Решение по дело №3918/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20194430103918
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2019 г.

Съдържание на акта

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 17. 10. 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на първи октомври през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3918 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от А.Г.А. *** против Т.С.К. ***. В молбата се твърди, че на 07. 08. 2018 год. ищецът е изпълнявал служебните си задължения като „контрольор автомобилен транспорт скоби” в ОП „Център за градска мобилност“ гр. П. заедно с колегата си Н.Х.М.. Твърди се, че при и по повод изпълнение на служебните им задължения ответникът се заканил на ищеца и неговия колега с нанасяне на телесна повреда, ако не изпълнят неговите искания за незабавно освобождаване на автомобил с *** регистрация, на който е била поставена скоба. Твърди се, че ответникът заявил на ищеца и колегата му, че ако не бъде премахната скобата ще отиде до автомобила си, ще вземе тръба и ще ги пребие. Твърди се, че при тези закани ищецът се уплашил силно, тъй като и самото изражение на лицето на ответника изразявало злоба и желание за саморазправа. Твърди се, че след като ответникът се качил в автомобила си и потеглил ищецът и колегата му сигнализирали органите на МВР, като вследствие на това е било образувано досъдебно производство № 1812/ 2018 год. по описа на Районна прокуратура гр. П. . Твърди се, че след случая в рамките на няколко месеца ищецът ходил със страх на работа, чувствал се дискомфортно, не проявявал обичайната активност при изпълнение на служебните си задължения, бил подтиснат, неуверен, ограничил контактите си с хора. Твърди се, че образуваното срещу ответника производство приключило с одобрено споразумение по НОХД № 427/ 2019 год. по описа на П. ския районен съд, с което ответникът се признал за виновен в извършеното престъпление. Твърди се, че одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда и е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието на виновното лице. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1 500, 00 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 07. 08. 2018 год.- до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

За да се реализира деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД следва да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно. Противоправността винаги и безусловно е свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действувал виновно и да се освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на чл. 11 от НК, но се използуват и от гражданското право. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на възстановяване само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. В конкретния случай всички необходими елементи на непозволеното увреждане са налице. Безспорно по делото е, че с влязло в сила споразумение от 26. 02. 2019 год. по НОХД № 427/ 2019 год. по описа на П. ския районен съд ответникът Т.С.К. е бил признат за виновен в това, че на 07. 08. 2018 год. в гр. П. се заканил с престъпление против личността- нанасяне на телесна повреда на длъжностно лице- А.Г.А. ***- на длъжност „контрольор автомобилен транспорт скоби” в ОП „Център за градска мобилност“ гр. П. , при и по повод изпълнение на службата му, и това заканване възбудило у него основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл. 144 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. При това положение и предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК във вр. с чл. 413 ал. 2 и 3 от НПК съдът приема, че следва да се ангажира отговорността на ответника за причинените вследствие неговото виновно и неправомерно поведение неимуществени вреди на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантен за размера на обезщетението момент е този на постановяване на съдебното решение, като следва да се вземат предвид всички обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия. От показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Н.М. и И.М. се установява, че инцидентът от 07. 08. 2018 год. е довел до настъпването на определени негативни преживявания, страх и стрес у ищеца през един сравнително продължителен период от време. Свидетелите посочват, че в рамките на този времеви период ищецът бил видимо притеснен, уплашен, ограничил социалните си контакти, допускал пропуски в работата си. Тук е мястото да се отбележи, че възбуждането на основателен страх за осъществяване на заканата за нанасяне на телесна повреда е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 144 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, т. е. дори само на базата на одобреното споразумение по наказателното дело негативните последици по отношение психиката на ищеца и начина му на живот следва да се приемат за доказани.

Съобразявайки гореизложеното съдът намира, че размерът на обезщетението, което ответникът следва да заплати на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди следва да се определи на 1 000 лв. За разликата до претендираните 1 500 лв. предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Доколкото претърпените от ищеца неимуществени вреди произтичат от непозволено увреждане и предвид разпоредбата на чл. 86 ал. 1 във вр. с чл. 84  ал. 3 от ЗЗД ответникът следва да заплати и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането /07. 08. 2018 год./ до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 200, 00 лв. съобразно уважената част от иска. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на П. ския районен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 50, 00 лв.

По така изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА- на основание чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД- Т.С.К. ***, ЕГН **********, да заплати на А.Г.А. ***, ЕГН **********, сумата от 1 000, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07. 08. 2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 1 500 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК- Т.С.К. ***, ЕГН **********, да заплати на А.Г.А. от гр. П. , ЕГН **********, сумата от 200, 00 лв., представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК- Т.С.К. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 50, 00 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в                    14- дневен срок от връчването му на страните.

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: