РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Девня, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20233120200094 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „ПЕПИНА АУТО 21“ООД, ЕИК: ********* против
Наказателно постановление № 23-0001168, издадено на 08.11.2022 г. от и. д.
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна,
с което на въззивника за нарушение по чл. 7бал. 1 изр. 1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/, на основание чл. 96г ал. 1 пр. 2 от същия
закон е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 3 000 лева.
Въззивникът обжалва наказателното постановление, като счита
същото за незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на
материалния закон. Сочи, че описанието на нарушението не съответства на
нормата на чл. 96 г ал. 1 от ЗАвтП, като в НП липсват съществени
съставомерни признаци. Навежда доводи и за маловажност на нарушението
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. На тези основания моли за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.
В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Чрез проц. представител представя писмена защита, в която
доразвива доводите си за материална незаконосъобразност на обжалвания акт
поради противоречието му със съюзното законодателство и по – конкретно с
Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 г.
относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои
пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на
1
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и
за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета, според която водачът е
длъжен да притежава карта за квалификация само в случаите, когато в
СУМПС, редом със съответната категория не може да бъде отбелязан
хармонизирания код „95“ на Съюза.
Административно–наказващият орган, редовно призован, участва в
производството чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
който счита обжалваното наказателно постановление за правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда.
РП – Варна, редовно призована, не изпраща представител за участие
в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
През м. октомври 2022 г. от служители на РД"АА" - Варна е
извършена комплексна проверка на " ПЕПИНА АУТО 21“ООД, гр. Вълчи
дол , притежаващо лиценз на Общността № 23936 за международен
автомобилен превоз на товари, в хода на която е установено, че на 07.03.2022
г. превозвачът е осъществил международен автомобилен превоз на товари с
МПС „Р***“ кат. №3, с рег. № СВ **** МВ и водач Д. М. К., който не
притежава валидна карта за квалификация на водача. Липсата на надлежна
професионална квалификация на водача е установена въз основа на
извършена справка в регистъра на ИА"АА". При така установените факти, на
дружеството – въззивник е съставен АУАН на 17.10.2022 г. за нарушение на
чл. 7б ал. 1 изр. 1 от ЗАвтП. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с
което на основание чл. 96г ал. 1 пр. 2 от ЗАв Пр е ангажирана
административно - наказателната отговорност на въззивника, като му е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3
000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на показанията на разпитаните свидетели, които установяват лично
възприети от тях факти, в показанията им не се констатират никакви
противоречия, поради което и съдът няма основание да се съмнява в тяхната
достоверност. В подкрепа на твърденията им са и писмените доказателства,
приложени към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които
преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
2
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на органа, издал обжалвания
административен акт:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника на Областен отдел”АА” гр.
Варна, упълномощен с това правомощие със заповед № РД-08-30/24.01.2020
г. на Министъра на Транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Възраженията на въззивникаqкасаещи описанието на нарушението в
обжалваното наказателно постановление са основателни. За да предизвика
целените с издаването му правни последици, наказателното постановление
следва да съдържа отнапред определения в чл. 57 от ЗАНН минимален, но
задължителен обем информация, а в случая нито един от посочените
съставомерни обективни признаци на нарушението не е посочен в
атакуваното наказателно постановление. В случая административно-
наказателната отговорност на санкционираното лице е ангажирана на
основание чл. 96г ал. 1 предл. 2 от ЗАвПр, предвиждащ специална санкция за
лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое
от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му да управлява превозно средство за обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Касае се за
разпоредба, съдържаща както диспозиция, т. е. дължимото поведение, така и
съответната санкция. Нормата е и бланкетна досежно конкретните условия,
на които трябва да отговаря назначеното за водач лице да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. Императивно изискване към съдържанието на всяко
законосъобразно издадено наказателно постановление, съгласно чл. 57 ал. 1 т.
