебен изпълнител Г. К.(издадено чрез помощник М. Л.), с рег. № 924 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20199240401239, с което на основание на чл. 528, ал. 5 вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК на длъжника по изпълнението Т.П. Пешева е наложена глоба от 400лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за разноски в това производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ : 1.                         2.