О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
Град Варна, 30 ноември 2017 година.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение,
първи състав, в закрито заседание, проведено на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като изслуша докладваното от съдия Красимир
Василев,
ч.в.гр.дело № 2502
по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по подадено от „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
********* Възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, с вх. № 64 044 от 06.11.2017
година, по рег. на РС – Варна срещу Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 46/2016 година, по описа на РС – Варна,
с която заповед дружеството – молител е осъдено да предаде движима вещ – ИЛ по
гр.дело № 9796/2014 година по описа на ВРС, както и съдебните разноски за
заповедното производство.
Във възражението се твърди, че заповедта е
ненадлежно връчена, което обуславя приложението на чл.423 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК; че дружеството молител е било неправилно представлявано от лице, посочено
с имена Катерина Диденко; че по силата съдебно решение, постановено по т.дело №
762/2015 година обстоятелството по увеличаване капитала на дружество, приемане
на нов дружествен договор и вписване на Диденко като управител са обявени за
несъществуващи. В тази връзка и на посочените основания, дружеството – молител
настоява депозираното против Заповедта Възражение по чл.423 от ГПК да бъде
прието.
В писмен отговор насрещната страна – „Интейк“ ЕООД,
ЕИК ********* излага, че липсват значими правни аргументи, които да подкрепят
Възражението.Излагат, че решението по чл.29 от ЗТР има действие занапред и
че до влизането му в сила представител е
била именно Диденко.На това основание молят възражението да не се приема.
От фактическа страна,
въззивния съд приема, че по Заявление на “Интейк” ЕООД, е било образувано
ч.гр.дело № 46/2016 година против “КНМ ГРУП” ЕООД за предаване на движима вещ –
ИЛ по гр.дело № 9796/2014 година по описа на ВРС.Въз основа на подаденото
заявление съдът е издал Заповед за изпълнение № 111 от 08.01.2016 година по
реда на чл. 410 ГПК и е разпоредил връчването й на длъжника. Видно е от
материалите по делото, че съдебния призовкар е посетил адреса неколкократно,
като дружеството – молител не е било открито там; напротив – получена е
информация от адв.Тодоров, че то е напуснало адреса.ВРС е разпоредил
залепването на Уведомление по чл.47 от ГПКи след изтичането на установените
срокове, е приел, че на основание чл.50 ал.4 от ГПК съобщението е редовно
връчено.на 25.02.2016 година е разпоредил издаването на ИЛ в полза на
заявителя, а на 06.11.2017 година е постъпило и възражение от страна на
дружеството – молител.
От приложените към
Възражението материали става ясно, че с Решение № 764 от 25.10.2016 година,
постановено по т.дело № 762/2015 година ВОС е приел за установено, че обстоятелството по увеличаване капитала на дружество,
приемане на нов дружествен договор и вписване на Катерина Диденко като
управител са несъществуващи.Това решение е било потвърдено с Решение № 39 от
01.03.2017 година, по в.т.дело № 722/2016 година на ВАпС, като решението на ВОС
обект на въззивната проверка е влязло в закона сила на 28.09.2017 година.
Съставът приема депозираното
от “КНМ ГРУП” ЕООД Възражение по чл. 423 ГПК, касаещо лишаване на длъжника от
възможността да оспори вземането, за неоснователно по следните съображения:
В самото Възражение се твърди
и излага, че са налице две от хипотезите предвидени в ГПК – чл.423 ал.1 т.3 и
т.4 или тогава, когато длъжникът не е могъл да узнае своевременно за
връчването поради особени непредвидени обстоятелства и/ или длъжникът не е
могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства,
които не е могъл да преодолее.Оплакването е най – вече за ненадлежно връчване
на съобщението и факта, че не са били установени индикации за наличието на
такава фирма на този адрес.
Разрешаването на спора, и при
преценка основателността на предявеното Възражение обаче е в зависимост от
представените от страна на дружеството – молител писмени доказателства.От тях
става ясно, че с Решение № 764 от 25.10.2016 година, постановено по т.дело №
762/2015 година ВОС е приел за установено, че обстоятелството по увеличаване капитала на дружество, приемане на нов
дружествен договор и вписване на Катерина Диденко като управител са
несъществуващи.Това решение е било потвърдено с Решение № 39 от
01.03.2017 година, по в.т.дело № 722/2016 година на ВАпС, като решението на ВОС
обект на въззивната проверка е влязло в закона сила на 28.09.2017 година.Правната
природа обаче на иска с правно основание чл.29 от ЗТР е ясно обозначена от ВКС
в последователна съдебна практика - решение по такава претенция има
действие само занапред и няма за последица
заличаване правното действие на извършените от вписаното като представляващо
дружеството лице, изявления.Т.е.решението по иска по чл. 29
ЗТР /установителен/, ако той бъде уважен, е основание за заличаване на
извършеното вписване в търговския регистър занапред.Следователно
към момента на връчване на съобщението, представител на „КНМ ГРУП“ ЕООД е било
лицето Катерина Диденко , а адресът на дружеството е същия, на които са правени
опити да бъдат връчени книжата - град Варна, ул.“Георги Живков“ № 22 – партер.При това положение, съдът
намира, че не са изпълнени твърдените опущения на съдо – производствените дела,
по смисъла на чл.423 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК, което прави и депозираното
Възражение, неоснователно.По тези съображения то не следва да бъде приемано.
Предвид изхода на спора, в полза на „Интейк“ ЕООД,
следва да бъде присъдена сумата от 100 /сто/ лева – съдебно – деловодни
разноски пред ВОС, адвокатски хонорар.
На основание изложеното, ВОС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА, подаденото от “КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********,
Възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, с вх. № 64 044 от 06.11.2017 година, по рег.
на РС – Варна против издадената по ч.гр. дело № 46/2016
година, по описа на РС – Варна, в полза на „Интейк“
ЕООД, ЕИК ********* Заповед № 111 от 08.01.2016 година за изпълнение на задължение за
предаване на движими вещи по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА “КНМ ГРУП“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати в полза на „Интейк“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 100
/сто/ лева, представляващи съдебно – деловодни разноски пред ВОС – адвокатски
хонорар.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: