РЕШЕНИЕ
№ 1120
гр. Пазарджик, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220101570 по описа за 2023 година
взе предвид:
Производството е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от В. Н. С.
с настоящ адрес в с. К., общ. Л., против нейния съпруг И. Л. С., с адрес в с. Л., общ. Е.
По делото е издадена заповед за незабавна защита от 03.05.2024 г., с която съдът е забранил
на ответника да приближава молителката, жилището и, местоработата и и местата и за
социални контакти и отдих (заповедта не съдържа определяне на разстояние от не по-малко
от 300 метра, както е поискано и както страните твърдят, че е определено).
Представена е декларация.
Молбата за защита е подадена на 02.05.2023 г.съдържа само по-общо твърдение за
„психически и физически тормоз като блъскане, удряне, опит да ме удуши“ и за подадена
жалба до полицията от същия ден. В декларацията, приложена към молбата, обаче е описано
конкретно деяние от 20.04.2023 г., като се твърди, че около 20,00 ч. на стълбите на къщата, в
която живеело семейството, С. вдигнал на молителката скандал пред техния син, тогава на
възраст година и 5 месеца, и по време на скандала започнал да я дърпа, да я бута към стената
и опитал да я удуши.
Не се сочи местонахождение на къщата (населено място), но в хода на делото е изяснено и
не е спорно, че това е с. Л.
В декларацията е формулирано искане за забрана за доближаване на разстояние до 300 метра
за молителката и детето.
1
Не е спорно, че страните са съпрузи и че между тях е висящ и исков процес за развод.
По делото са събрани многобройни писмени доказателства, повечето от които нямат пряко
отношение към твърдения акт на насилие, а се отнасят до брачното поведение на страните
преди раздялата и до отношенията им във връзка с детето след това.
С молбата и декларацията е представено медицинско удостоверение, в което се констатират
от съдебен лекар кръвонасядания по тялото, които според лекаря отговарят да са получени
така, както се твърди – при блъскане и дърпане от нейния съпруг.
Не са събрани доказателства, които да опровергават отразеното в декларацията и
медицинското удостоверение – напротив, от показанията на двете свидетелки, доведени от
молителката, тези твърдения се подкрепят. Обстоятелството, че тези свидетелки са нейни
близки – майка и приятелка, – не е пречка да бъдат кредитирани техните показания в частта
им, която се отнася до онова, което са научили от молителката за случая, за причините за
него и последващите събития, след като тези показания не противоречат на останалите
данни по делото.
Социалните доклади и писмата, съставяни по различни поводи от служителите на ДСП – Е.
и ДСП - П. подкрепят извода не само за влошени отношения между страните и нежелание на
молителката да остави детето при бащата за по-дълго време, но и съдържат данни за
напористо и изискващо държане на И. С. и неговата майка и отправени искания към
служителите да им осигурят достъп до детето, което прави по-вероятни твърденията на
двете свидетелки, че съпругът и неговата майка по време на брачния живот на страните са
поставяли свои условия и са опитвали да наложат своите виждания за отглеждането на
детето и поведението на молителката, при чието неизпълнение от нейна страна са
възниквали конфликти и се е стигнало до процесното събитие. Не се доказват със събраните
от социалните работници данни или от останалите доказателства по делото твърденията на
майката и сина, отразени отново в същите социални доклади и в молбите, отправени до
ДСП, за това, че майката е психически неуравновесена, не поддържа хигиената си и тази на
детето, условията в дома на нейните родители не са добри и т.н. и не би могло да се счете, че
поведението им, налагащо техните виждания, е обективно мотивирано от основателна
загриженост за детето или от реалното неполагане на адекватни грижи от майката. Няма
причина да се смята, че твърденията в молбата за защита са измислени от съпругата само с
оглед спечелване на по-изгодна позиция при развода. Фактическата обстановка, която се
установява, се свежда еднозначно до чести конфликти, причинени от несъгласие на
съпрузите относно отглеждането на детето и начина, по който да протича всекидневният им
живот, в резултат на които, както и на проявената несговорчивост от страна на ответника, се
е стигнало до описаното блъскане и хващане за врата от негова страна.
Налице е следователно акт на домашно насилие, който е основание
С оглед влошените отношения на страните съдът намира, че вземането на същите мерки за
защита, които са взети със заповедта за незабавна защита, би предпазило страните от
повтаряне на инцидента или ескалиране на конфликта.
2
Няма основание за вземане на мерки и по отношение на детето – няма данни за пряка
агресия върху него, а забраната за доближаване до майката би следвало да гарантира в
достатъчна степен, че то няма да стане свидетел на следващи актове на насилие по
отношение на нея или други нейни близки.
Срок на мерките до началото на 2025 г., т.е. 4 месеца, считано от постановяването на
настоящото решение, е достатъчен според този състав на съда, като този срок следва да се
брои от постановяването на решението, тъй като делото е образувано през 2023 г.,
независимо от изменението, в сила от началото на 2024 г., според което се приспада срокът
на незабавната защита, тъй като за вече образуваните дела важат досегашните правила
съобразно преходната разпоредба към закона за изменение и допълнение на ЗЗДН. Все пак
следва да се вземе предвид и изтеклото време при мярка за незабавна защита.
В новата редакция на ЗЗДН липсва текст, според който на ответника се налага глоба при
уважаване на молбата. Макар споменатата преходна разпоредба да се отнася за всички
изменения, съдът счита, че относно глобата следва да е приложима новата редакция на
закона. Глобата, независимо в кой закон е уредена, е административно наказание,
разрешението следва да е по-скоро аналогично на нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, като се
приложи по-благоприятният за наказаното лице текст.
На ответника следва на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да се възложат разноските по делото.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Налага мярка защита на основание чл. 5 от ЗЗДН на В. Н. С., ЕГН **********, от с. К., общ.
Л, ул. ***, срещу домашно насилие, изразяващо се в блъскане, дърпане и притискане на
шията, извършено на 20.04.2023 г. от нейния съпруг И. Л. С., ЕГН **********, от с. Л., общ.
Е., ул. ***, като задължава И. Л. С. да се въздържа от домашно насилие срещу В. Н. С. и му
забранява да приближава В. Н. С., жилището и на ул. *** в с. К., местоработата и и местата
и за социални контакти и отдих за срок от 4 (четири) месеца, считано от 02.09.2024 г.
Отхвърля искането на В. Н. С. за вземане на мерки за защита от домашно насилие и по
отношение на сина на страните Н. И. С., ЕГН **********.
Осъжда И. Л. С. да заплати държавна такса от 25 лв. по сметката на Пазарджишкия районен
съд.
Осъжда И. Л. С. да заплати на В. Н. С. сумата 1750 лв., представляваща разноски по делото.
Да се издаде заповед за защита в горния смисъл.
Решението и заповедта подлежат на незабавно изпълнение, като решението подлежи на
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 7-дневен срок, който на осн. чл. 15, ал. 7 от
ЗЗДН започва да тече на 02.09.2024 г. и изтича на 09.09.2024 г.
Копия от заповедта и решението да се връчат на началника на РУП – П., РУП – гр. Е. и на
3
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4