Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 05.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито
заседание на 14.10.2020 година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Г., като разгледа докладваното от съдията
НИКОЛОВА гражданско дело №639 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз
основа на депозирана искова молба от „А.З.С.Н.В." ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
представлявано от *** - ***, чрез пълномощника: К.Г.В. - М., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: ***, тел. ***, e-mail: ***
против Д.Ц.С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, в която се твърди
следното: на 22.4.2019 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „***" ЕАД, ЕИК ***и „А.з.с.н.в."
ЕАД с ЕИК ***, по силата на което вземането на „***" ЕАД срещу Д.Ц.С.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/20.3.2018 г., е
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор. Общите условия на „***" ЕАД
съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Приложение № 1/22.4.2019 г. към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.4.2019 г. е
представено само с данните на кредитополичателя, тъй като данните на останалите
длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2,
т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и
приложенията към исковата молба не се представят само на съда.
Съгласно чл.4.3. от рамковия договора
за цесия, А.з.с.н.в. в качеството на цесионер се е задължила от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което А.з.с.н.в.
има изрично пълномощно от „***" ЕАД. В изпълнение на договорните
задължения и изискванията на закона на кредитополучателя е изпратено по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за
предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ-П-УКФ/*** от 10.05.2019 г. от страна на „***"
ЕАД. Уведомлението е изпратено чрез Български пощи ЕАД с известие за доставяне.
Видно от известие за доставяне с баркод № ***** писмото е получено на
15.05.2019 г. от лице живущо на същия адрес на длъжника, което се съгласило да
приеме писмото и да го предаде на ответника, а именно *** - съпруг.
Към настоящата искова молба се представя и се прави искане да се приемат копие от уведомлението
за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост от страна на „***"
ЕАД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД с изх.№ № УПЦ/УПИ-С-УКФ/*** от 10.05.2019ея, в
случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за
станалата продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост.
Позоваваме се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение
№ 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009
г. по т.д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по
иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.
3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес и съдът постанови горепосоченото
връчване като нередовно, както и ако исковата молба бъде надлежно връчена по
реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи,
че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем
не е погасено, моля да приемете, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с
цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
N9173/15.04.20042. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Процесното вземане произтича от
потребителски паричен кредит № *** от 20.03.2018г. между Д.Ц.С. в качеството на
Кредитополучател и „***" ЕАД, в качеството на Кредитодател, при спазване
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите
условия, при които „***" ЕАД предоставя потребителски кредити. Цитираните
Общи условия са неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването
на Договора Кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр
от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
При условията на Договора за
потребителски паричен кредит, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя
потребителски паричен кредит в размер на 3000,00 лева, която сума е преведена
по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***.03.2018.Съгласно
сключения договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия
размер на кредита е 3317,77 лв., който представлява сборът от следните
компоненти: чиста стойност на кредита 3000,00 лв., такса за разглеждане на
кредита 60,00 лв. и застрахователна премия 257,77 лв. Таксата за разглеждане на
кредита и застрахователната премия, Кредитополучателят се е задължил да заплати
на Кредитора на 36 броя равни части, които са включени в размера на всяка
отделна месечна погасителна вноска.
Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от
застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на
изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия
срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 635,03 лв.
Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на
договора за кредит е в размер на 3952,92 лв., която съгласно клаузите на
договора за кредит е платима на 36 броя анюитетни месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 109,80 лева, като първата погасителна вноска е дължима на
01.4.2018, а последната е с падеж на 01.3.2021 г., съгласно погасителен план,
неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка
отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 01.3.2021/дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят
не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б.
„а" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно
който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения
кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни
лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер
при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и
лихва/. От страна н. „А.з.с.н.в." ЕАД до кредитополучателят е изпратено
писмено уведомление, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и
неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него са
изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 14.5.2019 /датата на получаване
на уведомлението/. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е
получено от длъжника на 14.5.2019
Съгласно
разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в
плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на
Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На
посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 113,40 лв. за периода от 01.10.2018г. до датата
на входиране на задължението в съда.
Кредитополучателят не е заплатила
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до
момента, е в размер на 700,53 лв., с която са погасени, както следва:
възнаградителна лихва: 172,73лв., главница: 489,38лв. и лихва за забава 38,42
лв.