6 от ЗАНН, е в него да са посочени законните разпоредби, които са били
нарушени виновно. Когато санкционната разпоредба е бланкетна, както е в
случая, е необходимо в наказателното постановление да бъде посочена не
само тя, но и запълващата я правна норма от същия или друг нормативен акт,
която урежда нарушеното позитивно правило за поведение и която следва да
бъде индивидуализирана чрез наименованието на съответния нормативен акт
и цифровото и словесно изражение на самата негова разпоредба. В мотивите
си към ТР 8/2021 г. по т. д. 1/2020 г. ВАС изрично се позовава на практиката
на ЕСПЧ, съгласно която Конвенцията изисква обвиненият да бъде
информиран подробно не само за действията, за които се твърди, че е
извършил, т.е. фактите, на които се основават обвиненията, но и за правната
квалификация, която им се дава, което се явява основа на правото на защита и
справедлив съдебен процес. В случая тези изисквания не са спазени в
3
пълнота. Въззивното дружество е обвинено, че е „осъществило
международен автомобилен превоз /каквато форма на изпълнително деяние
не е предвидена в посочената санкционна норма/ с водач лице, което не
притежава карта за квалификация на водач. Освен това не е посочено дали
осъществения международен превоз е обществен превоз на товари или е
превоз за собствена сметка. Последното е от съществено значение, тъй като е
съществен обективен признак от санкционната норма. Както е добре известно
липсата на съставомерен признак в описанието на нарушението, дадено в
АУАН и НП се приема за съществено нарушение на процесуалните правила,
което накърнява в значителна степен правото на защита на обвиненото лице,
тъй като го препятства да узнае в цялост същината на административното
обвинение. Това всякога е самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, дори и без съдът да се произнася по
съществото на жалбата.
Доколкото съдът има задължението да извърши цялостна проверка
на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, то ще
вземе отношение и относно неговата материално - правната
законосъобразност и обоснованост:
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 7б ал. 1 изр. 1 от
ЗАвП, съгласно който „лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата,
извършващи превози за собствена сметка осъществяват превози на пътници и
товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи,
които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават
карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за
водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе“.
Правната уредба относно началната квалификация и продължаващото
обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари
или пътници се съдържа в Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 15.07.2003 г. относно начална квалификация и продължаващо
обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари
или пътници, за изменение на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на Съвета и
Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отменяне на Директива 76/914/ЕИО на
Съвета. Съгласно съображение 7 от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО, за
да докажат, че водачът на превозно средство изпълнява своите задължения,
държавите - членки трябва да издадат на водача на превозно средство
удостоверение за професионална компетентност, наричано „УПК“, което
удостоверява неговата или нейната начална квалификация или продължаващо
обучение. При положение, че има разлики между сегашните системи в някои
държави - членки, последните трябва да могат да изберат между няколко
възможности, така че да улеснят прилагането на разпоредбите, свързани с
началната квалификация. Съображение 15 от преамбюла на Директива
2003/59/ЕО предвижда, че за да удостовери, че шофьор, който е гражданин на
държава - членка, е притежател на един от УПК, предвидени в директивата, и
за да улесни взаимното признаване на различните УПК, държавите - членки
4
трябва да прикрепят хармонизирания код на Общността, определен за тази
цел, заедно с датата на изтичане на кода в свидетелството за управление на
превозно средство или в новата карта за квалификация на водача на превозно
средство, който да се признава взаимно от държавите - членки,
хармонизираният модел на която е определен с настоящата директива. Тази
карта трябва да отговаря на същите изисквания за сигурност като
свидетелството за управление на превозно средство, като се има предвид
важността на правата, които той дава за пътна безопасност и равни условия
на конкуренция. Предоставената възможност на държавите членки да
поставят код на Общността на новата карта трябва да им даде възможност да
определят период на валидност на свидетелствата за управление на превозно
средство, който не съвпада с датата на изтичане на валидността на
продължаващото обучение, при положение че Директива 91/439/ЕИО
предвижда всяка държава - членка да си запази правото да определя, на базата
на национални критерии, срока на валидност на свидетелствата за управление
на превозно средство, които тя издава. Разпоредбата на чл. 10 § 1 от
Директива 2003/59/ЕО предвижда, че на основание на УПК, удостоверяващо
начална квалификация, и на УПК, удостоверяващо продължаващо обучение,
компетентните органи на държавите - членки отбелязват, като вземат предвид
разпоредбите на член 5, параграфи 2 и 3 от настоящата директива и член 8 от
настоящата директива, хармонизирания код "95" на Съюза, предвиден в
приложение I към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории
на свидетелството за управление: на свидетелството за управление на
превозно средство или на картата за квалификация на водача на превозно
средство, изготвена по модела, съдържащ се в приложение II към настоящата
директива. Изр. второ на чл. 10 § 1 от Директива 2003/59/ЕО изрично
предвижда, че ако компетентните органи на държавата членка, в която е
получено УПК, не могат да отбележат кода на Съюза на свидетелството за
управление на превозно средство, те издават на водача на превозно средство
карта за квалификация на водач на превозно средство.