Предвид изложеното з.А.з.с.н.в. ЕАД
възниква правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на
което е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д.Ц.С. в Районен съд -
Пещера, съгласно което претендираме от ответника в качеството му на
кредитополучател по Договор за потребителски кредит № *** от 20.03.2018 г., да
заплати: главница в размер на 2828,39 лв., възнаградителна лихва в размер на
194,63 лв., начислена за периода от 01.10.2018 г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 22.4.2019 г. /датата на прехвърляне на задължението/, и
обезщетение за забава в размер на 74,98 лева, начислено за периода от
01.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда или сума в общ размер
на 3098,00 лева, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Съдът е уважил
претенцията ни и по образуваното ч.гр.д. № 6327/2019 г. по описа на Районен съд
- Плевен, XI състав, е издадена заповед за изпълнение. На 06.01.2020 г.
представляваното от мен дружество получи съобщение с указание на съда, в
съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че А.з.с.н.в. ЕАД може да предяви иск за
установяване на вземането си, в резултат на което предявяваме настоящата искова
молба срещу Д.Ц.С..
Прави се искане съдът да приложи
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените указания в т. 9
от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следва да вземе под
внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене,
настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за
спорното право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока
Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и
Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. N2 60034/2016 г. на 1-во гр. отд. на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.Ц.С., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, в качеството на кредитополучател по Договор за
потребителски кредит № *** от 20.03.2018 г., дължи н. „А.з.с.н.в." ЕАД, с
ЕИК ***, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 6327/2019 г. по описа на Районен съд -
Плевен, XI състав, а именно:
2828,39 лв. /две хиляди и осемстотин двадесет и осем лева и 39
стотинки/ - представляващи главница по 30 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 01.10.2018 До 01.3.2021, по отношение на които на
основание чл. 13, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 14.5.2019 /датата на
получаване на уведомението/;
194,63 лв. /сто деветдесет и четири лева и 63 стотинки/, представляващи
възнаградителна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 22.4.2019 г. /датата на
прехвърляне на задължението/;
74,98 лв. /седемдесет и четири лева
и 98 стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 01.10.2018
г. до 30.09.2019 - датата на подаване на заявлението в съда;
законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, както и да
ни присъдите сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 6327/2019 г. по описа
на Районен съд - Плевен, XI състав.
В условията на евентуалност, в
случай, че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно
съединени положителни установителни искове срещу Д.Ц.С., се прави искане същата да бъде осъдена да заплати на ищеца следните неизплатени по
процесния договор суми:
2828,39лв. - представляващи главница
по 30 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.10.2018 До 01.3.2021,
по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2, б."а" от Общите
условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
14.5.2019 /датата на получаване на уведомението/;
194,63 лв., представляващи възнаградителна лихва за периода от 01.10.2018
г. до 22.4.2019 г. /датата на прехвърляне на задължението/;
147,03 лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 01.10.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда;
законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
погасяване на дълга.
Претендират се разноски.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК такъв не е постъпил.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява.
Представено е писмено становище от
пълномощника.
В о.с.з. ответната страна, редовно призована, не се представлява и не
ангажира становище по предмета на делото.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
От приложеното ч.гр.д. №6327/2019г. по описа на
ПлРС се установява, че на 30.09.2019год. ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу
ответника за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение за процесните суми, като се установява, че
вземането – предмет на заповедното и
исковото производство е идентично по основание и размер.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Представените от ищеца писмени доказателства не се оспорват от ответната
страна и в този смисъл не се оспорва наличието на описаната в обстоятелствената
част на исковата молба /отразена
по-горе/ облигационна връзка между страните по делото и наличието на
неизпълнено задължение на ответника спрямо ищеца в твърдените от последния
размери и за посочените периоди от време. Процесният договор за потребителски кредит
е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като
липсват нарушения на правилата, съгласно специалния ЗПК – няма направени възражения в
тази връзка от страна на ответника. Посочена е главницата по кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по заема, начинът на усвояване, общият
размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден на всяка падежна вноска и размерът на дължимата погасителна вноска. Вземането по договора за кредит е било прехвърлено с
цесия, за което също са представени съответните писмени доказателства, като
цесията е напълно редовна. Старият кредитор е овластил с изрично пълномощно
новия от негово име да информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла
на чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от
деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова
пречка уведомяването да се направи и от цесионера, когато той е изрично
овластен за това, както е станало в случая, доколкото не се касае за лично и
незаместимо действие. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера,
действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно, действително и поражда
правните си последици. Длъжникът е получил уведомлението за прехвърленото
вземане, а и той принципно се счита уведомен за това с получаване на заповедта
за изпълнение и исковата молба. Няма данни лицето да е плащало на стария
кредитор след прехвърлянето на дълга, а смисълът на съобщаването е именно това
- да се уведоми длъжникът да не изпълнява на лице, което вече не е негов
кредитор, т.е. тук целта е защита на длъжника при евентуална престация спрямо
ненадлежен кредитор. От всичко изложено дотук, в конкретния случай се налага
извода за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя
легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото
да претендира търсените суми в качество на цесионер.