От анализа на цитираните разпоредби става ясно, че придобитата
професионална компетентност от водач, който е гражданин на държава -
членка на ЕС, която първично се удостоверява чрез удостоверението за
професионална компетентност /УПК/ за начална квалификация или
продължаващо обучение, се признава взаимно от държавите -членки на ЕС,
въз основа на някои от следните два документа – свидетелство за управление
на МПС от съответната категория, на която е маркиран хармонизираният код
"95" на Съюза, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, редом
до съответните категории на свидетелството за управление или въз основа на
издадената карта за квалификация на водача, в която е отбелязан този код, ако
завършеното обучение не може да бъде отбелязано на свидетелството за
управление. Тази алтернативност, изведена в съюзното законодателство по
отношение на документите, с които гражданите на държава - членка на
Европейския съюз следва да удостоверяват, че отговарят на изискванията за
5
начална квалификация или периодично обучение, е проведена и в
националното законодателство – чл. 4 ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация. Според тази разпоредба водачи -
граждани на държава, която е член на Европейския съюз, удостоверяват, че
отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично
обучение: 1. с карта за квалификация на водача или 2. със свидетелство за
управление на моторно превозно средство, на което е маркиран
хармонизираният код "95" на Европейския съюз, предвиден в приложение I
към Директива 2006/126/ЕО, отбелязан към съответните категории в
свидетелството за управление, издадени от компетентния орган на
съответната държава. Следователно, водачът е длъжен да притежава карта за
квалификация, само когато в свидетелството му за управление на МПС,
редом със съответната категория, не може да бъде отбелязан хармонизирания
код "95" на Съюза – арг. от чл. 10 § 1 изр. второ от Директива 2003/59/ЕО. В
настоящия случай административно – наказващия орган изобщо не е
извършил проверка дали в свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водача е маркиран хармонизираният код "95" на Европейския
съюз, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО и дали същият е
бил с дата на валидност към момента на превоза, допуснат от въззивника в
качеството на превозвач. При това той е издал обжалваното наказателно
постановление при една неизяснена фактическа обстановка и непълнота на
доказателствата и то при постъпило възражение /обяснения/ от нарушителя
във връзка със съставения му АУАН.
Установените нарушение на процесуалните правила и липсата на
безспорни и категорични доказателства за осъществено от въззивника
нарушение не могат да бъдат отстранени от съда в процеса по контрол за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради което
съдът приема, че същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, претенцията на въззивника за
присъждане на направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение се явява основателна. Същите са в претендиран и доказан
размер от 640 лева съгласно представените по делото пълномощно и договор
за правна защита и съдействие. В настоящия случай осъществените от
пълномощника действия се изразяват само в изготвяне на въззивната жалба и
писмени бележки по делото, без същинско проц. представителство в с. з.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения" За изготвяне на
жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7 ал. 2 на базата на
половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-
малко от 100 лв.“ В случая дължимото минимално адвокатско
възнаграждение съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата, определено
6
върху половината от размера на наложената санкция възлиза на 450 лева. В
този смисъл направеното възражение от АНО за прекомерност на
възнаграждението съгласно чл. 63д ал. 2 от ЗАНН се явява основателно.
Делото не се отличава с някаква фактическа и правна сложност, приключи в
рамките на едно с.з. без участието на проц. представител на въззивника,
поради което претендираното възнаграждение следва да се редуцира до
минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гориезложените съображения и на основание чл. 63 ал. 2 т.
1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001168, издадено на
08.11.2022 г. от и. д. Директор на Регионална дирекция „автомобилна
администрация“ гр. Варна, с което на „ПЕПИНА АУТО 21“ООД, ЕИК:
********* за нарушение по чл. 7бал. 1 изр. 1 от ЗАвтП, на основание чл. 96г
ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 3 000 лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.
Варна ДА ЗАПЛАТИ на „ПЕПИНА АУТО 21“ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В********* сумата от 450 лева
/четиристотин и петдесет лв., 00 ст./, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 63д ал. 1 от
ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7