По отношение претенцията на ищецаза заплащане на такси за разглреждане на кредита :
уговорена е в размер 60лв. Съдът приема, че уговореното от страните по договора
противоречи на разпоредбата на чл.10а ал.1, ал.2 от ЗПК, а именно -
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.Кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Освен, че този вид такса не е ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит - ал.3, то в случая несъмнено не се касае за такса за
допълнителна услуга, свърздана с усвояване
и управление на кредита. Уговарянето на такава такса съдът приема, че е в противоречие с критерия за добросъвестност
и води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, а
съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
като това се явява основание за отхвърляне на иска в тази му част.
Уговорката за тази такса е нищожна, тъй като не отговаря на
изискванията на чл.10а, ал.4 от ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената таксата е
уговорена в договора като задължителна, като ищецът твърди, че е включена в месечните
вноски по кредита. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря
на разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като е неясна- не става ясно за
какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса. Следователно се
заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент
на чл.21, ал.1 от ЗПК. От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ се установява, че
таксата е прихваната от размера на предоставения кредит на датата на
усвояването му. По изложените по-горе съображения, съдът приема, че същата не
се дължи от ответната страна.
Относно
претенцията за заплащане на застрахователна премия в размер 257,77лв.:
Установява се от заключението на ВЛ, че същата
е прихваната от предоставения кредит на
датата на усвояването му. Съдът намира, че доколкото по делото не са
представени писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена, не
може да се направи и извод за валидност на полицата. С оглед изложеното съдът
приема, че ответната страна не дължи и
тази сума.
От заключението на ВЛ се
установява, че ответникът е заплатил по кредита общо сумата от 700,53лв., а таксата за
разглеждане на кредит и застрахователната премия е удържана при усвояването на
кредита. При това положение и предвид изложеното по-горе в мотивите, съдът
приема, че сумата от общо 1018,30лв. следва да бъде приспадната от задължението,
което ответната страна има към ищеца, а именно остава дължима само главница в
размер на 2079,70лв. Това е сумата, за която предявеният иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен. За разликата до претендираните
от 2079,70лв. до 2828,39лв. – за главница, за
възнаградителната лихва в размер 194,63лв. и за лихвата за забава в размер 74,98лв., искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове : съдът
приема, че същите се явяват неоснователни и недоказани и т.к. се касае до едни
и същи фактически твръдения от страна на ищеца, то съдът препраща към мотивите
за отхвърляне на претенцията, предявена по реда на производството по чл.422 от ГПК.
При този изход на делото ищецът има
право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно : за заповедното производство –
41,60лв. - за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер 50лв. За исковото производство –
41,59лв. за държавна такса, разноски за вещо лице 160лв. и разноски за един
юрисконсулт в минимален размер - 150лв. - предвид фактическата и правна
сложност на делото и на основание чл.78
ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Д.Ц.С., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, ДЪЛЖИ на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, сумата 2079,70лв. -
представляваща главница, дължима на основание сключин договор за потребителски
паричен кредит от 20.03.2018год., и законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
заявлението – 30.09.2019год.
до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 6327/2019год. по описа на Плевенски районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ иска за претендираната
главница за разликата от присъденато сума от 2079,70лв. до претендираните
2828,39лв., за сумата 194,63 лв., претендирана
възнаградителна лихва за периода
от 01.10.2018 г. до 22.4.2019 г. и за сумата 147,03лв.,
претендирано обезщетение за забава за
периода от 01.10.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на
евентуалност от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***
против Д.Ц.С., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, осъдителни искове на основание чл.79 вр. чл.240 от ЗЗД,
на основание чл.79 отг ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД искове, както следва : за сумата 748,69лв. - претендирана главница по сключин
между Д.Ц.С. и „***" ЕАД договор за потребителски паричен кредит от
20.03.2018год., за сумата 194,63лв., претендирана възнаградителна лихва за
периода от 01.10.2018 г. до 22.4.2019 г. и за сумата 147,03лв.,
претендирано обезщетение за забава за периода от 01.10.2018г. до датата
на подаване на исковата молба в съда, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.Ц.С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, разноски по делото за исковото производство в размер 41,59лв. за държавна такса, разноски за
вещо лице 160лв. и разноски за един юрисконсулт в мишнимален размер -150лв., и за заповедното производтство
по ч.гр.д.№6327/ 2019год. по описа на ПлРС - 41,60лв. - за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в размер
50лв.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: